30.04.2013

Защо не тъкмо там, биха попитали душманите на шпионирания в собствената си тоалетна  в Банкя бивш български премиер? В интимното място, където „и царят ходи пеша”, звуковите откровения са отчетливи, облекчаващи и дори стереофонични. Което основателно кара централният нападател на „Бистришките тигри” не само да се притеснява, но и  благородно да завижда  на своите колеги-лидери на други  български партии затова, че досега срещу тях не са излезли публично интимни СРС-та.
Впрочем правенето на подобни масирани записи в България е  бамбашка работа. Ще попитате защо? Според статистика от миналата година над 20 на сто от обитаемите жилища в България са с външни тоалетни, сиреч нужници, съоръжени най-често с дупки или клекала. Да монтираш подслушвателни устройства на подобно място е слабо ефективна дейност, защото тези места се използуват основно по голяма нужда, когато човек е съсредоточен повече в себе си отколкото в разговори по мобилния телефон или на висок глас през дъсчената порта. Още по-деликатен обект за слухтене са  обществените тоалетни в държавата, които от десетилетия  са в тежък дефицит. Неслучайно в края на миналата година, например, столичната община прие специална Стратегия за обществените клозети, изработена с помощта на експерти от Световната асоциация на тоалетните/ такава действително съществува!/, по силата на която по тези средища предстои да се създадат чудесни акустични условия за записи.
WC-звукозаписно студио
Документът предвижда сега съществуващите около 50 отходни места в двумилионния град да бъдат почистени, ремонтирани и „подкрепени” от нови 60 автоматични WC-та, които ще се хигиенизират сами. А до 2025 г.  и то само при едно бъдещо управление на ГЕРБ, веригата обществени отходни места ще се увеличи с нови 250 клозета! Които, според концепцията, буквално трябва да замиришат на теменужки за разлика от сегашните отвратителни и вонящи градски латрини. И там, сред ароматите на свежи пролетни цветя и туширани сифонни изплаквания, записите със СРС-та ще бъдат много по-качествени и съответно полезни в битката срещу организираната престъпност и политическите конкуренти. При това срещу никаквата такса  от 70 стотинки!
Да подобрим качеството на звука!
Виж, извън столицата ситуацията е доста по-сложна. Според сведения в печата положението с двете WC- „станции” на градския метрополитен в Кюстендил, например, било трагично. За да привлече клиентела ромът Стефчо, който се грижел за едната от тях, срещу 30-те стотинки вход, дори  предлагал топла минерална вода от туба за измиване на ръцете, но това едва предразполага към застояване, бъбривост и откровения.  За разлика от югозападния курорт, в панаирния Пловдив тоалетните микрофони биха могли да функционират пълноценно, тъй като тамошните отходни места се ползували безплатно от пенсионери, майки с деца до 7 години, полицаи и охранители. Особено привлекателена за тайните служби, казват, била  и китно варосана публична тоалетна в Шумен, където живеещата в нея отговорничка  обичала да черпи посетителите с десертно грозде от лозата пред входа, вероятно след облекчаването. И то срещу вход само от едно евро! Как да не монтираш микрофони отвътре и отвън в такъв оазис, който предразполага хората към щастливо бърборене и клюки!
Слухтенето като кумулативна емоция
В годините на прехода, обаче, ставаме свидетели на един неприятен за  подслушвателите елемент. Още в зората на перестройката през миналия век руски социолог беше открил връзката между усещането за безнаказаност и уринирането на открито. Той смята, че „кризата в моралните устои на съвременното постсоциалистическо общество поражда чувство на позволеност и безнаказаност. Това се отнася и до уриниращите на открито, които вече не се боят, че ще бъдат арестувани и ще си получат заслуженото”.
Което нищо чудно да прогони застрашения от подслушване местен контингент трайно извън тоалетните, особено след сегашните скандали около “слушаната” премиерска тоалетна в Банкя. И проблемът  тогава няма да бъде толкова в ароматизирането и органичното “миниране” на околната среда, колкото в допълнителните технически предизвикателства пред оторизираните прослушвателски служби. Макар че те бързичко ще се справят със задачата, нали са професионалисти!
Така след изборите на 12 май ни предстои не само да слушаме и  гледаме по медиите, но и да долавяме с обонението си резултата от тоталното клозетно слухтене. Което ще предложи уникални комбинирани емоции както на елита и местното простолюдие, така и на многобройните гости на страната. От Европа и целия свят!

