09.09.2014

„През 2014 г. е регистрирано най-високото равнище на административна корупция и на корупционен натиск от страна на администрацията в периода след 1999 г.“ Това е основният извод в ново изследване на ЦИД за структурата и динамиката на корупционните практики в България. Авторите са констатирали, че  1.9 милиона граждани на възраст над 18 години са давали „пари, подарък или услуга при взаимодействията си със служители в обществения сектор през последната година“. В изследването, публикувано в навечерието на предсрочните избори на 5 октомври, се отбелязва също, че „всяко следващо правителство използва антикорупционна риторика и/или натиск в началото на мандата си, които в период от 1-2 години отстъпват на „старите“, утвърдени форми на корупционно поведение, политически фаворитизъм и клиентелни взаимоотношения“.

В понеделник в България пристигнаха и експерти от ЕК. Целта на тяхната инспекция е събирането на данни за подготовка на следващия писмен доклад на комисията по Механизма за сътрудничество и оценка, който се очаква в началото на следващата година. Повечето документи по  мониторинга от Брюксел  досега  критикуваха остро трайната неспособност на българските власти да противодействат на корупция и престъпност. Неслучайно  британският посланик в София Джонатан Алън окачестви последния от тях през януари като „депресиращо четиво“, а бившата еврокомисарка Меглена Кунева поясни пред медиите, че „когато в Брюксел видят в документите България и „корупция“ година след година и месец след месец, тези думи просто залепват една за друга“.

Защо и ние да не вземаме пликове с пари?

Защо въпреки постоянните заклинания за безкомпромисна борба с престъпността и корупцията те се увеличават постоянно?

„Мерките за противодействие не са в правилната посока, а повечето случаи показват неефективност на системата“, казва Тодор Ялъмов, старши анализатор и експерт в ЦИД. Според него вместо да се подобрява системата, битката се води със симптомите на явлението.  Затова когато се появи силно зависимо от олигархични интереси правителство, какъвто беше кабинета „Орешарски“, доверието към институциите спада рязко и това обяснява покачването на нивата на административната корупция. „ От една страна, когато средната администрация вижда, че нейните шефове, министри, зам.-министри, политически кабинети  крадат безогледно, тя си задава въпроса: „Защо и ние да не правим същото?“  От друга страна хората виждат с очите си, че корупцията  безнаказана и започват да не се притесняват да дават подкупи“, пояснява Ялъмов.

Неговият колега от ЦИД Тихомир Безлов, експерт по проблемите на престъпността допълва, че когато предстоят политически промени, каквито се случиха през 2013-та година, полицейските ръководства на регионално равнище реагират неадекватно. Те  не регистрират част от престъпленията  за да не възникват проблеми около тях. Поради това  МВР няма ясна представа за размерите на престъпността, нито точни  данни за нея, казва Безлов дава и пример за съществуващата бъркотия.  Дирекция „Вътрешна сигурност“ в МВР, която разследва случаите на корупция, през миналата година практически  е спряла  да работи поради  вътрешни политически противоречия. „Както знаем най-масова е  корупцията  сред служителите  от  „Пътна полиция“. В началото на тази година  на  пътните полицаи беше забранено да спират автомобили. Последиците  – драматично нарастна броят на катастрофите и смъртните случаи. Сега отново им разрешиха да проверяват МПС-тата“, допълва Безлов.

Износ на престъпност

Проблемът с неефективната борба срещу престъпността и корупцията е свързан с комплексното състояние на държавата, е убедена от своя страна изпълнителният директор на асоциация „Прозрачност без граници“ –България Калин Славов. „Когато липсва управленска система която да работи по  вертикал, а институциите да се контролират помежду си чрез медиите и гражданското общество, тогава обезверяването при хората води дотам, че много от анкетираните в нашите изследвания, казват: „Да, ние не одобряваме корупцията, но това е начин да ни се свърши някаква административна услуга“. Затова най-опасното явление за демокрацията е делигитимирането на политическата и публичната власт“, посочва Славов.

Тодор Ялъмов от ЦИД прави друго интересно наблюдение. „След влизането на България  в ЕС данните сочеха  намаляване – индикаторите за кражби на автомобили, битова престъпност, която тормози най-много гражданите, бяха чувствително снижени. Тогава политиците побързаха да си припишат това като своя заслуга, но анализите показаха, че всъщност България е изнесла своята престъпност в Европа“, посочва Ялъмов. Той допълва, че  икономическата криза и активизирането на  правоохранителните органи и  служби в страните, в които България е изнесла престъпност, са довели до  връщането на тези хора обратно в родината им и до  ново увеличение на битовите престъпления.

Обещания „щедро на едро“

Може ли след изборите на 5 октомври да се очаква промяна в политиките, свързани с борбата срещу престъпността и корупцията?

