20.05.2014  Ако обикновеният българин успее да надвие естествената си неприязън към политиканстващите си сънародници и все пак даде ухо на логорейното им предизборно бръщолевене тези дни, освен интелектуален шок той ще изпита и неизбежните симптоми на тежка потиснатост. Безумствата, които партийни функционери от избирателните листи за евровота изричат в различните платени и „на аванта“ медийни дискусии често достигат такива „висоти“ на политическата мисъл, от които връщането към дори елементарната нормалност става много трудно.

Примери – колкото щеш. В радиодискусия излъчена в националния ефир през уикенда представител на коалиция „Националистически партии в България“ цинично декларира: „Ние искаме да преформулираме Европейския съюз и не просто да лишим от права тези наднационални политически институции, които се създадоха, а именно Европейски парламент, Европейска комисия, една по същество окултно-масонска ложа, която не се отчита на никого и прави каквото си иска. Ние искаме да ги разформироваме“. Естествено въпросният националист заобиколи с презрение логичния въпрос защо, собствено, се кандидатира за евродепутат след като иска разформироване на европарламента, но подобен отговор освен малцината му съмишленици едва ли би заинтересувал особено някой друг, освен профилиран специалист по политическа психопалотология.

Логорейното свлачище

И ако излаганите тези допираха единствено до закани към институциите в Брюксел и Страсбург, да ги преглътне някак човек. Откъснало се веднаж надолу, обаче, калното свлачище на националистическото говорене започва да помита и всякаква логика по пътя си. „Това, което се случи в Украйна от октомври месец насам, е първият документиран случай, при който/sic!/ Европейският съюз се разширява с война, силово. Това също така веднъж завинаги демаскира ЕС като съюз, който преследва мир, който преследва благоденствие, който, така да се каже, поставя над всичко и всички ценностите на европейския хуманизъм. Това не е вярно, ЕС се прояви като агресивна, милитаристична структура, която вече не крие и това си лице.”, твърди аспириращият евродепутат-националист. 

         Каква война на ЕС, каква милитаристична структура е Обединена Европа, която никога не е имала общи въоръжени сили и повечето от нейните членки изпитват сериозни проблеми с изпълнението на минимума от изискваните от НАТО военни бюджети? Но, както казва сборният руски литературен герой от 19 век Козма Прутков, „Ако искаш да бъдеш щастлив, бъди!“. И продължавай да живееш в собствения измислен свят на омраза, ксенофобия и расизъм, бихме допълнили ние с уговорката, че подобно глуповато щастие може да бъде единствено отблъскващ детайл от палитрата на политическия плурализъм в една демократична държава.

 Червеното криво огледало

В споменатия вече платен радиодиспут, обаче, участваше и „виден“ представител на партията БКП, който също успя да даде всичко от себе си, за да може  по гърба на изкушения слушател да полазят студените тръпки. След като „разби“ в ефир империалистическата икономика на САЩ, чиито „финанси и финансови институции са извън контрол“, местният комунистически кандидат за депутат в европарламента направи магистралното заключение, че „Ескалирането на спасителната за САЩ студена война и подчинението на Европа ни прави свидетели на мащабната им операция за осигуряване на послушанието на европейските лидери към американския бос, който ги държи в рамките на тъй наречената трансатлантическа свободна търговска зона“. Какво подчинение на Европа, какво послушание на европейски лидери и каква намираща се все още в идеен проект зона за свободна търговия между САШ  и Европа се въртят в превъзбудената червена глава с каскет можем само да гадаем. В позабравения за по-възрастните и напълно непознат за младите поколения стил,  обаче, твърдолинейният представител на БКП успя да артикулира в ефир, че нищо е се е променило досега в ЕС, който е започнал като „съдружие на немските и френски капиталисти в стоманодобива и въгледобива“ и заключи: „Всеки, който си мисли, че има свобода и демокрация /в ЕС-бел.авт/, просто се лъже…Европейският съюз е обречен на бавно отмиране“. Попитан дали в европарламента БКП ще работи за това отмиране, последователят на Маркс, Енгелс, Ленин, Сталин и Георги Димитров отговори с апломб: “Процесът е естествен, ще мине и без нас, но ако участваме, ще бъде голяма чест!”

Европейски гъбобер?

