28.03.14 В разгарата на пропагандната и контрапропагандна война между Москва и Киев преди няколко дни руски интернет сайт публикува тайно записан телефонен разговор между бившата президентка Юлия Тимошенко и някогашен шеф на украинските тайни служби. От Берлин, където се лекува, Тимошенко казала по телефона: „Време е да грабнем оръжията и да убием тези проклети руснаци заедно с техния лидер“ и уверила, че сама е готова да вземе картечница и да „застреля в главата“ руския президент Путин.

Едва ли светкавично разпространения в руски интернет медии телефонен разговор е изненадал някого. Електронната контрапропаганда на Москва вече се изяви достатъчно отчетливо с нецензурното подхвърляне срещу ЕС по телефона на американската пом.-държавна секретарка Виктория Нюлънд, както и с непредпазливия коментар на Катрин Аштън за снайперистите на Майдана.  В този смисъл не удивляват и непремерените остри думи между политиците, произнасяни в неформален разговор.

По-сериозен интерес пораждат някои други неща.

Като, например, дали разпространените от Москва изказвания на Тимошенко са действително автентични? Самата тя потвърди от Германия, че действително е разговаряла със своя украински познат, но категорично определи записите като „частичен монтаж“ и подчерта, че думите й трябва да бъдат тълкувани тъкмо като такава манипулация.

Друго – записаният тайно телефонен разговор на Тимошенко съвпада удивително точно с  модела на съобщенията на Уикилийкс и разкритията на Едуард Сноудън. В техните  информации различни високопоставени личности – дипломати, политици и държавници –  разговарят помежду си неформално, използуват недипломатичен език и аргументите им обикновено са твърде скандални. Сиреч те изговарят онова, което  и обикновените хора са доловили от собствените си интерпретации на новините.

Още нещо. Когато в световните мрежи се появи поредната нова порция телеграми на Уикилиикс или от Сноудън, те незабавно пораждат вълна от критики срещу САЩ, техните тайни служби, към самия американски президент и към апетита на Америка да подслушва. Дори повече – те са  подслушвали, както стана ясно, дори гермаската канцлерка Меркел! Сега, когато разбираме, че Москва е записала тайно Юлия Тимошенко и е пуснала разговора й в интернет без посредничеството Уикилиикс, възниква въпроса дали не става дума за същия вид електронно слухтене?

Най-интересното обаче е друго. Според повечето големи германски медии, подслушванията на американските тайни служби не са помогнали особено много на Вашингтон нито по отношение кризата в Украйна, а още по-малко за прогнозиране на руската инвазия в Крим. По-скоро Западът, в това число и САЩ, бяха изненадани от действията на Москва на Кримския полуостров. Което подсказва, че Америка може би следи малко, недостатъчно и не в правилната посока?

Пред „Уолстриит джърнъл“ тези дни  високопоставен американски държавен служител откровено призна: „С усещането за цялата обществена неприязън срещу нас, ние нямахме на разположение информация, която да ни даде възможност да прогнозираме какво ще се случи в Украйна“.

Което е повод за сериозни размишления за емоциите около дебата свързан с  „американското подслушване“.

25.03.14 През пролетта българите потеглят на гурбет. Подгонени от високата безработица и привлечени от по-доброто заплащане в чужбина десетки хиляди работници поемат към Западна Европа или на юг за да вържат краищата на семейния бюджет или просто да осигурят оцеляването на своите близки в България. Проучване на Института за икономически изследвания при БАН  и Агенцията за социално икономически анализи за миналата година сочи, че готовност да напуснат страната са изразили почти 87 хиляди човека от Североизточна България, което представлява 15 на сто от цялото трудоспособно население на този важен стопански район. Подобно е положението  почти навсякъде.  Изследването е показало, че  приблизително половин милион българи между 15 и 65 години са потенциални емигранти и те съставляват 20 на сто от цялото трудоспособно население в страната на тази възраст. Според БАН средният престой на българина в чужбина е между година и 18 месеца, а по-голямата част от заминалите за чужбина остават постоянно в приемащата държава.

