22.14.2014

 „Бившите агенти на „Държавна сигурност“ са много дейни в момента, макар че е видно, че народът ни зададе задача, която е уравнение, което дори математиците не могат да решат в момента“ –  с тези думи бъдещият премиер Бойко Борисов започна изявлението си след националната среща на ГЕРБ, на която беше решено провеждането на втори кръг от консултации за съставяне на правителство с Реформаторския блок, БСП, Патриотичния фронт и АБВ. Няколко дни преди това, след първите неуспешни разговори с ГЕРБ, председателят на „Народна партия свобода и достойнство“ в Реформаторския блок Корман Исмаилов попита реторично  в своя фейсбук профил: „Има ли воля ГЕРБ, като основен носител на отговорността в едно бъдещо национално отговорно правителство, да не допусне бивши агенти на репресивната комунистическа ДС да бъдат номинирани и избрани на висши ръководни постове в изпълнителната и законодателна власт и по-конкретно: министри, зам.- министри, областни управители, шефове на държавни агенции и комисии, ръководители на мисии зад граница, ръководството на НС и ръководствата на неговите комисии и делегации?”.

Парламентарна група „ДС“

Тревожните нотки в думите на двамата политици са основателни, макар темата за присъствието на агенти и офицери на бившите комунистически тайни служби във властта да не изглежда особено актуална на фона на политическата и икономическа криза тези дни. Така или иначе, средата на септември Комисията по досиетата огласи 98-те кандидат-депутати с принадлежност към органите на ДС както и техните партийни формации. Оказа се, че най-много желаещи да станат народни представители е имало в  коалиция „БСП лява България“, „Патриотичния фронт – НФСБ и ВМРО“, АБВ, ДПС и „България без цензура“. Още тогава разследващият журналист Христо Христов прогнозира в своя сайт desebg.com , че макар сътрудниците на тайните комунистически служби в тези избори да са по-малко от предишните, сега „те са на по-предни места и имат шанс да влязат в  парламента“.  В крайна сметка 11 депутати с картончета от ДС ще заемат местатата си в 43-тия парламент  разпределени по следния начин: трима от ГЕРБ, двама от БСП, трима от ДПС, двама от Патриотичен фронт и един от Атака. В едно от първите си публични изявления новият депутат от Патриотичния  фронт Велизар Енчев, бивш кадрови офицер от ПГУ на ДС обяви, че тутакси ще внесе предложение за ревизия на Закона за досиетата и закриване на Комисията по досиетата.

Несъстоялата се лустрация

„Мандатът за управление трябва да бъде осъществен с правителство на малцинството, в което участват единствено ГЕРБ и  Реформаторския блок“, каза пред ДВ бившия шеф на Комисията по досиетата и депутат от ГЕРБ в 43-тото НС Методи Андреев. Според него Патриотичния фронт може да бъде полезен с подкрепата си за бъдещото управление, но не и да участва в него. „Затова при евентуално оспорване на Закона за досиетата идеите на ПФ по този въпрос няма да бъдат приети“, е категоричен Методи Андреев.

Разследващият журналист и изследовател на тоталитарното минало Христо Христов не е учуден от подобни закани. След приемането през 2006 година с политически консенсус на Закона за досиетата винаги са се намирали противници на този Закон и на Комисията по досиетата, като най-пресни са  опитите на БСП преди 9 месеца да се справи с тях. „Не им достигнаха силите тогава“, посочи Христо Христов пред ДВ и отбеляза, че в политиката на новото българско правителство темата за досиетата няма да е основна. „Приоритетите на бъдещото управление не са свързани с миналото и с прекъсването на зависимостите от него, а присъствието на хора със зависимости в новото НС е по-скоро проблем на несъстоялата се лустрация в страната“, смята разследващият журналист. Според него истинската лустрация е трябвало да се осъществи не само спрямо хора свързани с тоталитарните служби, но и спрямо лица, заемали ръководни постове в някогашната БКП и други казионни организации през тоталитаризма. „От натрупания досега опит и придобитите знания вече е ясно, че ДС е изпълнавяла задачите на комунистическата партия. Затова отговорността при една лустрация трябва да е балансирана. За съжаление нито едно от досегашните управления през изминалия четвърт вековен преход към демокрация не намери сили и воля да реши този проблем“, отбеляза Христо Христов.

