22.08.2013

Дали поради топлото време или преобладаващата възраст на протестиращите  трети месец граждани,  очарователен символ на гражданското недоволството в България станаха децата. От 14 юни досега малките „Гаврошовци” – в детски колички, върху  раменете на татко или хванати за ръката на  мама – са неизменен детайл от колорита на мирните шествия, заменили обичайните  вечерни разходки на хората с дюдюкане, скандирания и често с необясними за детската психика постъпки на възрастните. И нещо особено показателно – малчуганите се превърнаха в лице  единствено на  антиправителствените протести! Сред подръжниците на кабинета „Орешарски” по обясними причини липсват дори и внуци…

Кумчо Вълчо плаши

Всичко това не можеше да не вбеси сегашните управляващи. Първи реагираха коалиционните партньори от „Атака”, загрижили се внезапно  за правата на „невръстните българчета”. Още в средата на юли националистите алармираха правителствената Агенция за закрила на детето/ДАЗД/ за „безобразната експлоатация на невинни деца от т.нар.”мирни и симпатични протестиращи”, при която малолетните и непълнолетните били изложени на летящи над главите им тежки павета и трябвало да гледат вандалщината на „бръснати, яки пияни и друсани агиткаджии”. Естествено крайните националисти удобно премълчаха за недвусмислените „страхувания” на своя лидер, който пред погледа на тв-камери обикаляше парламента въоръжен с пистолет и нож, но идеята  беше в съзнанието на протестиращите да остане впечатление за неговата бащинска загриженост към децата. В акцията не закъсня да се включи и Държавната агенция за закрила на детето. Ден преди очакваните  демонстрации по повод прегласуването на актуализацията на бюджета, правителствените чиновници официално предупредиха родителите да направят всичко възможно да не пострадат децата им по време на протест. Дори повече, те призвоваха социалното и вътрешното министерство за съвместни действия, насочени към  защита на децата от „нерегламентирано въвличане в мероприятия, които можели да застрашат тяхното физическо, психическо и интелектуално развитие”.

Децата и мумията в мавзолея

А подобна позиция просто зорлем връща някои грозни спомени от тоталитарното минало. По-възрастните не са забравили как дечицата още от детската градина биваха приучавани да възхваляват с песнички и стихчета гледащите ги от стените портрети на партийните и държавни водачи. Помнят как хлапетата, едва прекрачили за първи път училищния праг, трябваше да се готвят за идеологическия ритуал по връчване на  „синята” и „червената” връзка /потресени тези дни българите видяха и елита на „реформиралата” се БСП с червени „пионерки” около вратовете на Бузлуджа!/. Не са забравени и дългите  опашки от принудително докарвани в София ученици, които в продължение на половин век биваха принуждавани  да се кланят на  препарираната мумия в мавзолея, понасяйки психически травми от гледката за цял живот.  Помнят се и  съветските автомати „Шпагин”, с които пионери и  комсомолци изпълняваха „поръчение” да стърчат изпънати до някой от безбройните паметници на съмнителни личности и събития от неизясненото и до ден днешен следвоенно минало. Сякаш вчера бяха унизителните поднасяния на цветя и новогодишните суровакания на „любимите” партийни главатари, за които биваха селектирани само дечица със здрав комунистически произход. Или коментираният на ухо случай с известен български кино-документалист, който чувайки сина си да декламира на училищно тържество пошлото: „Нямам майка, нямам татко, имам Партия любима”, възмутен му беше зашил шамар пред всички с думите: ”А аз какъв съм ти бе, калпазанино!”…

Протестите като камък в блатото                 

Така след като в продължение на половин век си нарушавал флагрантно правата на цели поколения български деца, днес със сигурност си  загубил правото да плашиш с насаждане на омраза, да говориш за липса на морални стойности и толерантност. Още повече, че днешните млади родители дори не са и чували за срамните унижения, на които тоталитарния режим е подлагал техните бащи и майки, баби и дядовци . Затова  сега те са на улицата заедно със своите деца и  гледат на  мирните протести като на чудесна  школа по отстояване на гражданска позиция и демократично поведение –  неща, от които застоялото българско общество все още продължава да изпитва тежък дефицит.