Спонсори на държавата

Икономиката на съвременното гурбетчийство става все по-важна за най-бедната членка на ЕС. По изчисления на икономистът Емил Хърсев само директните парични преводи на работещите в чужбина са между 800 милиона и 1 милиард евро годишно, като почти същите суми се пренасят в брой от самите гурбетчии при периодичното им връщане в родината. „Тези 2 милиарда евро, които представляват 5 на сто от целия БВП на страната са чист доход, готови пари за харчене, а не пари за инвестиции, с които се плащат обществени поръчки и от които над 50 на сто заминават обратно към Западна Европа за услуги на европейски изпълнители и доставки. Гурбетчиите внасят в националната икономика не само чист доход за издръжка на близки и за спестявания, но те също инвестират“, посочи неотдавна в статия известният икономист. „Ако бъдат отчетени правените като „заеми“ преводи  и преките инвестиции на българските гурбетчии, процентът към националното богатство става 10 на сто, което се равнява на добавената стойност от цялата туристическа индустрия на държавата“, сравни Хърсев.

Емигрантските парични трансфери в България са много по-осезателни, отколкото тези на гурбетчиите, уточнява за ДВ проф. Искра Христова-Балканска от Института за икономически изследвания при  БАН.  „По-квалифицираните хора с професия, обаче, обикновено предпочитат да инвестират спечеленото в приемащата ги страна – за образование на децата, лична квалификация, собствено жилище, обзавеждане. Така обикновените емигранти и гурбетчиите се оказват основния източник на превежданите в България средства“ смята изследователката от БАН.

Доходният „хоризонтален занаят“

За приходите на държавата допринасят и практикуващите в чужбина жрици на „най-древната професия“. По данни на ГДБОП и прокуратурата,  получени чрез обмен на информация с партньорските служби,  през миналата година на Стария континент  са проституирали около 20 хиляди жени с  български документи. Между 15 и 20 на сто от заработените от тях близо 2 милиарда евро годишно се връщат в страната, а според съда и полицията сумата от близо 350 милиона евро съставлява половината от всички преведени гурбетчийски пари. Съвсем отделен е въпроса, че 90 на сто  от тази валута отива в ръцете на сводници, които ги „избелват“ с покупки на скъпи автомобили, имоти или ги влагат в законен бизнес. „Не само проститутките, но и всички гурбетчии внасят добри пари за държавата, независимо дали се занимават със законна или сенчеста дейност. Дали те пристигат  чрез банкови преводи или на ръка не е толкова важно – местните приходи от гурбетчийството и миграцията съвсем не са за подценяване“, отбелязва пред ДВ Катя Рибарова от Института за синдикални изследвания към КНСБ. Тя е убедена, че България все още разполага със „сиво вещество“, което да изтича навън – младежи, които учат в чужбина и остават там, квалифицирани гурбетчии, които се връщат в родината, но отново гледат навън. „Големият въпрос сега е дали ще се появи поколение, което е готово да търси своята реализация в страната и би предпочело да остане в нея по една или друга причина“, смята синдикалистката.

Уикендовият лекарски гурбет

Напоследък в България се заговори за иначе практикувания от доста години „уикендов гурбет“ на лекари-специалисти, които летят за по няколко дни в Европа за да заместят свои колеги или да попълнят дежурствата в тамошните клиники. След  което се връщат с немислимо голяма за местните условия заработка. Според проф. Искра Христова-Балканска за тези медици не е проблем да отсъстват дори цял месец от родината си, тъй като мнозина от тях имат договори с частни клиники в чужбина. „За пациентите на Запад е по-удобно специалистите да ходят при тях, отколкото те да идват в България  и това се отнася най-вече за зъболекарската помощ. Така държавата е ощетена два пъти – от пропуснатите средства за лекуване в местни лечебни заведения  и от напускането ежегодно на над 1000 лекари, медицински сестри и рехабилитатори, които търсят в чужбина не само по-добро заплащане, но и по-бърза професионална квалификация “, отбелязва изследователката от БАН.

На добър час, гурбетчии!

Има ли, все пак, опасности пред гурбетчиите, тези щедри донори за българския национален бюджет? Катя Рибарова от КНСБ прави разлика между заминаващите с трудов договор, пътуващите по линия на някоя агенция за временна работа или онези, които напускат страната на свой риск. „Най-често се получава разминаване между договорените и реалните условия на труд, заплащането на гурбетчиите  е по-ниско в сравнение с това на тамошните работници, съществува опасност от заетост в сенчестата икономика, особено в строителството и селското стопанство. Сега вече разполагаме с европейска директива и променено вътрешно законодателство, които уреждат подобни казуси, но рискове винаги съществуват“, заключава синдикалната експертка.

Междувременно неотдавна Българската агенция за инвестиции похарчи над 70 хиляди евро от програмата „Конкурентноспособност“ на ЕС за срещи с български емигранти и гурбетчии в 11 европейски страни. Целта е била  да ги убеди да се върнат да работят в родината. Представители на агенцията съобщиха, че интерес към всяка от 13-те срещи са проявявали не повече от 60-тина човека. А резултатите тепърва предстоят.