     26.04.13

            Обвиняем за корупция, подкуп и служебна злоупотреба бивш земеделски министър внезапно пропява по частен телевизор с „най-голем ефир”, че неговият съпартиец, вицепремиер и вътрешен министър, също бивш, го бил подслушвал. При това не само него, но и цялото правителство, воглаве с г-н премиера! Телевизионната ария на ветринарят-аграрник, който точно преди две години даваше акъл на хората как да се обединяват по съседски за да си купят агне за Великден, успя да предизвика сензация в предизборно време. Независимо от публичната тайна, че вътрешният министър е подслушвал незаконно навсякъде всички и по всяко време.

Едва ли причина за странния гастрол на „Мръвката”/ един от прякорите на злополучният ветринар/ са тежките прокурорски обвинения срещу него и лъхащата от тях миризма на дълъг затвор. Малко вероятен  е  и някакъв отмъстителен мотив на лична основа от типа „Храни куче да те лае”, но в партиен контекст.

Какъв тогава е мотивът за  миризливата сензация хвърлена от тв-екран едва две седмици преди предсрочните избори? И дали зад видимо суфлираното многословие на довчерашния любимец на премиера не е закодирано скрито послание?

Шифърът на ББ

Мистерията разбули  не друг, а самият център-нападател на „Бистришките тигри”. Запитан дали не е време да се отърве от най-близкия си душеприказчик и шеф на МВР, готвещият се за втори мандат, а по-късно и за президент бивш премиер отвърна с  въпрос: “На кого да искам оставката?” След което сам изплю камъчето: „ Тя партията е негова. То ГЕРБ е негов, той е моторът на партията”.

В тези спонтанно изречени на пръв поглед откровения се съдържат доста данни. Като например, отговор на въпроса кой държи контрола върху партийните структури на Гражданите за европейско развитие на България, кой дърпа видимите и невидимите предизборни лостове през последните 4 години и /което всъщност е любопитното!/ кой вече е акумулирал неприлично голям властови капацитет, който в даден момент може да бъде обърнат срещу самия Лидер!

Така чрез хлевоустата тв-изява  на „Мръвката”  баш Водачът веднаж потвърди , че в ГЕРБ „няма вечни врагове или вечни приятели, а само вечни интереси” /по определението на британски политик от 18 век/, втори път намекна на  своя уж най-интимен другар и полицейски колега да не си вири много носа и накрая го предупреди недвусмислено да не забравя кой е големия бос, кой командва парада и кой управлява „мотора на партията”. При това само дни преди изборите!

Двете лица на властта

Най-вероятно закодираното предупреждение е било дешифрирано правилно както от главния подслушвач, така и от апарата на неговата партия. Защото едно са клетвите за приятелство и лоялност от трибуната на Арена „Армеец” и пред тв-камери, друго са тъмните човешки изкушения на властта. На тази власт, която хитреците ловко търкулнаха като парцалена топка по улицата през февруари за да си я приберат отново на 12 май. Властта, зад която големите пари на банки, монополи и олигарси се умножиха и от която не спряха да капят благинките за партийната номенклатура и държавната върхушка. Същата власт, която успя за четири години да превърне кофите за боклук във  верига за „обществено хранене”  за почти половината българи и която целенасочено досъсипа националното стопанство, икономика и бизнес.

Това е накратко. Другото са предизборни лакърдии.

24.04.13     Г.Папакочев

Само за няколко дни в най-накърнената /според сп.”Икономист”/ медийно държавица се станаха  няколко  случки с местни журналисти. Естествено те са далеч от актуалната предизборна фиксация  в момента, но по своему са релефни и показателни за обществото.      

