30.06.2014

Едва ли е необходимо човек да бъде експерт по въпросите на сигурността за да схване, че случилото се през последните 20-тина дни е удар срещу българската държава – асиметричен, планиран професионално, нанесен в точния момент и преследващ конкретни цели. Стартирал като личен конфликт между две влиятелни фигури от финансовия и корпоративен елит на страната, набегът бързо беше  разгърнат в активна операция срещу банковата, финансовата и икономическата системи на страната, разтърсването на които да доведе до дълбинна политическа дестабилизация и в крайна сметка до преориентиране на нейните вътрешно и външнополитически приоритети и съюзнически ангажименти към ЕС и нАТО.

И цялата тази операция беше разиграна пред удивения невярващ поглед на органите по сигурността, държавните институции и политическото ръководство на страната!

В началото на 2012 година не друг, а сегашният вицепремиер и министър на вътрешните работи Цветлин Йовчев, тогава все още началник на кабинета на президента Плевнелиев, заявяви в печата, че „асиметричните заплахи се превръщат в един от основните проблеми на сигурността не само в България, но и в Европа“, като изтъкна две техни характерни черти. Първата е, че „нито една отделна организация или институция не е в състояние самостоятелно да се справи с тях, тъй като проявленията на тези заплахи са многопосочни в различни области“. Втората е, че след като към тези заплахи не може да се приложи реципрочния подход, действията срещу тях  следва да бъдат насочени „към причините, които ги пораждат, а не  към конкретните им проявления, което изисква създаването, изграждането на един много сериозен потенциал за събиране и обработване на информация, за анализи и прогнози.“

Три години по-късно оглавяваното от г-н Йовчев силово ведомство, заедно с прокуратурата и ДАНС с необяснимо закъснение изведнаж заговориха за „мащабни схеми за атака срещу няколко банки“, обявиха телефони за сигнали на гражданите и арестуваха шестима души, единият от които набързо беше освободен.

Върху асиметричните заплахи е разсъждавал и бившият началник на Националната разузнавателна служба, о.р. ген. лейтенант Кирчо Киров. В  анализ на съвременните методи на международния тероризъм доскорошния шеф на разузнаването отбелязва, че „ударите на кибертерористите могат да бъдат насочени срещу управляваните с компютърни системи банки и търговски системи, електронното обслужване, управляваните с компютърни системи газо и нефтопроводи, електроразпределителни мрежи, системите за контрол на земния и въздушен транспорт, телефонните системи, военните системи за комуникация и логистика“. Генералът обаче не е прозрял разрушителният ефект на слуховете, спекулациите и непремерените изказвания на политици и експерти, които тиражирани чрез интернет и медиите успяха да предизвикат опасно разклащане на устоите на държавата, на което сме  свидетели през последните дни.

Атаката срещу България се оказа и точно планирана. Какъв по-удобен момент за нанасяне на удар от кулминацията на една хронична политическа криза, при която от година насам правителството де факто не функционира, а парламентът от място за законотворчество се е превърнал в манеж за междупартийни разправии! Сегашният вакуум в създалото се междувластие, постоянното отлагане оставката на кабинета, липсата на ясна перспектива за излизане от политически задънената улица и високата обществена изнервеност от мизерията, безработицата, страховете от повишаване цените на тока и топлоенергията  – какво по-подходящо време за нетрадиционно нападение срещу едни от малкото приемани за стабилни фактори в страната като  банковата система и валутния борд!

Малцина се съмняват, че набегът срещу сдържавата е бил планиран професионално. Икономистът от Центъра за либерални стратегии Георги Ганев например е категоричен, че “това, което се случва, е абсолютно целенасочена, обмислена и предумишлена атака срещу цялата българска банкова система, основана на разпространяване на слухове и директен опит да се убие доверието на хората към банките и да се причини паника, при която да стане пожар и да изгори всичко”. В изявлението си от  от 27 юни 2014 ,  Управителят на БНБ също изрично казва, че „в последните дни се прави опит за дестабилизация на държавата чрез организирана атака срещу български банки, без каквито и да е основания“ допълвайки, че тези „криминални действия са пряко насочени срещу спестяванията на всеки български гражданин и срещу финансовата стабилност като основен елемент от националната сигурност на страната“. От своя страна бившият посланик на България в Москва, енергиен експерт и анализатор Илиян Василев в своя публикация не само призовава  за „тотално и активно  разследване на мозъчния център на атаката, дори ако за това се посегне и на “свои”, но отбелязва, че освен МВР в разследването трябва да се включи активно и ДАНС, тъй като в нападението „има замесени външни сили“. Мнозина, сред които  е и познавачът на Русия Илиян Василев, имат своите конкретни предположения за въпросните “сили“ и техните мотиви, но докато държавната власт официално не се произнесе категорично по този въпрос /ако въобще някога го напряви!/, всичко друго би звучало като поредната спекулация и мълва.