Всъщност това, уви, е  равнището на повечето български политически дискусии в навечерието на европейските избори. И когато на 25 май пред урните очаквано излязат твърде малко избиратели, едно от обясненията за ниската активност може би ще се крие тъкмо в тази киселинна мъгла, раздухвана в националния ефир. Просто оставащите все по-малко нормални и що-годе образовани избиратели в България едва ли имат намерение да изпадат в още по-тежка депресия от онази, която държавата им причинява всекидневно.

Затова е твърде вероятно те масово да прекарат изборния ден сред природата в търсене на гъби. Там, поне, глупостите по-рядко могат да се чуят и въздухът все още е чист.

09.05.2014

Предизборната кампания за евровота на 25 май вече бушува и в България. Регистрираните  21 партии и коалиции, петимата независими кандидати и общо всичките 317 претенденти за 17-те кресла в ЕП отправят послания, срещат се с избиратели, участват в официални диспути и неофициални разправии, като целта е да убедят електората колко полезен ще бъде всеки от тях в Брюксел и Страсбург и как тъкмо неговото присъствие там ще допринесе да се развърти по-широко кранчето на европейското благоденствие за най-бедната членка на ЕС.

Всичко това обаче, не дава отговор на някои ключови въпроси, които всеки смислен европейски избирател си задава преди да се запъти към избирателната урна. Например,  при обикновени парламентарни избори пуснатите гласове определят бъдещото правителство и съответната опозиция. При евровота това не е точно така. Българският избирател, например, трудно може да следи какви коалиции ще се образуват в ЕП  – на идейна основа, ляво-десни, национални, регионални, по интереси, коалиции на големите или малките държави – с трудно забележими и преливащи една в друга граници. Освен това докато хората вече добре знаят какви са отговорностите на националното им правителство, познанията им какво може и какво не може да прави ЕК, примерно, са твърде ограничени. Мнозина, да не кажем 90 на сто от обикновените избиратели, трудно биха направили разлика между Европейския съвет и Съвета на Европа, а около кризата в Украйна  те си задават и напълно резонния въпрос защо Барак Обама и Владимир Путин разговарят по телефона с Ангела Меркел, а не с господата ван Ромпой или Барозу?

Европейска кампания с български вкус

Наясно ли е българският избирател за какво точно ще гласува на 25 май? Ръководителят на представителството на ЕК в София Огнян Златев пояснява, че задача на представителството, както и на бюрото на ЕП в София, е да информират българите какво представляват европейските институции и как функционират те. Задача на самите политици обаче, е да мотивират хората да отидат до урните, както да ги убедят да гласуват за един или друг кандидат. „Не казваме на никого – гласувайте за този или онзи, а казваме, че ЕС е нашия общ европейски дом и ако искаме нещата, които се решават там, да зависят от нас, е важно да се гласува“, казва пред ДВ Огнян Златев. От своя страна Антоанета Цонева от Института за развитие на публичната среда твърди, че дори да е стартирала с някаква познавателна информация, към края на кампанията избирателите едва ли ще са научили нещо повече за ЕС. Причината? „В България тя преминава в национален контекст и на фона на случващото се в Украйна, посланията са насочени в друг фокус и основната мотивация на онези, които ще застанат пред урните, ще бъде силно зависима от техните настройки за националната политика“, коментира Цонева.

Матрицата на управляващите

И все пак нормално ли е превръщането на изборите за ЕП в лакмусова проба за вътрешнополитическите нагласи на българте? Това не е само местен феномен, пояснява Огнян Златев и припомня, че в доста европейски държави преди и непосредствено след евровота ще има местни или избори за национален парламент. Така вътрешнополитическата тематика присъства неизбежно в кампаниите в Европа, тъй като е много по-лесно хората да свържат нещо, за което се гласува, със своето всекидневие. „Онова, което ми липсва в българския контекст е, че бих се радвал ако бъдат дискутирани  повече общоевропейски теми. Какъв ЕС искаме да видим, каква да бъде Европа отсега нататък –  на отелните  държави или една обща Европа?“, споделя Огнян Златев.   Антоанета Цонева също приема, че навсякъде на Стария континент евровота съдържа вътрешнополитически лакмус за влиянието на националната политика. Тя, обаче смята, че след почти едногодишни протести и при толкова ниско доверие в българските институции няма как избори, в които се тестват обществените настроения да не изглеждат по такъв начин. „Самите управляващи заложиха тази матрица. Избирателите, в своите ядра, при подкрепата на партиите ще бъдат силно мотивирани именно от тези фактори, а не толкова от загрижеността коя фракция би доминирала в ЕП. А за България действително е важно дали ЕНП или ПЕС ще имат мнозинство в ЕП, тъй като това ще се отрази неизбежно върху националната политика“, изтъква Цонева.

