20.05.13

Не очаквайте дузината единомишленици от някогашната ДС  да се регистрират като отделна фракция в новото  42-ро  Народно събрание! Това няма да се случи защото никога не е било в техен стил, нито в стила на техните сегашни „водещи офицери” и най-малко в стила на тайните служби. Макар от 1989 година насам да са клели под девиза „Съединението прави силата”, винаги са го интерпретирали по своя специфичен ченгесарски начин. Негласната им формация по правило е многопартийна и нейните членове обикновено стоят настрани от парламентарната трибуна и медийните изяви –  според някогашната им добра професионалната школовка това са неоправдани и наивни рискове. Естествената им среда за акции са сумрака, кулоарите и задкулисието, а  предпочитаните оръжия – интригите, манипулациите и компроматите. Ситуирани на всякакви парламентарни позиции те имат „мандатното” самочувствие на „добрите” и „полезни” ченгета под прикритието на народни избранници. Просто от напиращите през партийните листи към законодателната власт 136 сътрудници на тоталитарните комунистически служби, този път половината гласували българи определиха едва 12. Което си е успех за вечната ДС-парламентарна фракция и то в такива размирни времена!

Тайната законодателна власт

Всъщност парламентарната история на ДС-депутатите е твърде показателна. След като в началото на 1990 с правителствено решение е закрито Шесто управление, въпросът за архивите на ДС попада на „кръглата маса”, а Седмото Велико Народно събрание конституира комисията „Тамбуев”, от която към медиите изтича информация за 33-ма депутати, агенти на политическата комунистическа милиция/ по-късно комисията „Костадинов” разкрива двойно повече „велики” агент-депутати/. Скандалът блокира опитите за отваряне архивите на ДС и едва през 1997 г. 38-то Народно събрание приема първия зкон за достъп до документите на бившата ДС и военното разузнаване. Комисията на тогавашния вътрешен министър Богомил Бонев огласява освен имената на политици и държавни служители и 14 депутати от тогавашния парламент. В предишното, 37-мо НС/ правителството на Виденов” агентите-народни представители са достигнали рекордния брой 37 човека, а в 39-тия парламент бройката им отново се нормализира на обичайните 14 човека. През лятото на 2009 година Комисията по досиетата открива 139 мераклии от ДС за депутатски места, като в 41-ото НС попадат 11 агенти на тоталитарните тайни служби.

Ние пак сме на всеки километър!

Проверка на Комисията по досиетата в края на 2011 година показа, че не само народни представители, но и 37 служители на администрацията на българския парламент са били агенти и щатни служители на тодорживковия репресивен апарат от 1990г. дотогава. Всъщност те са били доста повече, но имената им не са огласени, тъй като междувременно са починали.

Така след направения тихомълком ход на сегашното служебно правителство с връщането на 7 „незаменими” дипломати-агенти на отговорни постове във Външното министерство по Великден, изгонени от предишния министър, на пълни обороти отново предстои да заработи и ДС-фракцията в 42-рия български парламент. Много от нейните членове са познати стари партийни познайници, които в сумрака и задкулисието ще продължат да вършат същото, което са правили досега – интриги, манипулации и компромати. Със самочувствието на истински майстори на „плаща и кинжала”, каквито всъщност винаги са били.

15.05.13

Помните ли огнените слова на партийци и политици, с които премина т.нар.”ден за размисъл” в навечерието на извънредния вот? В ефира се понесоха заклинания за „сценарии”, „конспирации”, „манипулации”, „дестабилизация”, „фалшификация” за да прогърмят страховитите предупреждения за „държавен преврат” и „гражданска война”. И всичко това на фона на истеричните маймунджилъци на обладан тв-водещ, който неконтролируемо повтараше от екрана, че току-що е спасил държавата с подхвърлените му разкрития за 10-те палета нелегални бюлетини. Впрочем преди това същият истерик беше артикулирал в ефир и  друга сакраментална дивотия: “Ненормален съм и капут, ако това е цената да застана на ваша страна” и беше „светнал” зрителите си, че за хала им са виновни “тези, които говорят за манафи, педали и капути”. Всичко това, обаче, мина някакси незабелязано в общата атмосфера на афект.