Законът все пак работи

И все пак допустимо ли е ГЕРБ да започва  втори кръг консултации около съставянето на кабинет освен с чистия от агенти РБ, така и с БСП, ПФ и АБВ, където има осветени сътрудници на ДС?

Депутатът Методи Андреев е убеден, че по този начин ГЕРБ демонстрира европейски прочит на правенето на политика в България а не отправяне на покани за управление. От своя страна Христо Христов припомня, че нито една политическа формация не е поставяла въпроса за досиетата и лустрацията в първия кръг на разговорите. „Този проблем не фигурира нито в програмите на новите парламентарни формации, нито в техните бъдещи политически решения. Досиетата са проблем по-скоро на хората с картончета, те не са проблем на българското общество. Питате защо? Просто сега има действащо законодателство. Ако нямаше процес на отваряне на досиетата в момента, а такъв има, ако досиетата не бяха отворени, а те са отворени, могат да се проучват и резултатите да се публикуват, тогава нещата щяха да изглеждат по друг начин“, казва Христо Христов и припомня, как ГЕРБ е била единствената политическа сила в предишния парламент подкрепила Закона и Комисията по досиетата след атаките на БСП. „ Проблемът „досиета“ съществува само в главите на хора настроени реваншистки поради факта, че са били засегнати по една или друга линия с оповестяването им. Освен това едно е да обявиш, че ще внесеш законопроект, друго е той да бъде приет“, подчертава журналистът.

Корупция, лустрация, класифицирана информация

Лустрацията може да бъде представена като много по-широка и консенсусна форма на политическо говорене, допълва Методи Андреев  и дава следния пример: „Големият проблем в момента в България е корупцията, създадена от неразградените системи за сигурност на комунистическата държава. Ако формулираме „лустрацията“ като недопускане  държавни длъжности да бъдат заемани от бивши агенти и офицери на ДС, така ще ударим ли корупцията? Съмнително. Ако обаче напишем, че по Закона за класифицираната информация  до тези длъжности не могат да бъдат допускани лица, които в лично качество или като собственици на фирма участват в списъка на кредитните милионери, оповестен в края на 90-те години от БНБ, или че са участвали в незаконни заменки, които са ощетили държавата, нещата ще звучат другояче.  Кои ще бъдат ударени този начин? Нека помислим.  И кой в 43-тия парламент ще бъде против? „Патриотите“, които искат също тези лица да бъдат наказани  или АБВ, които имат претенции, че са новата левица? Законът за лустрация действа и сега. Той се нарича Закон за защита на личните данни. Просто е нужно този закон да бъде прилаган правилно. И аз възнамерявам да направя тази работа“, се зарича новият депутат от ГЕРБ Методи Андреев.

15.10.2014

Летателното шоу по случай 102-рата годишнина от създаването на българската военна авиация оправда напълно мотото си: „Това сме ние“. Хилядите зрители край София видяха няколкото способни все още да летят съветски бойни самолета „Миг-21“, „Миг-29“ и „Су-25“, а командирът на ВВС генерал-майор Румен Радев дори демонстрира висш пилотаж с един от 8-те останали изтребители „Миг-29“, които иначе са ангажирани единствено в международната програма за охрана на въздушното пространство „Еър полисинг“. След което военновъздушният „ас“ с болка сподели в медиите, че българските летци вече са се примирили да летят „опасно малко“ и изтъкна спешната необходимост за замяната на съветския многоцелеви изтребител с нов вид самолет.

Оръжейна носталгия и прагматизъм

„Действително, хората в българските ВВС са прекрасни професионалисти, но имат неотложна нужда от нова техника. След десетгодишно членство на страната в НАТО те не могат да участват в реални операции на Алианса“, каза специално за ДВ служебният министър на отбраната Велицар Шаламанов. Според него „ако подмяната на сегашните бойни машини не започне максимално бързо, съществува реалната опасност военните летци да бъдат лишени от необходимата им техника и така да бъде прекъсната над столетната традиция на българската военна авиация.

