28.11.13   Кое е вярното: „монархофашисти”, „активни борци против фашизма и капитализма”, „неофашисти”,”фашизоиди”,  „националсоциалисти” или единствено „/нео/нацисти”? По какво се различават древноримските „фаши” и  пръчките от снопа на хан Кубрат?

През последните месеци нарицателното „фашист” беше извадено от прашасалата лексика на следвоенния български социализъм от съветски тип за да бъде  пуснато отново в употреба. Заговори се за  „фашистка” вълна, прекипяли левичари лансираха термина „либерален” и дори „неолиберален фашизъм”, чуха се и определения за „битов”, „страхлив” и „злобен” фашизъм. Зачестилото обвинение „фашист” обаче започна да илюстрира по-скоро неосведомеността на онези, които го използуват, отколкото своята същност. Всъщност става въпрос за завързаните плътно около брадва древноримските пръчки /”фаши”/, символизиращи властта на тогавашните магистрати. И забележете, използуваният първоначално от италианската радикална левица символ през миналия век бързо  се превъръща  в етикет на черноризците на Мусолини и те започват да бъдат наричани  „фашисти”. Въпреки деликатния за българската историческа митология паралел /да си припомним за снопа пръчки на легендарния хан Кубрат!/, не друг, а тъкмо хората на италианския Дуче определят следвоенните словосъчетания-брадви в българското съзнание като  „монархофашизъм”, „активни борци против фашизма и капитализма”, „недобити фашисти”, „фашизоиди” и прочие.

Хем „национален”, хем „социализъм”, хем „работнически”…

Тънкият момент в терминологичната каша обаче е удобното и старателно избягване на по-точния термин на явлението, а именно хитлеровият „националсоциализъм”, или накратко „нацизъм”. Идейно обърканата мюнхенска Националистическа работническа партийка от 20-те години на миналия век, чиито членове мразели практически всеки – комунисти, социалдемократи, едри капиталисти, евреи /за да обичат единствено своя Faterland, естествено!/ е оглавена ловко от Хитлер и скоро нейните облечени в кафяво щурмоваци подхващат уличен терор и атаки срещу политическите си опоненти. През 1926 г. се появяват черноризците от СС, след тях се пръкват Хитлеровата младеж, нацистката Студентска лига, Лигата на учителите нацисти, на жените, на лекарите, за да се изправят в крайна сметка всички зад програмата на фюрера и неговата Националсоциалистическа работническа партия на Германия (НСРПГ). А тя е  предлагала по нещичко за всеки – за безработните, за фермерите, за недоволната средна класа, за разочарованите и обезверени млади хора, за да доведе в крайна сметка до най-голямата човешка военна касапница през първата половина на миналия век. По времето, когато хитлеровите щурмоваци размахват палки и бият в Германия, в България започва да излиза издаваният като „Боен орган на национал-социалистите” вестник  „Атака”.  Името му копира хитлеристкия партиен орган „Ангриф”, а по страниците могат да се видят заглавия като “Вампирите на България”, ”Акулите глътнаха 2 милиарда лева”, “Нашият триумфален марш”, ”Ние и Цанков”, «Комунистите – пъдари на еврейския капитал”, ”Еврейският вампир – Маркс – Мордоха”. След преврата от 19 май през 1934 г. българските власти спират вестника.

Замеряне с клейма

Подобни исторически напомняния са осоебно актуални в наши дни, когато под напора на  политическите и икономически проблеми, бедността, безработицата, бежанския наплив  българите отново се сблъскват с опасни и симптоматични явления. Като, например,  засиленото роене на крайните националисти в партийки със съмнителна идеология и обещаващи „всичко за всеки”, появата на патрули от патриотично настроени „доброволци”, които настояват да респектират чуждите имигранти на улицата,  разпасалият се отново език на омразата, който кънти все по-силно в медиите, а в общественото пространство разни хора открито си разменят грозните клейма „фашист” и „нацист”. Днешните млади българи обаче едва ли си дават сметка, че тези прояви имат своите исторически корени и традиции. Например и  днес националистите са недоволни от несбъдването на националните идеали след Освобождението и двете Световни войни. След половинвековен тоталитаризъм и объркан демократичен преход малцина могат да направят натрапливите паралели между нацизма и социализма, каквито са  отношението към етническите малцинства, към „ различните” по цвят на кожата, сексуална ориентация, физически недъзи. От друга страна младите българи все по-трудно отделят местните прояви на расизъм, ксенофобия, хомофобия, антисемитизъм, нетолерантност към различни вероизповедания от  подобните явления в Европа и по света.  Неслучайно нагласите към търсещите убежище в страната мигранти стават все по-отрицателни и нетолерантни – според скорошно социологическо изследване  78 на сто декларират, че държавата е прекалено бедна за да може да издържа бежанци, тези хора са възприемани като нежелани пришълци и престъпници по подразбиране.