Изцеденото хилаво дете

Броени часове преди словесните изстъпления в “размисловния” предизборен ден, „Файненшъл таймс” беше притоплил в коментар известната българска поговорка „Много баби – хилаво дете” с допълнението, че  „суетящите се балкански баби”, които участват в неделните български избори са прекалено много и известно време след вота те ще продължат да се препират за това, коя да отговаря за „немощната българска икономика”. Агенция Ройтерс също беше предупредила в кореспонденция от София, че “ако Борисов се върне на власт, гневът ще изригне отново по улиците на страната”, , а  световната й посестрима АП беше констатирала съчувствено, че повечето българи вече се чувстват „изцедени от неуморната инфлация и нищожните си заплати, най-ниските в целия ЕС”.

Задължителният политически рап

В деня на самите избори медийната логорея на „балканските бабички” очаквано достигна своя апогей. Пред избирателната урна, например, държавният глава се зарече да не допусне „някой друг да решава вместо българския народ” и обяви, че никакви други сценарии нямат шанс ако „народът излезе и гласува”. Е, след като бюлетина пуснаха само половината от имащите право на глас, вероятно “другите” сценарии все пак имат  шанс, нали? а Служебният премиер от своя страна, напълно ужасен от „кошмара” правителството му да остане по-дълго на власт, диагностицира като  „истерични” реакциите на политиците за скандала в Костинброд е пусна своята бюлетина с тържественото обещание, че „това/ сиреч неговото!/ правителство ще изпълни докрай ангажимента за провеждането на честни и демократични избори”. Нищо, че с 350-те  хиляди отпечатани незаконно бюлетини, стотиците  доказани нарушения на изборния процес, продължаващото масово продаване и купуване на бюлетини, организационните неуредици в страната и чужбина, с арестуваните и осъдени по бързата процедура търговци на гласове,  изборите си останаха единствено „легитимни”, поне според предварителните оценки на армията международни наблюдатели. И то  на този етап…

Изящната словесност на „достойните прокурори”

Шокиращи лексикални постижения инкасираха след вота и анонимните „достойни  прокурори”. В „кървавото” си писмо срещу прокуратурата, разпратено в късна нощна доба до подбрани медии, те демонстрираха истински зрял публицистичен талант. Словесните им попадения са наистина впечатляващи. Като започват  със забележителното откритие, че “от години българската прокуратура се използва като боксова круша, удобен виновник, репресивна томахавка за разчистване на политически сметки” и преминават през констатацията, че  “на тези избори  чашата преля, помията замириса много и вместо като арбитър, българската прокуратура зае ролята на съдник, изпълнител, лакей на политико-олигархичната прослойка”,  достойните блюстители на закона  заключиха, че ” това беше и ще се докаже, че е предизборен компромат, кал, пъклен план и заговор”. Накрая те поставиха и черешка. на своята непостижима полемична торта с  метафората за “царството с трите зли вещици – прокуратура, медии, олигархия (може и много повече) Цацаров, Делян Пеевски и БСП, командвана от старите апаратчици на ДС”!

След подобна масово тиражирана публична изява  на  характерната ченгеджийска „изящна” мисловност, обобщеният портрет на Избори 2013 може да се смята за готов. И той успешно  би могъл да бъде озаглавен  „Голямото  словесно мазало”. Както със сигурност вече са го определили повечето българи.

14.05.13

Както можеше да се очаква, резултатите от предсрочните    избори затегнаха още по-здраво възела на политическата криза в България. Предизвикани неестествено, подготвени набързо и произведени в ненормална политическа обстановка, изборите вкараха страната в ситуация, която наблюдателите вече нарекоха патова и прогнозираха неизбежен нов вот. Причината? Основната е, че следващият парламент ще е със силно подкопана  легитимност, тъй като половината гласоподаватели не упражниха правото си на глас, а 20 на сто от гласувалите останаха без политическо представителство. Това води до съставянето на временен програмен /”сламен”/ кабинет, който да се опита да тушира общественото напрежение и да задържи някакси на повърхността затъващата българска икономика.