Бившият военен министър в правителството на ГЕРБ о.р генерал-лейтенант Аню Ангелов също е убеден, че смяната на съветските бойни машини належаща, но поради финансовите трудности превъоръжаването едва ли ще може да бъде осъществено дори и от следващото правителство. „Отношението на българина към съветската  и руска военна техника не може да бъде изтръгнато от сърцата и мислите на хората, които са започнали службата си в армията с такива оръжия. За преодоляването на тази носталгия се изискват умствени и волеви усилия. Затова на проблема трябва да се гледа прагматично и всяко разчертаване на дългосрочни стратегии изисква те да бъдат финансово обезпечени“, изтъкна пред ДВ ген.Ангелов.

Стратегическо мислене

Според оценки на специалисти по-голямата част от оборудването на Българската армия все още дори не руско, а  съветско производство. Четвърт век след промените в страната и след десет години членство в НАТО българските въоръжени сили не могат да се освободят от силната си зависимост от това оръжие. Какви, всъщност, са причинате – финансови, политически или остатъчно военно-психологически?   Министърът на отбраната Велизар Шалаванов вижда проблемите в „сериозните геополитически и икономически интереси на хора, които искат да продължават да контролират развитието на българската армия“, както и в „капацитета на досегашните български правителства да решават въпроси свързани със стратегическото развитие на българските въоръжени сили“. „По времето на комунизма България не е имала право да разполага с подобен капацитет, но сега в страната вече съществува такава готовност и решенията трябва да бъдат намерени още през следващите месеци“, е убеден Велизар Шаламанов.

Точки на съвместимост

Генерал Аню Ангелов отбелязва, че след изразения през 2004 година консенсус на всички политически сили за влизането на страната в НАТО политически въпросът за запазване на руските въоръжения въобще не е съществувал. „Напоследък обаче се появиха партии, които имат явен стремеж да принудят България да излезе от Алианса“, предупреждава бившият военен министър. Той  допълва, че  армията има съветско и руско въоръжение, което не е проблем за оперативната съвместимост с армиите на други страни от НАТО. „ С него разполагат  сухопътните войски, където се изисква единствено съвместимост между средствата и системите за комуникация. Такава съвместимост има, на въоръжение вече са нови радиостанции и дори някои западни и американски транспортни средства. Танкове и други тежки оръжия не са внасяни в България от 1989 година насам“, посочи ген. Ангелов.

Съветски срещу руски самолети?

Все пак възможно ли е с остаряли съветски и руски военни средства да се противодейства на Русия при хипотетичен конфликт със страни от НАТО?

Противопоставянето  не е основна цел на българските въоръжени сили, пояснява военният министър Шаламанов. Ако обаче подобна ситуация възникне и самолети съветско произдовдство трябва да действат срещу руска техника с руски пилоти или срещу оператори на средствата за електронна война за управление и разузванаве – естествено, че предимството ще бъде за страната-производител. „Българските бойни изтребители не притежават система за опознаване, нямат устройства за предаване на данни, които да ги интегрират в системата за управление на НАТО, включително и в системата АУАКС. Техните характеристики по отношение на авиониката са изклучително ниски, а това е са радиолокация, управление на оръжията и пълната им несъвместимост с техниката на страните от НАТО“, изтъква българският военен министър.

Бившият му колега ген.Ангелов е далеч от мисълта за военна заплаха от Русия  и необходимост от противодействие в близко бъдеще. Той, обаче, откроява друг тежък проблем на българските ВВС – много малкия ресурс на двигателите на МИГ-29, които на 350 полетни часа трябва задължително да преминават през струващия милион лева на всеки двигател капитален ремонт. Друга финансова тежест е  вноса на консумативи и отделни резервни части за тези изтребители. „По подразбиране нашите съветски изтребители нямат възможност да се зареждат във въздуха от въздушните цистерни на НАТО затова не могат да участват в каквато и да е операция извън техния радиус на действие. Те са лишени също от възможността да влизат във връзка един със друг, както и   да бъдат опознавани като „свои“ самолети от авиацията на Алианса“, допълва генерал Ангелов.

