Кой в България консумира СРС-гозбите на тайните служби? Защо около избори поривите за подслушване в най-бедната европейска държава  стават неудържими?

              Преди избори в България гладът за т.нар. „сенчеста информация”  се изостря неимоверно силно. Просто залогът е прекалено голям  –  да влезеш във властта или само да се докоснеш до нея е единствената възможност за мнозина да си осигурят нормално съществуване за определен период от   време. А в най-бедната и объркана европейска държава това е истински екзистенциален успех. Поради това средствата и методите за събирането на подобна  информация обикновено са безогледни и опитите за нейното придобиване са насочени най-вече към естествените й източници – политици и журналисти.

Стрес и ужас

Преди две години по повод скандала с подслушваните разговори на митническия шеф Ваньо Танов и на някои политици,  чуждестранни медии потресени цитираха тогавашия премиер Борисов, който риторично беше попитал журналистите: “Кажете ми, защо да не бъдат подслушвани и разработвани? Трябва непрекъснато да са в стрес и да знаят, че ще бъдат наблюдавани. А не, когато паднат от власт, да говорим имало или нямало корупция.”  Думи, които накараха кореспондента на германските обществени радио и телевизия АРД Андреас Майер-Файст да отбележи в репортажа си от София, че „не всичко е постижимо със законни средства, когато става въпрос за управление на български министри”, а социалният антрополог Харалан Александров да обобщи, че „общество, в което хората избират да са жертви, приемат да бъдат подслушвани и контролирани, е абсолютно нормално да прилича на „ченгеджийница”.

                   СРС-та срещу бюлетини?

                   Своеобразно потвърждение на тези безрадостни заключения наскоро направи зам.-главната прокурорка Ася Петрова. Тя съобщи, че за първи път в страната подслушването ще се прилага от разследващите като способ за събиране на доказателства при изборни престъпления. С използуването на т.нар.СРС-та /специални разузнавателни средства/ обвинението се надявало не само да достигне до организираните групи за покупко-продажба на гласове, но и най-сетне да представи пред съда годни доказателства за тяхната престъпна дейност. Дали слухтенето на екипа на главния прокурор ще се увенчае с успех е трудно да се каже особено след решението на Европейския съда в Страсбург от 2007, в което бяха посочени „вродените дефекти” на българския закон за СРС-тата. Сред тях са липсата на възможност на невинни граждани да научат, че са били следени, безотчетните правомощия на вътрешния министър да разрешава и контролира използуването на въпросните средства както и липсата на гаранции, че събраните данни са унщожени ако не са послужили за повдигане на обвинение. До ден днешен споменатите „дефекти” не са отстранени, още повече, че по-малко от 10 на сто от придобитата по таен път информация – следене, филмиране, наблюдение, ровене в интернет кореспонденцията – се използува от българския съд като някакво доказателство.

                     Големият „Буда”  и тоталитарните демони

                     Особено тревожни са и несекващите сигнали за подслушване на неудобните за властта журналисти. През февруари 24 медийни представители изпратиха до главния прокурор Цацаров и тогавашния парламент отворено писмо с настояване да бъде проверено дали  бившия премиер Борисов не е поръчал образуването на дела за оперативно наблюдение върху журналисти. Отговор е малко вероятно да бъде даден и причината едва ли е само в разпуснатото вече 41-во НС. Тези дни представители на гражданското сдружение   легия „Антимафия” съобщиха в медиите за съществуването на „частна ГДБОП”, която от година се занимавала със събиране на информация за журналисти и политици и изготвяла компромати за тях. От своя страна политическата формация „Движение България на гражданите” настоя прокуратурата да разследва щателно съществуването на подобна паралелна силова структура.  В станалият особено неудобен за властите сайт „Биволъ” също бяха изнесени данни за разработка на силовите ведомства с кодовото име „БУДАли” срещу двамата собственици на медията, които имаха храбростта първи да огласят подробности около агентурния псевдоним на бившия премиер в ЦСБОП, въпреки сегашните клетви на неговия вътрешен министър  Цветанов, че подобна разработка няма.