Реанимация на държавата

Непродуктивното, уви, упражнение по демокрация на 12 май породи и странни парадокси. За първи път в най-новата политическа история на страната спечелилата най-много гласове партия ГЕРБ  и крайната националистическа формация Атака са декларирано остракирани както от останалите две политически формации в новия парламент, така и помежду си. Фактически на този етап всеки е срещу всеки, което прави спазаряването на управленска коалиция или програмно правителство възможно единствено на теория и то при условие, че договарящите  се съгласят на безпринципни идейни и политически  компромиси. Парадоксален е и факта, че никоя от преминалите 4-процентовата бариера партии всъщност  не желае да управлява, въпреки напористите декларации за „готов кабинет”, „воля за управление” и „отговорност”  към страната. Решаването на растящите стремглаво проблеми на най-бедната и изостанала европейска държава надхвърлят значително управленските възможности на всяка от 4-те нови парламентарни партии/ а и на всичките вкупом!/  да осъществят най-необходимите  реанимационни мероприятия за връщане към живот на колабиращата държава.

Новият политически играч

Парадоксите не спират дотук. За първи път в системата на изпълнителната власт категорично навлиза прокуратурата. Нейното безпрецедентно медийно „риалити шоу” по повод скандала около скритите 350 хиляди бюлетина и откровените нападки срещу разследванията й за незаконно подслушване, бързо я поставиха в центъра на общественото внимание.  Да, именно от разследванията на държавното обвинение, основно острие на независимата съдебна власт, все повече ще зависи дали  отговорни представители на управленската върхушка ще продължават да носят марковите костюми  на политици или ще се наложи да ги заменят с раираните дрешки  на въдворените зад решетките. Неслучайно държавното обвинение се превърна в обект на мощен компроматен натиск в неясните следизборни дни, когато с решенията тя е в състояние да обърка много партийни планове и лични политически сметки. Всичко това говори, че интегритета на прокуратурата и нейната активност /или от тяхната липса!/ все повече ще определят не само балансите в управлението, но ще регулират  цялата система на държавна власт. Което фактически превръща държавното обвинение във влиятелен политически играч.

Поруганото приличие

Шокиращо парадоксален  е и друг факт. Една напълно компрометирана с грозните си политически „бракове по сметка”  и манипулативни практики медийна групировка  от години се опитва да върти на малкия си /доста дебел, при това/ пръст държавата с нейните институции, погазвайки нагло закони, етика и всякакво приличие.  И тя не спира да върши всичко това въпреки дължащото се на нея срамно реноме на българските медии, въпреки нескритата неприязън на българската аудитория, общество и професионална общност към нейните появи!

Апатия, безразличие, морална отпадналост или калкулирана неохота на властите са причина за несекващите безчинства на тези фигури? Възможен отговор е, че става дума  за поредния национален парадокс. Който, уви, е отблъскващо грозен.

    08.05.13

Доскорошен министър-председател и лидер на бивша управляваща партия беше привикан от прокуратурата на разпит, който той евфимистично нарече „разговор”. Подозренията на държавното обвинение са, че е получавал противозаконно резултати от прокурорски проверки преди те да са обявени официално. Кой му е предоставял тази информация? Самият довчерашен градски прокурор на София, вече също клиент на бившото си ведомство, който му я предал собственоръчно  в ранния час на сутрешното кафе. И който свойски е укорил своя домакин, на „ти”, естествено: „Защо ми скача президента, бе?”  За да си отговори многозначително сам: „Бил съм твой човек…”.