Българи арийци?

Преди година всекидневникът „Франкфуртер рундшау” публикува рецензия на излязла в Германия книга за десния екстремизъм в Източна Европа, в която авторите Грегор Майер и Бернхард Оденал се отбелязват една опасна тенденция. „Навремето, след промените през 1989-та в Чехия, Словакия, Хърватия, Сърбия и България имаше хаотични групировки скинхедс. Днес там действат много добре организирани антисемити, неонацисти, ултранационалистически партии и паравоенни сдружения”, казват двамата автори. В рецензията се отбелязва още, че идеологиите движещи крайно десните партии се основават на нацисткото наследство в тези държави от времето, когато са били сателити на хитлеристка Германия. Опирайки се на тезите развити  в книгата, авторът на рецензията отбелязва, че търсенето на национална идентичност може да бъде пренесено и в по-далечното минало, като сред дадените примери за това е и България. “Националистите там искат етнически чиста “арийска” България”, пише „Франкфуртер рундшау”.

                    Тъкмо поради тази опасност България е длъжна да проявява особена бдителност спрямо проявите на претопления стар националсоциализъм и дори на карикатурния италиански фашизъм на своя територия. Защото смразяващото ехо от 30-те години на миналия век, както отбеляза в британския „Гардиън” тези дни журналистът Джон Палмър,  продължава да кънти и раздвижването на крайнодесните е факт.

          Не само на запад, но и непосредствено на юг от България, бихме добавили ние.

  20.11.2013  Почти два милиона българи живеят под прага на бедността от 214 лева/ 109 евро/ на месец, половината от домакинствата или близо 4 милиона души, оцеляват с минималния си доход от 310 лева/ 158 евро/, половин милион граждани попадат в категорията „работещи бедни” със заплатата си до 400 лева/205 евро/. По публикувани наскоро данни на Евростат близо половината от българите са застрашени от бедност или социално изключване, а според най-широко използуваната мярка за благосъстояние – БВП на човек от населението – България е на последно място сред 28-те членки на ЕС. На специално организирана с помощта на фондация „Фридрих Еберт” дискусия в парламента председателят на НС Михаил Миков поставя борбата с бедността като „основен приоритет за 42-то Народно събрание”, а министърът на труда и социалната политика Хасан Адемов говори за „активното използуване на европейските средства” за справяне с недоимъка. Президентът на КТ „Подкрепа” д-р Константин Тренчев възкликва в печата, че положението в провинцията е страшно, а „бедността и  безработицата са страховити”, а вторият голям синдикат КНСБ организира предупредителен протест с искания за промени в проектобюджета за следващата година.

Да се храниш с хорските страхове

Още от началото на годината върху вълната на гражданските протести бяха изведени отново проблемите на бедността и ниските доходи, поясни за ДВ президентът на КНСБ Пламен Димитров. През февруари основен акцент бяха мизерните доходи докато през лятото липсата на морал в политиката оформи основния облик на общественото недоволство. През цялото това време, обаче, управляващите и  много от новите лица в политиката се „хранеха” със страховете на българина – както опасенията от недоимък, така и с новия „страх” от бежанците, насаждайки ксенофобия и социал-популизъм чрез своето говорене и публични изяви. Много от политическите лидери се опитват да експлоатират страховете на българина  от безработицата, от бедността и глада, като  ги проектират в едни абсолютно невъзможни, в това число и политически, проекти и заявки. По този начин те  засилват  напрежението, правят все по-невъзможно завръщането към политическата нормалност и в крайна сметка доказват, че промяната е нужна, смята президента на КНСБ.