Поривите за слухтене обаче не утихват и днес. Причината? Най-точно тя беше формулирана миналия месец от „Репортери без граници”. По повод заплахата на министър-председателят Борисов, че можел да разпореди на службите да спретнат наблюдение на всички местни журналисти, международната организация заяви: ”Ние мислим, че разследванията на секретните служби върху печата и журналистите принадлежат на друга, изживяна вече епоха на демоните на Студената война”.

Изживяна? Едва ли, но не и за България, се съмняваме пък ние.

Какви са възможните собствени енергийни резерви на България? Кой насочва недоволството от високите сметки в определена посока?

След миналогодишните ожесточени протести в Североизточна България срещу проучванията и добива на шистов газ, същите демонстранти отново се озоваха на улицата – този път за да скандират срещу високите сметки за ток и да гонят енергороразпределителното си дружество „Енерго-Про” от страната. Да припомним: през януари 2012 под натиска на БСП и Атака и РЗС парламентарното мнозинство на ГЕРБ наложи безсрочен мораториум върху възможността не да се извлича шистов газ, а само да се разбере дали в района действително съществуват газови залежи. Така на практика управляващите популстки забраниха на най-бедното и зависимо от внос на енергийни източници европейско население да се ориентира дали в бъдеще, когато технологиите за добив на шистов газ станат напълно безопасни и безвредни за околната среда, ще може да облекчи битието и сметките си с експлоатация на собствени находища. В кулминацията на сегашните улични протести малка група експерти от гражданското „Движение за енергийна независимост” се опитаха да връчата на депутатите обръщение с настояване за отмяна на мораториума с аргумента, че наличието на шистов газ ще намали цените, но след разпускането на парламента инициативата увисна във въздуха.

Вятърът на енергийнит промени

По същото това време  германският Федерален институт за геоложки науки и природни ресурси излезе с прогноза, че чрез фракинг/ или хидравлично разбиване/ в северните равнини на Германия могат да бъдат добити до 2,3 трилиона шистов газ, което би помогнало на страната да стане енергийно още по-независима. Съобщено беше също, че Украйна, Великобритания и Полша са започнали да проучват възможностите за добив на шистов газ, а второто правителство на румънския премиер Виктор Понта е приело като свой приоритет откриването на шисти, необходими за експлоатацията на шистов газ. В края на февруари дори поразената от цунами и ядрена авария Япония прикани настойчиво президента Обама да съдейства за ускорени доставки на американски шистов газ, чиято стойност е вече пет пъти по-ниска от цената на внасяния досега от японците втечнен природен газ. По повод конференцията по сигурността в Мюнхен през февруари „Файненшъл таймс” отбеляза, че след като горива от шисти започват да се добиват в целия свят, европейците не могат да игнорират последиците от този добив, още повече, че той ще промени геостратегическата позиция на континента.

Енергийната партия шахмат

Всъщност нека помислим. След като САЩ  и Китай задоволят изцяло нуждите си от шистов газ, те ще започнат да го изнасят. Това ще намали цената на синьото гориво в глобален мащаб, което ще стимулира развитието на световната икономика и оттам ще ускори преодоляването на кризата в Европа. С разхлабването на енергийната зависимост от Близкия изток вероятно ще бъдат решени редица конфликтни проблеми, какъвто е сегашното противопоставяне с Иран, например. От друга страна Русия, която през последните десетилетия се стреми да монополизира производството и дистрибуцията на природен газ, също ще се окаже засегната. И когато приходите от нейните монополни цени се намалят, това ще се отрази не само върху жизнения стандарт на местната олигархия и население, но и върху военните концепции на страната. А подобно развитие удивително би напомнило  за ситуацията, довела до рухването на съветската империя в началото на 90-те години на миналия век.

