24.07.13

На 17 ноември 1989 г. комунистическата милиция на тогавашна Чехословакия  жестоко отблъсква мирна студентска демонстрация на един от централните градски булеварди. Два дни по-късно столицата е залята от над 200 хиляди мирно протестиращи граждани, които изразяват неодобрението си към комунистическия режим с дрънкане на домашните ключове. Пронизващият метален звук на стотиците хиляди връзки ключове се превръща в един от символите на „Нежната революция”  в бившата комунистическа държава. Седмица след началото на протестите комунистическият президент Густав Хусак е принуден да назначи  първото демократично правителство и подава оставка. На 29 декември 1989 за президент на Чехословакия е избран дисидентът-драматург Вацлав Хавел.

През декември 2011 г. пражани изпращат своя демократичен президент Хавел в последния му път отново с дрънкане на ключове – в знак на почит към бащата на своята „Нежна революция”. По повод 20-годишнината от свалянето на комунистическия режим, гражданите на Чешката република масово се включват в общонародна инициатива и за кратко време успяват да съберат почти 90 хиляди ненужни ключа. С тях скулптурът Джили Давид изработва статуя, изобразяваща думата „Революция”/ на чешки “Revoluce”/, която е разположена на площада „Франц Кафка” близо до историческият Староместки площад в Прага.

Вярно, през 1989 г. бившите комунистически държави все още не бяха наводнени с изработени в Китай пластмасови вувузели, пронизителни свирки и остроумни устройства за вдигане на силен шум. Тогава липсваше и масовото евтино производство на национални флагове, днес внасяни също от Китай. Затова гражданите на Прага протестираха мирно с дрънкане на единственото подръчно средство – собствените ключове, превръщайки ги в цивилизован символ на своето несъгласие. Символ, увековечен по-късно в красноречива скулптура, която и днес буди размисли.

Възниква въпросът кой ще бъде символът на 40-дневните български протести от размирното лято на 2013-та? С какво демонстрациите и вълненията ще бъдат запомнени от стотиците деца, които придружават родителите си на масовите демонстрации и от най-младото поколение протестиращи? С евтините китайски джунджурийки за генериране на шумотевица от арсенала на футболните запалянковци или с нещо друго, много по силно и автентично българско?

Засега отговор на въпросите липсва. И дано той не дойде само с поредните спукани от полицейските палки глави на протестиращите,  окървавени жълти павета и издигането на първите спонтанни барикади в София. Просто трябва да се появи нещо друго, цивилизовано и ярко, каквито са самите протести.

25.07.13

Какъв знак за кабинета Орешарски е несъстоялата се среща в София със заместник-председателката на ЕК Вивиан Рединг? След като публикува мненията на първия български еврокомисар и лидер на ДБГ Меглена Кунева и на европеист-политолог Владимир Шопов, потърсихме оценката на политолога Огнян Минчев, доктор на социологическите науки, директор  на Института за регионални и международни изследвания и председател на управителния съвет на българския клон на организацията „Прозрачност без граници“. Ето неговото мнение:

Несъстоялата се среща между г-жа Рединг и Пламен Орешарски е  отказ да се признае легитимността на това правителство и на този премиер, е категоричен Огнян Минчев.  През 2000 година, когато Австрийската народна партия на Йорг Хайдер, крайно десен политик с антисемитски и неонацистки изказвания, беше станала част от правителството, страните от ЕС ограничиха контактите си с австрийския кабинет и  се появи опасност от суспендиране на членството на Австрия. С оттеглянето на Хайдер от лидерския партиен пост, а впоследствие и от управлението, проблемът беше деликатно решен.

Въпросът сега е дали парламентарния глас на Волен Сидеров е предизвикал  подобно отношение от страна на ЕК или причина за неприязънта е практически ясната картина, в която това правителство продължава сегашната политическа криза в страната. Подобен вид отношение просто не може да не бъде демонстрирано! Дори повече – виждаме как актовете на подкрепа към управляващите партии изчезнаха изцяло и от собствените им европейски фамилии. След цирковете, които се разиграха от БСП на техния конгрес в НДК, днес от ПЕС не се чува и дума. Многозначително мълчат и  Либералите в ЕП – помним какво наприказва Греъм Уотсън след атентата срещу Доган в София, а сега при него цари пълна тишина. Всичко това говори много!

Без да имам претенции за външнополитически интерпретатор, абсолютно съм съгласен, че отказът на Рединг да се срещне с Орешарски е практическа демонстрация, че в очите на ЕК това правителство няма легитимност и е част от натиска  да бъде решена политическата криза чрез минимални действия – преконфигуриране на парламентарното мнозинство или чрез максимални действия – нови избори.

Много силни и отчетливи сигнали не могат да се разтълкуват от местните управляващи, много факти избягват да се тълкуват, много случващи се събития по традиция въобще не се интерпретират в България! Във всички случаи твърдението, че един внимателен, ненатрапчив отказ на г-жа Рединг да разговаря в София с Орешарски , човекът който е начело на изпълнителната власт, сиреч той е най-високо стоящата фигура в страната, е абсолютно ясен знак! Просто няма какво да се чудим дали това е така! – е категоричен Огнян Минчев.

