27.06.2013 Мит е, че структурите и агентите на комунистическата ДС са част от задкулисието, което дърпало конците на сегашните български управляващи. Какво „задкулисие” могат да бъдат фигури, които със собствените си имена и агентурни псевдоними ораторстват открито в парламента, не слизат от тв-екрани и вестникарските страници, скандират сред протестиращите, вилнеят необезпокоявано в социалните мрежи и дори се включват активно в протестните подписки за смяна на правилата и начина, по който се управлява държавата днес? Четвърт век след промените в България тези лишени от чувство за елементарно приличие фигури продължават да минават между капките на постоянния обществен хаос разчитайки годините, забравата и младите поколения да изличат следите от позорното им минало на доносници, явочници и агенти. А излизането на светло и все по-настойчивите им опити за обществено легитимиране вече дават резултати!

ДС-чалгата

Странно защо около скандалите с предсрочните парламентарни избори удобно беше подминат факта, че цяла дузина от новите депутати са били сътрудници на бившата Държавна сигурност – по четирима от БСП и ДПС, трима от ГЕРБ и един от „Атака”. А както припомня разследващият журналист Христо Христов в своя сайт desebe.com, кандидат-депутатите с агентурно минало от четирите парламентарни партии са били двойно и тройно повече! Някак бързо отшумя  и шока от скандалните думи на сегашния посланик в Рим/тогава служебен премиер/  Марин Райков, че „принадлежността към ДС е част от чалгата на прехода”, от опитите му да реабилитира с връщане в системата на МВнР на седмина бивши сътрудници на комунистическите тайни служби в дипломацията и най-вече от назначаването за  зам.-министър на икономиката, енергетиката и туризма на агент, започнал кариерата си в ДС с псевдонима „Младенов”.

Забавленията на външния министър

И ако поради липса на време служебният кабинет не успя да поработи в тази посока още по-активно, правителството на Орешарски пое щафетата с летящ старт! Младият външен министър Вигенин направи външнополитическия си дебют  с анонс, че е готов да реабилитира агентите отпреди 1989г.  и с вледеняващото твърдение, че те били „потенциал, който не бива да бъде разпиляван”. След като се  сблъска с твърдата позиция на президента Плевнелиев срещу възстановяването на посланици с досиета, Вигенин захвана да обяснява по медиите, че след като ДС не съществувала от четвърт век тя не можела да определя правилата. Това съвсем не му попречи тихомълком в разгара на протестите да назначи бивш  агент с псевдонимите „Антон” и „Боил” за постоянен секретар във МВнР. Ход,  предизвикал  незабавна реакция на германските евродепутати от ЕНП/ХДС Михаел Галер и Моника Холмайер, които припомняйки в Страсбург, че хора от комунистическите служби не могат да представляват достойно демократична България днес, констатираха иронично, че новият български външен министър „очевидно няма други грижи, освен облагодетелстване на хора от бившия комунистически режим”. Междувременно народен представител от БСП с агентурен псевдоним „Люляк” в шумотевицата набързо беше назначен за областен управител на София, а  друг депутат от левицата носещ тайното ДС-прозвище „Гогов”, успя да нарече протестиращите  „интернет-лумпени”, с което си навлече тяхната вечна „любов”.

Екранът срещу улицата?

Медийната ДС-ситуация в България също е абсурдна. Ключови публицистични предавания по национални телевизии продължават да са модерирани от непоклатимите водещи с ДС-пагони, а от техните студиа вече почти не излизат общонародните „любимци” – единият от бившия Шести отдел на Шесто управление на ДС, който е и професор в УНСС, а другият генерал – агент на ПГУ на ДС, сега депутат от БСП. Така се получава, че милионна медийна в цялата страна е противопоставена на  десетките хиляди скандиращи по улиците и площадите! От друга страна председателката на „Движение на гражданите” Меглена Кунева отбеляза точно, че дори призоваващите за лустрация дават охотно интервюта в предавания на журналисти-агенти, че се наблюдава безпрецедентна консолидация на полицейските доносници, които са хвалени, стимулирани и ухажвани от властта, и че в крайна сметка всичко това е неморално.