Широко затворени очи

В началото на миналата година експертът по енергийна сигурност и бивш посланик на България в Москва Илиян Василев по повод мораториума върху шистовия газ каза в интервю, че България влиза в енергийна криза със „широко затворени очи и вързани ръце” и поясни как още от референдума срещу „Бургас-Александруполис” е станало ясно, че екологическата карта ще се разиграва от политици и специални служби. Днес кризата  става факт и последното, за което ще мисли служебния кабинет, са перспективите на шистовия газ в България. В същото време българите ще продължават да получават непосилните за джоба си сметки за ток и парно и гневът им ще продължи да бъде умело насочван от някого не към действителните  монополи, а към трите европейски енергоразпределителни дружества, които само поддържат мрежата и събират сметките.

Този „някой” беше посочен в прав текст още миналата година, когато някогашният посланик  в Москва и енергиен експерт Илиян Василев, поясни пред медиите: „Не трябва да се забравя, че за Русия възможността на “Газпром” да си запази пазарите и високите цени е равнозначно на сигурност на властта в Кремъл”.

И уцели в десятката. Но кой ли да го чуе?

13.03.13

Кои са основните задачи пред служебния кабинет на дипломата Марин Райков и пред бъдещото  българско правителство? Ще решат или задълбочат проблемите на страната поредните властимащи?

Пета  седмица в българското публично пространство за надмощие  се борят два вида гласове – мощните разнопосочни скандирания на улицата за промяна на „всичко, навсякъде и незабавно”  и по-приглушените призиви на определени среди за разум, законност и гражданска отговорност. В еуфорията на протестите, обаче, малцина осъзнават, че общото в двете послания е осигуряването на по-добър живот на хората, което е възможно единствено в условията на стабилна и развиваща се икономика. Така като основна задача на  временния служебен кабинет оглавяван от дипломат от кариерата бъдещото правителство се очертава подобряването на икономическата ситуация в България и нейния бъдещ просперитет. Задача неимоверно трудна сред  жалките стопански реалности  през 23-годишния преход, в условията на кипящо социално недоволство и на фона на продължаващата европейска икономическа криза.

Как да изплашим инвеститорите

Опасностите  най-бедната членка на ЕС на бърза ръка да се озове по икономическа нестабилност до Гърция, Испания или Италия са огромни. Неслучайно миналата седмица рейтинговата агенция „Стандарт енд пуърс” недвусмислено предупреди, че ако бъде застрашен ориентираният към стабилност консенсус за икономическите политики, относително добрия рейтинг на страната от края на миналата година ще се устремии стремглаво надолу. Най-рискови през следващите месеци, според агенцията, са предстоящите извънредни избори, евентуални промени в данъчната система и енергетиката. От своя страна Ройтерс цитира експерт от Института за пазарна икономика, който отбеляза, че продължаващите протести неизбежно ще се отразят върху икономическото положение в страната и ако не бъде съставено стабилно правителство, ще започне бързо изтегляне на чуждестранните инвестиции от нея.

Отново един долар за 1800 лева?

Сериозна тревога буди и изпълнението на бюджета за 2013 и по-специално приходите през първите месеци на годината. Ако темпът на янаурската им събираемост се запази, те ще са с милиард и половина по-малко от предвиденото. През същия месец на миналата година държавата е събрала 9 пъти повече средства от корпоративни данъци, отколкото през тазгодишния януари. Подобно е положението с акцизите и постъпленията от ДДС. В този контекст страховито недоумение предизвикаха идеите за спешен външен или вътрешен заем за вдигане на доходите и стимулиране на икономиката, лансирани от финансисти с международно реноме, както и натиска за отказ от прилагането на т.нар.”валутен борд”, гарантирал стабилността на местната парична единица вече цели 16 години. Неслучайно в първото си послание, служебният министър председател Райков пое ангажимента неговото управление да не допуска политика „която би поставила под въпрос финансовата дисциплина”, „икономическа авантюра” или на опитите страната да бъде хвърлена в хаос.