25.07.2013

Как да се разтълкува  “разминаването” между заместник-председателката на ЕК г-жа Вивиан Рединг и премиера Пламен Орешарски в София на 40-тия ден от протестите срещу неговия кабинет? След като потърсихме становището на първия български еврокомисар и лидер на ДБГ Меглена Кунева, се обърнахме за мнение към известния политолог-европеист Владимир Шопов. Ето неговата гледна точка:

Проблемът има два аспекта. Единият е свързан с факта, че още от първия си ден този кабинет има парализирана европейска политика. Това много ясно се видя от първото и засега единствено / вероятно такова и ще остане!/ посещение на на Орешарски в Брюксел, където в рамките само на половин час той беше принуден да чуе няколко изключително „впечатляващи” неща. Първото от тях беше, че европейските институции възприемат гласа на протестиращите като легитимния изразител на това, което се случва в страната. На второ място той получи потвърждение, че механизма за наблюдение и контрол на ЕК върху България ще бъде продължен. Така  още тогава от Брюксел дойде ясният сигнал какви ще бъдат / или по-скоро няма да бъдат!/ отношенията между това правителство  и европейските институции, смята Владимир Шопов.

Другият сигнал, според политологът, е  непосредствено свързан с посещението на г-жа Рединг в София. За мен е извън съмнение, че от страна на правителството е имало опит да бъде осъществена среща между комисар Рединг и премиера Орешарски по простата причина, че този кабинет трескаво търси и се нуждае от допълнителна легитимност и една такава среща щеше да бъде стъпка в тази посока. Самият факт на непровеждането на подобен разговор е ясен индикатор, че нормални отношения между такъв кабинет и европейските институции не може да има. Подобен извод може да се направи и от казаното от г-жа Рединг в София, където тя препотвърди ангажимента на страните-членки, както и на самата ЕК, по-активно да се ангажират с кризата в България и проблемите на протестиращото българско общество.

Във всички случаи неосъществената среща между г-жа Рединг и премиерът Орешарски  е ясен дипломатически знак към сегашния кабинет, е категоричен Владимир Щопов. За мен е интересно това, че за този месец и половина управление ние станахме свидетели на осезаемо разместване на институционалния баланс  и на много директно ангажиране на страни-членки в случващото се в България. Нека си спомним първата реакция в деня на назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС – това беше остра реакция от ключови страни-членки на ЕС. После се появи общата позиция в писмото на посланиците на Германия и Франция, изводите в което бяха препотвърдени на практика от още няколко страни-членки. Така че в момента имаме не просто правителство, което не може да работи нормално с европейските институции, а ситуация, в която ключовите държави в ЕС съвсем отчетливо показват, че не са склонни да работят дългосрочно с въпросния  кабинет. Разбира се всичко това е в рамките на дипломатическия тон, макар и да станахме свидетели на неговото „максимално разтягане” в казаното от посланиците на страни-членки в София, обобщава политологът-европеист Владимир Шопов.

24.07.2013

Полицейските изстъпления в София започнаха непосредствено след отпътуването от страната на заместник-председателката на ЕК Вивиан Рединг. През двудневната си визита г-жа Рединг се срещна с президента Росен Плевнелиев, правосъдния министър Зинаида Златанова, с граждани на София, но не и с премиера Пламен Орешарски. Как може да се тълкува този знак?

Ето отговорът на г-жа Меглена Кунева, лидер на партия „Движение България на гражданите”, главен преговарящ на България по присъединяването към ЕС и  първи български еврокомисар 2007-2009 г. :

„Нека да не говоря от името на ЕК и от името на г-жа Рединг. Когато аз бях еврокомисар винаги съм се срещала с министър-председателите при посещения в европейски  държави. Това е въпрос на етикет и на взаимно уважение. Не вярвам г-н Орешарски да не е искал да изрази уважение към г-жа Рединг”, отбеляза Меглена Кунева.

По повод диалога с гражданите на заместник-председателката на ЕК  в София  г-жа Кунева  подчерта, че разбира прекрасно казаното от  Вивиан Рединг и е съгласна с нея. Радвам се, че България може да разчита на Европа, а българските граждани, защото те всъщност са България, свободно да могат да подкрепят дадена партия или да решат обратното. Това е избор веднаж на 4 години, но при нормална държава. Ние трябва да решим как виждаме  управлението в перспектива и трябва да сме напълно свободни да го сторим, каза лидерът на ДБГ.  За Брюксел не е тайна как се развиват събитията в България, е категорична Меглена Кунева. Трансперънси интернешънъл излезе с резултати от последните избори у нас, които сочат скок на контролиранния вот с 39 на сто спрямо 2011г и това се знае! Затова в София сигналът на г-жа Рединг беше ясен – кураж, кураж, кураж на българските граждани, каза тя! Естествено, че  у нас заместник-председателката на ЕК не изрази каквато и да било партийно оцветена позиция, а само представи гледната си точка за състоянието на правата на гражданите в Европа – на нейната уеб страница може да се види  всичко! И всеки един критерий как се чувства гражданинът на Европа в националната си държава е важен и отговорен, според нея.  Това е еднозначният й отговор – кураж, за да може България да стане нормална европейска страна, която да отговаря на високите стандарти на съюза. В българските граждани има огромна надежда и те ще изберат правилния път, е посланието на г-жа Рединг според Меглена Кунева.