„Перестройка” и новото средновековие

През последния половин век българските политици въобще са престанали да мислят по проблемите за бедността на хората, е мнението на политолога проф.Тодор Танев от СУ”Св.Климент Охридски”. Българският „естаблишмънт”, тази  отчетливо доминантна група държаща в ръцете си властта и нейните лостове, е центриран единствено върху партиите и така той се отделя от хората, страхува се от тях и всячески ги презира. Ако беше иначе, нямаше да имаме тези възпроизвеждащи се всяко десетилетие проблеми с мизерията. България е бедна не само сега, тя циклично е била  в тежък недоимък  и в предишни години, сиреч става въпрос за систематичен процес. Нито една партия от сегашния политически елит не може да реши въпроса с бедността, защото това всъщност са партии на „перестройката”. А самата „перестройка” е симулация на преход, който никога не трябва да свършва, за да може определени „феодални” фамилии от миналото да узурпират икономическата и политическа власт и да я предават на своите поколения във фамилните рамки. Става дума за тотално ново средновековие, пояснява за ДВ  проф.Тодор Танев.

Безизходица, немотия и глад

В основния финансов механизъм на държавата – бюджета и свързаните с него данъчни закони – ние не виждаме намерение за нова, радикално различна от досегашната политика, за глътка въздух, която да се даде на най-засегнатите и на  „работещите бедни”, твърди профсъюзният лидер Пламен Димитров. А това е ужасно, особено през зимата, когато започват да идват сметките за тока и парното! Ако до окончателното глусавуне на бюджета  през следващите дни няма промяна и не се обърне внимание на енергетиката, на нейното съживяване и оздравяване /а тя върви бавно към своя финансов и фактически колапс!/, през януари, февруари и март хората по естествен начин ще стигнат до положение да не могат да си плащат сметките. Това неизбежно ще предизвика срив, който може да доведе отново до режим  на електроенергията, а той от своя страна да предизвика драматично силно социално недоволство. Тези бунтове може и да не са точно „хлебни”, но ще бъдат резултат от безизходицата, немотията и гладът, е категоричен президентът на КНСБ Пламен Димитров.

13.11.2013   Ще успее ли оградата от бодлива тел да спре преминаващите нелегално българо-турската граница?

                         Планът за овладяване на кризата с масовото навлизане на хора през българската граница с Турция вече е в ход. В района вече са дислоцирани 1200 допълнителни полицаи, 60 автомобила с висока проходимост, а армията от началото на седмицата започна изграждането на 33-километрово „защитно съоръжение”, което по думите на военния министър Ангел Найденов трябва да бъде готово още през януари. Въпреки практически „блокираната” с полиция граница, по думите на главния секретар на МВР Светлозар Лазаров пред АФП, властите се надяват телената ограда да преориентира потока от желаещите да влязат в българска територия към КПП-тата и така да бъде предотвратено изцяло нейното нелегално преминаване. Според вицепремиера и вътрешен министър Цветлин Йовчев, планът за овладяване на кризата с т.нар.”бежанци” ще бъде финансиран с европейски средства, бюджета на държавата, чрез други източници, включително и от държави извън ЕС.

Къде са парите?

След като сегашните управляващи спечелиха изборите с обещание за ревизия и проверка къде са отишли европейските средства по укрепването на границата, сега те бягат от този въпрос като от огън, смята бившият Главен секретар на МВР и експерт по сигурността Николай Радулов. Нежеланието им да установят какво е направено и какво не въпреки изхарчените средства, не им дава възможност да изградят сигурността на границите. Това, което знаем, е че по брой на единици техническо оборудване на близо 250 километровата южна българска граница техническите параметри са изпълнени, но техниката там е разпределена непропорционално, а  стандартите предполагат обезпечаване на цялото трасе. Въпросната техника сега е разположена по една 25-километрова ивица, а останалата част от границата е практически неохраняема и през нея се преминава безпроблемно. Така невъзможността на този етап на Гранична полиция да се справи със задачите по опазване на границата, която е и външна за ЕС, показва несъстоятелността на тази институция да овладее съвременните предизвикателства, е убеден Николай Радулов.

Примитивното решение

Решението за строеж на тази телена ограда изглежда като първосигнално, от своя страна е категоричен о.р полковник Валери Рачев, военен дипломат и експерт в Центъра по управление на сигурността и отбраната към БАН.  В 21 век да издигаш „кльонове”, каквито са правени през миналото столетие, когато имаш на разположение технически средства и машини с огромна мобилност, при това средства, които се произвеждат в България, звучи необяснимо! Защо не погледнат системите, които се произвеждат в Панагюрище и на други места в страната, с помощта на които може да се реагира адекватно?  В конкретния случай  е задължително да се осъществят т.нар.  „междуведомствени операции”, което означава  да се мобилизират усилията на  повече от едно ведомство, от една служба, за да се осигури дълбочина и обхват на необходимите мерки. С други думи, съществуват решения, които са адекватни както на проблема, така и на времето, в което живеем. Съгласен съм, че трябва да се предприемат спешни, активни и работещи мерки, но да се захващаш за най-примитивното, не ми изглежда сериозно, смята  Валери Рачев.