15.08.2013

Утре българският парламент предстои да претърпи  две странни на пръв поглед  превъплъщения. Едното има политически измерения – прегласуването на спряната от президента актуализация на бюджета за тази година ще превърне пленарната зала в своеобразен рентгенов апарат, който много точно ще открои странното властово образувание между БСП, ДПС и Атака, което мнозина определят като злокачествена нова тройна коалиция. Върху парламентарното светлинно табло могат да се появят и евентуални „разсейки” с гласове на ГЕРБ, които биха дооформили окончателната клинична картина на  политическото „задкулисие”, същото,  което с действията си изкарва на улицата вече 63-ти ден хиляди разтревожени за  моралното здраве на държавата  си граждани.

Второто петъчно превъплъщение на „ваканцуващите” депутати ще бъде в загрижени на пръв поглед политици, които обаче трябва да осъществят доста елементарна властова операция с отвличащ вниманието характер. Всъщност досадните суетни около свикването на техния еднодневен парламентарен гастрол, медийната патетика на прекъснатата депутатска почивка, предварителните спекулации около кворума и в  крайна сметка отхвърлянето на президентското вето са  паравана, зад който ловко трябва да бъдат прикрити тревожните факти около надвисналата ескалация на политическата криза в икономическа.

Дефлация, рецесия, ново обедняване

Тези факти са достатъчно красноречиви. За разбунения от протести юли за пети пореден месец НСИ отчете дефлация изразяваща се в намаляване на общите ценови равнища на стоките и услугите след като инфлацията падне  под нула процента. Необичайно дългият, близо половин годишен, период на спадане на потребителските цени е сигурна индикация за настъпващи отрицателни процеси в българската икономика. А и за икономическите лаици е видно, че понижението на цените не е резултат от повишена производителност или поевтиняване на енергийните суровини, а се дължи на силно свитото платежоспособно търсене и намаляване разликите в цената на покупките и продажбите на компаниите. Всичко това води до още безработица, ограничено потребление на домакинствата и в крайна сметка до икономическа рецесия, подобна на онази, която българите добре помнят от края на 1998г. след въвеждането на валутния борд. Местни икономисти открито предупредиха, че политическата криза, влошения бизнес климат и несигурната икономическа среда стремглаво бутат страната към траен отрицателен икономически растеж. Дори повече, в печата бяха цитирани думите на проф.Чавдар Николов от Югозападния университет „Неофит Рилски”, според който държава, която протестира всеки ден не може да бъде управлявана, а нерешаването на политическата криза в средносрочен план неизбежно ще доведе до „рецесия, в която ще пропадаме все повече, вместо да се подобряваме”.

Как да напълним бюджета?

Показателни са  и данните от отчета на НАП за миналата година. От тях става ясно, че натрупаните дългове на граждани и фирми към държавния бюджет възлизат на милиарди левове и което е най-шокиращото – 80 на сто от тези задължения са несъбираеми! От приходната агенция признават, че не само старите, но и новите задължения трудно могат да попаднат в хазната тъй като в по-голямата си част те са на хора, които не разполагат с имущество подлежащо на принудително отнемане. От друга страна Националният осигурителен институт/НОИ/ тези дни огласи данни за увеличаващата се зависимост на осигурителната система от данъците, а не от осигуровките. Просто броят на пенсионерите и осигурените българи вече почти е изравнен, а гражданите, които внасят пари в НОИ са намаляли драстично. Това говори, че все повече хора работят без да се осигуряват защото са разочаровани от системата, която им гарантира все по-малко права и все по-ниски обезщетения.

Болен здрав носи

Трагично е положението и в здравеопазването, където от 3.5 милиона българи дължащи здравни застраховки едва 40 на сто си плащат задълженията. Според данни на приходната агенция,  цитирани от Центъра за защита правата в здравеопазването, към юни тази година над 2 милиона български граждани са с прекъснати осигурителни права нямат право на безплатна медицинска помощ, а те са близо 30 на сто от цялото население на страната. За сравнение –  при 81 милиона граждани на Германия, здравно неосигурени са едва 50 хиляди човека.

