24.12.2014

През отминаващата 2104 година  по традиция българските политици говориха много, често безсъдържателно  и много често с агресивен и оскърбителен език. Данни в пресата сочат, че своебразни рекордьори по заведени срещу тях съдебни искове за разпространяване на клевети и уронване на престижа на други политици са евродепутатът Николай Бареков и водачът на „Атака“ Волен Сидеров.  В самия край на годината ксенофобската лексика на лидера на подкрепящия правителството Патриотичен фронт Валери Симеонов, който от парламентарната трибуна нарече ромите „озверели човекоподобни“, а ромските майки „жени с инстинкти на улични кучки“, предизвика остра обществена реакция и протести.

„Разбирам ви !“

Какви тенденциите в публичното говорене се очертаха през отминаващата година?

Доц. д-р  Надежда Сталянова от факултета „Славянски филологии“ в Софияския университет  не прави разлика в публичния изказ с предишните години и пояснява, че българското политическо говорене продължава да заема два срещуположни полюса. „На единия се намира свръхабстрактното, свръхнаучното и свръхинтелектуализираното приказване. На другия е агресивната реч от ниския стилов регистър. Там е разположено изключително нападателното говорене от типа на Волен Сидеров и Николай Бареков, изпъстрено с обиди и  нападения срещу политическия опонент, и то  не с аргументи, а с оскърбителна лексика. В тази част се намира и популисткя начин на общуване от типа на премиера Бойко Борисов с неговата речева стратегия: „аз съм един от вас“, „аз съм човек от народа“, „разбирам ви“ и други подобни изрази. Между въпросните два говорни полюса обаче липсва „златната среда “, пояснясни пред ДВ лингвистката, съавторка на наскоро публикуваното изследване „Езикови портрети на български политици и журналисти“.

 

Високият наратив

 

Не по-малко любопитен за специалистите е политическият изказ, който се наблюдава при Лютви Местан. Те отчитат, че още в предишните години лидерът на ДПС е бил еталон за книжовно говорене, но в последно време много силно е вдигнал равнището своя изказ, с което се опитва рязко да демонстрира своя интелектуален капацитет и надмощие спрямо опоненти и колеги политици. Според доц. Сталянова той обаче „голослови“ така само публично, по време на интервюта или от парламентарната трибуна. „Гледах внимателно негови документални видеоклипове, не само от предизборните тв-хроники, но и от други негови изяви. Пред избирателите си г-н Местан говори нормално, човешки“, разказва езиковедката.

 

Регистри и палитри на езика

 

Редица лингвисти смятат, че съвременното слово боледува както самото общество днес. Богатият български изказ все повече се превръща в груб, кратък, вулгарен език, подобно на мнозинството негови говорители. Как обаче младото поколение се възпитава в подобна  езикова среда?

Надежда Сталянова вижда голям недостатък във факта, че днес младите българи са научени само на част от родния им език и често това дори е езика на омразата. Те не познават функционирането на речта в различни езикови ситуации, не ползват богатството в регистрите и палитрите на своя език. „Когато някои казват, че английският, или въобще чуждиците, застрашават българския език, това не е съвсем вярно. Проблемът е, че ние не познаваме собствения си говор. Не е лошо всички да знаем чужди езици, думи и маниери, но е добре да говорим свободно на своя език“, казва преподавателката в Софияския университет.

 

Говорите ли „европейски“?

 

Интересен за българските езикови изследователи се оказва въпроса за така наречения „брюкселски новоговор“, който се определя като говорно клише на европейските депутати. Според филолозите този модел обхваща абстрактни думи, много говорене и нищо неказване, прикриване зад определени клишета. Как този вид „европейски говор“ се транспонира в българския политически език и каква е ползата от подобно лексикално взаимодействие?

Доц. Сталянова е категорична, че полза за българския език няма. Причината според нея  е, че в конкретни ситуации, в които се изикват конкретни решения и отговори, българските политици много удобно са започнали да използуват езика на клишетата. Изследователката е наблюдавала техни реакции на наводненията през годината, на взривовете, на други бедствия. „Излизат и започват едно безкрайно говорене с абстрактни думи, като например, как „ще впрегнем ресурсите на цялата държава“, „ще създадем работни групи“, „това ще бъде наша визия и приоритет“. Телевизиите тогава показаха обикновени пострадали хора, които казваха „Не искаме политиците да казват нито дума повече, не желаем да ги слушаме!“. Виждаше се, че този тип политическо говорене всъщност е бягане от отговорност, криене зад думите и то не върши никаква работа. Дори повече, то по-скоро играе лоша шега на самите политици““, смята Надежда Сталянова.

