08.03.14  Какви са моделите на българската миграция и причините за нея? Кой печели и кой губи от изтичането на мозъци от страната? Кой се страхува от „миграцията по бедност“? Няколко мнения на участници в организираната от Фондация за свободата „Фридрих Науман“ дискусия в София:

Д-р Рене Клаф, ръководител на регионалното бюро за Централна, Източна и Югоизточна Европа, Южен Кавказ и Централна Азия на Фондацията  припомни, че България и Румъния са ползуват от пълните свободи, които ЕС  гарантира на своите граждани, в това число да работят  и да живеят в друга държава. Той, обаче предупреди, че в Германия, това се посреща с опасения. „Колко хора ще дойдат от България, какво ще означава това за германския пазар на труда или за социалната система, особено когато  става въпрос за онези имигранти, които не желаят да се интегрират  в немското общество? Дебатът, който се води в някои германски медии показва, че свободите, които ЕС дава на своите граждани, са на път да го изправят пред поредната криза. Ние либералите  смятаме, че  е опасно тези развития да се обсъждат в светлината на стереотипи и предрасъдъци. За нас е важно да говорим за фактите и да разграничаваме възможностите и предизвикателствата, върху които да формулираме своите заключения и препоръки“, подчерта д-р Клаф.

Китайски заварчици в България

Доц.Даниела Бобева, заместник-министър председател по икономическото развитие на България,  акцентира върху отсъствието на национална политика по задържане на „мозъците“ в страната. Тя призна, че не знае друга държава да е преживявала такива значими промени свързани с емиграционни потоци за толкова кратко време. „Въпреки още високата пезработица и намиращата се в трудно положение икономика, вече се наблюдават някои признаци на подобряване – наблюдава се, например,  дефицит от 1000 квалифицирани заварчици и затова се налага да наемем от Китай. Преди сирийската криза си мислехме, че в България няма как да дойдат чужденци, защото не е достатъчно привлекателна. Оказа се, че България става все по-привлекателна за имигрантите“, отбеляза българската вицепремиерка. Тя подчерта, че емиграцията винаги е двустранна – между приемащата и изпращащата страна и поради това не би възприела силно драматична позиция по темата, защото е добре, че висококвалифицирани българи са избрали да живеят в Европа. „Ако този общ пазар, на който ние сме част, наистина печели от тях, това е добре. Не съм чак такъв патриот по този въпрос. От друга страна е много важно да се насърчава имиграцията в посока връщане“, подчерта доц.Даниела Бобева.

Добрата и лошата миграция

Според Александър Граф Ламбсдорф, член на ЕП и заместник-председател на групата на Алианса на либералите и демократите за Европа,  миграцията е нещо, от  което Европа има нужда за ефективно разпределение на своята производителонст и  на ресурсите на общия пазар. „Дебатът в Германия, свързан с миграцията, сега е фокусиран върху „българите“ и „румънците“ и по-точно върху ромите. При нас не се говори за интелигентните студенти, за учените, изследователите, за интегрираните на германския пазар на труда хора, които допринасят за икономическия растеж, а за миграцията по бедност“, изтъкна евродепутатът и припомни, че  в Германия също се наблюдава изтичане на мозъци и страната  губи от  високо квалифицираните специалисти, които заминават за САЩ . „Онова, което предизвика активен политически дебат в Германия е свързано с големите групи роми и техни семейства, които мигрират в градове като Дуисбург, Дортмунд, Кьолн, където съществуват проблемни райони и мнозинството от населението в тях се чувства застрашено. Моето наблюдение е, че икономическите нужди и реалности се сблъскват с психологическия стереотип. Когато пристигне в съответната страна мигрантът е „друг“, „чужд“, той „иска нещо“, той е подозрителен и веднага поражда ответна реакция. От икономическа гледна точка над 90 на сто от българите в Германия имат работа и допринасят за немското общество. Поради това за нас като политици най-важното е да задържим общественото внимание върху „добрата миграция“, подчерта Александър Граф Ламсдорф.