Вакханалията на „Големия брат”

„Българското вътрешно министерство е нареждало извършване на незакконни подслушвания на водещи политици и бизнесмени в продължение на години” – така АФП информира света за разкритията на местната прокуратура, че държавната власт е слухтяла обществото поголовно. Именно „поголовно”, защото електронните й уши са били насочени не само към министри от кабинета и политически противници на управлението, но към предприемачи, юристи, журналисти и кой ли още не! Констатациите на обвинението незабавно бяха връчени на ЕК още през април, а в края на май изглеждащите абсурдно по всякакви демократични стандарти практики на властта ще бъдат обсъждани и от ЕП в Страсбург.

Демокрация по народному

В България четвъртвековният преход към различна политическа система се оказа безпрецедентно дълъг и уникален. Вместо да се развива напред и нагоре, демокрацията в страната сякаш съзнателно е тикана назад и надолу. Примерите са тъжни.  Ето, една малка по територия с изчезващо население страна продължава да се „отчита” пред Европа и света със смешно нисък бюджетен дефицит и държавен дълг, а в същото време нейните ровещи в кофите за боклук възрастни граждани мечтаят да попаднат в затвора, където ще могат да се хранят редовно.  Статистиката отчита, че над половината демографски намаляващи български деца се намират в риск от бедност и социално изключване, а всяка седмица местната уж „миниатюрна” олигархия продължава да се възпроизвежда с по двама нови милионери.  В същото време най-бедното, болнаво и нещастно население на ЕС е на последно място сред 26-те по разходи за социална защита и здравеопазване, а държавата, която продължава да нарича себе си „демократична”, от години е закована на дъното в срамната класация на Европейския съд в Страсбург по нарушаване на човешките права.

Хайде на баня!

В тазгодишния доклад за демокрациите в света Държавният департамент на САЩ за сетен път констатира, че корупцията в България подкопава общественото доверие в съдебната система и другите държавни институции, че в страната има системни злоупотреби с подслушването, насилие и дискриминация срещу жени и деца, че продължава да съществува антисемитски вандализъм, трафик на хора, дискриминация срещу членове на ромското и турското етническо малцинство. Кой, обаче, прочете внимателно тези критики дори в предизборния период?  Никой. Вместо това се чуха срамните хвалби на местна община, че веднъж в годината осигурявала  безплатно къпане на нейните роми по-случай техния международен ден, и то в баня с природно гореща минерална вода! Както и сензационното откритие, че десетки безработни яки мъже промивали тонове чакъл край панелен софийски квартал с отчаяната надежда да намерят люспички злато в патетичния „искърски Клондайк”!

Не „стокхолмски”, а „български” синдром        

Лицето на българската демокрация става все по-набръчкано  и от социологическите внушения, че местното население се готвело  да преизбере начело на държавата си същите управници, които го изкараха по улиците и площадите през февруари и които докараха седем българи до нечовешкото отчаяние да се залеят с бензин и да си драснат клечката. Подобни нагласи могат да се обяснят не толкова  като „стокхолмски”, колкото специфичен „български” синдром! Демократичното лице на страната повяхва и от засилващото се безразличие към остатъците на някогашните комунистически тайни служби, които  вече трето десетилетие дърпат задкулисно  конците на марионетките си в икономиката, силовите ведомства, културата и най-вече в медиите, където зорлем натрапват в ефира и печата  лицата на своите вечни агенти, доносници  с тяхното „достойно патриотично минало”.  Физиономията на разнебитената българска „демокрация” помръква и от вида на като че съзнателно прогонваните в чужбина млади, мотивирани и кадърни нейни чада, при това с негласния намек да не се връщат никога обратно!

Лъжеш, ама ти вярвам!

Вече е факт, че предсрочните избори в България ще бъдат следени под лупа от десетките наблюдатели на ПАСЕ, ОССЕ и Бюрото за демократични институции и права на човека към организацията и многобройни чуждестранни медии. Освен официалното преброяване, към което всички политически партии с изключение на бившата управляваща, изпитват недоверие, ще има и паралелно броене от независима австрийска социологическа агенция. Така поредните предизвикателствата към българската демокрация вече са заредени. Въпросът е дали са й останали сили да се справи с тях. Ще разберем съвсем скоро, най-вероятно от чужбина.