Провинциялният бандитизъм

Парламентарният маньовър по прегласуването на актуализацията на бюджета едва ли ще успее да заблуди хилядите готвещи се да протестират пред парламента и милионите пред тв-екрани. Макар с изчерпано търпение, българите  днес знаят много повече отколкото преди двадесет или десет години, а за късмет съществува и интернет! По този повод икономистът Красен Станчев, председател на УС на ИПИ, бивш народен представител и  съосновател на „Прозрачност без граници” – България определи случващото се тези дни в България като „един много бавен и мъчителен процес на осъзнаване на провинциалността на страната и на бандитизма на част от управляващите и тъкмо осъзнаването на нечестността на някои процеси при публичното вземане на решения, е всъщност точката на пречупване”.

И на парламентарния катарзис, както биха допълнили, но свече иронично, хилядите протестиращи по улиците.

08.08.13

                „Да имаха всички българи една задница, па да събуеш панталонките й, да вземеш един букет от коприва – че по-долу, че по-горе, че по-долу, че по-горе…” 

                       Димитър Подвързачов, поет и журналист /1881-1937/

В задъхана филипика за защита на актуализирания бюджет, финансовият министър на правителството „Орешарски” нарече налагането на вето намеса в бюджетната политика, която щяла да предизвика „невъзможност да се отговори на очакванията на обществото, някои от които са особено чувствителни и важни”. Като икономисти премиерът и  финансовия министър  знаят отлично, че със смешното намаление на цената на тока или с мизерните детски и социални надбавки българите няма да станат по-малко бедни, но в ход е пуснато заблуждаващото клише за „очакванията на обществото”. Сиреч, цялото общество е вперило поглед в управляващите с надежди и очакване. А истината е тъкмо обратна. Почти три месеца всеки ден десетки хиляди българи са на улицата с настояване за оставка на правителството и 70 на сто от гражданите в страната подкрепят това искане. Такива са „очакванията на обществото”, при това категорични и безкомпромисни.

Шушу-мушу, шушу-мушу…

На фона на протестите срещу кабинета, „на ухо” и в социалните мрежи разни хора ловко  разпространяват небивалици за платени демонстранти. Политически съветник на БСП  разказваше под сурдинка тези дни, че по данни на „техните служби” над половината от демонстрантите на площада вземали между 30 и 50 лева за гастрол, а родители с малко дете в количка се подпомагали семейно дори с по 150-200 лева! Разбира се освен слухове, въпросните „техни” служби  не са представили никакви доказателства в тази посока, макар че със своята историческа  ДС-осведоменост, лоялни съгледвачи и петимни за сензации медии отдавна биха огласили подобни практики ако разполагаха с такива данни. Пародкално, но се оказва че преобръщането на истината с краката нагоре радва единствено онези, които искат да я виждат в такъв вид.

Млад бил, сгрешил!

Рапърският фронтмен на активистите с алени пионерски връзки, подвизаващ се  под пилоните на НДК с псевдоним „Шамара” тези дни изпълни нов хит, с който втрещи еврейската общност в страната. От тв-екран в непостижимс стил той нарече бившия финансов министър Дянков  „еврейска гад”. Просто децата и внуците на спасените от Холокоста български евреи не бяха чували подобна мерзост изречена в ефир дори от най-известния антисемит на държавата, понастоящем шеф на парламентарна комисия! И вместо светкавично да бъде санкциониран за своето сквернословие, Шамарът получи великодушно опрощение не от друг, а от Организацията на евреите в България „Шалом”! Неин ръководител обясни в интервю, че „Мишо е млад, има време да се поправи, че гадът си е гад, който няма етнос и религия”, и за финал  бащински поучи рапъра, че хората трябва да мислят, когато говорят. Което вероятно е втрещило не по-малко еврейската диаспора не само в България и Израел, но и по целия свят.

Лява или дясна е „Атака”?

