25.04.2014 Кризата в Украйна пробуди отново позаспалите военни кошмари в Европа. Полъхът на една нова „Студена война“ започна да връща в съзнанието на европейците редица забравени въпроси, като докъде може да стигне Русия в своята агресия този път, ще спре ли Путин газа за Европа, защо  НАТО реагира на анексирането на Крим недостатъчно твърдо, на кого, в крайна сметка се крепи все още възпиращата мощ на Североатлантическия алианс? Българите внезапно също се сетиха за куп потенциални опасности, като, например, за опитите на руския президент  да подмени принципа на гражданството с принципа на етническата принадлежност, за необходимостта от стабилна войска и модерно въоръжение, за диверсификацията на газовите доставки от Русия и дори замечтаха за разработката на собствени газови находища, въпреки екологическите протести.  В местните медии се появиха данни за засилена дейност на руското разузнаване в Европа, а опозицията обяви опитите да бъде изключена морската част на „Южен поток“ от европейските граници на страната като посегателство върху нейния суверенитет.

Московският „Троянски кон“?  

Защо едва сега българите „проглеждат“ за действията на Русия в тяхната страна? Председателят на Центъра за балкански и черноморски изследвания Алекс Алексиев  е убеден, че противниците на Запада и НАТО в България сега се опитват да вземат реванш. „Аз съм един от хората, които вярват, че сегашното правителство прави всичко възможно България да бъде изгонена от ЕС и НАТО, тъй като сме едва ли не „Троянския кон“ на Русия в Европа, както каза през 2008 година руския посланик в ЕС Владимир Чижов. Това се потвърждава  и за тази опасност трябва да се говори много“, признава Алекс Алексиев. Според експертът ако за нещастие ЕС се раздели на две части, каквито предложения вече има, съюзът ще се разпадне, а без него  България няма никакъв шанс да стане нормална държава. „Трагедията на страната е, че никога в миналото си  не е била независима. И ако наистина излезем от нашата естествена културна, духовна, политическа и икономическа среда, каквато е Европа, държавата просто няма перспективи!“, казва Алекс Алексиев.

Новите тактики на Кремъл 

Посланикът на България в Русия от 2000 до 2006 година Илиян Василев е категоричен, че днес на военните заплахи и начините за ерозиране на националната сигурност на България не трябва да се гледа през призмата на традиционните форми, като пресичане на граници от въоръжени сили. За пример той посочва новата военна тактика на Путин, който успя да внедри сред  протестиращото цивилно население в Украйна специални части на Главното разузнавателно управление/ГРУ/ на Русия и наемни въоръжени структури от батальона „Восток“ в облекло без отличителни знаци, и така анексира Крим, като прилага подобна тактика и в Източна Украйна. „Формално пресичане на границите от армия там нямаше, просто полицията стана арбитър на стълкновения между граждани и граждани и политическите цели на Кремъл в Украйна бяха постигнати“, пояснява Илиян Василев.

Руска пропаганда от „гьобелсов тип“

Все пак какви са похватите на Русия в България, някои от които започват да правят впечатление? Ето какво отговори Алекс Алексиев специално за ДВ: „Цели пет години перспективни газови находища в Северна България и край морето, които биха могли да ни дадат някаква икономическа база за развитие, съвсем умишлено не се разработват. Това говори само за едно, че става въпрос за напълно съзнателна политика. Известно е откъде дойде  и цялата пропаганда срещу шистовия газ. САЩ в момента имат 1 милион действащи шистови сондажи, почти всеки ден започват нови. Според шефа на „ЕРА“, американската Агенция за защита на околната среда, която е много „зелена“, няма нито един случай, в който водата да е била замърсявана. А при нас казват, че едва ли не България ще бъде отровена! Това е съвсем съзнателна пропаганда и то от най-черния, „гьобелсов“ тип. Qui bono,  кой има интерес от това? Съвсем ясна са ползите на „Газпром“. България не е единствената, която е лъгана, макар че тяхната политика е напълно разбираема. Защо, например, „Газпром“ не признае на българите, че самите те извършват фракингови сондажи в находището „Баженов“ в Западен Сибир, както и на редица други места? И понеже българската медиа не споменава тези факти, дори разумни хора  започват да приемат, че едва ли не България ще бъде отровена, ако се направят сондажи. Това са колосални глупости! Трудно е да се повярва, че в една европейска държава подобно нещо може да хване декиш!“, казва Алекс Алексиев.