Инвестиции и бедност

Председателят на Съвета на Института по пазарна икономика Красен Станчев беше категоричен, че драматичната бедност през 1997 – 1998 година в България е била изцяло в резултат на тогавашното правителство /на Виденов/. “Отново сме изправени пред повторение на опитите за налагане на същите модели и това е много опасно, тъй като в момента нивото на бедност сравнено с 1997 година би било 10 пъти по-ниско!“, предупреди икономистът. Според него преди кризата реалния доход на средния българин е бил 17 пъти по-нисък от дохода на средния германец. „ Разбира се съществува малцинство мигриращи българи / 1.5-2%/, повечето от ромски произход, които се опитват да се възползуват социалните системи на европейските страни, но повечето от тях не отговарят на изискванията за получаване на подобни помощи и обезщетения, така че някои страховити твърдения са неверни“, каза Красен Станчев. Той отбеляза  и  явлението „обратна миграция“ към България и Румъния, което е свързано с преките чуждестранни инвестиции. „През 2007 – 2008 година България поставя „световен“ рекорд за чужди инвестиции, които възлизаха на 30 на сто от БВП. Тогава  60% от всяко спечелено евро в България било свързано с тези инвестиции. Сега положението е съвсем друго…“, смята Красен Станчев.

„През 2006 година българите в чужбина са финансирали 30 хиляди средни дохода на лица в страната. В момента българите в чужбина със своите преводи допринасят за средния доход на 300 хиляди лица, като в реална стойност този доход се повишава“, посочва икономистът. Той добавя, че  средствата дошли от емигранти и гастарбайтери представляват 80 на сто от бюджетните разходи за образование, 70 на сто от разходи за здравеопазване, а  50 на сто от пазара на апартаменти в София също се финансира по този начин.

Кой тика нагоре икономическия растеж?

„България изглежда доста добре в сравнение с други страни. Парите, които се изпращат от сънародниците ни в чужбина  представляват  между 2.5 и 3% от БВП, в Албания те са около 10 на сто, в Румъния –  над 6 на сто. Не говоря за други страни като Армения, където се говори за 15-16 на сто.  От друга страна най-големият работодател в България, с изключение на държавната администрация, е IT сектора, в който работят около 45 хиляди човека с  месечен доход над  2000 евро.  И само поради тези два фактора  – парите на българите от чужбина и IT специалистите – дори на фона на миграцията и демографския срив, БВП в България ще продължи да нараства с 0.5 на сто!“, заключава оптимистично Красен Станчев.

28.02.14 Напук на някои очаквания посещението на турският външен министър Ахмет Давутоглу в София не предизвика медийна сензация, а още по-малко някакъв скандал. Рутинните „лозунгови“ протести  на националистите от „Атака“ при визити на турски политици също не повлияха върху спокойния и позитивен тон на официалните междусъседски срещи. Дори повече, площадната изява на Сидеров и неколцината му сподвижници щеше да остане съвсем незабелязана, ако някои петимни за скандали телевизии не излъчиха в новините си баналните вече кадри с разправия и „сбутване“ между полицията и крайните националисти. В замяна на това агенциите акцентираха върху общата оценка на президента Плевнелиев и турският външен министър, че проявите на ксенофобия и религиозна нетърпимост са недопустими и трябва да срещнат категоричен отпор от страна на институциите, а след  срещата си с външния министър Вигенин, г-н Давутоглу не пропусна да припомни създалото в Турция огромно „огорчение“ от  нападението срещу пловдивската Джумая джамия на 14 февруари  и да благодари за предприетите от властите ефикасни мерки.

Акценти в двустранните отношения

Ахмет Давутоглу потвърди, че през март ще бъде подписано споразумението за интерконекторната газова връзка между двете балкански съседки и открои важните проекти за пренос на енергоресурси от Каспийския регион и Средна Азия към Европа, като принос за енергийната диверсификация и сигурност и на България. Турският първи дипломат отбеляза необходимостта от създаването на културни центрове в двете страни с аргумента, че в  България има много турскоговорящи негови сънародници, както и многобройни български изселници в Турция, които са мост за приятелството между двете държави. „Искаме да ги използуваме не като източник на проблеми, а като богатство  в мултикултурната среда и взаимното уважение“, подчерта турският външен министър.  Българският му колега Вигенин от своя страна информира за очакваното подписване до дни на споразумението за Тристранния граничен център между България, Турция и Гърция, който да облегчи комуникациите и ефективното наблюдение на границите, както и решаването на  възникнали проблеми по общите граници в неално време.  Документът ще бъде подписан след като тези дни ЕП подкрепи подписаното през декември споразумение на ЕС с Турция за „реадмисия“, което регламентира задълженията по връщането на „нередовните“ имигранти, влезли незаконно на територията на Турция или ЕС.