Колкото по-бедна е една държава, толкова по-високи нивата на непрозрачност, сиреч на корупция, казва Тихомир Безлов от ЦИД и подчертава, че това е световен факт.  Разликата с България, според него, е в институциите  и тяхната организираност. „За да се постигне ефективност на институциите не са нужни много пари. Ако  бъдат организирани и фокусирани в определени рискови зони, те ще са ефективни и това е рационалният подход“, е категоричен Безлов. Тодор Ялъмов стига по-далеч. Той припомня, че вече четвърт век партийните програми на политическите формации се правят единствено защото трябва да има такива. „Много рядко се случва партия да обяви преди избори нещо стратегическо и да го изпълни така, както го е обещала. В периода  преди влизането на България в ЕС мониторингът беше един от най-ефективните механизми за политическа промяна. След пълното членство, обаче, ефективността му намаля. Българските политици се научиха, че дори да ги критикуват, отвън не могат да им направят нищо друго, освен да позабавят или спрат, при големи нарушения, някоя програма от еврофондовете“, казва  Ялъмов.

Нелегитимната власт

Изпълнителният директор на „Трансперънси интернешънъл“-България Калин Славов  припомня, че в подписания на 8 септември Обществен договор за свободни, честни  и демократични избори има специална част за действия след предстоящия вот. „В тази част 16 политически формации, без „Атака“, се съгласиха да положат услия новото НС да приеме законодателство, което да извади на светло и прекрати връзките между бизнеса и политиката в уродливия вид, в който ги наблюдаваме сега. Когато по  недемократичен, подмолен начин чрез  корупционни механизми се достига до властта, това автоматично я прави нелегитимна в очите на гражданите и оттам спадът доверието в институциите. Като „спад“ е лека дума, точната е „липса“, заключава Славов.

  03.09.14

„Кристалина Георгиева, сегашният български комисар за бедствия,  аварии и хуманитарни кризи, която беше силен кандидат за мястото на Катрин Аштън като един от шефовете на ЕС и  трябваше да стане комисар по бюджета в екипа на Юнкер,  сега получава портфолиото „Данъчно облагане и борба срещу измамите“  и изпуска титлата заместник-председател на съюза“. Това съобщи електронното издание „Еурактив“, позовавайки се на документ за предварителното разпределение на ресорите в ЕК. Изданието прави уговорка, че документът не е окончателен, тъй като неофициалните интервюта на председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер все още текат и прогнозира, че крайните резултати за разпределението на ресорите ще бъдат обявени в началото на идната седмица.

Ако информацията на Еурактив се потвърди, очакванията на президента Росен Плевнелиев за „силен икономически ресор и много висока и сериозна позиция в ЕК“ както и надеждите на вероятния бъдещ премиер Бойко Борисов за „вицепрезидентски пост с добър ресор“, няма да се сбъднат. Причините? „Еурактив“ обяснява ситуацията така:  „България може да приеме, че е станала жертва на късното включване в надпреварата на полякинята Елжбета Биенковска“, която поема очаквания от Георгиева ресор „Бюджет и финансов контрол“.  Биенковска, досегашен вицепремиер на Полша, заема и един от шестте  заместник-председателски постове в ЕК.

Слаб или силен ресор?

Със сигурност разминаването между очакванията на София и така посочения избор на Юнкер първоначално може да предизвика разочарования. България, обаче,  следва да си даде сметка, че определението „слаб ресор“  е съвсем условно  в ръцете на амбициозната комисарка, която благодарение на  личните си качества успя да развие също смятаното за непрестижно досегашно свое портфолио. Министърът на околната среда и водите от предишното служебно правителство Юлиан Попов сполучливо отбеляза в интернет, че ресорът в много голяма степен зависи от това какъв ще го направиш сам и с каква свобода разполагаш. „Кристалина Георгиева  успя да направи от хуманитарната помощ един силен и дипломатически важен ресор. Други комисари не успяха да направят много от наглед „важни“ ресори“, коментира Попов.

Ръководителят на представителството на ЕК в София Огнян Златев е убеден, че финансовите ресори са престижни,защото са свързани с управлението на голям паричен ресурс. „Досегашното портфолио на г-жа Георгиева засягаше помощта на ЕС за бедстващи страни от  Третия свят,  а сега става въпрос за дейност, която  директно е свързана с живота на гражданите вътре в  ЕС“, каза за ДВ шефът на софийското представителство на ЕК.

Възможност или изгубена кауза?

Имаше ли все пак  Кристалина Георгиева шансове за престижната европейска позиция на „еводипломат номер едно“  или кандидатурата й за за този пост беше обречена  от самото начало? Този въпрос продължава да вълнува мнозина българи.