Поглед в бъдещето?

А всъщност струва си като европейски избиратели да се замислим и върху някои футуристични, на първи поглед, неща. Като, например, ако ЕС беше финансиран пряко с парите на гражданите, как избирателят веднага би се заинтересувал какво точно се случва с неговите пари. Или създаването на общоевропейски политически партии, да речем. Силата на политическата система в САЩ е и в това, че републиканците и демократите са във всеки отделен щат и ако в тази държава съществуваха стотици политически партии, както е в Европа, не е трудно да си представим колко уязвима щеше да е тази страна.

Подобен европейски футуризъм обаче трайно отсъства в мислите на българския избирател. Поради това той и в бъдеще ще оценява евродепутатите  си по това дали ще успеят да организират изложба на Тракийското златно съкровище в Брюксел или обещават да се преборят местната ракия да стане запазена марка в ЕС. С което нещата ще приключат до следващия евровот.

14.05.14 Според социолозите на предстоящите избори за ЕП значителен шанс за успех имат евроскептичните радикално-националистически партии. Ако прогнозата стане факт след 25 май отговорността за това ще носят т.нар. „елитни семейства“ в ЕС.

Това са лявата ПЕС, дясната ЕНП и либералите от АЛДЕ. Досега в европарламента между тях съществуваше дискретно съгласие за изглаждане на политическото съперничество, избягване на политически сблъсъци, както и общото разбиране всичко да се решава с „консенсус“. По този начин, обаче, те елиминираха съществуването на сериозна опозиция. На фона на  тяхното постоянно надмощие в ЕП, в „опозиция“ се оказваха единствено левите радикали, хсенофобската десница или зелените. При това доста леви радикали и зелени биваха привличани към парламентарния истаблишмънт…

Къде е реалната опозиция?

Опасността при ситуация, когато липсва солидна и отговорна опозиция се крие в това, че някой ден търпението на избирателите се изчерпва  и те започват да гласуват за единствената предлагана функционална евроопозиция – в сегашния случай за националистическите евроскептици.  Защодосега в мандатите на ЕП, например, не е имало лявоцентристко мнозинство и дясноцентристка ЕК, при което народните партии /християндемократите/ и консерваторите да са в опозиция? Ако след майските избори мнозинството в ЕП отново се окаже дясноцентристко, а ЕК бъде дясноцентристка, социалистите и радикалната левица, биха се оказали в опозиция. Такъв би трябвало да бъде изборът на 500-те милиона европейци и с него те да покажат каква Европа биха искали да имат.

Ако както досега те гласуват почти поравно за левицата, центъра или десницата, сегашната ситуация би се повторила, тъй като елитните партийни „семейства“ отново ще формират своя властови картел и ще гласуват в ЕП с „консенсус“. Така онези европейски граждани, които все пак искат промяна, отново ще я потърсят сред ксенофобите и евроскептиците. И „евроелитите“ в крайна сметка ще пожънат онова, което сами са посяли.

Путиновата “пета колона” в ЕП

Съществува и друга голяма опасност. Евронационалистите, които вече предчувстват успеха си  на предстоящия евровот, не създават единствено ядове с опитите  си да подкопават дейността на ЕП,  да разлагат утвърдените елити или хаотично да реформират общоевропейския проект/което обективно погледнато е отговорна алтернативна политика/. Те са фигурите, които през тези кризисни около Украйна и Крим дни, демонстрират открито охотата си да представляват проруския блок в ЕС и да формират Путинова „пета колона“ в Европарламента. Марин льо Пен и нейният Национален фронт във Франция, Найджъл Фараж и неговата Британска партия на независимостта, следовниците на Йорг Хайдер в Австния, партията „Йоббик“ в Унгария, „прословутата“ българска „Атака“, Златна зора в Гърция, Геерт Вилдерс в Холандия и Влаамс верланг в Белгия, всички те във външнополитическите си прояви застъпват изцяло проруски позиции и подкрепят руската агресия в Украйна. Въпросните евронационалисти, които искрено ненавиждат целия европейски проект, въобще не изпитват симпатии към отделните европейски народи. Те просто се стремят да образуват „петата колона“ на подготвяната „евразийска империя“, която вече заплашва пряко редица европейски народи. Парадоксът е, че въпросните евронационалисти демонстрират подчертана симпатия към евразийския супернационализъм, докато национализмът на малките европейски народи от Източна Европа въобще не им допада.