Превъоръжаването като еманципация

На състоялия се тези дни в София индустриален форум, посветен на модернизацията на българската армия по одобрената от служебния кабинет национална програма „България в НАТО и в европейската отбрана – 2020“,  държавният глава и върховен главнокомандващ Росен Плевнелиев изрично подчерта, че „България ще увеличава плавно разходите за отбрана в съответствие с приетите документи на срещата на върха на НАТО в Уелс“. Дни преди форума руският вицепремиер Дмитрий Рогозин взриви чрез социаните мрежи българското обществено мнение с крайно оскърбителния си коментар по повод намерението на страната да замени съветските си изтребители със западни машини. Наложи се българският външен министър Даниел Митов официално да припомни на Кремъл, че „България е член на ЕС и НАТО и не дължи обяснения за своите суверенни решения“.

Така вече са налице сигнали, че България вероятно най-сетне е узряла за идеята да се избави от своята повече от половинвековна  зависимост от съветското и руско оръжие. С какви средства възнамерява да постигне това и кога еманципирането най-сетне ще стане факт, е все още загадка. Не само политическа, но и емоционално-психологическа…

08.10.2014

Най-новата информационна престрелка между Москва и София проблесна в безплатната социална мрежа Twitter, където руският  вицепремиер Дмитрий Рогозин под заглавие „новина от България“ написа: „Някой си Шаламанов /това е служебният военен министър/ е убедил премиера Близнашки за пореден път да предаде/!/ Русия в полза на употребявани „Орли“/ название на американските изтребители Ф-16/“.

Репликата на отговарящият за руския ВПК/Военно-промишлен комплекс/ вицепремиер предизвика спешно заседание на кабинета в София и незабавна, уникална с острия си тон, ответна реакция. В официално свое изявление външният министър Даниел Митов окачестви коментарът на Рогозин като „напълно неприемлив“, нарече квалификациите към военния министър „крайно недостойни…издаващи липса на уважение към българските институции и държава“ , а по отношение обвинението за „предателство“ припомни на Кремъл, че като членка на НАТО и ЕС България „не дължи обяснения за свои суверенни решения на трети страни“. Не закъсняха и други реакции. Лидерът на проруската крайно националистическа партия „Атака“ Волен Сидеров заяви, че Рогозин е бил „изключително мек“ в изказването си за военния министър Шаламанов. От своя страна бившият български посланик в Москва Илиан Василев нарече в личния си блог скандалния туит  на руския министър „опит за хибридна силова дипломация, който цели да замаже личния му провал в търговията с оръжие на своята държава“.

Пропагандата като вирус

Така в интензивната информационна война, която Москва разгърна много преди събитията в Украйна, вече се включват и методите на персоналния шантаж чрез социалните мрежи в интернет. И не само там. На международна журналистическа конференция в Киев тези дни е бил поставен въпроса за защитата на информационното пространство на постсъветските държави от масираната пропаганда на Русия. Според американска радиостанция „Свобода“, излъчваща на руски език,  участниците във форума са оприличили въздействието на пропагандната продукция на руските електронни медии с „тежки вирусни заболявания“ и са обсъдили възможните начини за тяхното противодействие.

Политиката като „любов към Русия“

В обърканата след изборите  България тези проблеми съвсем не са на дневен ред, въпреки че в страната безпрепятствено се излъчват 16 руски ефирни телевизии и 15 сателитни и кабелни канала. А и местната аудитория живее със самочувствието, че разбира без превод програмите на Москва – според Евробарометър 23 на сто от българите заявяват, че говорят руски език. Освен чрез мощните телевизионни канали на Останкино, българите са облъчвани и през многобройните сайтове, сред които фигурират все повече страници, списвани на български език. Помощ на руската пропаганда оказват и българските електронни медии, които по-скоро съзнателно отколкото не, отделят в информационните си емисии и публицистични предавания  значително внимание върху руската, а не украинската позиция за войната в Украйна, ужасени  акцентират върху енергийната зависимост на държавата от доставките на руски газ и нефт и по стара социалистическа традиция извеждат на преден план добрите българо-руски отношения и историческата дружба между двата народа. Очевидно в София никой не си е направил труда да вникне в  казаното от назначения през март от президента Путин за началник на медийната групировка съставена от бившата агенция РИА“Новости“, телевизия РТ и радио „Гласът на Русия“ Дмитрий Кисельов, който  непосредствено след встъпването си в длъжност многозначително заяви: “Обективността е мит, който искат да ни наложат отвън. Редакционната политика трябва да е свързана с любовта към Русия”.

Васална зависимост?