Въпреки феноменалния политически лупинг на Волен Сидеров при легитимирането на новото парламентарно мнозинство на БСП и ДПС, редица политолози, а и мнозина българи  неизвестно защо продължават да определят неговата партия „Атака” като крайно-дясна националистическа формация. Крайна и националистическа – да, но дясна? За хора, които  последователно настояват за национализация на всички приватизирани имоти, на РПТ-тата, които подкрепят неизменно изграждането на АЕЦ”Белене, които години наред бяха естествени продължители на тодорживковия възродителен процес  със своите антитурски и антимюсюлмански лозунги и кампании? За „патриоти”, които прогониха демонстративно чуждестранните дипломати от клетвената церемония на 42-то НС и отказаха да изслушат на крака Химна на Европа, но които никога през своето съществуване не са казали  дума срещу руските политически и икономически апетити към тяхното любимо Отечество  и не са органзирали поне един протест пред някой от вечните паметници на българо-съветската дружба? Това може да е всичко друго, но едва ли е десен мироглед! Дори и крайно-националистически.

Фейсбук за дипломати

Тези дни екипът на българското външнополитическо ведомство актуализира третия поред от 2009 г. насам  Професионален кодекс на служителите в дипломатическата служба. Причината за потягането на редиците ясна, но повод за спешения ход стана активността във Фейсбук на посланика на България в ООН в Ню Йорк Стефан Тафров, който  в личния си профил си беше позволил да обменя мнения и информация със свои приятели. Това подразни новият министър на външните работи  и неговият екип, в резултат на което в новия Кодекс се появи изискването „посланиците и консулите ” да не компрометират ефективността на изпълнението на служебните си задължения чрез публично изразяване на лични възгледи и политически убеждения. Да, обаче съвсем доскоро тогавашния евродупутатът от БСП Вигенин вършеше абсолютно същото в социалната мрежа, при това без никакви забрани и проблеми! Вярно, тогава той не беше дипломат, но нима в днешния свят някой може да забрани някому да изразява личното си мнение пред приятели без на нарушава служебната тайна?

Разбира се, че не може да има не само такава, но и много подобни забрани! И българите добиха увереност в това по време на  рекордните  почти тримесечни протести с искане за морал и прозрачност в политиката, срещу „мафиотската олигархия” и порочния модел на управление. И срещу обърнатия свят, в който са принудени да живеят и който е време да придобие нормалния си европейски вид.

  02.08.13

С обещанието „Ще върнем България на гражданите!” БСП стана втора политическа сила на предсрочните избори през май. Първа стъпка в посока на въпросното „връщане” беше скандалното назначение от червеното правителство на Орешарски на Делян Пеевски за шеф на ДАНС. След тоталното обществено изумление от откритието на кой точно „гражданин” са върнали България стратезите от столичния Солни пазар, хилядите всекидневно протестиращи по улиците на страната издигнаха  искания за пряка демокрация и реално участие  на избирателите във властта.

Изпълними  ли са подобни искания? Кога, всъщност, едно управление е демократично? Могат ли „народът” или избрани негови представители да се окажат истински тирани? В ленивите часове на ваканционно отпускане нека припомним някои ненаучени или позабравени в България черти на демокрацията.

Кои българи са „Ние, народът?”

В историческото си „Обръщение от Гетисбърг” американският президент Линкълн характеризира демократичното управление като управление „of the people, by the people, for the people”, сиреч „на народа, чрез народа, за народа”. Разтълкувано иначе излиза, че „народът” не са само сегашните избиратели, а всички хора от страната, включително тези, които не се интересуват от политика, сиреч не гласуват, и дори  неродените все още бъдещи граждани. Конституцията на САЩ /и тази на Индия!/ започват с еднозначното: ”We, the people”, което означава: „Ние, хората” ,   всичките жители на  тази страна, не само определена партия, група, нация, народ, всички ние, които я управляваме свободно и отговорно, сме суверени на страната си, не сме поданици на никого.

Това, че „ние всички” сме си господари е чудесно! Какво  става, обаче, когато след свободни демократични избори, в които гласуват едва половината от имащите право на глас българи, а огромна част от избирателите нямат политическо представителство в парламента, неизбежно е съставено слабо и „сламено” правителство, чието първо и скандално назначение взривява разбиранията на огромна част от обществото? Кой решава тогава? В такава ситуация кой е „господарят”? Лесният демократичен отговор е, че решенията се вземат от парламентарното мнозинство, но в конкретния нашенски случай неговият кворум зависи от един единствен глас / на крайната левица от „Атака/, което въобще не му пречи да управлява твърдо и безогледно.