 

Неписаната йерархия

 

Филоложката  се възмущава когато чуе, че „по улиците били излезли голямо „количество“ хора“, негодува от обръщенията с частиците „бе“ и „ма“, от масовото фамилиарно говорене на „ти“ в медийното пространство. Според нея българина не познава не сам езиковия етикет, но и етикета като цяло, не осъзнава как да се държи в определена обстановка нито говорно, нито като облекло или поведение. „Йерархичната структура на обществото все още ни е непозната. Към интелектуалец или човек на по-висок ранг в неписаната обществена йерархия да се обръщаш на „ти“ за мен е обикновена липса на възпитание“, обобщава доц. Надежа Сталянова.

14.12.2014

ИНТЕРВЮ С МИНИСТЪРА НА ПРАВОСЪДИЕТО ХРИСТО ИВАНОВ

–  В проучване на Центъра за изследване на демокрацията, свързано с рекордните равнища на корупцията в България, е направен извода, че „ВСС не успява да гарантира, че прокуратурата и съда се борят успешно с корупцията и завладяването на държавата“ от нея. Споделяте ли мнението на редица чуждестранни и български наблюдатели, че българската съдебна система се превръща все повече в част от корупционните схеми в страната, а не в средство за борба срещу нея?

ХИ: България има изключително сериозен проблем с корупцията и тази констатация е направена в множество изследвания. В контекста на съдебната система то е установено най-авторитетно в поредицата доклади на ЕК по Механизма за сътрудничество и проверка. За нас трябва да е ясно, че тази корупция не е въпрос на действие на отделни държавни служители. Често пъти тя е част от корупционни мрежи, които проникват в различните институциии, използуват тяхното тяло и на свой ред генерират нови проблеми. Това важи и за съдебната система. Трябва да е ясно също, че след като съдебната система е средство за борба срещу корупцията в рамките на правоохранителната система – полиция, прокуратура, съд – там проникването на корупцията е най-чувствително, защото именно оттам се очаква да има съпротивителни сили. Много важно също е да се разбере, че тази корупция не е просто въпрос на подкуп. Често пъти, когато се говори за корупция, хората си представят чисто парични отношения. Тук става дума за широк спектър от явления, свързани с търговия с власт, размяна на различни услуги, оказване на натиск по административна линия на съдии, прокурори и следователи да си затварят очите за едно или друго нарушение. Доста са различни формите на тази корупция.

– След като години наред високопоставени представители на Германия алармират за необходимостта от борба срещу корупцията по високите етажи на властта, неотдавна британският посланик в София Джонатън Алън в своя блог определи като проблем на върховенството на закона в България „непредсказуемостта на съдебната система“. Тези дни американският зам.-посланик в София Брус Бъртън на среща пред юристи констатира, че корупцията в страната е достигнала „кризисно ниво“. В знаково тв-интервю френският посланик Ксавие Лапер дьо Каван се възмути от опит за юридическа кражба на френски търговски дружества в България и назова пряко името на български съдия, заподозрян за участие в това деяние. Така диагнозата на ключови европейски партньорки за българския съд е поставена, но смятате ли, че болестта на системата все още е лечима?

ХИ: Разбира се, че „болестта“ е лечима – иначе какво, трябва да затворим държавата? В това отношение съм убеден, а това се признава и от доста наблюдатели, че проектът за съдебна реформа, който ние предлагаме стъпва на една ясна диагностика на всички тези различни форми на неправомерно влияние и ограничаване на зависимостта на съда, както и дава конкретни отговори за тяхното елиминиране. Процесът няма да е лесен, той няма бързо да отзвучи, ще отнеме вероятно години. Колкото по-рано тръгнем решително в тази посока, толкова по-бързо ще отвоюваме първо съдебната система, а след това с нейна помощ ще започне и възстановяването на правовия ред в страната.

– Това поставя и въпроса за откъсването на Румъния от България в мониторинговия механизъм. Какъв сигнал за българската съдебна система би било евентуално раздалечаване на двете съседки и как то ще се отрази на процесите на реформи в системата?