“Свобода на избор” или само “свободен избор”?

Така или иначе резултатите от евроизборите би следвало да се превърнат в  своеобразен „будилник“ за сегашните евроелити. Те най-сетне трябва да се откажат от монополния си картел върху европейската политика за да се върнат към…истинската европейска политика. Да, към действителната полтика, основана върху конкуренцията, върху политическия сблъсък на идеи и прозрачното стабилно управление при наличието на ясна и стабилна опозиция.

Естествено европейците трябва да имат свобода на избор. Реална „свобода на избор“, а не единствено „свободен избор“ между поизхабените вечни господари на „европейския консенсус“ от една страна и крайните екстремисти от друга. Сега европейската политика няма нужда от големи коалиции с неясни граници в ЕП, а от ясен сблъсък между лявото и дясното.

29.04.14 В София  генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен призова България да прекрати тенденцията на намаляване на бюджета си за отбрана и да инвестира в модернизация на своята армия. Думите на Расмусен не бяха случайни – в резултат на анексирането на Крим от Русия стратегическата ситуация в Черноморския регион се промени драстично и това, според експертите, ще има значителни последствия върху страните от региона. Пример – тактическите балистични ракети „Искандер“ на Русия в Крим с обхвата си от 400 километра освен южната част на Украйна покриват цялото крайбрежие на съседна Румъния и значителна част от черноморската част на Турция. Притежава ли българската ПВО капацитет да неутрализара тази опасност?

Сами не можем да се справим

„Не, страната не притежава такива средства!“, е категоричен генерал о.р Съби Събев, бивш шеф на управление по операциите и стратегическо планиране в ГЩ на БА и неотдавнашен военен представител на България в Главната квартира на НАТО в Брюксел. Комплексите, способни да прихванат тези тактически руски ракети, които могат да маневрират по време на полет, са американските „Пейтриът“, руските С-300 и системите „Иджис“, разположени върху патрулиращите сега в Черно море американски кораби. Според конвенцията от Монтрьо, тези кораби могат да останат в черноморски води максимум 21 дни. „През 2015 година се очаква изграждането на стационарно противоракетно поле в Румъния за спряване с подобни предизвикателства, но дотогава има доста време“, пояснява специално за ДВ генерал Събев. Подобно е и мнението на генерал о.р. Чавдар Червенков, бивш зам.-началник на ГЩ и началник на разузнавателното управление на ГЩ. „Според някои оценки българските средства за ПВО за съжаление са доста остаряли и аз изпитвам силни съмнения, че разполагаме със системи, които могат да противодействат на съвременните руски ракети Просто сами не можем да се справим“, казва пред ДВ ген.Червенков.

Когато ножът опре до кокала

Крим вече се превърща в удобно място за разполагането на руски десантни войски, морска пехота и подразделения на т.нар.“спецназ“, неимоверно се засилват и  възможностите на руския Черноморски флот. Как България би могла да гарантира националната си сигурност от изток? Генерал Червенков смята, че в обозримо бъдеще страната не може да направинищо. „Проблемът  у нас е, че се сещаме за модернизация на въоръжените си сили когато положението започне да става сериозно.  За да говорим за ефективно противодействие, то трябва да е резултат от дългогодишна програма, която да бъде изпълнена към този момент. Ето, в нашите ВМС непрекъснато се налагат ограничения главно по финансови съображения. За да бъдат подготвени хората от флота, те трябва да разполагат със съответните средства и да плават определен брой дни в годината, да участват в стрелби и други морски учения. Финансовите ограничения, недостигът на горива, на други материали и техника, пречат на този процес. Така имаме сравнително амортизирана и остаряла материална част която, за съжаление, е комбинирана с не добре трениран личен състав“, признава ген.Червенков. От своя страна ген.Събев смята, че след като руският Черноморски флот окончателно е решил въпросите с постоянното си базиране в Крим и планира осъществяването на амбициозна програма за модернизиране,  НАТО би следвало да създаде постоянна оперативна група с 6-7 кораба на трите черноморски членки на Алианса  – Турция, Румъния и България – които да демонстрират постоянно присъствие в района.

Как си, наборе?

