Двата фотографски портрета са правени през 1970 г. и на тях големият български футболист Георги Аспарухов – Гунди е едва на  27 години. Месеци по-късно те се превръщат в едни от последните изображения на спортиста, напуснал нелепо и преждевременно този свят през 1971. В десетилетията след неговата кончина, студийният фотографски образ на Гунди придобива иконично значение за неговите близки, за милионите му привърженици и за визуалната история на българския спорт.

Двата портрета на Георги Аспарухов са дело на фотограф-художника Петър Папакочев и са заснети в ателието му на ул.”Бачо Киро” в средата на 60-те години на миналия век.  Изключително скромният и свит по природа Гунди едва се е поддал на настояването на съпругата си Величка да посети студиото на Папакочев и да застане пред неговия обектив. Така случайността помага физическият му образ да бъде съхранен в  паметта на българите.

Портретите на Гунди светкавично придобиват огромна популярност  и започват свой собствен живот. Тиражирани незаконно от предприемчиви търговци в стотици хиляди екземпляри те се продават по стадиони, сергии, дори в книжарници, като фирмения надпис на фотостудиото и името на фотографа старателно са били елиминирани – вероятно от гузна съвест към автора или от професионална завист за великолепната студийна снимка. Въпреки всичко в средата на 90-те години на миналия век на благотворителен търг за подпомагане на футболния клуб „Левски” заможен спонсор на отбора купува оригинално копие на едното изображение на футболиста, собственост на неговата съпруга, за фантастично звучащата тогава сума от 10 000 евро. С което портретът на популярния футболист се превръща в най-скъпо оценената снимка в България до днес. Името на нейния автор-фотограф  отново остава на заден план.

През 2013 се навършват 100 години от рождението на фотограф-художника Петър Папакочев. Част от други негови иконични изображения ще могат да бъдат видяни през юни в рамките на традиционния Международен месец на фотографията в София.

05.05.2013

01.05.13

Дали от гузна съвест или от елементарен страх, но на сегашната  изборна кампания в България темата за Европа почти почти отсъства. Под грохота на шумните скандали със слухтенето и засилващите се съмнения за отсъствие на държавност, отвъд колабиралата икономика  и очертаващото се ново затягане на вътрешнополитическия възел, през тези дни отношенията на България с Брюксел са сведени основно до трескаво търсене на партийна подкрепа от сестринските фракции в Европарламента и…до нищо друго. Очевидно това пречи да се забележат буреносните европейски облаци, които се трупат над фиксираната в предсрочната битка за властта страна.

На „стентаблото” за порицание

На заседание през миналата седмица в Люксембург министрите по европейските въпроси на Германия, Дания, Финландия и Холандия поставиха настойчиво въпроса за необходимостта от по-солидна защита на фундаменталните ценности в ЕС, каквито са демокрацията и върховенството на закона. Както можеше да се очаква причина за критиките се оказаха Унгария, Румъния и естествено България заради техния провал в спазването на фундаменталните закони и правила на съюза по отношение независимата съдебна власт и спазването на законите. Неслучайно германският външен министър Гидо Вестервеле припомни на колегите си, че над три четвърти от страните в ЕС вече са подкрепили инициативата за затягане на европейското законодателство в тези сфери, а комисарката по правосъдието Вивиан Рединг допълни, че дебатите по въпроса ще трябва да се водят на базата на конкретни факти и числа. А такива факти, числа и примери тези дни България генерира в учебникарско изобилие.

Парламентарна лепенка на устата

Тъкмо злоупотребите с демокрация и власт в България, стигнали до крайност с аферите за незаконното подслушване и дирижираното източване на европейски средства към определени медии, уж за популяризиране на европейски програми, може да отключи безпрецедентно прилагането на чл.7 от договора с ЕС, в който е предвидено отнемането на право на глас на провинилата се страна в ЕП. Естествено тази крайна мярка, непозната досега в практиката на обединена Европа, може да  бъде предприета след обстойни проверки и контрол, но прилагането й  не е изключено за държава с „демократично” досие като българското. Така нищо чудно в даден момент страната да се окаже единствено ангажименти към ЕС, но без възможност да защитава своите позиции в Страсбург.

Да можеш да вярваш…

Съмненията в качеството на българската демокрация се засилват и от уникалното решение на всички опозиционни политически партии в предишния парламент да наемат европейска фирма за паралелно преброяване на резултатите от предсрочните парламентарни избори на 12 май. Въпреки стотиците международни наблюдатели от  ОССЕ, които ще присъстват на вота по начин, по който не се следят изборите дори в африкански държави с диктаторски режими, независимо от безпрецедентното пристигане  в страната на 21 наблюдатели от ПАСЕ, политическите опоненти на ГЕРБ дълбоко не вярват в честността на предстоящите избори и са готови да се презастраховат като заплатят за независим преброител на гласовете! Възниква въпросът след като почти цялата опозиционна политическа гилдия няма доверие в собствената си национална демокрация, какво да се каже за доверието на света в нея?

Европейски борчове и падежи

Тежко бреме върху гърба на служебния кабинет и евентуалното следващо правителство са и дузината наказателни процедури на ЕК, които управлението на ГЕРБ остави в наследство на държавата. Енергетика, околна среда, конкуренция и цифровизация – това са областите в които /при това спешно!/управлението предстои да доказва, че страната е изпълнила задълженията си или е в процес на тяхното изпълнение. В противен случай предвидените финансови санкции могат да закопаят държавата дори под дъното на пълната мизерия.

Така тъмните европейски облаци над България се сгъстяват и тежките гръмотевични бури предстоят. За хората остава единствено надеждата те да не докарат и опустошителни градушки. Тогава вместо да замирише на озон, в страната ще се окаже поразена  от поредното политическо бедствие.