Заявката на вечните ченгета

Факт е, че в протестната суматоха тези дни мнозина се опитват да изличат окончателно позорните си зависимости. Дори под набралата популярност Харта 2013 се появиха имена на лица със срамни досиета в архивите на тайните комунистически служби. Което е поредното доказателство, че  днес тези фигури съвсем не се крият, че отдавна са решили да не бъдат „задкулисие”. Те открито излизат на светло за да обявят, че никога са напускали тихия фронт, не са изневерявали на тайните служби, че са силни и продължават своята битка напук на всичко и на всички! Те знаят много добре, че докато навремето БКП е използувало  ДС за да пази режима си, днес ДС разполага с управляващите за да реализира своите собствени планове.

Което звучи като едно от парадоксалните тайнства на почти четвъртвековния български преход.  Необясними  и до ден днешен в демократичния свят.

22.06.13

През тази година „горещниците” съвпаднаха с  точката на политическо кипене в България. Повече от седмица Улицата е гневна и непреклонна за оставката на кабинета „Орешарски”. Въпреки усилията на услужливите по подразбиране държавни медии и ловко присламчващите се към политическата конюнктура частни такива да спомагат всячески за успокояване на обстановката, площадният и уличен кипеж в страната не стихва. Дори повече, въпреки ескалиращите провокации, внедрените партийни „пица-наемници” и платените мускулести щурмоваци, лозунгите „Оставка” и „Червени боклуци” кънтят все по силно и масово.

Summertime and the livin’ is easy…

На какво всъщност  разчита подкрепянето от срамната коалиция на БСП, ДПС и Атака сламено-експертно правителство на Орешарски? На жегите и настъпващия ваканционен сезон, които да принудят градските протестиращи да махнат отегчено с ръка и да потеглят към морето с есенни планове за „голямата си екскурзия” на Запад? Или на превърналата се през последния четвърт век в жалка практика за провалящи се български политици да хукват към Брюксел и Вашингтон за да търсят разбиране, помощ и идейна подкрепа? А може би на надеждата, че през лятото животът в местните географски ширини е по-лек /по Гершуин/ и националната „беднотия” през тези месеци не плаща за ток и отопление, а боднатите предвидливо  в личната градинка зеленчуци са практически бeзплатни и затова тя, „беднотията”, ще си копае лехичките вместо да скандира по площадите?

Операта като писоар

Естествено, всичко това влиза в разчетите на стратезите от червената централа на „Солни пазар” и на групата „високонаративци” от билдинга на бул.”Стамболийски”. Но на тях, както и на водача на локалните щурмоваци-черноризци, които тези дни стреснато препикават пространството около Националната опера на бул.”Раковски”, е пределно ясно, че властта е като човешката коса – докато расте е буйна, но започне ли да пада, спасение няма. Особено, когато Улицата и Протестът са й взели мярката!

Dum spiro spero?

Дали, обаче,  все пак не съществува някакъв цивилизован изход от създалата се шизофренна  ситуация? Възможно ли е Протестът, макар и временно да стихне и хората все пак да зарадват децата си през лятната ваканция?

През средните векове римокатолическата църква /а през 17 в. и руската православна църква/ са издавали срещу определени заслуги и вид разкаяние, както и срещу пари, опрощения за признатите грехове, известни като индулгенции. БСП, ДПС  и техният премиер Орешарски вече успяха да  си посипят главите с пепел за абсурдното политическо и кадрово безумство с избора на лицето Делян Пеевски за шеф на ДАНС. Те тутакси признаха публично греховете си около странните назначения на компрометирани личности във втория ешелон на властта и дори неловко се опитаха да се разграничат от тях. Освен о това успяха да  лансират  своята „SOS-управленска” програма, чиято единствена цел е да запуши доколкото е възможно огромните икономически пробойни в потъващата държавна гемия и да тушира най-острите социални проблеми на освирепялото от сиромашия и беззаконие общество. И всичко това с наивната надежда, че след покаянието идва опрощението, а след него пропагандата и вечно услужливите „национално отговорни” медии ще довършат своята работа.

Тука има, тука няма!