            06.05.2013

Навръх Гергьовден, празника на Българската армия, нейният върховен главнокомандващ и президент на страната Росен Плевнелиев призна, че ВВС имат нужда от няколко съвременни изтребителя и дори каза, че бил много „за” тяхното купуване. По думите му българската войска трябва да има „високо самочувствие”, а нацията да разполага със „силна и ефективна армия”. След което поясни, че по предварителни разчети страната може да си позволи от 9 до 10 самолета с уговорката, че военните „в рамките на ограничените възможности трябва да вземат най-доброто решение”.

Още в края на миналата година тогавашното правителство на ГЕРБ одобри планове за закупуване на нови или „втора ръка” изтребители за да замени безнадеждно остарялата си съветска летателна техника, като за целта трябваше да бъдат отделени почти 700 милиона лева и окончателното решение трябваше да бъде взето в началото на март 2013.  В момента най-бедната членка на ЕС и съюзничка в НАТО България разполага с 16 прескъпо ремонтирани изтребители МиГ 29, 14 щурмови руски самолета СУ-25, три транспортни самолета „Спартан” и 12 вертолета „Кугър”, които все още не са изплатени. Руските МиГ-ове и Су-та имат и разорително скъпа поддръжка – един час полет с тях струва над 50 хиляди лева, а за подготовката на всеки пилот отиват между 10 и 20 милиона лева. Което не попречи поради липса на перспективи и ниско заплащане много военни летци да напускат армията и да отидат в гражданското въздухоплаване.

Според публикации в печата, от 12-те закупени преди време нови вертолети „Кугър” към днешна дата летят само два, тъй като липсват средства за инспекция на останалите десет машини. От 6-те съветски бойни вертолета Ми-24 нито един не е годен за полети, тъй като всички подлежат на генерален ремонт. Всичките шест вертолета БЕЛ-206, първата западна техника закупена за ВВС през 1999г  и използувана главно за подготовка на младия летателен състав, са неизправни и не могат да летят. От 16-те съветски изтребителя МИГ 29 летят само половината и те са ангажирани в международната програма за охрана на въздушното пространство „Еър полисинг”. От 14-те щурмови СУ-25 само три са в състояние да се издигнат във въздуха.

Преди броени дни при откриване на заседанието на Индустриалния форум към Обществения съвет по отбранителна политика служебният министър на отбраната Тодор Тагарев, академично подготвен военен специалист отчете, че за 10-те години членство на страната в НАТО „много малка част от технологичната база на страната се е променила” и каза, че по негови странични наблюдения „ефектът на модернизацията на армията върху класическата отбранително-индустриална база е практически пренебрежимо малък.” Пред БТА служебният министър уточни, че за 2013 и 2014г процента 1,36 от БВП се запазва при положение, че изискването на Североатлантическия алианс е  той да бъде не по-малко от 3 на сто. Според Тагарев възможностите да „редуцираме армията и да търсим по-добра структура, по-добри баланси вътре, включително и на бюджета, за да бъде армията боеспособна , са практически изчерпани”.

От своя страна в гергьовденското си слово върховният главнокомандващ Росен Плевнелиев оцени високо състоянието на българските въоръжени сили. След което над площада прелетяха три съветски хеликоптера МИ-17/ разработени през 60-те години на минали век/, единствената въздушна техника, показана на празника. Ако сделката за 700 милиона лева за покупка на изтребители „втора ръка” все пак се осъществи, догодина някои от тях също могат да участват във въздушния парад. Което ще бъде поредното доказателство за „превъоръжаването и технологичното обновление” на армията, както се изрази президентът и върховен главнокомандващ на армията. И за последствията върху джоба на местния данъкоплатец.