За ползите от  телената ограда

              Нужна ли е, при това положение, изграждащата се вече 30- километрова скъпо струваща телена ограда на българо-турската граница? Бившият военен министър/1994 – 1995г/ Бойко Ноев каза за ДВ, че самата Турция е подложена на мощен имигрантски натиск, оценяван от експерти на 300 млн.долара, които ще се плащат на каналджии и посредници за прекарване на хора към ЕС през България и този натъск трудно ще бъде ударжан само със споменатите мерки и договорености. Освен това Ноев  не е убеден в стабилността на турската държава в момента, тъй като в нея текат процеси в политическата област, службите за сигурност и в тяхната армия, които могат да доведат до нестабилност. „Не съм сигурен дали при влошаване на сигурността самата Турция ще може да управлява проблема с бежанците и нелегални имигранти на своя територия и няма изпадне  в състояние да не може да опазва собствените си граници. За съжаление сега Турция се превръща в променлива величина в сигурността и България не би трябвало да си позволява да допуска подобни променливи в „уравнението“ на своята национална сигурност. Затова  е необходима временна физическа преграда между двете страни, която не е предназначена да разделя техните народи, а да решава единствено проблема с нелегалното преминаване на големи групи хора“, твърди бившият военен министър Бойко Ноев.

Турция, Кипър и Украйна              

Отвъд дипломатическия тон и добросъседските любезности турският външен министър изпрати от София послания  и към два важни за Турция региони – Кипър и Крим. Ахмет Давутоглу определи като „историческо“ посещението в четвъртък на група турски дипломати в Атина за разговори по бъдещето на разделения от 40 години остров Кипър, визита, която се очаква да има позитивно отражение върху процеса на присъединяването на Турция към ЕС. Силен  сигнал беше изпратен и към Крим, който от гледна точка на Анкара е „врата на Украйна към Турция“, а етническите кримски татари, които подкрепят новото ръководство в Киев, според турския външен министър, трябва да останат „носители на едно културно наследство“. Неслучайно турските медии акцентираха върху казаното от Давутоглу в София, че „Крим е част от територията на Украйна“ и всички сегашни проблеми могат да бъдат решени в „тази рамка“. Турският външен министър съобщи съшо, че тези дни ще посети Украйна.

26.02.2014 Влошени кредитни показатели, увеличени дългове, несигурност по проекта АЕЦ“Белене“ – това са основните причини, поради които кредитната агенция „Стандарт енд Пуърс“  намали рейтинга на Националната електрическа компания /НЕК/  на „В+“ с отрицателна прогноза. В самия край на 2013 година същата агенция промени перспективата за България от „стабилна“ на „негативна“ заради високия политически риск в страната. Макар бегло маркирана от местните медии, новината за оценката на „Стандарт енд Пуърс“ породи политически реакции. Бившият премиер Бойко Борисов видя в сриването на кредитния рейтинг на НЕК опасност от фалит не само на компанията, но и на цялата държава. Министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев от своя страна обяви, че „без да обещава чудо“  до 4-5 месеца неговото правителство ще  стабилизира енергетиката с „двукратно намаляване цената на електроенергията, увеличаване на нейния износ и натоварване на мощностите“.

На кого може да се вярва?

„Нито единият, нито другият казва истината!“, възкликна пред ДВ икономистът от Института за пазарна икономика Красен Станчев и поясни, че ако действително НЕК фалира, проблемът няма кой знае какъв. Половината задължения на НЕК са задължения към Българският енергиен холдинг /БЕХ/ и  когато НЕК е в лошо състояние и БЕХ страда. Платежната система в енергетиката е затлачена в НЕК и това се отразява на другата държавна компания БЕХ, от което следва, че тези две държавни компании  трябва да се продадат. „Това не означава, че техният дълг ще стане държавен, тъй като гарантираният дълг и на двете не е особено голям“, казва Красен Станчев и припомня, че оздравяването на НЕК е можело да се случи през 2012 година с покачването цената на тока, за да може да се изплатят дълговете около строителството на АЕЦ „Белене“ към банката „Париба“. „Независимо от общественото недоволство, за хората в крайна сметка е по-добре да се отпуши платежната система в енергетиката и след това тя да се либерализира. Затова не мисля, че министър Стойнев има основания да бъде оптимист. Новите цени в енергетиката и въвеждането на таксата за зелените централи с голяма вероятност могат да бъдат обявени за незаконни действия на кабинета от КС. Ако това се случи приходите, които НЕК и БЕХ биха имали и от облагането на фотоволтаичните централи, няма да бъдат достатъчни за решаване на който и да е от проблемите на НЕК“, предупреждава Красен Станчев.

Фалитът на НЕК – силно преувеличен?