Всеки европейски политик е на страната на гражданите, всеки! Ако не можеш да ги разбереш, ако не можеш да ги чуеш, просто не си за тази работа и трябва да правиш нещо друго, е категорична лидерката на ДБГ.  Това е фундаменталното различие между политическите партии в българския парламент и партиите в Европа. Невъзможността  на нашите партии да чуят и да преведат на политически език, на езика на действието това, което хората желаят говори, че тези партии са напълно несвързани. Това продължава да учудва всеки отделен политик, всяка партньорска държава в Европа – как е възможно да не чуваш народа си? Отговорите са повече от ясни и за европейските граждани, и за цялата европейска преса. Жалко е, че България влиза по такъв начин в световните новини, но много се радвам, че сме членове на ЕС – защото вече няма завеса, нито желязна, нито от дим и огледала, отбеляза в заключение Меглена Кунева.

23.07.13

Още  при пристигането в София на заместник-председателката на ЕК комисар Вивиан Рединг в София , на мнозина направи впечатление, че в предварителната й програма отсъства среща с министър-председателя Орешарски. На втория  ден от визитата й в разбунената  българска столица, комисар Рединг даде следното обяснение пред медиите: „Неотдавна министър-председателят /Орешарски/ е  разговарял с президента Барозу и президентът ме информира за съдържанието на този разговор.  Срещнах се с министъра на правосъдието, тъй като с нея трябваше да дискутираме 2-3 неотложни въпроса /бъдещата длъжност на европейския прокурор и новите правила за защита на информацията/. Другият въпрос, който обсъдих и с вашия президент, беше да се окаже съпротива на всички политици в Европа, които настояват за ограничаване на свободното движение. Разполагах с много малко време /в София/, срещнах се с вашия правосъден министър, с вашия президент и с гражданите.”

Изчерпаното търпение

На друг журналистически въпрос, комисар Рединг припомни, че е призовала двете основни политически партии в България да започнат разговори и допълни,  че „това е същото, което президентът на ЕК е казал на вашия министър-председател” на срещата им в Брюксел. В телеграма от българската столица АФП  цитира думите на комисар Рединг, че партиите следва да забравят своите вражди, да седнат заедно и да упражнят задълженията, възложени им от избирателите, а именно „да решават проблемите, а не да създават допълнителни такива”  като агенцията не пропуска  и възможността да информира, че политическата криза, която е обхванала най-бедната европейска държава след 40-дневни протести, е резултат „от изчерпаното търпение на българите срещу корупцията и бедността и затова от 14 юни насам те всяка вечер са по улиците със скандирания за оставка на подкрепянто от БСП правителство на безпартийния Орешарски”.

Коментирайки гражданския диалог в София британската ББС съобщи за туит на заместник-председателката на ЕК, в който комисар Рединг  пише: „Днес в София моите симпатии  са за българските граждани, които протестират срещу корупцията”.  ББС цитира думите й пред участниците в дискусията:”Ние не можем да сменим правителството ви, но имаме задължението /да направим така, че /нещата у вас да потръгнат добре”  и посочва поетия от комисар  Рединг ангажимент да предаде оплакванията на българските граждани на своя колега  Йоханес Хан, наблюдаващ разпределението на европарите за най-бедните региони в Европа.

Неотложните въпроси?       

Това са известните засега обстоятелства около разминаването на зам.-председателката на ЕК с ресор правосъдие, основни права и гражданство Вивиан Рединг с премиера Пламен Орешарски в София. По тях трудно може да се  каже дали подобна среща въобще е била планирана или тя просто е  отказана от едната или другата страна. Тези обстоятелства, обаче, дават повод за редица предположения. Като, например, дали предполагаемото неглижиране на сегашния български министър-председател от страна на високопоставената представителка на ЕК не е дипломатичен „червен картон” за сегашното управление от страна на Брюксел? Или дали  държавният глава Плевнелиев, който присъства до края на диалога с гражданите и с когото комисар Рединг беше разговаряла обстойно предния ден, не е получил дискретнно утвърдително кимване за ясно изразените си позиции за предсрочни избори и подкрепата му за протестите?  Може да се предполага също дали думите на президента Плевнелиев в края на софийския граждански диалог с ЕК , че „на нас ни пука за ЕС, но трябва да чуем какво ни казва ЕС, както и посланиците му” вече не са натоварени  и с друг политически смисъл?

Тези въпроси вълнуват хората и отговорите им със сигурност ще се появят. При това  не от Брюксел, а от България. Където протестиращите неуморно ги подсказват със скандирания вече 40-ти ден.