Никой, дори и вездесъщите американски тайни служби, не очакваха асиметричния терористичен удар на 11 септември 2001 година срещу Ню Йорк, но той беше осъществен.  Малцина  допускаха, че Кремъл ще анексира Крим не с войски, танкове и самолети, а чрез подклаждане на  руския национализъм и внедрените в Украйна „зелени човечета“ и въпреки това полуостровът стана руски. Едва ли някой в България е очаквал, че  асиметричния набег срещу държавата ще бъде осъществен чрез опит за дестабилизиране на нейната банкова система, но нападението беше извършено.  Всичко това са реални събития, които не следва удобно да обясняваме единствено с някакви конспиративни теории или да извръщаме страхливо глава от тях.

Простовече трябва да си даваме сметка, че в наши дни якостта на веригата не винаги зависи от здравината на нейното най-слабо звено, както някои обичат да казват, а от куп други все по-трудно прогнозируеми неща. За да можем да оцелеем някакси в този сложен и опасен свят.

29.06.2014

Освен че е отнела живота на 10 милиона души, Първата световна война е дала на човечеството и редица новости, които са тласнали напред неговото развитие, припомня „Канал 24“ на  Чешката телевизия. Става въпрос за нововъведенията, които по това време са били предназначени да облекчат битието на войските в окопите и така да направят по-ефикасни техните бойни действия. След края на войната тези новости навлизат в цивилния живот и се използуват до днес.

Типичен пример са ръчните часовници, които за първи път се появяват по време на Голямата война. В началото на 20 век точното време  е могло да бъде видяно единствено на домашните часовници или на часовниковите кули. Малцина са били мъжете, които са притежавали т.нар.“джобни часовници“ на верижка. По време на войната това се оказало неудобно и в резултат се появява ръчният часовник. Идея, която има приложение до днес.

По време на  4-годишния военен конфликт полевите лекари са оказали медицинска помощ на близо 20 милиона човека. Това е стимулирало мисленето на медиците в търсене на по-ефективни методи на лечение. Резултатът е  огромен напредък в пластичната хирургия, кръвопреливането, психиатричната помощ и психоанализата. Движението на войските в Европа е засилило много и употребата на презервативи.

Първата световна война е довела до социални промени сред населението – след като мъжете са били на фронта, жените е трябвало да поемат техните традиционни функции.

Освен това по време на войната армията е трябвало да реши въпроса как да изхрани войниците в окопите. За първи път започва масираното използуване на консервирана храна. Това довежда до преместването на световния икономически селскостопански и хранителен център от Европа в САЩ, чийто осовен регулатор става борсата на Уолстриит, припомня чешката телевизия „Канал 24“.

27.06.2014

В интервю за чешкото издание на EuroAktiv еврокомисарят по разширяването Щефан Фюле обвърза директно забававеното приемане на нови членки в ЕС със започналото преди 7 години членство на България и Румъния в общността. Попитан за причините, поради които устремът към разширяване през последните години е спаднал, Фюле дава следно обяснение за  тази „умора“ сред страните членки и сред държавите-кандидатки: „На първо място, последното разширяване с Румъния и България повдигна редица въпроси, свързани с доверието в целия процес. Защото за първи път ЕС реши да въведе специален механизъм за сътрудничество и контрол за държави-членки“. По-нататък в интервюто комисарят пояснява, че  най-голямото предизвикателство се е оказало „ възстановяване на изгубеното доверие в процеса на разширяване“ поради което ЕК е била принудена „да разшири и да затегнем стандартите“.