ХИ: Това безусловно ще бъде много лош сигнал за страната и за нейния институционален ред. Ясно е, че връзката между Механизма за сътрудничество и проверка и влизането в Шенген е политическа, тя не е обусловена от формалното обвързване на двете теми. Съдържанието на тази връзка обаче е доверието в цялостния капацитет на България да гарантира сигурност. От тази гледна точка разделението между двете съседни държави ще бъде изключително негативен сигнал и ние трябва да направим всичко възможно то да бъде предотвратено. Ако обаче такъв сигнал дойде, той по никакъв начин няма да се отрази отрицателно на нашия капацитет за реформи. Напротив, самата перспектива за подобен сигнал вече предизвиква мобилизация в София и смея да твърдя, че тази мобилизация е на нива, които би трябвало да убедят страните от ЕС, че България не заслужава да бъде третирана по-различно от Румъния, макар да е стартирала пътя си към решителен обрат срещу корупцията, какъвто го виждаме на север от Дунава, много по-рано.

 

– Ветрилото на българската корупция отдавна се е разпростряло от спорта до върховете на управлението и въпреки това осъдени почти няма. Къде потъват законността в страната и смисълът на наказанието?

ХИ: Както това ветрило на заразяване с беззаконие, така и факторите, които обясняват ситуацията в по-сериозен аспект, според мен говорят, че не става дума за конкретна корупционна мотивация на тези, от които зависи борбата с корупцията, а по-скоро става дума за дългогодишна култура, характерна с липса на ясна управленска отговорност и то на всички лидерски позиции, за отслабване на институциите и ерозия, която създава всъшност нишата, в която „правиш, каквото си искаш“. От тази гледна точка нашата задача е по-сложна. Тя е не  само да арестуваме сегашния ешелон корумпирани служители и участници в корупционните схеми. Защото ако не затворим нишата, празнината, вакуума в който те съществуват, ще дойде ново поколение, нова фаланга от корумпирани хора. От тази гледна точка моят фокус е изграждане на здрави правосъдни институции плюс поставянето на конкретни „пропускателни пунктове“, през които сегашните корупционни практики да не могат да преминат. Затова следва да се правят едновременно две неща – да осъществяваме дългосрочна реформа и да спазваме  нулева толерантност към конкретни случаи при съмнения за корупция и безотговорност. Защото едното поражда другото. В този смисъл примерите с най-новите скандали в София и случаите, свързани със случайното разпределение на делата, с това как беше разпределено делото за КТБ, с това какво се случва с несъстоятелността на френската компания „Белведере“ – това са много важни тестове за капацитета на различни български институции решително да установят фактите. И ако има отговорност на някого, тя да бъде понесена. Освен спрямо споменатите конкретни случаи, тази решителност е свързана с много важни за страната решения и тя наистина се превръща в много важен изпит за нас.

– Всяко ново правителство започва мандата си с гръмки обещания пред Брюксел и избирателите си за безкомпромисна битка срещу корупцията и престъпността. Няколко месеца по-късно обаче  „парата в свирката“ свършва и всичко продължава по старому. Как гледате на този въпрос? Все пак проблемът става екзистенциален за държавността в страната?

ХИ: Проблемът е изключително сериозен защото той не е просто проблем на България като отделна държава. В такова състояние можем да просъществуваме, макар и мъчително. Проблемът е, че ние сме звено от европейската сигурност и НАТО. При това звено, непосредствено изложено на рисковете, които се разгарят на изток от Черноморския регион и Близкия изток. Трябва да е ясно, че България едва ли ще бъде атакувана от редовни войски. Рисковете могат да се появят по пътя на един засилващ се натиск от криминализация, от организирана престъпност и корумпиране. Именно това потенциално превръща България в слабо звено от общата система за сигурност и предизвикателството става много по-голямо от вътрешната сигурност на държавата. От тази гледна точка вие сте прав  – правят се убедителни декларации под високите тавани на залите, след това пред лицето на конкретните случаи, на които трябва да се реагира, тези обещания се стопяват като миналогодишен сняг. Затова ще повторя, че тъкмо споменатите казуси сега са тест за решителността на управлението. И не става дума само за него, защото на преден фронт са правосъдните институции, които не са част от политическата власт, но това е тест за всички нас дали ще можем да произведем в България и нейните институции адекватни реакции, дали ВСС ще може най-накрая наистина да осъзнае проблема с гарантирането на случайното разпределение на делата като ключова антикорупционна мярка, дали прокуратурата ще може да провери всички съмнения за споменатите казуси, дали ръководството на СГС ще поеме своята конкретна отговорност,  дали ние като правителство ще можем да ги подпомогнем в това отношение.