В последно време традиционната българска „любов към Русия“ е доста объркана. Вярно, непосредствено след като пусна изборната си бюлетина на 5 октомври, готвещият се за министър-председател лидер на ГЕРБ Бойко Борисов обясни, че е гласувал  и „за да възстановим добрите си отношения с Русия, да спрат да ги лъжат и тях и всичко останало, което сме правили“. Вярно е също обаче, че два дни по-рано пред германския „Франкфуртер алгемайне цайтунг“ президентът Плевнелиев заяви категорично, че Русия е „националистическа и агресивна държава“, която трябва да се научи „да има партньори, а не васали и поданици“. В края на миналата година, преди срещата във Вилнюс по Източното партньорство, българският държавен глава беше направил и друго любопитно признание пред колегите на ГЕРБ от ЕНП, а именно че “90% от медиите в България работят за руски господари”. През август Плевнелиев  отново ядоса българските русофили като подкрепи  първоначалния вариант на документа „Визия 2020: България в НАТО и в европейската отбрана“. В проекта, както акцентира още тогава електронното издание  Еурактив, присъстваше удивително острата и точна констатация: “Активното и повсеместно пропагандиране на руската политика, особено с посредничеството на български политически и икономически субекти и медии, или недържавни организации, е явна информационна война, подкопаваща интегритета на институциите и държавността и атакува директно националните демократични ценности, дух и воля”. В крайния вариант на документа  абзацът беше предпазливо зачеркнат от служебния премиер Близнашки.

Да се страхуваш от страха

Макар и предпазливо премахната, подкрепената от военните и техния върховен главнокомандващ констатация все пак постави въпроса представлява ли споменатата руска „информационна война заплаха за българската национална сигурност?

Политологът Огнян Минчев е категоричен, че България се страхува да говори за тази заплаха, което създава още по-голями амбиции страната да бъде притискана . „Ние просто не дефинираме границите на нашия национален интерес в тази област. Ако тези граници бяха формулирани поне психологически, всичко щеше да изглежда другояче“, каза Минчев пред ДВ. Бившият депутат от ДСБ и член на Лабораторията за управление на риска към НБУ Асен Агов от своя страна упрекна българските медии за това, че не помагат на хората да формират своето информирано  мнение за събитията на изток от страната. „Обратно, в резултат на информационната война, пропагандното проникване, дезинформацията и медийните манипулации българите стават все по-объркани. Затова е необясним и изборът на онези, които виждат в Русия само звездата на Кремъл и нищо друго там. А Русия е много различна от тази звезда и от обитателите на Кремъл“, подчерта Агов.

Опасността е факт!

„Информационната форма на войната е първата, с която започва всеки конфликт. Преди да навлязат танковете и самолетите в ход е военната пропаганда и това е така откакто свят светува!“, възкликна пред ДВ бившият външен министър Соломон Паси. Той продължава да недоумява защо управляващите са се стреснали от думите на служебния военен министър Велизар Шаламанов, че такава опасност действително съществува. „Тя е факт!“, каза бившият външен министър и подчерта, че като членка на ЕС и НАТО България следва да се погрижи за „добрата информация“, която гражданите трябва да получават. „ Ние редовно изпадаме в капана: „Хората сами ще разберат“, а  това не е добър подход към формирането на общественото мнение. Целенасочената пропаганда на едната страна се нуждае от много и обективна информация от другата страна“, посочи Соломон Паси.

Стратегии и контрастратегии

Европеистът Владимир Шопов разглежда проблема от друг ъгъл. Той  припомни, че Русия е превърнала не само България, но и страните от Централна и Югоизточна Европа в терен на откровено геополитическо съперничество със своите ясно оформени, ресурсно осигурени и целенасочено изпълнявани стратегии. „В поведението на Русия прозира отчетлив стремеж към възстановяване на нейното влияние в региона, при това далеч отвъд познатите енергийни зависимости. Съвсем целенасочено е нейното позициониране в икономиката на държавите, в промяната на поведението спрямо определени  политически субекти, в активизирането на публична и културна дипломация  и то по начин, по който през последните десетилетия това не се е случвало. Свидетели сме  дори на директното овладяване на обществени институции, както става ясно и от сегашния медиен дебат в България. Така измеренията на проблема и начините за неговото решаване отиват извън външната политика и преминават през поредица от сериозни икономически и вътрешнополитически промени“, обобщи пред ДВ  Владимир Шопов.