Тезата за прибързаното и зловредно приемане на двете дунавски съседки в ЕС през 2007 година не е нова – тя се спряга в най-различни форми не само в европейските медии, но под една или друга форма  и в структурите на съюза в Брюксел. Въпреки това публикацията в EuroAktiv жегна остро българската дипломация, която в лицето на постоянния представител на страната в ЕС Димитър Цанчев незабавно поиска обяснение и го получи от началника на кабинета на Фюле. Там обяснили на г-н Цанчев, че „комисарят е бил неправилно разбран от интервюиращите и поставеното от редакцията заглавие не отговаря на духа на интервюто“ и обещали  да помолят редакцията на електронното издание да извърши съответните корекции. В последвалото изявление на говорителя на българското МВнР се изтъква, че след като комисарят Фюле нееднократно се е изказвал за отпадането на Механизма за сътрудничество и оценка за България и Румъния, не думите му, а поставеното от EuroAktiv заглавие на интервюто, било „необосновано и нелогично“.

Наистина ли обаче, твърдението, че България и Румъния са поставили под въпрос разширяването на ЕС е необосновано и нелогично?

Фактите говорят тъкмо обратното. Само през първата половина на тази година ЕК публикува четири различни доклада, в които под една или друга форма се казва, че в най-бедната европейска членка България продължава да се се шири корупцията, съдебната система остава нереформирана, административният капацитет на държавата е жалък, обществените поръчки се раздават безприципно. Авторите на докладите правят извода, че тъкмо поради тези причини местното население се намира на дъното не само по доходи, но и в много други сфери, като здравоепозване, образование, правораздаване. В коментар след януарския мониторингов доклад на ЕК по Механизма за сътрудничество и проверка /МСП/, еврокомисарката по вътрешните работи Сесилия Малстрьом окачестви обстановката в България по отношение на корупцията като „много сериозна“ след като в самия документ изрично беше посочено, че : “… организираната престъпност в България се ползва с протекции чрез корупцията в публичната администрация, съдебната система, полицията и митниците”, както и че “липсата на резултати под формата на окончателни съдебни решения по дела за корупция по високите етажи се дължи на слабости в практиката и на разследващите, и на съдебните органи”. Служебният и остър тон на този мониторингов доклад, отказът на дипломатичност и политически коректен изказ в критиките, неговата само 10-странична лаконичност бяха поредния ясен сигнал колко ниско е паднало доверието на ЕК към България и колко силни са съмненията за напредък при подкрепяното от БСП, ДПС  и Атака правителство на Орешарски.

Затова отиващият си еврокомисар по разширяването Щефан Фюле правилно е намекнал, че България и Румъния действат като своеобразни плашила на ЕК за кандидатстващите за членство в съюза държави. Така не само думите на комисаря, но и заглавието в електронния сайт EuroAktiv са обосновани и логични. А допуснатата „грешка“ около казаното за българското еврочленство се оказва вярна отвсякъде, уви.

25 юни 2014

В последните дни на служебното правителство на Марин Райков авторитетната осведомителна агенция „Франс прес“ с телеграма от 22 май 2013 година съобщава за приетите от служебния кабинета нови правила за държавните компании, по силата на които те са длъжни да разпръснат депозитите си в местни банки с цел прекратяване на тогавашната концентрация на средства в една институция.

В съобщението на  АФП се говори и за други факти, които днес някой усложливо се опитва да забрави. Затова ето и неговия текст:

„Новите правила задължават всички компании с държавен дял надхвърлящ 50 на сто да не държат повече от 25 процента от средствата си в една банка, като за изпълнение на решението се дава шестмесечен срок

„Близо  54 на сто от парите на държавните фирми в България понастоящем са концентрирани в една единствена банка“, съобщи в края на март служебният премиер Марин Райков

Райков отказа да назове по име споменатата финансова институция, но според съобщения в българските медии става въпрос за притежаваната от бизнесмена Цветан Василев КТБ.

През последните пет години банката е финансирала придобиването на редица национални и регионални вестници, фирми за разпространение на печата, телевизионни канали и новинарски сайтове от холдинга „Нова българска медийна група“ на депутата Делян Пеевски. Експерти подложиха на остри критики холдинга за неговото почти монополно положение на българския медиен пазар, обвиниха го в прокарване на бизнесинтересите на КТБ и за опитите му да влияе при вземането на политически решения.

Консолидацията на българските медии беше спомената в най-новия доклад за състоянието на човещките права на Държавния департамент на САЩ, в който се казва, че „печатните и електронни медии са подложени на вътрешна и международна критика за липсата на прозрачност  около тяхната собственост и финансиране, както и за тяхната предразположеност към икономическо и политическо влияние“.