Интеграция или изолация

От своя страна Илиян Василев е убеден, че дилемата на България сега е интеграция или изолация.  „Или влизаме в ускорена интеграция, като членство в  еврозоната, в ОИСР, в дълбочината на европейските и световни интеграционни процеси, или попадаме в една тиха, пълзяща самоизолация, която ще ни бъде наложена и  отвън! И то по простата причина, че при евентуална смяна на интеграционния модел, за България няма да има място в по-високите ешелони на европейската политика или в НАТО“, констатира бившият български посланик в Москва Илиян Василев.

23.04.2014  “Южен поток” е стратегически, приоритетен проект за България и намерението на нашето правителство е да започнаем строителни дейности още тази година“, обяви пред медиите министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев. Разчиствайки пътя към строителството в края на март парламентът одобри на първо четене промени в Закона за енергетиката, с които се дава ново определение на понятието „морски газопровод“, с което на практика се променя статута на тръбата от Русия  в българските териториални води и на сушата, които по същество са и граница на ЕС. Накърнява ли подобно решение суверенитета на европейска България?

Излишни дребни хитринки

Димитър Бечев, директор на представителството на ЕС за външна политика (ЕСВП) в София, окачестви предлаганите промени  като абсурдни и противоречащи на националното право и на правото на ЕС, поради което КС би следвало да го отмени. „Политически в момент, в който „Южен поток“ очевидно пада от дневния ред на ЕС, предприемането на такъв рязък ход от България е наистина скандално. Изключването на териториалните води на страната от  юрисдикцията на националното, съответно на европейското право, е обида за правната култура на хората, пропуснали подобно решение през правната парламентарна комисия. Това показва, че политическата логика е станала толкова брутална, че вече се предприемат съвсем абсурдни действия“, коментира пред ДВ Бечев. От своя страна Илиян Василев, бивш посланик в Русия и експерт по енергийна сигурност, определи парламентарния ход като „излишна дребна хитрина“ припомняйки, че газовите директиви на ЕК по инфраструктурта покриват тези въпроси. „В случая сме свидетели на опит на местни политици и кръгове да заработят известна доза допълнително доверие пред руските си партньори, което се оказа доста късо като замисъл, но твърде  вредно за България като отражение“, е убеден експертът.

Газопровод на мечтите?

Тези дни Сабине Бергер, говорителка на комисаря по енергетика Гюнтер Йотингер потвърди отново, че проектът „Южен поток“ не е приоритет за ЕС, а ЕП прие резолюция за спиране изграждането на тръбата връзка с действията на Русия в Украйна. Как тогава да се тълкуват думите на икономическия министър Стойнев, че правителството ще спази разолюцията на ЕП, но ще започне строителството на тръбата тази есен? Илиян Василев характеризира тези намерения като опит за съчатаване на невъзможното поясни, че дори да бъде реализирано някакво строителство, то ще се окаже безпредметно, ако газопроводът не бъде лицензиран и не  започне да функционира. „Досега не мога да си обясня как е възможно български политици така еднозначно и ограничено като визия, да залагат целия си авторитет върху поредната провалена теза, която тръгна от т.нар.“Енергиен шлем“ на бившия президент Първанов. В продължение на шест години  подобни политически проекти, в които липсва бизнес логика, но които имат геополитически привкус, един след друг се сгромолясват. И то не привкус, който ги интегрира и внедрява в логиката на българското членство в ЕС и НАТО, а ги противопоставя!“, коментира Илиян Василев. От своя страна Дмитър Бечев пояснява, че по принцип никой в ЕС не се изказва против „Южен поток“, а въпросът е да се спазва т.нар. „трети енергиен пакет“, който осигурява достъп на други доставчици до тръбата. „Такава е принципната европейска позиция, а България е готова да даде привилегия на единствено на  „Газпром“, което е в разрез с правото на ЕС“, смята Бечев.

Шушу-мушу на тъмно

Какъв е правилният вариант за България в този случай?  Според Илиян Василев той в никакъв случай не е в  инвестирането на стотици милиони евро в газопровод, чиято основна идея е да заобиколи Украйна и е  с недоказана бизнес-логика. Той припомня, че  неслучайно технико-икономическото проучване е правено от компании, съсобственост на Газпром, което е изначален конфликт на интереси, бизнес-аргументацията на проекта не е била показана публично. „Министър-председателят Орешарски, твърде нетипично за премиер на европейска страна дори обяви, че петте часа преговори между него и  шефа на Газпром Милер през есента, никога нямало да станат достояние на обществеността. В този смисъл доста хора, в това число и в Русия, могат да се опитват да правят от политиката бизнес, но в България нямаме този ресурс и поради това всеки път, когато се ангажираме политически трябва да стъпваме върху здрава бизнес основа“, отбелязва бившият посланик в Москва.