Промяна vs още от същото

Тези дни пред австрийския в.”Стандарт” президентът Плевнелиев очерта визията си за съставения от него служебен кабинет, като за правителство от „мъже и жени, сами изградили репутацията си, с натрупани знания и умения, които да действат до изборите като кабинета на италианския технократ Марио Монти”. Да припомним – през  миналата година с умела дипломация Монти успя да осигури икономическа помощ за закъсалата си страна и успя да възвърне позагубените й позиции в Европа. Дали служебният кабинет на Марин Райков ще може да изкопира успешно Монти бързо ще се разбере. Няма да е излишно обаче министрите  в него отвреме навреме да си припомнят трите знаковите послания на американския президент Бил Клинтън от предизборната му кампания през 1992г:.„Промяна vs още от същото?”,  „Икономиката, глупачетата ми!” и  „Не забравяйте здравеопазването!”.

Прилагайки  ги биха си свършили повечето работа до май и току-виж биха успокоили улицата.

В поредната неделя на протести/10.03.13/, когато българската улица отказва да зачита всякакви авторитети и институции, новоизбраният патриарх Неофит ще отслужи в София молебен за помирение на народа. В състояние ли е гласът на църквата да вразуми българите? Георги Папакочев разговаря с двама познавачи на духовните дела:

Едва ли БПЦ би могла да си поставя за цел да бъде медиатор в политически спорове, но патриарх Неофит действително има уникален шанс, тъй в най-новата ни история това е първият свободно избран български патриарх със строго спазване на уставната и църковната процедура. Ако към това се добави и личният авторитет на Негово светейшество, който е обичан духовник от „гражданско тесто” макар да е извървял стриктно целия църковен път, той може да отправи послание към обществото, което да прозвучи с авторитет и да бъде чуто, смята проф.д-р Калин Янакиев, преподавател във Философския факултет на Софийския университет. Да, патриарх Неофит ще отслужи молебен, сиреч той като предстоятел на БПЦ ще помоли Бога да вразуми българския народ и  най-вероятно ще произнесе проповед. По отношение на църковния народ, църквата говори с власт, но когато тя се обръща към онези, които не са в църквата, а в България това са по-голямата част от хората,  в лицето на своя предстоятел тя по-скоро може да увещава, да осъвестява. Единението на българите сега е възможно единствено на базата на задълбочаването в собствената съвест.

Трудната българска съвест

Защото в България ние живеем или самодоволни, или разгневени и никога „себенедоволни” и „себезагрижени”. А тъкмо тези последни две неща са плод на работата на съвестта. Патриархът би могъл да осъвести хората благодарение на неговия непохабен и свеж авторитет. Общественият гняв в България е лесен, за разлика от общественото милосърдие, което ни е трудно. Трудна ни е и съвестта. Единението не може да бъде постигнато просто на базата на компромиси, а на базата на осъвестяване, е убеден проф.Калин Янакиев.

Глас камбана?

Често сме говорили, че църквата е изолирана от обществото, а и аз съм споделял подобни твърдения, признава историкът д-р Момчил Методиев, главен редактор на сп.”Християнство и култура”.  Сега съм приятно впетачлен от действията на патриарх Неофит и от стремежа му да отговори на очакванията на хората като даде и глас на църквата в тази посока. И в миналото сме били свидетели на смели изказвания на църквата в кризисни моменти, но те не са били чути от обществото. Сега за първи път посланията на църквата има възможност да бъдат разбрани. В момента важно е да се види и доколко обществото, което доскоро критикуваше църквата, е склонно да се вслуша в нейния глас. Не мога да прогнозирам, дали патриархът може да бъде посредник между политиците и гражданите, а и не съм убеден, че това трябва да е неговата роля, но съм впечатлен от изразената готовност църквата да участва в тези процеси, подчертава д-р Момчил Методиев.