А иначе подготовката за традиционните ноемврийски руски празници в София е в пълен ход. Успоредно с политическата и финансова криза, идването на зимата и проблемите с газовите доставки. Както всъщност е било в България „откакто свят светува“.

08.10.2014

На международна журналистическа конференция тези дни в Киев е възникнал въпроса за защитата на информационното пространство на постсъветските държави от масираната пропаганда на Русия. Според излъчващата на руски език американска радиостанция „Свобода“, участниците във форума са оприличили въздействието на пропагандната продукция на руските електронни медии с „тежки вирусни заболявания“ и са обсъдили възможните начини за противодействие на дезинформационната инвазия на Москва.

В европейска България този проблем не е на дневен ред, въпреки че в страната безпрепятствено се излъчват 16 руски ефирни телевизии и 15 сателитни и кабелни канала. А и местната аудитория живее със самочувствието, че разбира без превод програмите на Москва – според Евробарометър 23 на сто от българите заявяват, че говорят руски език. Освен чрез мощните телевизионни канали на Останкино, българите са облъчвани и през многобройните интернет сайтове, сред които фигурират и страници, списвани на български език. Помощ на руската пропаганда оказват и българските електронни медии, които по-скоро съзнателно отколкото не, отделят в информационните си емисии и публицистични предавания  значително внимание върху руската, а не украинската позиция за войната в Украйна, постоянно акцентират върху енергийната зависимост на държавата от доставките на руски газ и нефт и по стара социалистическа традиция винаги извеждат на преден план добрите българо-руски отношения и историческата дружба между двата народа. Очевидно в София никой не си е направил труда да вникне в  казаното от назначения през март от президента Путин за началник на медийната групировка съставена от бившата агенция РИА“Новости“, телевизия РТ и радио „Гласът на Русия“ Дмитрий Кисельов. Непосредствено след встъпването си в длъжност, шефът на кремълската пропаганда, както е известен Кисельов, многозначително обави: “Обективността е мит, който искат да ни наложат отвън. Редакционната политика трябва да е свързана с любовта към Русия”.

Васална любов?

В последно време българската „любов към Русия“ страда от  сериозни недоразумения. Вярно, непосредствено след като пусна изборната си бюлетина в неделя, готвещият се за министър-председател лидер на ГЕРБ Бойко Борисов обясни, че е гласувал  и „за да възстановим добрите си отношения с Русия, да спрат да ги лъжат и тях и всичко останало, което сме правили“. Вярно е също, обаче, че само два дни по-рано пред германския „Франкфуртер алгемайне цайтунг“ президентът Плевнелиев заяви категорично, че Русия е „националистическа и агресивна държава“, която трябва да се научи „да има партньори, а не васали и поданици“. В края на миналата година преди срещата във Вилнюс по Източното партньорство българският държавен глава беше направил  и  друго любопитно признание, а именно че “90% от медиите в България работят за руски господари”. През август Плевнелиев  отново ядоса българските русофили като подкрепи  първоначалния вариант на документа „Визия 2020: България в НАТО и в европейската отбрана“. В проекта, както посочи още тогава електронното издание  Еурактив, присъстваше удивително острата констатация: “Активното и повсеместно пропагандиране на руската политика, особено с посредничеството на български политически и икономически субекти и медии, или недържавни организации, е явна информационна война, подкопаваща интегритета на институциите и държавността и атакува директно националните демократични ценности, дух и воля”,  зачеркнатата впоследствие от служебния премиер Близнашки.

Да се страхуваш от страха

Макар и предпазливо премахната, подкрепената от военните и техния върховен главнокомандващ констатация все пак поставя въпроса за споменатата руска „информационна война“ и представлява ли тя заплаха за българската национална сигурност?