След два разпита в прокуратурата и солиден протест на колеги пред Съдебната палата, млад съдебен репортер от популярен интернет-сайт заподозрян в изнасяне на държавна тайна, в крайна сметка беше оневинен. Просто огласените в негова статия  копия на документи, свързани с високопоставени фигури от държавното обвинение, освен вече публикувани, се оказаха и явни. По време на прокурорските разпити журналистът дори успя да прояви и характер, като отказа категорично да разкрие информационните си източници. Което вероятно силно е впечатлило хората от обвинението. Все пак в днешните опасни и неясни времена да устоиш на активно прокурорско любопитство си е малко геройство. Което заслужава аплодисменти, стига да има откъде да дойдат!

Смърт или…

Засега подобен късмет за друг местен журналист, изследовател на комунистическите тайни служби и тяхната агентура, не се очертава – анонимната заплаха за смърт продължава да тегне над него и семейството му. Човекът е ерудиран професионалист, а публикациите му освен с награди са удостоявани и с комплимента да бъдат цитирани от авторитетни световни медии. Вярно, сферата на неговите изследвания е все още тинеста и нелицеприятна за онези, които „24 години след края на комунизма, не желаят в медиите да се излагат факти и подробности за комунистическия режим”, както признава самият автор, но да бъде заплашван със смърт, а близките му с разправа, е нещо неприемливо дори за рехавата българска демокрация! Та по този повод група общественици призоваха ГДБОП и прокуратурата да разкрият авторите на анонимните заплахи въпреки факта, че досега не е случай на разкрити и наказани нападение или заплаха към журналист в България. Ако това все пак се случи, тогава поздравленията към правозащитните и правоохранителни органи ще бъдат заслужени, най-малкото заради евентуалния  прецедент!

                Гласовете ви чувам!

                Реален прецедент обаче произведен в публицистично предаване по популярен тв-канал. Там за първи път автор на гафа се оказа не както обикновено водещият, а неговата продуцент-суфльорка. Зрителите видяха, чуха и вече разбраха, че въпросната госпожа, бивша генерална директорка на държавната телевизия, е истински закърнял цензор. С пронизващ крясък в слушалките на водещия „ Ти нормален ли си, Миткоооо!” тя се опита да го спре при задаването на неудобен въпрос, свързан с безрадостното съдебно битие на бивш земеделски министър. Безуспешнен опит, за радост, но показателен и то най-вече с последвалото пояснение на цензуриращата продуцент-суфльорка, което звучи така: “Общоприета практика в журналистиката е да бъдем предварително информирани за темите, по които един или друг гост може да бъде полезен на зрителите… и задаването на въпрос, който не може да получи отговор, е безцелно и не носи никаква информация”. Абсурд, достоен не толкова за аплодисменти, колкото за дълга лекция пред първокурсници в журналистическия факултет!

Летящата глупост

Навремето талантливият чешки сценарист на тв-сериали Ярослав Дитъл беше вложил в устата на свой персонаж – чаровен възрастен лекар –  следната реплика, адресирана към неговата медицинска сестра: ”Колежке, ако глупостта можеше да лети, вие щяхте да пърхате в кабинета ми като гълъбица”. Подобно „пърхане” в сводовете на тв-студио можеше да се наблюдава в излъчения по авторитетния британски „Канал 4” репортаж за гостуването на британския депутат Найджъл Фараж в София. Замъкнат набързо  в предаването на споменатата по-горе телевизия, артикулираният иначе британец буквално онемя от засечката на водещата „тв-гълъбица”, че ако не са били имигрантите, за да облагородят Острова, „британските жени още щели да са с по-големи мустаци от мъжете, тъй като са се сключвали бракове между първи братовчеди”. Естествено след подобна реплика онемяват както зрителите на „ Канал 4” в Обединеното кралство, онемяват и свикналите на какви ли не дивотии сънародници на пърхащата водеща!

Поради което в този случай аплодисментите би трябвало да се заменят с дюдюкане…Силно при това!

24.04.2013

Кои са поръчителите и потърпевшите на българския  „черен  пазар” за информация? Какви са пораженията от „слушалките”  върху местната икономика?