25.03.14 Въпреки уплашеното игнориране от страна на Консултативния съвет за национална сигурност при българския президент на наложените от ЕС и САЩ санкции срещу Русия, предприетите първоначални мерки вече причиниха загуби от почти 400 милиарда долара за Москва, което е приблизително една пета от БВП на тази страна. От началото на годината индексът на московската фондова борса MICEX  се е сринал с 13 на сто, а  санкциите успяха да ужилят вече както високопоставени политици от обкръжението на президента Путин, така и обикновени руски граждани, чиито платежни карти бяха блокираи.

Освен от борсата руската икономика  понесе удар и от спада в курса на рублата, която се обезцени спрямо долара с 9.3 на сто. Заемите за Русия на световните капиталови пазари също поскъпнаха. Парадоксално, но на този фон жителите на Крим предпочетоха  да приемат рублата за своя официална валута.

Обезценяването на рублата е резултат от само от първите финансови санкции на Запада спрямо Русия и то при положение, че евентуално предстоят и икономически санкции срещу Москва. Дори би могло да се твърди, че ако Европа и САЩ забявят налагането на икономическите ограничения, нестабилността може да се прехвърли и към европейските пазари, какъвто например е Германия.

Вярон, финансовите санкции засегнаха най-много фигурите от кръга около  Путин, но те се отразиха и на обикновените руснаци, които нямат нищо общо с Кремъл. Санкт-Петербургската банка „Россия“ вече попадна в черния списък – американците са убедени, че в нея се намират значителна част от личните авоари на руския президент. Платежните системи Mastercard  и Visa блокираха приемането на карти, издадени както от банка „Россия“, така и от другите руски банки, изредени в черния списък на санкциите. Междувременно банка „Россия“ призова клиентите си да не извършват транзакции в чуждестранна валута, докато плащанията в рубли останаха без ограничения. Капитализацията на „Россия“ възлиза на близо 10 милиарда долара, което я нарежда на 15 място сред най-големите руски банки.

Според Ройтерс санкциите са засегнали и руската SMP Bank, чиито клиенти от началото на ограниченията  досега са изтеглили от нея   близо 9 милиарда рубли, които се равняват на 248 милиона долара. Половината от тази сума, към 4 милиарда рубли, са били влогове на индивидуални клиенти. SMP Bank разполага с капитал от 5 милиарда долара и се нарежда сред 40-те най-големи руски банки.

Германските фирми замразиха инвестициите си в Русия, а банките в Германия намалиха рязко отпускането на заеми предвид несигурната обстановка. „Имаме данни от Търговската камара в Москва за временно спрени инвестиции в страната, както и за редица прекратени изцяло  инвестиционни намерения. Капиталът вече бяга от Русия“, е  потвърдил  шефа на Германската търговско-промишлена камара /DIHK/ Фолкер Трийр.

Според данни на DIHK търговски отношения с Русия имат 6200 германски фирми, а от износа за тази страна зависят близо 300 хиляди германски работни места.

20.03.14  Събитията в Украйна и анексирането на Крим от Русия внезапно превърнаха Черно море в опасен район. След съвместните учения на военни кораби на Румъния и България, там остана да патрулира американският ексадрен миноносец „Тръкстън“. Турският премиер Ердоган предупреди Москва, че Анкара ще затвори Босфора за руски кораби ако бъде приложено насилие над кримските татари. Успоредно българският  президент Плевнелиев свика извънредно заседание на Консултативния съвет за национална сигурност заради потенциалните рискове за страната, а основните политически партии успяха да се изпокарат по въпроса за политиката към Русия. В тази обстановка германската канцлерка Меркел обяви, че заради референдума в Крим  „Русия се е самоизолирала от световната сцена, а в Монтреал бившата американска държавна секретарка Хилари Клинтън предупреди, че ако руският президент Путин не бъде наказан заради действията си в Украйна, и „други страни, които са близо до Русия, могат да станат обект на агресия“.

Новите бежанци?

Появиха се и първите симптоми за появата на бежанска вълна. След посещението си в Киев на 14 март, външният министър Вигенин каза, че  при ескалация на напрежението може да се наложи България да приеме украински бежанци и допълни, че интересът на доста украински българи вече е насочен към срочно получаване на визи и придобиване на българско гражданство, макар че до този момент „няма настроения за напускане на родните им места“. В Сърбия, обаче, бежанците от Украйна вече са факт. Според представител на Центъра за защита на кандидатите за убежище, цитиран от БТА, при тях вече са се появили украинци от двете страни – Киев, Донбас и от Крим, които казали, че бягат от “пълното безвластие и хаоса на улиците“,  къдто езикът на който говорят можел да бъде „повод за агресивност от страна на радикални групировки“.