Неефективен и скъп метод

В радио интервю тези дни министърът на отбраната Ангел Найденов също призна, че „не е във възторг” от това армията да изгражда защитни съоръжения по границата с Турция и дори цитира предупреждението на комисаря по човешки права към Съвета на Европа Нил Муйжниекс, който заяви че идеята за затварянето на българската граница за бежанци не е добра и нарече телената ограда „неефективен и скъп метод” за предотвратяване влизането на чужденци. Въпреки това акцентирайки върху факта, че на денонощие сега границата се преминава нелегално между 100 и 200 човека, военният министър се помъчи да успокои сънародниците си, с твърдението,  че това са само „телени заграждения, не е стена, по нея няма да протича ток и, разбира се, там няма да се стреля”.

Анкара и оградата

Как, обаче, би погледнала на загражденията Турция? В края на октомври българският външен министър Кристиян Вигенин уведоми лично турския си  колега Ахмет Давутоглу за предстоящото издигане на оградата. В официалното си съобщение българското външно министерство обяви единствено, че Анкара е изразила „готовност за предприемане на съвместни инициативи за подобряване на наблюдението на общата граница и ситуацията с миграционния натиск”. Политологът  Ахмет Хан, преподавател в  университета Кадир Хас в  Истанбул коментира пред ДВ, че теленото съоръжение едва ли е нещо, на което би зарадвало турската външна политика,  най-малкото защото през последните десет години дипломацията на страната неотклонно спазва принципа за „нулеви проблеми със съседите”. А ограда  от бодлива тел  не е знак за „нулеви проблеми”, все пак! Колкото до това дали Анкара ще „преглътне” въпросната ограда, политологът допуска че е възможно да има някакъв вид протест, но това ще е най-малкия проблем за Турция през тези дни. Така че на стената едва ли ще се обърне голямо внимание, е убеден Ахмет Хан от истанбулския университет Кадир Хас.

  07.11.2013 Мигрантската вълна, проточващата  се вече тгодина политичска и икономическа криза, драматичния  срив на доверието към основните институции в страната –  тези проблеми вероятно ще бъдат в центъра на вниманието на  свикания за 20 ноември Консултативен съвет по национална сигурност при българския президент. Кои са най-сериозните опасности за България?

В момента се наблюдава натрупване на рискови фактори, които подкопават обществения ред, а в по-дълбока перспектива дори заплашват и конституционния строй на страната, е убеден Стефан Попов, изпълнителен директор на неправителствения институт за публични политики РискМонитор.  Факт  е дългосрочният риск с миграционния натиск, с който държавата не знае как да се справи. Бежанската вълна всъщност е  не чак толкова голямо бедствие /да не говорим за по-сериозно такова!/, което по традиция изненадва институциите и те започват да се затягат и реформират, след като то се е случило. Просто България принципно не притежава капацитета да се оправя с рискове и рискови фактори, както и да мисли отчасти като застрахователно дружество, което трябва да предотвратява последствията от беди. За съжаление подобна визия  е „луксозна политика” на по-богатите държави, в която се инвестират огромни средства, а България не е сред тях, констатира Стефан Попов.

Елате да ни арестувате – бежанци сме!

Проблемът с мигрантите е само елемент от по-сериозния проблем с доверието в държавните институции и най-вече със сериозната крза в сектор „Сигурност”, смята от своя страна Николай Радулов,  бивш Главен секретар на МВР и експерт. Ние не само не можем да защитим границата си от влизащи имигранти, но не можем да я опазим и от излизащи, какъвто се оказа случая с арестувания на гръцка територия алжирски младеж, пробол с нож млада продавачка в София.  Официалните власти твърдят, че само половин процент от влизащите от Турция имигранти успяват да се изплъзнат от Гранична полиция, но това е имагинерна величина, защото бройката на тези, които не са забелязани и хванати може само да се гадае. Така се появява поредната идеологема, вместо реална статистика. Известно е също, че преминалите нелегално границата сами търсят Гранична полиция за да стартират процедурата за получаване на статут. Понякога им се налага да палят огньове или да се обаждат на спешния тел. 112 за да бъдат забелязани от граничната охрана. А всичко, което се случва през тези дни с бежанска криза  е описано в подробности в приетата от НС още през 2011г. „Стратегия по национална сигурност”. Така невъзможността на властта да се справи със задачите по опазване на границата, която е и външна за ЕС, показва несъстоятелността на тяхната институция „Гранична полиция”.