Когато прокуратурата потвърди скандала с подслушванията на МВР малцина обърнаха внимание на факта, че освен високопоставени политици /и действаща еврокомисарка дори!/, обект на незаконното полицейско любопитство са били бизнесмени и банкери. Освен няколкото споменати фигури от деловия свят, полицаите „телефонни-оператори” със сигурност са колекционирали във фонотеките си  и разговорите на хиляди други българи, които се занимават с малък и среден бизнес, лекари, журналисти, правозащитници. Може би защото са заплаха за националната сигурност или се занимават с престъпна дейност? Нищо подобно. Отговорът се съдържа в баналните намерения, за изнудване известни и като рекет.  Да, информацията днес е скъпа стока, защото с нея може да се оказват не само натиск и принуда, а и да се съсипе конкурентно или отнеме всякакъв вид бизнес.

Потърпевши и поръчители

Кой в България е  най-застрашен от нерегламентирано подслушване, освен заподозряните в нарушаване на националната сигурност и обществения ред? Експерти твърдят, че  това са инвестиционни банкери, посредници и брокери; бизнесмени, следени от конкуренцията с цел поглъщане на тяхната фирма, служители с достъп до класифицирана информация, представители на страни по граждански съдебни процеси, учени, които се занимават с разработка на нови технологии и устройства, фирми и лица превърнали се в  обект на промишления  шпионаж. От поръчителите и купувачите на подслушаната в местни условия информация най-много са конкуренти и съдружници във фирми, участници в търгове, подозрителни началници, обидени подчинени, старателни чиновници от фирмените кадрови отдели, наричани днес „човешки ресурси” и служителите от вътрешната сигурност на фирми и корпорации.

Чии уши са по-дълги?

И докато похватите на промишления и корпоративен шпионаж по света са известни, в най-бедната и стопански западнала европейска те носят нещо типично национално. Според икономистът Красен Станчев широкото използуване на СРС-та в страната се инициира от правителството, а не от частни интереси, какъвто е случаят с британските медии на магната Рупърт Мърдок. В България с възрастно население от около 6 милиона се отпускат 120 милиона лева за финансиране на подслушванията, докато в Обединеното кралство, страна с 50 милиона възрастни граждани, след атентата в Лондон през 2007 бюджетът за тази цел е бил 10 милиона евро, сиреч 6 пъти по-малко. Това е причината основното у нас да е търговията с подслушвания, която се е превърнала в политическа търговия, в продукт на продажба с цел упражняване на рекет. Така сред деловите хора в страната, сред чуждестранните инвеститори  се създава впечатлението, че всеки може да поиска и да си купи всичко. А това, в крайна сметка, се превръща в разход по воденето на бизнеса в България, пояснява Красен Станчев. Дори повече, подслушването и скандалите около него рушат всички добри впечатления, които някога са правили български граждани и фирми в чужбина. Самият факт, че в държавата има нещо скрито-покрито показва, че в нея липсва равнопоставено прилагане на закона към всички граждани, а това е  основна дефиниция за върховенството на закона. След като хората започнат да подозират, че няма управление на закона, всякакви други предимства на дадена страна, независимо дали са ценови, данъчни или други остават на второ място, е категоричен Красен Станчев.

Подслушвачи за чудо и приказ

И не само той.  Неотдавна в печата беше цитирано признание на покойният вече бивш главен секретар на МВР и някогашен заместник-началник на Шесто управление на комунистическата ДС Цвятко Цветков, че до 2009г. половината от операциите на Специализираната дирекция „Оперативни технически операции” към МВР /СДОТО/ са били свързани с частни прооекти. Друг познавач на тази материя, Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията обяви в медиите, че в България продължава да функционира „черен пазар” за информации, в който действат напуснали бивши  служители на споменатата дирекция и високопоставени офицери от вътрешното министерство. Самите кадрови подслушвачи от МВР не се отличават от катаджиите на улицата, твърди Безлов, те работят за заплата от 600-700 евро, а през тях минава информация за милиони…

На този фон кой е нареждал и осъществявал незаконното подслушване в МВР или дали ЕП ще дебатира тази тема в Страсбург едва ли има някакво особено значение. Безобразията са факт, който рефлектира пряко  върху дереджето на чуждестранните инвестиции и бизнеса в страната. Което, според всички оценки, е повече от жалко.