Както обикновено истината още преди година е била съобщена от една световна медиа. Със сигурност тя е била прочетена от т.нар. „отговорни“ служби и лица в българската държава. С още по-голяма сигурност обаче, въпросната истина е била затаена, премълчана, игнорирана и престъпно неглижирана. За да разтърси година по-късно с мощността на взрив банковата система на държавата.

Така освен традиционните въпроси „КОЙ?“ и „ЗАЩО?“, следва да бъде поставено и питането „КОГА?“. И то не само за оставката на кабинета, но и за цялостното хигиенизиране на държавата, ако това все още е възможно.

24.06.2014

Лидерът на БСП Сергей Станишев поиска предсрочно да напусне като депутат Народното събрание, но обяви, че остава лидер на БСП. Вероятно председателят на ПЕС / той е и такъв!/ е преценил, че второто място в листата на БСП за депутати в ЕП е „имунитетния“ спасителен пояс,  който ще му помогне да доплава до спокойни европейски води след политическия и финансов ураган, помел държавата през последните дни . Същата държава,  на която някога той беше министър-председател, а сега успя да съсипе още в зародиш подкрепяното от неговата партия правителство със заклинателните си думи от 14 юни 2013:  „Ако не изберем Пеевски за председател на ДАНС, правителството пада!“

В зомбирано от далечното комунистическо минало тв-предаване, тези дни бившият шеф на Шести отдел на Шесто управление на ДС Димитър Иванов прочете присъдата, че „Позитания“ не се интересува от състоянието на партията, която ръководи.  Признавайки, че Сергей Станишев „със страшна хватка е завладял всички постове там“, Иванов нанесе терминален удар срещу сегашния водач на БСП с признанието, че го е страх какво би казал бащата на Сергей за него днес, тъй като „…и другарите на Димитър Станишев твърдят, че са отписали Сергей и не му вярват“. Да припомним – два дни преди оставката на кабинета на Бойко Борисов през февруари миналата година, същият Димитър Иванов в компанията на вече покойния шеф на Шесто управление на ДС Цвятко Цветков обявиха по телевизорите, че управленския мандат на ГЕРБ вече е приключил и Борисов трябва незабавно да си подаде оставката. Той, естествено я подаде, но…все пак остана в България.

Днес доскорошният „любимец“ на БСП „Серж“ Станишев, човекът който успя да инкасира 10 изборни загуби на ръководената от него нереформирана бивша компартия, побягва за Брюксел с намерение дистанционно да управлява поверената му партия.  Побягва както неговите по-далечни предшественици Георги Димитров и Васил Коларов през 1923 година се изметоха в Съветския съюз за да избягнат възмездието след подпаления от тях кръвопролитен пожар, без, обаче да престават оттам да дърпат партийните конци в страната. И за да се върнат тутакси след Втората световна война в България за да поставят началото на половинвековния комунистически режим в страната.

Голямата разлика между тогава и сега е, че Брюксел днес няма нищо общо с Москва на Сталин и Коминтерна от 30-те години на миналия век. Просто европеещият се български „социалистически“ беглец при попълзновенията си за висок пост в ЕС ще бъде оценяван от Европа не толкова по комунистическия си произход, колкото по поразиите, нанесени под неговото „вещо“ партийно и политическо ръководство върху най-бедната членка на общността. Станишев едва ли ще се размине с  международните корупционни скандали, в които е замесвана  постоянно неговата съпруга Моника, както и с политическите нечистотии, които тепърва предстои да изплуват от криминалната тиня, който ще остане след управлението на кабинета „Орешарски“.

Така „заекът“ Станишев де факто побягна. Не както героя на Джон Ъпдайк, а като човек изучил, осмислил и приложил на дело „великите“ съвети, дадени от другаря Тодор Живков пред актива на профсъюзите по времето   на т.нар.“перестройка“: „Как ше решиш проблема? Може да решава тоа, който има пари, бе! Щом немаш пари, какво ще решиш ти, бе? Ти немаш право да решаваш! Как ще се измъкнеш тогава, как?“

Как, ли? Отговорът на Станишев е: „ С обикновено бягство от страната“. Както, впрочем, ловко постъпиха  и братята Галеви, преди година…