Уви, днес това не е достатъчно за спасението на кабинета „Орешарски” и на подкрепящият го абсурден 42-ри парламент. Те са обречени  и са на път скоро да се озоват в политическото небитие. Въпросът, обаче е, дали тези хора ще предпочетат да останат презряни от обществото „во веки веков” или някакви останки от разум и човешка почтенност все пак биха ги накарали да се помолят за частична индулгенция от народа срещу онова, което биха могли да свършат в определен и къс срок. При това в качеството си на самопровъзгласили се за служебно правителство и служебен парламент! Ако министри, депутати и политици получат просветление свише и поставят действително интересите на хората пред своите тесни партийни полуди, правителстото и парламентът биха могли да декларират публично и  под клетва, че са готови доброволно да прекратят правомощията си през тази късна есен или ранната пролет на следващата година, като дотогава поемат ангажимента да приемат и приложат необходимите спасителни мерки, насочени към възстановяване на консенсуса с гражданското общество и реанимиране на колабиралата политически и икономически държава. И всичко това в напълно прозрачна обстановка под зоркия непрестанен мониторинг на гражданите, ЕС и демократичния свят. Тогава  евентуално би било  възможно всепрощаващата българска душа да даде своята частична индулгенция на съгрешилите и да им предостави все пак някакъв шанс на следващи избори.

Докато се окървим…

Всичко това обаче, едва ли може да се случи. Постсоциалистическият български политик никога не е търсил опрощение, а регионалният балканец, към чийто архитип се причислява местната политическа менажерия, най-често  изповядва свирепата мантра :”Ще те захапя за гръцмуля и ще те влача докато се окървиш!”

Така че по-скоро остава искането за „Оставка!” и нови избори, отколкото лелеенето на химери за искане и даване на опрощение.

Просто не сме такива хора, уви…

                Няколко часа преди българският парламент да избере за 15-тина минути т.нар. „външен специалист” Дилян Пеевски за шеф на ДАНС, чешкото УБОП /Управление за борба с организираната престъпност/ съвместно с прокуратурата   стартира  широкомащабна операция в Прага и цялата република. Още същия ден решението на българското Народно събрание породи остро масово негодувание и изкара на улицата стотици хиляди протестиращи. Светкавичните действия на чешките специални служби вкараха зад решетките осем сегашни и бивши високопоставени държавни служители и доведоха до изземане от обискираните десетки жилища над шест милиона евро и няколко килограма злато.

Оковите на реда

Непосредствено преди  официалното издигане  на депутата от ДПС Пеевски за „агент номер едно” на България, лидерът на БСП Сергей Станишев ултимативно изправи своите депутати-съпартийци пред дилемата: „Или гласуваме за Пеевски, или кабинетът на Орешарски пада”. Малко по-късно  той  и споменатият премиер  се опитаха да им обяснят, че предвид нестабилната политическа ситуация в държавата е нужна тъкмо силната ръка на мастития медиен магнат, а за да се концентрира концентрира властта в ДАНС, в нея от МВР спешно беше прехвърлена ГДБОП. Чешки медии междувревременно съобщиха, че в нощта преди полицейската акция шефа на тяхното УБОП Шлахта посетил премиера Нечас за да го информира за подготвяната операция и да вземе личното му  съгласие за обиск на неговия офис. След кратък размисъл Нечас отговорил: „Разрешавам, вършете си работата!”. На сутринта белезниците щракнаха върху ръцете на началничката на кабинета Яна Нагиова с обвинение в политическа корупция и злоупотреба с власт. Зад решетките на бърза ръка се озоваха също бившият и настоящ шефове на военното разузнаване, организирали по поръчка на Нагиова незаконно следене на съпругата на премиера Радка Нечас, един бивш министър, действащ депутат и двама парламентарни лобисти.

Президентски реакции

В България само пет часа след „нестандартното решение” на БСП и ДПС за избора на „външния експерт Пеевски” начело на тайните служби, държавният глава Плевнелиев в безпрецедентно обръщение заяви, че е „омерзен”  от гласуваната кандидатура, съобщи, че кредитът му на доверие към правителството на Орешарски е изчерпан и свика извънредно заседание на КСНС /Консултативния съвет за национална сигурност/, на което днес/четвъртък/ ще бъдат обсъждани реформите в сектора „Сигурност” и разразилата се политическа криза. По същото това  време в Прага президентът Милош Земан, политически опонент на десния премиер Нечас огласи публично, че обвиненията срещу кабинета са много сериозни и тутакси покани в своя офис началника на чешката полиция, главния прокурор и самия премиер за да обсъдят съвместно възникналата кризисна ситуация. Паралелно двете по-малки партии от управляващата коалиция обявиха, че губят доверие в Нечас, но няма да напуснат коалицията.