Случки зад олтара

Не намирам за редно влизането на миряни в светия олтар, казва проф. Янакиев  по повод влизането на президента Плевнелиев зад олтара на катедралния храм „Св.Александър Невски” за да поздрави първи новоинтронизирания патриарх. То е разрешено само за онези миряни на които е дадено да служат в олтара най-нисшите служби. Въпросът за взаимоотношенията на църковната и светската власт обаче е принципно по-важен. Макар да са разделени, те все пак живеят в едно общество и споделят едни и същи множества. Следователно тези две власти биха могли да си сътрудничат особено в кризисни ситуации, когато авторитетът на църквата, като изхождащ от по-голяма дълбочина, би могъл да бъде от полза и за светската власт. Ако църквата има авторитет, светската власт има интерес да я търси и в момента мисля, че става точно това. Понеже в този момент авторитетът на църквата е висок, към нея са насочени определени желания. Разбира се църквата трябва да бъде много внимателна, защото тя не бива да бъде употребена от светската власт а трябва да запази своя автономен поглед върху онова, което става в обществото, смята проф.Янакиев. Убеден съм, че църквата наистина е отделена от държавата в България и това е едно от добрите неща, които се случиха в духовния живот в годините на прехода, за разлика от някои други православни държави, допълва историкът Момчил Методиев.

Изгори за да светиш?

За църквата самоубийството е тежък грях и въпреки това във варненския храм „Света Петка” се състоя опело в почит на самозапалилия се Пламен Горанов. Патриарх Неофит поясни, че ако „самоубийството е станало по причини неумишлени и целенасочени, а в момент на умопомрачение и липса на правилен разсъдък, това опело може да бъде направено”.

Според проф. Янакиев  съвременната църква не е склонна да гледа по един безапелационен начин на самоубийството както в миналото и днес тя преценява всеки конкретен случай. А и съвременната психологическа наука се е развила дотам, за да свидетелства че в повечето случаи самоубийствата стават в момент на умопомрачение, на психическа девиация или въобще са резултат на психическа болест. Така че опело може да се извърши при индивидуална преценка на духовника. Моето лично мнение за постъпката на Пламен Горанов е, че тя е неразумна, напразна и несъпоставима с тази на Ян Палах, който се замосапали в период на тоталитарен режим в тогавашна Чехословакия,  е  убеден философът. Тогава е трябвало да извършиш нещо извънредно за да бъдеш чут през стените на бетонното мълчание. Тоталитарният режим умееше да пази и медийна тайна, а днес разполагаме с криво-ляво свободни медии, с широко обществено мнение и  всичко се транслира пространството. Затова подобен акт на протест е неразумен и абсурден, заключава проф. Калин Янакиев.

Едва ли влизането в Шенген е главна грижа на протестиращите българи тези дни. Истината обаче е, че две поредни правителства се провалиха в преследване на призрачната европейска цел. Защо?

Ако категоричната позиция на германският вътрешен министър Ханс-Петер Фридрих, че страната му ще наложи вето в случай, че България и Румъния настояват за влизане в Шенген на започващият в четвъртък Съвет на ЕС по правосъдие и вътрешни работи беше прозвучала само преди две седмици, официална  София щеше да вдигне шум до небесата. Не толкова защото развитите европейски държави за пореден път се готвят да покажат червен картон на двете бедни дунавските съседки, а заради тежко накърненото политическо самочувствие на управляващите в тях. Макар формално да са изпълнили техническите изисквания за членство в Шенген, София и Букурещ така и не успяха да разсеят съмненията на 25-те си европейски партньорки, че са успяли да овладеят корупцията и организираната престъпност в собствените си страни.