Земетресение в институциите

Най-сериозният рисков фактор, в който се концентрират всички останали,  е възможността в средносрочен план да се получи „имплозия”, или срив навътре,  в българските институции, предупреждава Стефан Попов.  Не от нападение отвън, не от някакво бедствие, а под натиска на собствената си криминализация и политическа корупция, плюс спада на доверието,  сериозни български институции могат да рухнат. Социологически изследвания от последните дни сочат около 10 на сто доверие в парламента, а това е истинска катастрофа, истинско земетресение в институционния  свят!  В тях видяхме под 20 процента доверие в правителството, което на практика означава, че премиер липсва, че той неслучайно излиза и се крие през някакви задни врати, че няма лице за пред публика – всичко това  показва, че той си е „заслужил” тези 20 процента. Покрай делегитимацията на министър-председателя  обаче е възможно да настъпи и масиран срив в дейността на много нормални и обичайни бюрократични системи на страната, което е особено опасно. За разлика от миграционната вълна, от образованието, от здравеопазването, които също са рискови области, стабилността на основните институции не е толкова въпрос на влагане на средства и капитали, а на едно почтено отношение към гражданите, гражданския свят и политическия процес, твърди Стефан Попов.

Армия по южната граница?

Недоверието към институциите действително е голямо и затова, когато възникне някакъв проблем, за оставеното само да се справя със собствената си сигурност население  той става сериозен. Кризата с бежанците не толкова в техния брой. На  много от местата, където властта се опитва да изгради специализирани лагери за тях, местните хора не са виждали полиция от 7-8 години,  сиреч са оставени сами на себе си и съответно са обект на криминални бандитски нападения. Онова, което плаши тези хора не са мигрантите, а това, че властта отново ще ги пренебрегне, но този път  те ще  са подложени  и на допълнителен натиск. Очевидно е, че МВР няма ресурс за справяне с кризата , смята Николай Радулов. С бодлива тел също няма да спрем граничните нарушения, защото тези огради се прерязват. На  този етап, обаче, би могла да се клауза от Закона за въоръжените сили  и в охраната на границата  за кратко да бъде включена армията. Все пак след като Турция затвори в края на миналия месец сирийско -турската граница и притока на нови имигранти секне, армията би могла да помогне за спиране на нелегалния достъп до българската територия. Естествено, не бива да се пренебрегва и варианта за проникване на мигрантите по море, но да не забравяме, че в сегашното правителство има трима министри, завършили Военноморското училище,  а и самият министър на вътрешните работи Цветлин Йовчев е също морски офицер. Те просто трябва да мислят професионално по въпроса, добавя Николай Радулов.

„Добрата” новина – ще става още по-трудно

Няма лесен изход от създалата се ситуация, е убеден Стефан Попов от РискМонитор. В атмосфера на постоянни протести, които се подкрепят от две трети от българските граждани, но и на липса на алтернативна политическа сила, която протестиращите да предлагат, политическите решения ще бъдат много трудни. Един от възможните варианти е страната да навлезе отново в серия от недовършени управленски мандати и „стабилни”, необезпокоявани от никого парламентарни мнозинства и правителства , при които  си „живяхме” при управлението на НДСВ, Тройната коалиция и ГЕРБ.

Всичко това вече свърши и тъкмо в този факт е предупреждението на проточилият се кризисен процес. Опасностите са много и намирането на разумен изход ще е особено трудно, е категоричен експертът от РискМонитор.

30.10.2013  Ще спре ли новата телена ограда край Елхово потоците от имигранти? А каква е гаранцията, че Южното българско черноморие няма да заприлича на остров Лампедуза?

В средата на октомври  кабинетът на Пламен Орешарски реши да осъществи една от най-екзотичните идеи на своите предшественици от ГЕРБ и най-сетне

Елхово. През 2011 година тогавашният земеделски министър Мирослав Найденов, подплашен от няколкото случая на болестта шап в крайграничния район, почти беше внушил на правителството идеята си да спира болните четирикраки нарушители от Турция с подобно 270 –  километрово заграждение от бодлива тел. Дали поради острото недоволство на турските „комшии”, дали  28-те  милиона лева от бюджета или благодарение на просветналия в крайна сметка разум, проектът тогава не беше осъществен. Днес специални военни машини вече разчистват трасето до граничната полоса, където ще бъде опъната 30-километровата телена мрежа предназначена да възпира  търсещите подслон бегълци от войната в Сирия и присламчващите се към тях имигранти от други страни. Според сегашният заместник-министър на вътрешните работи Васил Маринов съоръжението, което щяло да струва около 5 милиона лева, нямало идея да връща бежанците, а само да ги пренасочва към ГКПП Свиленград.