Политологът Огнян Минчев е категоричен, че България се страхува да говори с един глас за тази заплаха, което създава още по-голяма амбиция страната да бъде притискана . „Ние просто не дефинираме границите на нашия национален интерес в тази област. Ако тези граници бяха формулирани поне психологически, всичко щеше да изглежда другояче“, каза Минчев пред ДВ. Бившият депутат от ДСБ и член на Лабораторията за управление на риска към НБУ Асен Агов от своя страна упрекна българските медии, от които се очаква да помогнат на хората да формират своето мнение за събитията на изток от страната. „В резултат на информационната война, пропагандното проникване, дезинформацията и медийните манипулации българите стават все по-объркани. Затова е необясним и изборът на онези, които виждат в Русия само звездата на Кремъл и нищо друго там. А Русия е много различна от тази звезда и от обитателите на Кремъл“, подчерта Агов.

Опасността е факт!

„Информационната форма на войната е първата, с която започва всеки конфликт. Преди да навлязат танковете и самолетите в ход е военната пропаганда и това е така откакто свят светува!“, възкликна бившият външен министър Соломон Паси. Той продължава да недоумява защо управляващите са се стреснали от думите на служебния военен министър Велизар Шаламанов, че такава опасност действително съществува. „Тя е факт!“, каза за ДВ  бившият външен министър и подчерта, че като членка на ЕС и НАТО България следва да се погрижи за „добрата информация“, която гражданите трябва да получават. „ Ние редовно изпадаме в капана: „Хората сами ще разберат“, а  това не е добър подход към формирането на общественото мнение. Целенасочената пропаганда на едната страна се нуждае от много и обективна информация от другата страна“, посочи Соломон Паси.

Стратегии и контрастратегии

Европеистът Владимир Шопов разглежда проблема от друг ъгъл. Той  припомни, че Русия е превърнала не само България, но и страните от Централна и Югоизточна Европа в терен на откровено геополитическо съперничество със своите ясно оформени, ресурсно осигурени и целенасочено изпълнявани стратегии. „В поведението на Русия прозира отчетлив стремеж към възстановяване на нейното влияние в региона, при това далеч отвъд познатите енергийни зависимости. Съвсем целенасочено е нейното позициониране в икономиката на държавите, в промяната на поведението спрямо определени  политически субекти, в активизирането на публична и културна дипломация  и то по начин, по който през последните десетилетия това не се е случвало. Свидетели сме  дори на директното овладяване на обществени институции, както става ясно и от сегашния медиен дебат в България. Така измеренията на проблема и начините за неговото решаване отиват извън външната политика и преминават през поредица от сериозни икономически и вътрешнополитически промени“, обобщи пред ДВ  Владимир Шопов.

А иначе традиционните ноемврийски руски празници в София предстоят. Успоредно с настъпването на зимата и проблемите с газовите доставки. Както е било в България „откакто свят светува“.

03.10.2014

„Днес България е изправена пред нови геополитически предизвикателства и нейният европейски и евроатлантически избор във външната политика трябва да се защити. Кризите, които ни заобикалят, отново и отново ни поставят в ситуация да препотвърждаваме принадлежността си към ЕС и НАТО“. Тези констатации на служебния външен министър Даниел Митов, направени след седем години членство в  Европейската общност и десет – в Северноатлантическия алианс, всъщност дадоха началото на разговора за перспективите пред българската външна политика, организиран от Института за дясна политика и клуб „Конрад Аденауер“ в София. Участниците, политици и  експерти, дискутираха промените в системата на международните отношения през последните години и трудностите на България да се справя с тях.

Дегенерация на държавната тъкан

Като основен проблем пред българската външна политика политологът Огнян Минчев посочи институционалната и политическа деградация на държавата, която през  последните години все по-слабо защитава националния интерес и основните приоритети, заложени в нейната конституция и закони. „През последните две години наблюдаваме процес на застрашителна дегенерация на бълграската институционална и държавна тъкан, вземане на държавата на „ръчно управление“ от определени корпоративни и олигархични интереси. Тези хора вече не са  „задкулисни“, тъй като излязоха открито на сцената и демонстративно дърпат конците на политическите марионетки, осъществяващи техните интереси“, изтъкна политологът. Според него липсата на собствена стратегическа идентичност пречи на страната да осъществява успешна външна политика. „Наблюдаваме как държавата и обществото се тресат от вътрешни конфликти, които често са проекция на външни интереси, конфликти ,които поставят непрестанно под въпрос стратегическата идентичност на държавата и нейния национален интерес“, отбеляза Огнян Минчев.