След като в Източна Европа отново се заговори за въвеждането на наборна военна служба, трябва ли въпросът да бъде „преосмислен“ и в България? Генерал Червенков си припомня, как през 2000-та година, когато е направен преглед на военновременните запаси за нуждите на някогашната половин милионна българска войска и резерв, в складовете са намерени стотици хиляди алуминиеви легенчета за разпенване на бръснарския сапун  и ножчета за бръснене, които никой не употребява днес. „Очевидно с тези средства нямаше да я докараме доникъде, а финансовият недостиг и други проблеми допълнително оказваха натиск за съкращаване на войската. Постепенно службата започна да намалява от 18 на 15, дори и на 9 месеца, имаше периоди, в които войниците се пускаха по всякакъв повод в отпуска, защото нямаше с какво да се хранят в казармата. Така стигнахме до концепцията за професионалната армия. Днес отново ни налага няква емоционална носталгия за връщане на наборната служба, но може ли някой да каже колко е наборния контингент младежи в страната годни за служба във войската, ще бъдат ли възстановени Строителни и Транспортни войски, където служеха необразованите войници, които днес също биха били много? И още – къде ще настаним тези наборници, с какво ще ги облечем, колко ще струва всеки един от тях на бюджета? „Ако се докаже, че разходите за наборна армия ще бъдат по-ниски, отколкото за професионална и ефектът ще бъде по-добър, аз ще гласувам с две ръце „за“, възкликва ген. Червенков. Въпросът за армията и нейното място в обществото никога не е стоял през последните години в обществения дневен ред, той се подминава, но се появяват екзотични идеи, които някои хора възторжено посрещат. Ако погледнем сериозно на проблема, обаче виждаме, че с него шега не бива“, предупреждава някогашният шеф на военното разузнаване.

Генерал Съби Събев е категоричен, че тенденциите в развитието на въоръженията, характерът на бойната среда и бойното поле, изискват много по-продължителна и сериозна подготовка на войнишкия състав. „Наборният войник не е в състояние да придобие такава подготовка  за няколко месеца и това би било излишно пилеене на средства. Подобни способности могат да се създадат само у професионалния войник, който за 3, 4 или 5 години ще придобие и усъвършества уменията, необходими за новата оперативна среда“, подчертава ген. Събев.

Деградация във военните способности

Трябва ли при сегашната кризисна ситуация България да разчита изцяло на чл.5 от Вашингтонския договор за НАТО за колективната отбрана?                                      Генерал Събев припомня и за член 3-ти в същия договор, който задължава членките на Алианса да развиват собствените си военни способности и така да допринасят за общата отбрана. „Въпреки усилията, които се полагат, България все още не е напълно адекватна на тези изискванията. За съжаление има сериозна деградация на способностите на армията поради ниския бюджет и големите съкращения, забавяне на програмите за модернизация, неизпълнение на поети съюзнически ангажименти, които се удължават в годините поради финансови затруднения. Така България предстои да изпълни още доста свои задължения към Алианса“, смята ген.Събев.

Безкрайното напрежение

„Животът и дейността в БА в момента са едно безкрайно напрежение, констатира генерал Чавдар Червенков.  Натрупани са доста негативи – остаряло, предимно съветско, въоръжение, наблюдават се сериозни трудности с ВВС- дебатът за новия изтребител ту започва, ту затихва. А цялостният проблем най-ярко проличава именно в авиацията! Нашите пилоти годишно нямат достатъчно летателни часове по определения норматив от НАТО и това е опасно за хората. Ситуацията в другите видове въоръжени сили е подобна – казано иначе, поддържа се едно статукво на ръба. Добре е, че поне се справяме със задълженията по отношение контингентите си зад граница. Очевидно там се полагат необходимите усилия, успяваме да подготвим по един батальон за да отговорим на поетите задължения.“, обобщава бившият зам.-началник на ГШ и шеф на военното разузнаване генерал Чавдар Червенков.

05.05.214 В започналите в Естония  международни военни учения „Пролетна буря“ , които ще продължат до 23 май, участват рекорден брой подразделения на НАТО от Великобритания, Полша, Латвия, Литва и САЩ. По-късно в маневрите ще се присъединят ракетни зенитни части от Белгия и група специалисти по киберзащита от Франция. Ученията на Алианса в района на Балтийско море стартираха след като на 4 май над небето на Крим прелетяха десетки руски тежки свръхзвукови бомбардировачи и военнотранспортни самолети, както и самолети-цистерни и изтребители МиГ-29. Според жители на анексирания полуостров самолетите са преминали на малка височина, а някои дори  са презареждали във въздуха. Очевидно военното противопоставяне между Русия и НАТО около Украйна ескалира с всички възможни последствия от една нова студена война, която неизбежно би следвало да постави сигурността на страните от Черноморския регион в качествено нов и опасен военно-политически кризисен режим.