Кой и как харчи държавните пари?

Проектът може да се осъществи в България, въпросът е да не се харчат публични средства за него, отбелязва политологът Димитър Бечев и пояснява, че „Южен поток“ е най-вече схема за генериране на приходи за  фирми, близки до Кремъл и на някои техни приятели в България. „Най- големият проблем е, че още през декември в съвместната компания от България бяха наляти 100 милиона евро, а условията на договора са непрозрачни. От една страна това са публични средства, от друга обществото няма възможност да осъществява контрол при тяхното изразходване поради липса на прозрачност. „Южен поток“ се третира като публично-държавен бизнес проект, сиреч когато се дават държавни пари е публичен, но когато се пита как се харчат парите и какви са условията, минава за частен. Ако в него се използуваха единствено средства на Газпром, тогава нещата стават частни, както при всяка чуждестранна  компания, която идва да строи у нас. Поради това този проект най-вероятно няма да бъде приет, това е и  посланието от Брюксел, тъй като в крайна сметка следва да бъде защитен българския интерес“, обобщава директорът на представителството на ЕС за външна политика в София Димитър Бечев.

15.04.2014  Дни след атентата срещу него през януари 2013-та, Ахмед Доган  написа писмо озаглавено „Post factum”. В него почетният председател на ДПС постави два ключови акцента. Визирайки българското политическо пространство той обяви, че  „след този случай светът няма да бъде същият“, и после поясни, че за да се развива и утвърждава в европейското политическо пространство ДПС  има „вътрешна потребност от самостоятелна и независима политика, а не от недобронамерени дресьори и диригенти в продуцирането на политическите реалности.“

Провокация към гражданското общество

Бившият зам.-председател на партията Осман Октай изрази убеждението си, че думите на Доган в писмото обясняват политическото поведение на ДПС от година насам и демонстрират волята на ръководството всичко да бъде подчинено на прищевките на неговия почетен председател. „Като се започне от агитацията на турски език, вакъфските имоти, дори в последната минута с риск да се провалят изборите – промените в Изборния кодекс с  броя на членовете на ЦИК, кръгчетата и квадратчетата върху бюлетината– всичко това трябваше да демонстрира кой всъщност дърпа конците в държавата. А груповите номинации на Делян Пеевски, скандалното лице на управляващото мнозинство за евродепутат, е поредната провокация на Доган към гражданското общество и институциите в страната“, констатира Осман Октай.

Кой представлява етническите турци в България? 

Касим Дал, друг бивш зам.-председател на ДПС и основател на партията „Свобода и достойнство“, долавя зад тази, по думите му  „нагла политика“, големият страх, който изпитва ръководството на ДПС. На последните избори през 2011 година по негови изчисления  партията е загубила половината от традиционните си гласове дори след като си е купила 100 хиляди гласа и така е получила подкрепата на 400 хиляди симпатизанти. „След като през 2009 година на парламентарните избори ДПС събра 620 хиляди гласа, това означава, че сега ръководството залага на корпоративния и контролиран вот. То вече разчита само на такава подкрепа и затова търси хора, които са готови да вложат много пари за печеленето на гласове. Отдавна ДПС не представлява етническите турци в България“, отбелязва Касим Дал.

Показно консумиране на властта

Каква, всъщност, е целта на сегашната „брюкселска дантела“ на ДПС за евровота и дали тя не е предназначена за предизвикването на предсрочни парламентарни избори? Бившият земеделски министър в управлението на тристранната коалиция Мехмед Дикме отбеляза, че  БСП е претърпяла много щети от  номинацията на Пеевски за шеф на ДАНС и от последвалите гневни обществени протести. „Сега евентуалното номиниране на същия човек за евродепутат, може да породи подобна реакция. Тя ще повиши избирателната активност от една страна и от друга ще предизвика наказателен вот не срещу ДПС, което си има постоянен електорат, а срещу коалиционния партньор на движението БСП“, прогнозира Дикме.