Черноморската граница „Изток-Запад“

Така спокойният доскоро и военно неутрален Черноморски регион, вече придобива друго геополитическо значение. Според Стефан Попов, изпълнителен директор на неправителствения институт за публични политики РискМонитор, в случая не става въпрос само за пренос на газ и доставки, а за появата на нов „генератор“ на глобално напрежение, което ще се усеща през следващите години. „Не виждам как след анексираненето на Крим, Черно море ще бъде гледано по досегашния  неутрален и спокоен начин като някакъв географски симпатичен регион, тъй като тревогата която украинската криза породи е глобална и тя се усеща основно в световните външнополитически центрове в Европа и САЩ. Районът ще бъде много по-наблюдаван, вниманието към него ще се повиши, като там е възможно да се появят различни напрежения, които вече ще засягат изтока и запада в едри мащаби. Досега кризите бяха локални, но кримската криза вече не е такава, защото тя нарушава символичната граница между Изтока и Запада“, смята Попов.

  Черноморска зона на несигурност

Евродепутатът от ДСБ Светослав Малинов от своя страна е убеден, че сме свидетели на събития с дългосрочни последици, като върху  проблемите на българските граждани ще легне и сянката на случващото се в Украйна. „ С анексирането на Крим се създава  нова обща зона на несигурност за България и Румъния. Това е прецедент след края на Студената война, осъществен от Русия на европейска територия. България и Румъния, които се намират до границите на подобен район, се оказват потърпевши тъй като тяхната Черноморска зона на несигурност става непривлекателна за инвестиции и за дългосрочни ангажименти в икономическата сфера. Освен това енергийната зависимост на България от Русия се превръща в  огромен проблем –  досега тя беше някакво неудобство, създаваше частични затруднения само през зимата, докато днес независимостта на енергийните доставки от Русия трябва да бъде дефинирана като национален интерес не само на България, но и на цяла Европа“, смята Малинов. Според него форсираното приемане на Румъния и България в Шенген би могло да бъде първа стъпка в организирането на новата рамка, в която ЕС ще действа спрямо Русия отсега нататък. „ Не можем да не използуваме примера от войната в бивша Югославия и събитията през 1999 година. Тогава нещата за България можеха да се развият по изключително лош начин, но на финала получихме покана за членство в НАТО и ЕС. Сега е възможно всичко да се развие отново по подобен начин“, допуска Светослав Малинов.

Кризата като аларма     

Анализаторът Стефан Попов очаква украинската криза да подейства пробуждащо за хората в България и Румъния. „До този момент говорим за „Белене“, за „Южен поток“ и за цялото нахлуване на руски капитали в България като за бизнес, икономика, които властта успява да „пробута“ като изгодни стопански проекти. Нима  не е ясно за какво става дума? За  същото, което се случва в Украйна и Крим по един подмолен, прикрит със стопански намерения начин. Затова едно влизане в Шенген ще привлече България и Румъния повече към центъра на Европа, който е склонен да се радикализира от гледна точка на ясното очертаване на границите с Русия“, заключава Стефан Попов от РискМонитор.

13.03.14 Била ли е България “суровинен придатък” на Третия райх между двете световни войни? Продажен ли е бил българският политически елит в навечерието на Втората световна война? Ново историческо изследване за въпросния период търси отговор на тези въпроси:

„Райхът и Царството. Германското присъствие в България /1933-1940 г/ – това е заглавието на обемно научно изследване на историка д-р Владимир Златарски, появило се тези дни на българския книжен пазар. На базата на богат документен материал от германския Федералeн архив (BArch) и Политическия архив на германското външно министерство (PAAA), както от  фондовете на българския Централен държавен архив и бившия вече архив на МВР, в книгата е проследена историята на българо-германските отношения след идването на Хитлер на власт в Германия до началото на Втората световна война – време на интензивни дипломатически, стопански, военни и културни връзки между двете страни, превърнали се в повод за създаване на  редица идеологически историографски митове по време на комунистическия период след края на Втората световна война.