В контекста на случайното разпределение на делата и шума, който се вдигна около него, има едно много важно обстоятелство, което рядко се разбира. Самият факт, че е толкова важно да гарантираме въпросното случайно разпределение показва, че съдиите, които са корумпирани са малцинство. Ако всички съдии или мнозинството от тях бяха корумпирани, щеше да е все едно как се разпределят делата. Това, че трябва да гарантираме непредсказуемост показва, че мнозинството от съдиите са чисти от корупция в България. Това е и отговор на въпроса за потенциала за справяне с корупцията. А и фактът, че има конкретни съдии, които застават с имената си и реагират в споменатите случаи, е също важна индикация. България и нейната съдебна система имат силите за оздравяване. Те просто трябва да бъдат реализирани.

 

 – Досега Германия е оказвала всестранна помощ за българската правоохранителна и правораздавателна система – финансова, експертна, методична. Как виждате бъдещото си сътрудничество с германската страна във вашата област?

ХИ: Само ще надграждаме над тази помощ. Германия е ключов партньор на България в това отношение и причините са много: германската правна школа винаги е била изключително влиятелна у нас, престижът на германската правна мисъл е изключително висок, германските инститиционално модели и практики се ползуват с изключително голямо уважение сред специалистите и гражданите. Смятаме да активизираме това сътрудничество още повече. Съвсем наскоро получих от баварския си колега министър на правосъдието проф. д-р Винфрид Баузбак/???/ покана за среща, на която ще се радвам много. Предвид предстоящите сериозни реформи и преобразувания на институции – както е известно прокуратурата излезе с доста сериозна програма за вътрешно преобразуване – трябва да изградим най-сетне по аналог с румънските институции за борба срещу корупцията, силна антикорупционна институционална рамка. И във всичко наистина ще разчитаме много на експертната помощ на германските си колеги. Без нея трудно ще се справим.

17.12.14

В края на годината България регистрира пореден отрицателен  рекорд – най-високите равнища на корупция и брой на корупционни сделки за последните 15 години. В доклад на Центъра за изследване на демокрацията, подготвен в рамките на Инициативата за развитие и почтеност в Югоизточна Европа, се констатира, че всеки месец в страната са били реализирани средно около 160 хиляди корупционни сделки, за които съдебните инструменти за противодействие са неефективни. Изследователите споменават и редица случаи за политическа корупция с огромни мащаби, като кризата около КТБ и историята с „Южен поток“, които недвусмислено доказват, че „завладяването на държавата от частни интереси е достигнало дори до най-силните правоприлагащи органи, като прокуратурата, финансовото разузнаване и БНБ“. В доклада е посочено също, че на този фон ВСС не успява да гарантира, че прокуратурата и съдът се борят успешно с корупцията и обсебването на държвата от нея, като се изтъква, че „структурата на съдебната система все още не дава гаранции за бързо, справедливо и прозрачно прилагане на закона“.

Сделката „съдебна система“

Подобни констатации все повече потвърждават оценките  на някои  български и чуждестранни наблюдатели, че съдебната система все повече става част от корупционните схеми отколкото средство за борба срещу тях.  Според министъра на правосъдието Христо Иванов страната има изключително сериозен проблем с корупцията и за съдебната система това е установено най-авторитетно в поредицата доклади на ЕК по Механизма за сътрудничество и проверка. Пред ДВ министър Иванов изтъкна: „Трябва да е ясно, че след като съдебната система е средство за борба срещу корупцията в рамките на правоохранителната система – полиция, прокуратура, съд – в нея  проникването на корупцията е най-чувствително, защото именно оттам се очаква наличието на  съпротивителни сили. Когато се говори за корупция, често хората си представят чисто парични отношения, но в случая  става дума за широк спектър от явления, свързани с търговия с власт, размяна на различни услуги, оказване на натиск по административна линия на съдии, прокурори и следователи да си затварят очите за едно или друго нарушение. Затова формите на съдебната корупция са доста разнообразни“, констатира министърът.

Изпълнителният директор на Прозрачност без граници Калин Славов от своя страна припомни пред  ДВ ироничен  коментар, според който съдебната система в България вече се е превърнала в част от нещо, което може да бъде поставено на масата за купуване заедно с други неща. „И като че инвестицията в подобен вид сделки е една от най-рентабилните“, цитира по памет извода в прочетеното юристът-правозащитник.

Лечимо ли е заболяването?