Осман Октай от своя страна е убеден, че ДПС няма интерес от предсрочни избори, тъй като едва ли в бъдеще ще разполага с толкова власт в ръцете си – министерства, парламентарни комисии, областни управители. „Те консумират тази власт и дори правят демонстрации с нея. Подобно поведение ще даде шанс на АБВ да вкара свои евродепутати, а  БСП съответно да плати най-високата цена“, допуска Октай.  Касим Дал смята, че ръководството на ДПС въобще не е мислило за предсрочни избори, тъй като  единственото, което интересува неговите водачи сега, е да наложат своя кандидат. „ Делян Пеевски изглежда като човек, който е  наел ДПС под аренда и сега се възползува от създалата се ситуация. Зад него стои Ахмед Доган и неслучайно Лютви Местан, осветен като агент от ДС с псевдонима „Павел“, обича да повтаря, че той е само председател, а лидер на движението е единствено „почетният председател“. Въпреки това цялата отговорност в бъдеще ще падне върху назначения председател Местан“, предупреждава Дал.

Лаф на шекерлия кафе

Вписва ли се по някакъв начин 20-минутната среща на кафе в края на март в Кърджали между Местан и лидера на ГЕРБ Борисов върху очакваната номинация на Пеевски за евродепутат? Осман Октай е категоричен, че  в случая ръководството на ДПС е използувало Борисов за да отправи послание към всички, които са „изневерили“ на движението в неговите исконни региони и то е: „Внимавайте с ГЕРБ, защото ние утре можем да бъдем партньори с тях, както и въобще да каним на кафе когото си пожелаем!“. Касим Дал, обаче, не смята, че избирателите на ДПС имат нещо общо със задкулисната политика на ръководството, което  от своя страна демонстрира, че не страда от излишни скрупули. „Днес то управлява с БСП и Атака, утре може да седне на масата с всеки друг. Тъкмо заради тази безпринципност нещата стигнаха дотук! Като бивш зам.-председател на ДПС, като човек лежал по затворите за каузата на човешките права, ми е болно, че това ръководство успя до такава степен да подчини областните и общинските структури! То далеч  не познава хората, които издига за кандидати за евродепутати, а някои като Пеевски дори не са членове на ДПС!“, възмущава се Касим Дал.

Десен завой?

Трябва да се търси символиката, на която ДПС държи особено много, а  гласуванията в парламента показаха, че кафето в Кърджали е било сладко и за двамата участници в срещата, смята Мехмед Дикме: „В ръководството виждат, че перспективата с лявоцентристкото управление няма  добра перспектива, особено след появата на  бившия президент Първанов на политическата сцена, и сега видимо търсят диалог с  партиите от десния спектър. ДПС просто демонстрира готовност да загърби коалиционния си партньор БСП и да се постави в услуга на десните партии в името на евентуално бъдещо сътрудничество вдясно“, обобщава Мехмед Дикме.

08.04. 2014 До седмица в Черно море пристига вторият американски ескадрен миноносец „Доналд-Кук“ за да окаже, според АФП, подкрепа на обезпокоените от събитията около Украйна източноевропейски съюзници на САЩ. По същото време в Румъния ще кацнат група изтребители Ф-16, които заедно с контингента от 600 американски морски пехотинци там ще участват в съвместни учения със страната домакин. В Брюксел НАТО потвърди данните, че Русия е разположила около 40 000 войници около украинската граница и същевременно ограничи до минимум достъпа на официални руски представители до централата си край белгийската столица. В  България с трепет се очаква визитата на генералния секретар н НАТО  Андерс Фог Расмусен, която военният министър Ангел Найденов вече определи като „важен и силен знак в контекста на развитието на кризата между Русия и Украйна и сигурността в Черноморския регион и на източната граница на НАТО“.

Съветски кораби срещу Русия?              

Пред участниците в международната конференция по повод 10-тата годишнина от членството на България в НАТО външният министър Кристиян Вигенин призна, че справянето с новите предизвикателства пред сигурността трудно може да бъде обезпечено „единствено с национални средства“ и това налага създаването на общ съюзнически подход със Северноатлантическия алианс. В средата на февруари БТА разпространи доклад на военното министерство, от който става ясно, че патрулните кораби, които към момента са на въоръжение във ВМС, са разработени основно преди 1980 г., поради което отстъпват на съвременните тенденции за развитието на въоръжението и техниката. Фрегата “Смели” е произведена през 1976 г., а корветите “Решителни” и “Бодри” са построени през 1983 година.