22.04.2013

                    Едва ли има цивилизована държава, в която преходът от една политическа система към друга да продължава почти четвърт век. Вероятно няма и прецедент, при който веднаж възприета единодушно като форма на управление,  демокрацията, която Платон обяснява още през 4 век пр.н.е., вместо да се развива напред и нагоре да върви съзнателно назад и надолу. И да става все по-непоносима за исконния си носител – хората, народът, обществото.

Оказва се, че такава държава е България.  След две десетилетия демократични надежди, празни илюзии и лишения, нейното население комай се е примирило с неизменното отрицателно клеймо „най” и вече го носи с някакво обречено безразличие, отвръщайки очи от грозното лице на т.нар.”народовластие”.

А то действително изглежда отблъскващо.

Грозно е, когато една малка по територия и с изчезващо население страна се „отчита” пред Европа и света със смешно нисък бюджетен дефицит и държавен дълг, а нейните ровещи в кофите за боклук възрастни пенсионери мечтаят да влязат в затвора, за да ги храни там държавата.  Непоносимо е, когато над половината демографски изчезващи български деца се намират в риск от бедност и социално изключване, а всяка седмица местната миниатюрна олигархия произвежда по двама нови милионери.  Неприемливо е държавата с най-бедното, болнаво и нещастно население да е на дъното в ЕС по разходи за социална защита и здравеопазване. Ужасяващо е при остра демографска криза да се оцелява в страна, която е на челно място в Европа  и света по смъртност в резултат на тежка сиромашия, живот в риск, ниска заетост и лошо здравеопазване. Изгарящо обидно е да се нарича „демократично” общество, което от години стои  заковано на дъното в срамната класация на Европейския съд в Страсбург по нарушаване на човешките права.

Смазващо унизително е Държавният департамент на САЩ в своя годишен доклад за демокрациите в света кой ли път да констатира, че корупцията в България подкопава общественото доверие в съдебната система и другите държавни институции, че в страната има злоупотреби с подслушването, насилие и дискриминация срещу жени и деца, че продължава да съществува антисемитски вандализъм, трафик на хора, дискриминация срещу членове на ромското и турското етническо малцинство. Разтърсващо срамно звучи хвалбата е, че веднъж в годината българска община великодушно осигурявала безплатно къпане на местните роми по-случай техния международен ден, и то в баня с подарена от природата гореща минерална вода! Безкрайно тъжно е да наблюдаваш как десетки безработни здрави и в силата си мъже промиват тонове чакъл край панелен квартал в столицата с отчаяната цел да търсят люспички злато в патетичния искърски Клондайк!

Залинялото лице на българската демокрация става още по-сбръчкано при мисълта, че манипулираното отвсякъде и по всякакъв начин население наистина е в състояние да преизбере начело на държавата си същите онези, които го изкараха по улиците и площадите през февруари и бяха докарали до античовешкото отчаяние седем българи, да се залеят с бензин и да си драснат клечката. Не „Стокхолмски”, а шантав български синдром е сякаш нарочно да тикаш властта в ръцете на  най-големите си душмани и доказани некадърници! Пълен абсурд е някогашните комунистически тайни служби вече трето десетилетие след т.нар.”промяна” чрез своите стари мрежи от агенти и  доносници да продължават да дърпат конците на марионетките си в икономиката, силовите ведомства, културата и най-вече в медиите и да обричат обществото да зяпа вечно  по телевизията техните пошли и отблъскващи куклени изпълнения. Отвратително е да виждаш с очите си как българската „демокрация” вместо да привлича обратно в родината, съзнателно прогонва  и малцината останали млади, мотивирани и кадърни свои чада в чужбина. При това с негласното внушение да не се връщат никога обратно!

А иначе цъфналите пролетни дръвчета са красиви. Което по подразбиране  навява някакъв оптимизъм и може би неясната надежда, че грозното пате някога все пак ще се  превърне в красив лебед. Уви, това  се случва само в приказките. При това в онези, с които България няма нищо общо.