Самата г-жа Георгиева призна, че не е разочарована от своя  неуспех. Според нея  вероятността да заеме високата длъжност е била възможна единствено ако  „изборът за  Европейския съвет е бил за член на социалистическото семейство“ –  кючово решение за крайния резултат. Както е известно за председател на Съвета от квотата на ЕНП беше номиниран полският премиер Доналд Туск, а поста на първи евродипломат и зам.-председател на ЕК отиде при италианката Федерика Могерини, кандидатура на ПЕС.

Бившият външен министър Кристиян Вигенин побърза да обяви на страницата си във Фейсбук, че кандидатката „ никога не е била фаворит за поста, нито е била разглеждана като сериозна кандидатура“. Според Вигенин,  извън медийните публикации „нито единевропейски лидер не е изразявал публично мнение в нейна подкрепа и  нейната компетентност не е външната политика“.

Което далеч не е  коректно, защото освен в  сериозния европейски печат, името на Кристалина Георгиева беше споменавано от редица европейски лидери, като бившия председател на ЕК Жозе Мануел Барозу например, а нейната кандидатура като възможен вариант фигурираше  в редица политически консултации преди изборите за ЕП.

Евродепутатът от ГЕРБ и ЕНП Андрей Ковачев от своя страна е убеден, че онова, което не е достигнало на Кристалина Георгиева за поста е „достатъчно подкрепа от правителството на Пламен Орешарски и политическият егоизъм, който наблюдавахме в този случай от страна на БСП и на тогавашния лидер на БСП и сегашен на ПЕС г-н Станишев“.  В интервю за медиите Ковачев поясни, че само допреди дни наистина не се е знаело кой ще стане председател на Европейския съвет и по-точно дали предложението за поста ще приеме поляка Туск или това ще бъде датската министър-председателка Хеле Торнинг-Шмит от ПЕС. „Ако наистина искаха да имаме успешна кандидатура, българският председател на ПЕС и правителството с мандатоносител БСП можеха  да подкрепят г-жа Георгиева и тогава още през юли щяхме да имаме върховен представител от България“, е уверен евродепутатът.

Реалности и факти

Вярната картина на тези събития, обаче, показва нещо доста по-различно.

След победата си на изборите за Европарламент през май, ЕНП поиска два ключови поста в  ЕК  и ги получи: за  председател на комисията беше избран Жан-Клод Юнкер, а начело на Европейския съвет застана полякът  Доналд Туск. Така единствената висока позиция, която класиралите се на второ място социалисти от ПЕС можеха да получат, се оказа поста на Върховния представител на ЕС по външната политика и сигурността, или т.нар „външен министър“ на съюза. Още през юли социалистите в ЕП предложиха за разглеждане кандидатурата на италианският външен министър Федерика Могерини, след като правилно бяха дешифрирали правилно  казаното от германската канцлерка Ангела Меркел непосредствено след евровота. Тогава изданието EU Observer цитира нейните думи, че „ЕНП се нуждаят от социалистите, за да постигнат мнозинство в Европарламента“  с тълкуванието, че поне един от трите високи постове трябва да бъде предложен на социалистите. Съвсем логично италианският премиер Матео Ренци започна активно лобиране сред 27-те и в крайна сметка неговата кандидатка очаквано застана начело.

Впрочем, изявлението на г-жа Меркел през юли превъзбуди доста и върхушката на БСП. От централата на „Позитано“ също се опитаха да вкарат в оборот /за щастие само медиен!/ кандидатурите на Сергей Станишев и Кристиян Вигенин, сондирайки хазартно  вариантите  за успех. В крайна сметка те успяха  „чрез по-голямото да осигурят по-малкото“ и… подкрепиха единодушно бившия  си лидер Станишев за втори мандат начело на ПЕС.

Кой, кой, кой?

При такова подреждане на събититията  кандидатурата на  Кристалина Георгиева не е имала никакъв шанс за успех, независимо от действията или бездействията на кабинета на „Орешарски“. Да не говорим, че самата тя никога не се е занимавала с външна политика. За сравнение – избраната на поста Федерика Могерини освен действащ външен министър, от 2008 година е била член на комисията по външна политика и комисията по отбрана на долната камара на италианския парламент. И още нещо. Кой в Брюксел през тези дни на обтегнати до крайност отношения между Европа и Русия около Украйна ще повери поста на европейски външен министър на представителка на държава, която самите руснаци наричат свой „Троянски кон в Европа“? Каква външнополитическа тежест би имал български първи евродипломат след като неговата родина в ЕС  има  реномето на „еталон“ за корупция, мизерия, миграция и неработещи институции?

И все пак…

Благодарение на личните си качества и въпреки забавеното й номиниране, Кристалина Георгиева успя да запази както своя, така и авторитета на България  с очакваното комисарско портфолио „Данъчно облагане и борба срещу измамите“. Впрочем сфера, пълна с обилни  сюжети от собствената й родина.