Слабостта на силата?

Редица експерти все по-често си задават въпроса защо руският президент Путин се реши да предизвика кризата тъкмо сега? Според Алекс Алексиев, дългогодишен експерт в американската корпорация RAND   и научен сътрудник в института „Хъдсън“, причините са две. Едната е в усещането на Путин, че Западът на този етап е „изключително слаб, нерешителен и се ръководи от хора, които ако не некомпетентни, поне не са в състояние да защитават неговите интереси“. Другата причина се корени в осъзнатата от руския президент реалност, че Русия вече се намира в много тежка икономическа криза. Алексиев припомня, че след разпада на Съветската империя, в Западна Европа и САЩ са прогнозирали, че на Стария континент вече никога не може да избухне война и поради това са пренебрегнали необходимостта от постоянно поддържане на военния си потенциал, както и са редуцирали „катастрофално“, по неговите думи,  разходите за отбрана. Дори повече. Анализаторът прогнозира, че ако военните разходи на САЩ от сегашните 4.5 на сто от БВП на страната се намалят до очакваните 2.9 на сто, през 2017 година военната мощ на САЩ ще спадне до капацитета на страната в навечерието на Втората световна война, когато Хитлер си е въобразил, че Америка е с „глинени крака“ и не може да е военен е фактор. „Демонстрираната слабост обикновено струва страшно скъпо“, обобщава Алексиев.

Русия във военния покер

В края на април Германия рязко прекрати износа на оръжие и технологии за Русия, като нареди на отбранителния си концерн „Райнметал“ да спре доставките на бойна симулационна техника за Москва. Причина за тези действия бяха острите питания в Бундестага за характера на военното сътрудничество с Москва. Подобни въпроси започнаха да се появяват и в сериозния американски печат, който точно констатира изненадата на Вашингтон от усъвършенстваната координация, подготовка и  модерното въоръжение на руските въоръжени сили при осъществяване на операцията по анексирането на Крим. За разлика от американския държавен секретар Джон Кери, който в началото на кризата възкликна, че „поведението на Москва напомня модела от 19 век“, американските експерти са достигнали до  съвсем различни изводи. Както отбеляза в. Ню Йорк таймс, позовавайки се на военни анализатори, руската армия „сръчно е използувала съвременна тактика от 21 век, съчетала в себе си методите на кибервойна, енергична информационна кампания и използуване на отлично подготвени войски за специални операции“. Вестникът дори цитира оценката на доскорошния оперативен командващ силите на НАТО адмирал Джеймс Ставридис, който казва, че в Крим „Те /руснаците/ изиграха  картите си с финес“.

НАТО пред екзистенциални решения

Влиятелният американски сайт The Daily Beast стигна дори по-далеч, като оцени акцията на руските специални части /„спецназ“/ в Крим като „истински шок за западните военни“. В неотдавнашно интервю командващият силите на НАТО ген. Филип Бриидлъв поясни с изненада, че руснаците са успяли да „изключат комуникациите на украинските въоръжени сили в Крим от тяхното командване и контрол в Киев“, а в последствие стана ясно, в хода на операцията по анексирането специалните руски части са прекъснали телефонните връзки, заглушили са другите видове комуникации и по този начин са изолирали напълно украинските части в Крим.

Окончателните изводи на военните експерти от НАТО за реалния потенциал на руската армия тепърва предстоят, но отсега е ясно, че военната стратегия на НАТО и най-вече на САЩ, е изправена пред неизбежна и пълна ревизия. Просто демонстрираната в Украйна заплаха на Русия е много по-сериозна, отколкото е била възприемана досега. Всяко подценяване на геополитическите и военно-стратегически амбиции на Москва би могло да доведе до неподозирано тежки и необратими последици за европейската и световна сигурност. Затова демонстрирането на слабост и нерешителност от страна на съюзниците от НАТО носи сериозни рискове – не само за държавите от източния фланг на Алианса, сред които е и България,  но и за неговото собствено бъдеще.