Чистата съвест на България

„Митовете са част от историята и за съжаление много от тях се създават от победителите, които искат да се легитимират по различен начин, казва пред ДВ авторът на изследването д-р Златарски. Например, твърдението, че между двете световни войни България е била в услуга на Третия райх и е изпълнявала безропотно всичко наредено й от Берлин е напълно невярно – документите сочат, че  българската страна  неотклонно е следвала своя интерес и се е  стремяла да използува максимално всички алтернативни възможности във външната си политика и стопанския си живот. Българските правителства през този период могат да имат чиста съвест пред своя народ, тъй като те са съблюдавали основно  българския интерес“, отбелязва историкът. Той опровергава и твърденията за стопанско „заробване“ на България от Третия райх. „Става въпрос за процес, в който две държави, намиращи се в стопанска изолация и тежка финансова криза след края на Първата световна война ,намират начин да осъществуват активна търговска дейност помежду си. Противно на разпространеното схващане, германците не са инвестирали в България безогледно суми –  както при тях, така и от българска страна, през този период всичко е било подчинено на строгия стопански интерес. Дори повече, към края на 30-те години Германия не е била в състояние да поеме количествата внос, предлагани от България и Царството започва да трупа значително положително търговско салдо, което по-късно се превръща в проблем между двете страни. Просто търговско или стопанско заробване не е имало и това ясно личи от публикуваните в книгата документи, е категоричен д-р Златарски.

Трансфер на модернизация

„В изследването си  „Райхът и Царството“ през 30-те години на миналия век авторът е защитил тезата, че през този период Германия е осъществила идеен, технически и научен трансфер за модернизация на българското стопанство“, каза пред ДВ научният редактор  на книгата проф.д-р Димитър Луджев от Института за исторически изследвания при БАН. „Да вземем българското селско стопанство, неговото модернизиране, насочването му към отглеждане на технически земеделски култури, усвояването на модерни агротехнически средства, създаването на кооперации, които са били много силни в Германия по това време. Освен характерната за Райха политика на държавна подкрепа за селското стопанство, въведена и в България,  благотворно е влиянието върху развитието на  ЖП транспорт, градоустройството, комуникациите, радиоразпръскването и редица други области. Да не говорим за въоръжаването и създаването на една модерна армия, за обучението на български офицери, които са имали достъп до най-модерните в момента въоръжения. Владимир Златарски не е първия изследовател, който посочва огромното положително влияние на Германия върху България по това време, но в своя труд той отстоява тезите си в един много по-широк контекст отбелязвайки,  че през 30-те години Германия вече е една велика сила със собствен икономически и културен модел на развитие“, коментира проф. Луджев.

Да устоиш на бурите

Въпреки могъщото влияние на Германия, България успява да съхрани националното си достойнство и по време на Втората световна война – спасява своите евреи, не изпраща войници на Източния фронт. На какво се дължи тази нейна устойчивост?

Д-р Владимир Златарски смята, че Райхът е  възприемал страната като бивш и настоящ съюзник, като важен фактор за осигуряването на германския тил на южното крило за Източния фронт –  доставчик, макар и неголям, на храни и материали. „От архивните документи става ясно, че от българска страна  е липсвало желание за сътрудничество с Хитлер, каквото са демонстрирали Словакия или Румъния, например. Българските правителства са съблюдавали националния интерес и са се опитвали да го отстояват докъдето е възможно. Наистина, през крайната фаза на Втората световна война това става изключително трудно, но твърдя, че дори и тогава страната далеч не е разглеждана като стопански придадък на Третия райх или като негов сателит“, отбелязва д-р Златарски. От своя страна проф.Луджев казва: „Книгата опровергава наслоената представа за зависимостта на българската политика от Германия, на нейните политически елити от случващото се в Райха. Независимо от широките стопански и военни връзки, до самото начало на военните действия българската политика остава независима и това се дължи както на управленските умения и чувство за реализъм на Цар Борис трети, така и на българския политически елит. Този елит съвсем не е така продажен, както  беше описван досега, и той много внимателно и балансирано се е стремял  да отстоява българските национални интереси“, смята проф. Луджев.

През очите на съвременниците

Историческите събития трябва да бъдат тълкувани неутрално, да бъдат разглеждани най-вече с очите на хората, които са живяли в съответната епоха, е убеден д-р Владимир Златарски.  Днес за нас е лесно да съдим, знаейки какво се е случило, и да говорим какво и как е трябвало да стане в миналото. Съвременниците са имали различен поглед към събитията и аз бих желал това да е едно от посланията на моята книга – да гледаме на миналото не само от настоящето като поука за бъдещето, но и през очите на хората, които са живяли в това минало. Защото те са взимали своите решения и често, справедливо или не,  са били потърпевши от тях, заключава историкът.