Като ми пееш Пенке, ле…

Бързането към Шенген напоследък беше изпълнено със серия нелицеприятни епизоди за властта в София, която правеше сметки да превърне членството в свой основен външнополитически коз за изборите. В началото на миналата година във Виена премиерът Борисов обяви, че от Шенген ни дели само една мазилка, имайки предвид наложителното козметично напудряне на няколко КПП-та по южната граница на страната. Никой не се вслуша през лятото на същата година в думите на същият германски вътрешен министър Фридрих, който пред регионалния „Хамбургер абендблат” каза, че „за жалост развитието в България не е толкова напреднало, колкото бихме се надявали” или в думите му, изречени

пред „Райнише пост”, че в момента е изключено отварянето на границите за България и Румъния. В София въобще не чуха дипломатичния намек на френския посланик, че държавните служби отговарящи за контрола по границите „по никакъв начин не бива да се поддават на опити за корупция”, нито пожелаха да разберат позицията на Холандия, която още през 2011 категорично обяви, че ще се противопоставя дори и на идеята за двустепенно приемане на двете държави. Което е по-лошо – българският външен министър и забележете, финансовия му колега се затръшкаха в медиите през миналата година, че българското търпение към Холандия било на изчепване и дори размахаха пръст, че ще София ще блокира промените в цялостното шенгенско законодателство в ЕС. За да се стигне логично до арогантното „прозрение” на Борисов след терористичния атентат в Бургас, че Шенгенското пространство можело да се окаже недостатъчно надеждна граница за България.

Шенген, Шенген, ти ярко пак пламтиш!

Между ушите на кабинета през януари минаха думите на зам-председателката на ЕК и комисарка по правосъдието и основните права Вивиан Рединг, че решението за влизането в Шенген ще бъде политическо и че дали имаш доверие на дадена страна и как гледаш на нея няма нищо общо с критериите, а с усещането. В неистовото си желание да чуе каквото му е нужно, вътрешният министър Цветанов миналия месец се опита да забърка и скандал в Хага с разпространените в България неточно преведени думи на държавния секретар по сигурността и правосъдието, които тутакси бяха опровергани официално от холандските власти. И отново с мантрата „ние сме изпълнили всички изисквания и критерии за Шенген” под килама бяха заметени констатациите на „Прозрачност без граници” за пълен застой в борбата с корупцията, липса на прозрачност в политическата и икономическа среда, за преобладаващата роля на монополите в корупционните практики, провалите по почти всички „знакови” съдебни дела, съсипването на бизнеса, притиснат от огромния корупционен натиск. Казано накратко, всичко онова, което в крайна сметка взриви общественото недоволство и изкара българите на улицата.

Шенген и мафиотските войни

                За съжаление българското правителство вече няма полезен ход за Шенген на започващия в четвъртък в Брюксел  Съвет на ЕС по правосъдие и вътрешни работи, заяви специално за ДВ бившата българска еврокомисарка Меглена Кунева и изрази силната си тревога от мафиотската акция по отвличането на дете и стрелбата около него. Тя разкритикува досегашното управление за това, че си затваря очите пред организираната престъпност и че не може да се справи с нея. Според нея всяко решаване на проблема започва от това да си признаеш, да разпознаеш проблема като такъв. Меглена Кунева призова властите да се хващат за работа по разкриване на престъпленията и пожела да види разкрити извършители в т.нар.”наблюдаван район” в София, където вече бяха убити доста хора. Ние не изпълняваме законите, които приемаме и това е видно отвсякъде, а изпълнителната власт в много важната си функция за сигурността на България не си върши работата, констатира бившата еврокомисарка.

Красивият мираж

И сега накъде? След взривовете обществено недоволство, довели до оставката на кабинета и потопили България  в тежка политическа и нравствена криза,  на фона на продължаващите неразбории в Румъния, красивите видения на шенгенската Фата Моргана отново изчезват от хоризонта на бедните дунавски посестрими. Едва ли скоро вълшебната полусестра на митичния крал Артур ще се появи отново пред взора на бедстващите българи и румънци, но със сигурност нейните видения ще продължават да ги привличат. Докато някой ден успеят да стигнат до  хоризонта.