Добросъседски и приятелски отношения

При посещението си в Анкара тези дни  шефът на българската дипломация Кристиян Вигенин е запознал своя колега Ахмет Давутоглу  с решението за изграждане на „временни инженерни съоръжения” по общата граница в района на Елхово, но от  официалното съобщение на българското външно министерство става ясно единствено, че турската страна е изразила готовност за „съвместни инициативи” за подобряване на наблюдението и ситуацията с миграционния натиск по общата граница. По този повод говорителят на МВнР в София Ивайло Кашканов припомни на  ДВ, че всяка държава има легитимното право да охранява границите си и поясни, че турската страна е проявила разбиране към проблема и за необходимостта от общи действия по него. Турската страна има  своя гледна точка по въпроса, но важното е, че е постигнат дух на сътрудничество около неговото решаване. Говорителят допълни, че  работата на смесената Българо-турска гранична  комисия, създадена след спогодбата от 1967 година, ще бъде възобновена и нейните задачи са да   бъдат предотвратявани гранични инциденти, поддържане на общите гранични съоръжения – пирамиди, знаци,  управлението на ГКПП-тата и други. Сиреч, става въпрос за  кръг от въпроси, свързани с намаляване на имиграционния натск, а не е само за телената ограда, поясни Ивайло Кашканов.

А ако имигрантите тръгнат по море?

                   За съжаление опитите да получим мнение и от  Главна дирекция „Гранична полиция” към МВР, която е главен изпълнител на „теления” граничен проект, се оказаха безуспешни поради „огромната заетост на всички нейни експерти”.  В замяна на това Енчо Господинов,  специалнен съветник на еврокомисарката  за международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реакция при кризи Кристалина Георгиева и известен журналист-международник сподели за ДВ, че  като свидетел през годините на построяването на много огради и стени не смята, че те имат голям ефект. Господинов сравни потоците от бежанците с огромни вълни от вода, които винаги намират пролуки откъде да преминат. Ако ролята на новата телена преграда край Елхово е да насочва  бягащите от войната към хуманитарните органи, тогава може би издигането й  е оправдано,  а такова е и мнението на комисар Георгиева. Но ако участта на тези хора се влоши или в резултат на т преградата започнат да се обогатяват разни каналджии, тогава нейния смисъл се губи. А и каква е гаранцията, че отчаяните бегълци няма да потърсят обходни маршрути по море и ситуацията няма да заприлича на онова, което сме наблюдавали в Куба или се случва сега край италианския остров Лампедуза, пита риторично Енчо Господинов?

                  Шенген и телената ограда

                     В началото на 2011 година  списание „Икономист” констатирайки, че имигрантите избягват турската граница с България беше прогнозирало, че „това ще се промени, ако тази страна бъде допусната в Шенген”. Сега, въпреки значително променената ситуация, все още недоумение будят въпросите защо след като техническата готовност  на страната за зоната беше потвърдена от ЕК,  нейната „зелена” граница продължава да е предпочитан маршрут за нелегално преминаване или как  обикновена телена ограда би могла ефективно да спре или да пренасочи имигрантските потоци?  И друго –  самият подход на властите към търсещите убежище в България хора също поставя въпроси. Преди броени дни в открито писмо до властите с копие до Върховния комисариат за бежанците към ООН,  БХК цитира  направени от отговорни правителствени служители изявления за изграждането на центрове за бежанци от затворен тип, вдигането на ограда по границата и предоставянето дактилоскопичните отпечатъци и биометрични данни на търсещите закрила на посолството на Сирия в София, посочвайки, че всичко това  противоречи на Закона за убежището и бежанците, както и на две важни директиви на ЕС по този въпрос.

Публикации в български медии вече показаха, че жителите на крайграничните райони са скептичниза ползата от новата  ограда. Единствените ентусиасти на идеята за „кльонове” с бодлива тел са крайните националисти и някогашните граничари. Онези с кучетата и автоматите „Шпагин”, които  разстрелваха преди полосата  бегълците от „социалистическия лагер”  и  получаваха за  награда  десетдневен домашен отпуск.