Специализация в НАТО

Соломон Паси, министър на външните работи в правителството на НДСВ  от своя страна констатира, че след влизането в ЕС на 1 януари 2007 година България е изгубила посоката на външната си политика, като я е превърнала в свой избледняващ приоритет. „А тъкмо приоритети липсват на България както в рамките на НАТО, така и в ЕС“, каза Паси. Той посочи, че в рамките на Алианса страната може да се специализира в авиацията, разузнаването или военната медицина, например.  „България не може да има универсални войници, да бъде добра във всяка военна сфера, но тя спокойно може да развива българо-американските си бази като специализирана натовска инфраструктура, да предлага своя натрупан военен опит от  съвместните операции с алианса, да предоставя своето „въздушно пространство“, което също е форма на участие в общи международни операции“, отбеляза Соломон Паси.

Замразеният „модус вивенди“

Европеистът Владимир Шопов очерта някои  отрицателни тенденции в членството на България в ЕС. Те са в  устойчивата маргинализация на страната в рамките на общността, където тя вече е с „несъществуващ политически капитал“. Това, според политолога, води до  стесняване на способностите й за политическо и секторно предприемачество. Друга тенденция са  поредицата провалени очаквания на Европа към България по отношение нейнта полезност на Западните Балкани и  Черноморския регион, а  този факт силно ограничава възможността на държавата да бъде активен субект в ЕС. Опасна е и тенденцията за „деевропеизация“ на България, насочена както към пречупване на досегашния евроконсенсус в обществото, така и към създаването на социално-икономически факти, целящи да отблъснат от Европа цели сегменти на българската политическа система. „В икномиката това може да се види в усилената концентрация на собственост и чрез съвсем съзнателния опит на предишния кабинет за изтласкване на западни инвеститори извън страната. На ниво дипломация и политика вече видяхме начина, по който се процедираше с проекта „Южен поток“, изтъкна Шопов. Той констатира, че вместо да се управлява, българското членство в ЕС днес се администрира, а неговият „модус вивенди“ е почти изцяло замръзнал в годините на преговорния процес. „ В  България, например, сега се говори единствено за селско стопанство, за субсидии, но по дефиниция не се правят усилия страната да бъде активна в онези европейски политики, които не просто носят облика на икономиката на 21-век, а имат и непосредствени социални последствия за структурата на българското общество“, отбеляза Владимир Шопов.

София, Москва, Анкара

Огнян Минчев акцентира също върху необходимостта България да развива внимателна външна политика, балансирана между трите основни центъра на сила и власт около себе си – оста Брюксел – Вашингтон, Москва и Анкара. В сегашния период съществува нарастващо напрежение както по оста Запад-Москва, така и по оста Запад-Анкара, отбеляза Минчев и каза:  „България трябва да избегне емоционалния порочен кръг на своята политика спрямо Москва. Русофилите, русофилството, влиянието на Русия по всички известни канали върху българската държава и политика, са известни. Затова следва да бъдат формулирани  ясни позиции на прагматизъм, интерес, разбиране към общите зони на интереси с Русия и ние да защитаваме своята зона на стратегически и политически интереси с желание за взаимна изгода там, където тя е  възможна“. От друга страна Минчев е убеден, че в отношенията между България и Турция трябва да има яснота и  „зоните на премълчаване“ в тези отношения следва постепенно да изчезнат. „Комплексът от „възродителния процес“ трябва да бъде заличен не поради историческата отговорност за наличието на това събитие в българската история, а от гледна точка на неговите проекции върху сегашната българска политика и българо-турските отношения. „Възродителният процес“ е окончателно и невъзрватимо минало“, обобщи Отнян Минчев допълвайки, че Балканите и Черно море са региони, в които България притежава потенциалната позиция на значим фактор.

Балкански Вишеград?

В дискусията Соломон Паси прояви обичайната си външнополитическа изобретателност. Той  отново лансира своята идея за създаването на „Вишеград на Балканите“, който да бъде конструиран по подобие на основаната през 1991 година Вишеградска група с участието на Полша, Чехия, Словакия и Унгария. „Балканският „Вишеград“ трябва  да се превърне в регионален клуб, в който да се споделят способности, а не да се лобира за по-нататъшни членства на някои страни. Това е идея, която може да създаде нова динамика в региона, а България да се превърне един от инициаторите на движението“,  обяви Соломон Паси.