Сбогом партио любима?

На четвъртия ден от злощастното инсталиране на Пеевски начело на ДАНС  при нестихващи многохилядни протести в страната под лозунгите  „Оставка”, „Червени боклуци” и „Олигархията вън”, премиерът Орешарски отказа да се оттегли от поста си, председателят на ПЕС и лидер на БСП Станишев категорично отхвърли исканията да напусне партийното председателство и дори  поиска от съпартийците си да му гласуват доверие. От своя страна лидерът на ДПС Местан се хвърли да пояснява, че след като злополучният им партиен кандидат за шеф на ДАНС вече си е подал оставката и тя е приета от премиера, нямало пречки той да бъде възстановен като народен представител. И докато в България разправиите текат, чешкият министър-председател Петър Нечас вече е връчил официалната си оставка поради скандала за корупция и злоупотреба с власт, оттеглил се е  от председателския пост на дясната Гражданска демократична партия  и е поел по искане на президента държавническия ангажимент да продължи да движи текущите въпроси на страната до назначаването на ново правителство.

Началото на края или краят на началото?      

И още нещо. Безпрецедентните за Чехия мащаби на антикорупционната акция, извършените арести и продължаващите  активни следствени действия дават основание на наблюдатели да прогнозират, че операцията е само начало на разследване, което се очаква да промени изцяло политическата сцена в централноевропейската държава. На този етап в България подобна трансформация изглежда немислима поради нормативния и структурен хаос в сферата на сигурността, ниското реноме на обраслите в постоянни скандали специални служби и неефикасното им взаимодействие с прокуратурата.

Един от възможните отговори на въпроса защо Прага успя да се справи само за едно денонощие с правителствената си криза е, че чехите имат функционираща държава и действащи специални служби. А обяснението за продължаващия вече седмица хаос в България би могло да бъде, че вместо държава, управниците си имат своя Делян Пеевски. И кукловодите, които мечтаеха да му дърпат конците.

    17.96.2013

Въпросът кой точно поръча избора на един медиен набаб за шеф на ДАНС изглежда продължава да оказва парализиращ ефект. Вече се видя как лидерите на БСП и ДПС, депутати от двете управляващи партии /третата засега се преживява само като среднощен уличен таласъм/, премиерът, министрите, прекъсват рязко потока на обичайната си логорея и  се потапят в „света на мълчанието” след въпроса, или започват да шикалкавят така, че в крайна сметка питащите, а не питаните, трябва да отговарят защо някъде продължавали да „бият негрите”. Създаде се впечатлението, че новият парламент и правителството са се клели не в българската Конституция, а по-скоро в някаква страховита омерта,  нарушаването на която води до  гибел.

Кой е местният дон Корлеоне?

Премиерът Орешарски призна, че кандидатурата на мастития медиен магнат била грешка, но замълча като партизанин на разпит на въпроса кой го е предложил. В едночасовото си неделно тв-интервю, предназначено да отвлече вниманието от крещящите стотици хиляди българи по площадите,  лидерът на БСП Станишев видя в скандалния „агент номер едно” едва ли не един Матросов, който бил  готов да пожертва своя и на семейството си живот в борбата с организираната престъпност, но така и не поясни защо неговото неизбиране щяло да повлече кабинета „Орешарски” към дъното и което е по-важното, кой ще го дръпне надолу? Лидерът на ДПС също впрегна целия си „висок наратив” да агитира как техния човек имал „ресурса да гарантира националната сигурност”/?/, как щял да бъде контролиран от парламента, дори накрая пое отговорност за грешката с неговия избор.  Но на въпроса защо точно тази фигура е била подбрана и  старателно подготвяна за силовия пост още преди изборите, също спази обета за мълчание.