Повече за автократичният манталитет

На този фон се налага и  въпроса какво означава да се управлява демократично? Преди всичко, твърдят политолозите, това означава да се управлява с внимание към всички и всичко. Просто при демокрацията мнозинството би следвало да се отнася внимателно дори затова, че няма да бъде винаги мнозинство, както и че не изразява волята на всички. Има и още нещо, което посткомунистическа България почти не познава, а именно че в условия на демокрация нещата не опират само до налагането на определен закон в парламента/ дори това да е съмнителната актуализация на един бюджет!/, но и до спечелването на активна подкрепа или поне пасивно съгласие на колкото е възможно повече граждани за този акт. Прилагането на закон приет с незначително мнозинство изисква автократичен манталитет, а същото се отнася и за автократичното прокарване на закон без подкрепата на обществеността, какъвто беше българския предваканционен случай.  Да се управлява демократично означава търсене в управлението на възможно най-широка подкрепа от всички! И да се помни, че простото мнозинство спечелено от онези, които последния път са пуснали бюлетина за теб, е слаб мандат.

Демократичен геноцид?

Друг въпрос – има ли мнозинството право да лиши малцинството от основни гражански права? Ако демокрацията бъде интерпретирана като суверенно управление на моментното мнозинство, да, има право. Това, обаче би означавало, че моментното мнозинство има и право да съсипе държавата си , вземайки ненуждни милиардни заеми или строейки излишни, опасни и финансово загробващи ядрени електроцентрали. Или  просто „законно” да избие част от гражданите си, какъвто е  случаят с Хитлеровите националсоциалисти  и евреите, както и кланетата в Руанда. Ако се разсъждава по такъв начин,  демокрацията ще бъде онова, за което я е смятал Платон – ужасяващата власт на страстите на тълпата. Тъкмо затова зрелите демокрации превъзмогват този проблем като определят правила за формиране възгледите на мнозинството така, че освен господстващо, то да е и демократично,  а чрез гарантиране на неотменимите граждански права  да е демократично и неговото управление.

Медии – Пеевски – Медии прим            

Какво, всъщност, представлява  въпросното „демократично мнозинство”? Преди всичко то е мнозинство, при изграждането на чиито възгледи участва цялото общество  в свободна и информирана дискусия. Каква демократичност имаше вназначението на Пеевски, когато българите потресени разбраха за него без предварителното знание за кого и какво става дума, без достъп до безпристрастна информация, по възможния най-непрозрачен и сляп начин? Ето защо освен свободата на словото за демокрацията са нужни зрели медии, които да информират почтено и да не манипулират. А нима медийната  „картинка” в България е такава? Всеки може не само да си даде отговор, но и да отчете, че в страните с развита демокрация правителствата предпочитат да подкрепят обществено отговорните медии тъкмо затова, че поставят високо летвата на качествената журналистика и не се страхуват, че  срещу тях ще се обърнат вездесъщите рекламодатели и политически спонсори. Освен това демократичното мнозинство трябва да е и представително, като взема предвид политическите различия, груповите интереси, етническото разнообразие.  Не на последно място демократичното мнозинство следва да е разумно и  в решенията му да не се отразяват моментни настроения или модерни политически повеи. Просто демократичното вземане на решения трябва да е израз на информирано, представително и отговорно премислено разсъждение, а не резултат единствено на партийна дисциплина или корпоративни интереси.

Кой на кого, какво щял да връща?

В крайна сметка излиза, че демокрацията би трябвало да бъде самоуправление на всички в интерес на всички. Това, обаче, си остава не само българска, но и световна химера. Засега цивилизованият свят спазва единствено правилото, че демокрацията не е  само власт за мнозинството, а и уважение към всички, към нас, към идващите след нас и към различните от нас.

И в  България, уви, все се опитваме да осмислим това правило, но то се споменава през последните 25 години единствено по време на поредната предизборна кампания. С фалшиви лозунги като „Ще върнем България на гражданите”, например.