Напрежение във въздуха

Бившият министър на отбраната о.р.генерал-лейтенант Аню Ангелов отбеляза пред ДВ, че докато тези кораби са в състояние до голяма степен да защитят морската граница на България, съвсем различно е положението с ВВС, които осигуряват защитата на въздушното пространство с „много  голямо напрежение“ – не всичките руски изтребители Миг-29 / по официални данни те са 15 на брой, от които летят едва половината/ могат да бъдат използувани. Според доц.д-р Тодор Тагарев, военен министър в служебното правителство, основният въпрос по охраната на въздушната граница е дали ПВО може да „види“ с радарите си потенциален нарушител на въздушното пространство и дали страната е в състояние да изпълни мисията „Еър полисинг“ на Алианса. „След като България е членка на НАТО, ние не правим самостоятелни планове  за отразяване на евентуална агресия от друга държава. В конкретния случай става въпрос да се поддържа дежурството на двойка изтребители и съответно да се осигурява подготовката на летателните екипажи, които могат да изпълняват тази мисия при различни условия“, поясни пред ДВ Тодор Тагарев.

Опасност от изток?

Все пак има ли  реална опасност за националната сигурност на България, която идва от изток? Генерал Аню Ангелов смята, че в рамките на чл.4 от Вашингтонския договор за НАТО е необходимо да се поискат консултации с Главната квартира на Алианса, както и да се използува рутинното прощално посещение на генералния секретар на Алианса Фог Расмусен в България за да бъдат поставени българските проблеми, а именно честото използуване на дежурни изтребители по повод полетите на руски разузнавателни самолети край въздушната граница над Черно море.   Военният експерт Тодор Тагарев от своя страна е убеден, че няма трезво мислещ държавен ръководител, който би предприел агресивни военни действия срещу страна-членка на НАТО, тъй като принципът в Алианса е, че при подобни агресивни действия всички членки действат съвместно по силата на чл.5 от Вашингтонския договор. „Ако въпреки обективните дадености някой възнамерява да се впуска във военна авантюра, тази негова подготовка трудно може да остане незабелязана и съответно НАТО ще реагира своевременно. Всяко нарастване на военния потенциал близо до границите на Алианса ще бъде своевременно забелязано и отчетено“, е категоричен Тодор Тагарев.

10.04.14 Действията на Русия в украинската криза неизбежно породиха спомени и сравнения от недалечното минало. Отново се заговори за разделянето на Абхазия и Южна Осетия, за Косово или за аншлуса на Австрия, за окупацията на Судетите след Мюнхенската криза, за руската инвазия в Унгария през 1956 и Чехословакия през 1968г. Мъчителните спомени се опитваха да  обяснят случващото се в Украйна през тези седмици, но дали въпросните аналогии не са и  подвеждащи в известна степен?

Събитията от миналото безусловно имат общи елементи с настоящето, но и в редица  случаи приликата отсъства. Споровете за действията на Москва се превърнаха в акцент от политическото всекидневие на  Европа и САЩ, но често те неволно замъгляват истината. А тя би следвало да се потърси в магистралните отправни точки на сегашната руска политика и нейните дълбинни мотиви.

Четете и слушайте внимателно!

Едва ли някой се съмнява, че имперските амбиции на Москва  характеризират руската външна политика още от началото на 20 век, както и че разпадът на Съветския съюз през 1991г.  успя да създаде ново силово поле в първата комунистическа държава на планетата. След изчезването на СССР не само елтите, но и по-голямата част от руското общество започнаха да изпитват необходимостта от преодоляване на тази имперска фрустрация, от превъзмогване на последвалите унижения и от концептуализиране на своята нова идентичност.

Парадоксалното е, че през септември 2013 година / преди началото на кризата в Украйна!/ всички тези тежнения бяха облечени в словесна форма лично от самия президент Путин. Това се случи на поредната среща на създадения през 2004 година в Новгород до езерото Валдай  международен дискусионен клуб, станал известен като “Валдайският клуб“. Речта на Путин, произнесена в присъствието на видни чуждестранни панелисти, като бившият френски президент Франсоа Фийон, бившият шеф на ЕК Романо Проди, тогавашният мистър на отбраната на Германия Фолкер Рюе и много други, и до днес  не привлече особено внимание, но се оказва, че  тя далеч не е за подценяване. Всъщност тази реч е израз на личния  културно-цивилизационен проект на Путин, в който той призовава своите сънародници и  към споделяне на неговите политически ценности. В  казаното от руския президент прозират  консервативни, антимодерни и антизападни акценти, които по особен начин се преплитат с възгледи на някои представители на руската православна църква. Речта му, обаче, е нещо повече от позиция на един  бивш кагебист или мнение на „ястребите“ от  военната върхушка в Москва. В нея по безспорен начин е изразено фундаменталното кредо на Путин, което, както се вижда,  намира силен отзвук в руското общество.