Светът на мълчанието                          

Всички тези хора имат основание да мълчат ужасени. Те отлично знаят, че  всяко неволно артикулирано име, всеки непредпазлив намек или насочващ факт, се следи внимателно от „Поръчителя” и всяко тяхно опущение би имало фатални последствия не само за тях, но и за политическите сили, които представляват. Те са до болка наясно, че най-сиромашката европейска държава фактически се управлява от местните „Недосегаеми”/ по великолепния филм на  Брайън де Палма/, които никога не излизат на светло и за които просто да се говори е табу. Не само конкретно и поименно, но и като за образувание, което въпреки опасността от вендета обикновените хора започнаха да наричат открито„Групировката”, „Организираната престъпност”, „Мафията”, „Олигархията” и как ли още не!

Разлабване на задушаващата хватка?

Те дори вече се осмеляват да говорят за онези сенчести фигури, съставляващи конгломерата от политика, бизнес, капитали и силови структури, присвоил си държавата  и превърнал държавата им в срамна и  „примитивна плутокрация”/ по определението на писателя Илия Троянов/. За  „дългите сенки”, чиито скрити империйки включват частните  банкте с  парите на страната, контролират монополно енергетиката, промишлеността, земеделието, медиите. За онова прословуто олигархично задкулисие, което заедно със своите пажове и лакеи във властта е стиснало здраво осиромашалото общество за гушата и върши с него каквото си пожелае! Ето го и конкретното обяснение. На местен  „Недосегаем” му хрумва  да се възползува от суматохата около новото измислено правителство и да инсталира начело на тайните структури един напълно бутафорен, но много свой човек. И то не толкова защото въпросният хрантутник е в състояние да му свърши кой знае каква работа, колкото  рутинно да тества набъбналото си всевластие и да припомни за пореден път кой  е истинския „Бос” в  държавата  и на кого дискретно трябва да се целува ръка.

Тъкмо името на този човек  беше камъчето, което трябваше да изплюят тези дни притеснените до смърт фигурки на властта. Те, обаче, няма да го направят и  ще спазят докрай ужасяващата си омерта. Вместо тях вероятно ще  го направи улицата, която става все по-артикулирана, смела и настоятелна. Защото е млада и вече въобще не й пука от самозабравили се „недосегаеми”. И защото желае да махне задушаващата хватка от врата си.

Увредена  ли е дегенеративно българската политическа класа? Ще успокои ли обществото готовността за бърза оставка на Пеевски?

През 2001 година в опитите си да овладеят антиглобалистките демонстрации срещу НАТО, тайните служби в Прага безпрецедентно дотогава  изключиха мобилните телефонни мрежи и прекъснаха комуникациите между отделните групи протестиращи в града. Дванайсет години по-късно софийските им колеги прибягнаха до използуваната тези дни  и в Москва мярка за да осуетят изригналия протест срещу блиц-назначението на новия шеф на ДАНС. Направиха го тутакси след скандалния му избор, което говори,  че драстичната мярка, част от плановете за потушаване на очакваното недоволство, е била планирана и внимателно координирана с мобилните оператори.

Не да зяпаш, а да виждаш!