01.08.13

Като доста странен се очертава тазгодишният ваканционен август в България. От една страна държавата затъва все по-дълбоко в почти 50- дневната политическа криза, която неизбежно прераства  в икономическа, от друга  – летният курортен инстинкт на градските хора продължава изкусително да ги тика към морския бряг или планинската прохлада. Видимо мантрата „ваканция ” има способността да освобождава ума на управляващи  и мнозина протестиращи от грозните реалности в страната и повтаряйки си я натрапчиво, те вероятно се надяват дори в тяхно отсъствие нещата по вълшебен начин сами да постигнат някакъв порядък и хармония.

Това, уви, е невъзможно!

Още през миналия месец освиркваният и презиран искрено от десетки хиляди демонстриращи премиер Орешарски обяви, че през август неговите министри ще почиват по график само десетина дни, а кабинета щял да  работи ударно по изпълнение на последния вариант на управленската си програма. Дори повече, пред Ройтерс подкрепяният от БСП, ДПС и „Атака” министър-председател поясни, че всекидневните протести  накарили правителството му да бъде по-ефективно, макар че мощните всекидневни скандирания „Оставка” под прозорците на властта „затруднявали” извършването на големи реформи. На този фон добрата новина с министерските отпуски вероятно ще дойде от факта, че докато членовете на кабинета събират слънчев загар извън столицата, вероятността да правят гафове по медиите, като например вътрешния министър Йовчев за прословутия „бял автобус” или размишленията на външния мнистър Вигенин във фейсбук за „манипулациите” на гледана частна телевизия, е значително по-малка.

Дела, дела и пак дела…

След „изнурителен” тримесечен труд, полаган  през повечето време сред дюдюканията на обсадения парламент, за едномесечна почивка се стягат и депутатите от управляващото мнозинство. Преди своята „Голяма ваканция” в двореца и правителствената резиденция „Евксиноград” край Варна, където трескавата подготовка по посрещането им вече привърши, законодателите от 42-парламент се захванаха ударно да вършат истински чудеса – да приключат изключително спорната актуализация на бюджета за тази година, да приемат новата управленска стратегия на премиера Орешарски, да уточняват договарянето на европейските пари, да гласуват промените в Наказателния и Наказателно-процесуалния кодекс и не на последно място, да се задълбочат в работата на скандалната Комисия за разкриване на конфликт на интереси, работила по „тефтерните” политически поръчки на нейния председател. И след като този сизифовски труд, достоен за рекордите на Гинес бъде отчетен, заедно с министрите-отличници да пришпорят автомобилите си към луксозната морска прохлада.

От трън, та на глог

Отпускарското щастие едва ли се очертава да бъде пълно и на морето, уви. По всичко личи, че там, подобно на София, отпускарите на властта ще бъдат посрещнати с познатите им вече скандирания „Оставка”, с нови протести и тежка полицейска охрана. Активни групи във Фейсбук вече обявиха, че се готвят да блокират подстъпите към „Евксиноград” по въздух, суша и вода. Което никак, ама никак не се връзва с проправителствената пропаганда с нейните призиви: „Спрете протестите –  курортите ви очакват!”  и  „Окачете байряците по балконите, лятото е пред вас !”. Намеренията за протести не се връзват и с циничното твърдение на депутат от левицата, бивш издател на българския ”Плейбой”, че платените протестиращи вече са събрали пари за море и само привържениците на непредставените в парламента партии и нискодоходните недоволни ще продължават да обикалят по софийските улици през август.

Да спасим диалога?

След синьото лято, обаче, идват есента и зимата. С неизбежните сметки за ток и парно, с поредния скок на цените, с още по-страшната безработица и с вечния български екзистенциален въпрос „Докога?”. Тогава със сигурност към десетките хиляди „млади, красиви и интелигентни” протестиращи ще се присъединят и стотици хиляди „възрастни, измъчени и бедни” граждани, които съставляват преобладаващата част  от българското население. В подобна обстановка очакваният с надежда обществен диалог с управляващите може да се окаже още по-труден, дори съвсем невъзможен, а акумулираната обществена енергия за дълбинни промени  в устройството на държавата  –  неовладяема.

Колкото и да е достадно, тъкмо за това би следвало да мислят плажуващите български политици през август. Дори  с риск да си поразвалят кефа.