Проф. Атанас Тасев от своя страна е склонен да филтрира политическите изказвания, тъй като по думите му, експертната истина и политическият прочит често силно се разминават. Според енергийния експерт НЕК се нуждае от свеж паричен поток и той вече се гарантира с няколкото взети кредита. „Очевидно с приходите от преноса и достъпа до системата вече  настъпва положителна промяна и това се отнася  основно за НЕК и з Електроенергийния системен оператор, които икономически са тясно свързани. Така че всякакви прогнози за преждевременен  фалит на НЕК са силно преувеличени“, е убеден проф.Тасев. Той отчита причините за сегашното лошо състояние на компанията като комплексни. „НЕК винаги е била буфер в стремежа на няколко поредни правителства да решават едновременно социални проблеми и задачите, свързани със стабилността на енергийната система, като водеща роля неправилно  е получавал социалния вектор. Цените, на електроенергията в България отдавна не са пазарни, те са политически обосновавани особено в условия на криза, когато основния проблем за държавата е бедността на населението“, казва професорът. Като  друга тегоба той сочи политиката в сектора „зелена“ енергетика. „Вместо първоначално предвидените до 2020 година  303 мегавата от фотоволтаици, сега те са 1013 мегавата с тенденция  включване на нови мощности. А в  ценово отношение разликата между 303 и 1013 мегавата е от порядъка на 500-600 милиона лева годишно! Трети фактор е недовършеният проект „Белене“ , който ако не бъде продължен,  похарчените досега пари ще останат да тежат като воденичен камък за държавните компании“, предупреждава проф. Тасев.

Кризата в Украйна и България

                   „Интересно е, че винаги когато Украйна е преживявала икономически трудности, България по някакъв начин е печелела от това –поради относителната финансова и икономическа стабилност у нас е имало бягство на капитали от Украйна за България“, отчита икономистът Красен Станчев.  Той вижда лоша перспектива за България ако  Украйна не получи възможност за европейско членство, тъй като  влизането в бъдеще на такава голяма държава в съюза е добро както за ЕС, така и за страната.  „Онова, което може да се направи за да се подпомогне Украйна, е България да излезе от „Южен поток“, но днес никой дори и  не фантазира по този въпрос“, казва с усмивка Красен Станчев от Института за пазарна икномика. Проф. Тасев също смята, че ако нещата в Украйна потръгнат благоприятно, възможно е  бъдещо прозападно правителство в Киев  да получи съгласието на европейските държави за рехабилитация на газопровода през страната, който е икономически по-целесъобразен. „Това, обаче,  е малко вероятно тъй като проектът „Южен поток“ е отишъл твърде надалеч, за да бъде спрян. В този смисъл независимо от ситуацията в Украйна  сигурността на газовите доставки за България е гарантирана“, е убеден енергийният експерт.

21.02.2014 За два месеца от началото на годината Брюксел беше обсипан с жалби от политици и институции в България. В последния ден на декември лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов информира с писма всички европейски институции за поредния скандал с подслушванията в България  и се оплака пред тях,  че  казусът с незаконно следените негови и на заместникът му Цветан Цветанов разговори бил политически скандал „не само на национално, но и на международно ниво“. Тези дни заместник-председателката на ЕК и еврокомисарка по правосъдието Вивиан Рединг отговори на питането на 15 евродепутати от всички фракции, свързано с подписаните „записи на заповеди“ от кандидат-депутати на партия „Атака“ през 2009 година.  Г-жа Рединг съвсем ясно подчертава, че случаят трябва да бъде цялостно разследван от компетентните национални власти, тъй като ЕК няма правомощията да налага на която и да е страна-членка подобно разследване. Въпреки точният й отговор, конкурентна на „Атака“ националистическа формация публично обяви, че еврокомисарката била „призовала“ за намеса на българските компетентни органи  и за „пресичане“ на  подобна финнсова зависимост.

Банковите медии?