Ето някои откъси от словото на Владимир Путин:

„Не става въпрос само за анализ на руския исторически, културен и държавнически опит, а разговор за бъдещето, за стратегиите и ценностите, за ценностната основа на нашата страна, за това, как глобалните процеси ще влияят на нашата национална идентичност, за това какъв искаме да бъде  светът през 21-ви век и какво може да допринесе за този свят съвместно с партньорите си и нашата страна – Русия“

„След 1991 година съществуваше илюзията, че новата национална идеология, идеологията на развитието, ще се роди сама по себе си. Държавата, властта, интелектуалната и политическа класа практически се самоотстраниха от тази работа, още повече, че предишната, официозна идеология предизвикваше все още тежка скомина. Така фактически всички се бояха дори да се докоснат до тази тема. Освен това, отсъствието на национална идея, основана на национална идентичност, беше изгодно за онази квазиколониална част на елита, която предпочиташе да краде и изнася капителите си в чужбина, без да свързва бъдещето си със страната, в която тези капитали са заработени“

„Ние виждаме как много евроатлантически държави фактически са тръгнали по пътя на отказ от своите корени, в това число и от християнските ценности, съставящи основата на западната цивилизация. Те се отричат от нравствените начала и всяка традиционна идентичност: национална, културна, религиозна и дори полова. Провежда се политика, поставяща на една плоскост многодетното семейство и еднополовото партньорство, вярата в Бога или вярата в сатаната. Екцесиите на политическата коректност стигат дотам, че сериозно се говори за регистрирането на партии, които си поставят за цел пропагандата на педофилията. Хората в много европейски страни се срамуват и се страхуват да говорят за своята религиозна принадлежност. Отменят празниците си или ги наричат другояче, старемжливо криейки самата същност на празника  – неговата нравствена основа. И този модел се опитват да налагат агресивно на всички, на целия свят. Аз съм убеден, че това е прекия път към деградация и примитивизация, към дълбока демографска и нравствена криза“

„Говорейки за всякакви реформи важно е да не се забравя, че нашата страна не е само Москва и Петербург. Развивайки руския федерализъм ние сме длъжни да се опираме на собствения си исторически опит, да използуваме гъвкави и разнообразни модели. В конструкцията на руския федерализъм е заложен много голям потенциал.“

„Затова нашият абсолютен приоритет – това е тясната интеграция със съседите. Бъдещият Евразийски икономически съюз, който ние вече заявихме и за който говорим много в последно време, това не е просто набор от взаимоизгодни споразумения. Евразийският съюз – това е проект за запазване на идентичността на народите, историческо евразийско пространство в новия век и в новия свят. Евразийската интеграция – това е шанс цялото постсъветско пространство да се превърне самостоятелен център на глобалното развитие, а не периферия за Европа или за Азия. Искам да подчертая, че евразийската интеграция ще бъде също изграждана на принципа на многообразието. Това ще е обединение, в което всеки ще запази своето лице, своята самобитност и политическа субективност. Съвместно с партньорите си последователно, крачка по крачка ще реализираме този проект“.

Аномалията на Европа

Това са само няколко откъса от казаното в края на  септември миналата година в Новгород от Путин. Шест месеца по-късно сме свидетели, как „първите крачки“ на Кремъл в маркираната посока вече са факт – Крим е анексиран, настоява се за федерализация на Украйна, над източната част от тази държава, както и над всички западни съседки на Москва  е надвиснала руска военна опасност.

Впрочем, разбирането на Русия и нейната посока на движение би имало  и полезни последствия за Европа, тъй като винаги е  добре  да се знае какво и защо може да се очаква от нея. А за нас като българи и все пак европейци, е особено важно да проумеем, че най-сетне трябва да се определим окончателно, а не да бъдем наричани, по най-новото определение на Ройтерс, „аномалията на Европа, страната в ЕС и НАТО, която все още се чувства особено близка на Русия“.