За съжаление през почти четвъртвековната  „демокрация” интелигентните българи, най-вече младите хора, изгубиха едно полезно качество, което някогашният комунистически режим беше култивирал неволно в подсъзнанието на хората – да четат между редовете на пропагандата  и трезво да тълкуват щуротиите на тоталитарната власт. Доказаталствата, уви, са тревожни. Нека си припомним какво точно каза новият шеф на ДАНС на предизборния митинг на ДПС в Крън в началото на май. В гротесковият за него „висок партиен и медиен наратив” той обяви пред втрещения си електорат: ” ГЕРБ ви страхуваха 4 години, на 12 май измитаме ГЕРБ и ДПС идва на власт!”. Никой тогава не възприе думите му сериозно, а трябваше, защото напълно отсъстващият от 41-то НС мълчаливец най-сетне беше проговорил и често първите думи на такива екземпляри са най-индикативни! И друго.  Още в началните часове на 42-ия парламент стана ясно, че народното представителство се е сдобило с нов, неподозиран досега местен Демостен или Цицерон. Изпълнил и до ъглите парламентарната трибуна с балонестата си фигура той самочувствено започна да громи,  процесуално при това,  довчерашния си политически спонсор със страховитото: „Погледнете ме в очите! Първо ще дадете обяснения за СРС-тата и подслушването!” Нека помислим – само следователски психотрик ли е ораторската хватка с „очите”? Едва ли. От парламентарната трибуна вече артикулираше лице, което прави генерална репетиция за бъдещия си пост! Само седмица по-късно, отново от същата трибуна, издайническият му монолог продължи: „Обърнете се, не се правете/?/, вие вадите много лъжи. Сега ще излезе с колко криминално проявени лица сте се срещали, това ви го обещавам лично аз. Но няма аз да се занимавам с вас, а правораздавателните органи…”.  Забележете,  заканата този път беше  съвсем директна и се отправяше от лице,  което вече се преживява като първи агент на държавата и за когото парламентарното упражнение с гласуването е единствено досадна предизвестена подробност.  И отново никой не се вслуша в заплахата сериозно, а трябваше! Най-малкото защото привидно необяснимите политически абсурди през последните месеци следваха своя логичен ход за да достигнат своята кулминация. На 14 юни, петък, премиерът и лидерите на управляващите две партии формално го направиха този ход.

Абсурди на квадрат

Своеобразният театър на абсурда  в страната поставя и законния въпрос за доведената до критични нива безкритичност на смисленото българско общество или поне на онази част от него, която все още на инат пребивава в родината си. Вярно, от четвърт век почти тези хора са подложени на съзнателно оглупяване от крайни националисти, откровени комунисти и наивно пърхащи демократи, зад които в повечето случаи  прозират примитивни и нискообразовани водачи, които масирано използуват прословутите формули: „Аз съм прост и вие сте прости, значи се разбираме!” или „Не ме гледай умно, българино!”. Също вярна е съзнателно обуначващата роля на местните медии, които в по-голямата си част като че се надпреварват да демонстрират най-презрените в цивилизования свят пороци на журналистическия занаят. Но да притъпиш акъла на хората до степен, в която да не разберат тутакси, че разликата между мафиот и антимафиот в България  е единствено в лицемерната словесна добавка „анти”, е жалко. Тъжо е да  ги докараш до състояние да  не могат да „вденат”, че за охраната на големите държавни пари в собствената частна банка е нужна не само собствена медийна империя, но и послушни депутати, партийци, министри, журналя , държавни служители и най-вече своя „здрава ръка” в репресивните и практически безконтролни тайни служби, която да реже глави и да изключва шалтера на мобилните мрежи при заповед на Големия началник. Страшно опасно е да превърнеш иначе претенциозната политическа класа в България, в това число и държавния й глава, в група наивници, които зяпайки какво се случва около тях, да не спира да се „учудва”/ по Козма Прутков /. Всичко това е симптом за настъпващите дегеративни увреждания в дъжавата и обществото, както и за непредсказиумите опасности, които те неизбежно носят.

Да надминеш всякакви граници

В началото на 90-те в руската масова култура започна да се шири думичка, използувана дотогава единствено в криминалната субкултура на бившия Съветски съюз – „беспредел”. На престъпен жаргон тя означава грубо нарушаване на собствените, вътрешни правила на криминалния свят. С цялото омерзение към подобно сравнение днес можем да твърдим, че „беспределът” на лявата българска олигархично-партийна върхушка с назначението на новия шеф на ДАНС надмина всякакви граници, дори и по понятията на най-бедното и корумпирано местно общество. Заговори се дори за мафиотски силов държавен преврат в членка на ЕС, който би бил уникален случай в целия демократичен свят.

Всъщност, превратът действително е в ход и набира сила. Дали неговите организатори в крайна сметка ще успеят отново зависи от улицата. Нейният гняв притежава чудодейното свойство да вразумява хората.

На 14 юни 2013 г. площадите на София и големите български градове бяха препълнени с трезви, гневни, решителни, разумни хора. И за щастие повечето бяха млади! Което все пак дава някаква надежда. Въпреки лицемерното заявление на  олигархично издигнатата фигура да се оттегли от властта. И надеждите на онези, които го подкрепяха всячески да останат в нея.