През тази седмица базираното в Брюксел електронно издание „Юроактив“ съобщи за писмото на  Председателя на надзорния съвет и мажоратарен собственик на КТБ Цветан Василев до ЕК и ЕП. В писмото се изразява недоволството на г-н Василев от това, че е разпознат поименно в коментар на журналиста Светослав Терзиев от в.“Сега“ като визиран заедно с Делян Пеевски и Ирена Кръстева в първия Антикорупционен доклад на ЕС, където пише, че “собствеността на медиите е все по-концентрирана в ръцете на едни и същи лица, което компрометира независимостта на издателствата”. „Юроактив“ цитира думите на Микеле Черконе, говорител на комисарката по вътрешните работи Малстрьом, който потвърждава, че  “Разделът за България в Антикорупционния доклад на ЕС не посочва лица поименно”, както и коментара на служител в ЕК, пожелал да остане анонимен, че журналистите са „свободни да коментират докладите на комисията както пожелаят“.  „Това само по себе си е абсурдно. Търговска банка да търси сметка за журналистическа етика и то пред европейски институции означава, че тази банка се намесва в медийната сфера. Не съм убеден, че банкерите са най-големите специалисти по медийните въпроси.“, коментира пред ДВ журналистът Светослав Терзиев. По думите му опитът на КТБ да упражнява натиск върху независим вестник е показателен, че банката е някакъв участник в медийния пазар, макар тя  официално да отрича това. „Всъщност неофициално се знае, а има много публикации и изявления на нейния председател на Надзорния съвет Цветан Василев, че той управлява медии. Връзката му с медийния монопол на Ирена Кръстева и Делян Пеевски в България е установена в редица журналистически разследвания. Така опитът на КТБ да установи контрол и  върху медии, които не принадлежат към въпросния монопол, създава впечатление за изграждане на някаква тоталитарна схема, която се стреми да покрие всичко“, коментира журналистът.

                   „Моля, другарко, кажете им!“

От писмото на КТБ до ЕК е силно „впечатлена“ и Юлиана Николова от Центъра за модернизация на политиката и бивша съветничка по усвояването на средства от ЕС в кабинета на ГЕРБ. „ Как така доклад на комисията, който е приет от Съвета на министрите,  и е коментиран от българските институции, би могъл да бъде тълкуван като „уронване на престиж“ и на „доброто име“? – пита риторично пред ДВ Юлиана Николова. „Моля ви се, всъщност ни казва комисията /и това е най-обидното за нас като българи!/, дръжте се сериозно – журналистът е отграничил информацията от личния си коментар, а ЕК няма навика да гълчи журналистите за техните мнения и интерпретации, защото това е тяхно професионално право. Като българка за мен подобно поведение на институции в България ми е общо взето обидно“, признава експертката по европейски въпроси. Според нея поредицата от писма до Брюксел  от една страна е  доказателство, че дори политиците, които са задължени да изграждат институциите в държавата, вече не вярват в тях. От друга страна жалването в ЕК е израз на манталитета „Не съм пораснал“ и звучи точно като някогашното ученическо „Моля, другарко, кажете им!“, казва Юлиана Николова и обобщава: „Опасявам се, че все още не сме превъзмогнали фазата на предприсъединителния период в ЕС. Все чакаме някой да ни е ментор и вярваме повече на външната оценка и на външния експерт!“

                             Европейските съединени щати

              От своя страна Светослав Терзиев смята, че Брюксел не би могъл да поеме функцията на „Велик инквизитор“ в ЕС, защото няма как да изземе правомощията на отделните държави. „Дори да погледнем на някаква федерация, подобие на перспективата Европейски съединени щати, за която тези дни говори комисарката Рединг, в САЩ отделните щати имат свои работещи законодателни и изпълнителни органи. Трудно можем  да си представим такава огромна европейска институция, която да упревлява пробемите в толкова много страни-членки. Във всички случаи, обаче, ще има общи принципи, над които ще се бди, какъвто, например са правата на човека, както и  ще има голямо разпределение между държавите, така че те сами да си решават проблемите“, коментари Светослав Терзиев.

                               В „кристалното кълбо“ се вижда…

               Юлиана Николова искрено  се надява след евроизборите през май да настъпи някаква промяна в посока на еманципиране на българските институции от ЕК и те да могат да се държат достойно. „За съжаление вероятността това да се случи е малка. Ще се сменят персоните, но манталитета,  самочувствието на държавата и съзнанието, че спазваме нашите правила и искаме те да съответстват с правилата в ЕС – те едва ли ще се променят толкова бързо“, казва Николова. Светослав Терзиев  определя момента на промяната след май като възлов. „Първо ще се смени ЕК, но второ ние сме в етап на подготовка на ново споразумение с ЕС до 2020 г, всъщност първото за нас от този тип, което ще замести досегашните рамкови договори за периодите от 7 години, в които се планира бюджета. Споразумението предстои да бъде представено през март-април на ЕК като завършен проект на България. Затова правителствата могат да се сменят, но администрациите трябва да останат, това важи и за ЕК. Хубаво е, че българската администрация показа устойчивост и успя да подготви въпросния документ, който е годен за преговори с комисията. Едва след като тези преговори приключат ще се знаят сумите, които България ще получи“, обобщава оптимистично Светослав Терзиев от в.“Сега“