След като години наред високопоставени представители на Германия алармират за необходимостта от борба срещу корупцията по високите етажи на властта, неотдавна британският посланик в София Джонатън Алън в своя блог определи като проблем на върховенството на закона в България „непредсказуемостта на съдебната система“. Тези дни американският зам.-посланик в София Брус Бъртън констатира пред юристи, че корупцията в страната е достигнала „кризисно ниво“. В  знаково тв-интервю френският посланик Ксавие Лапер дьо Каван се възмути от опит за юридическа кражба на френски търговски дружества в България и назова пряко името на български съдия, заподозрян за участие в това деяние. Така диагнозата на ключови европейски партньорки за българския съд е поставена, но дали болестта на системата все още е лечима?

„Разбира се, че е лечима – иначе какво, трябва да затворим държавата?“, възкликва риторично правосъдният министър. Той е убеден, че проекта за съдебна реформа, който правителството предлага, не само дава ясна диагностика на различните форми на неправомерно влияние и ограничаване на зависимостта на съда, но и предлага конкретни пътища за тяхното елиминиране. „Процесът няма да е лесен, няма бързо да отзвучи, ще отнеме вероятно години. Колкото по-рано тръгнем решително в тази посока, толкова по-бързо ще отвоюваме първо съдебната система, а след това с нейна помощ ще започне и възстановяването на правовия ред в страната“, е убеден Христо Иванов.

Каквото  е обществото, такива са и магистратите

Според Калин Славов непредвидимостта на съдебните актове в България се дължи на качеството и устойчивостта на законодателството, тъй като в рамките на един съдебен процес днес все още е възможно да се прилагат актове от различни периоди, които нямат законодателно-логическа връзка помежду си. „Освен това правоприлагането се осъществява от живи хора със собствена нагласа към обществените отношения,  с индивидуални правни познания. Субективният елемент не трябва да се пренебрегва, с тях се работи, но те са личности, които не могат да бъдат извън обществото – каквото е обществото, такива са и магистратите. Не можем  да искаме от тях повече, отколкото искаме от себе си“, допълва юристът от Прозрачност без граници.

Помощ и държавни институции

В Берлин премиерът Бойко Борисов получи уверение от канцлерката Ангела Меркел, че Германия ще изпрати в София  експерти, които да съветват кабинта в областта на съдебната реформа, енергийните проекти и усвояването на европейските фондове. Известно е, че през последното десетилетие Берлин вече оказа всестранна помощ във финансово, експертно и методическо отношение на правоохранителните и правораздавателни органи на страната. Как обаче гледат на новата перспектива двамата юристи?

Според Калин Славов изпращането на германски експерти ще бъде една „много тъжна помощ, която говори за деградацията на българските институции. Тя означава, че държавата абдикира от собственото си гражданско пълнолетие“, е критичен правозащитникът.

Министърът на правосъдието Христо Иванов обаче е оптимист. Той изброява някои от  причините, поради които Германия е ключов партньор на България в юридическата сфера: германската правна школа винаги е била изключително влиятелна в страната, престижът на германската правна мисъл сред българските юристи е висок, германските институционални модели и практики се ползуват с голямо уважение сред специалисти и граждани. „Предвид предстоящите сериозни реформи и преобразувания – както е известно прокуратурата излезе с доста сериозна програма за вътрешно преобразуване – трябва най-сетне по аналог с румънските институции за борба срещу корупцията ние също да изградим силна антикорупционна институционална рамка. И във всичко наистина ще разчитаме много на експертната помощ на германските си колеги. Без тази помощ трудно ще се справим“, признава министърът на правосъдието Христо Иванов.

07.12.14

ИНТЕРВЮ С МЕГЛЕНА КУНЕВА, заместник министър-председател по координация на европейските политики и институционални въпроси:

– Въпреки безпрецедентната подкрепа на най-висшите ръководители на ЕС за влизането на България в Шенген оказана по време на посещението ви заедно с премиера Борисов в Брюксел, някои въпроси остават висящи. И през миналата година Брюксел като цяло твърдеше, че страната е технически готова за Шенген, но Холандия, Германия, Франция не приеха техническите критерии за членство поради липса на резултати в борбата срещу корупцията и престъпността. Очаквате ли промяна в становището на Съвета на министрите на вътрешните работи през тази година? Дали едно променено положително отношение към кандидатурата няма да се разтълкува като награда за принципната позиция на България по спора за изграждането на газопровода Южен поток?

МК: България е готова за влизане в Шенген. Техническата готовност е декларирана от ЕК и от ЕП с декларация по този повод. Като казвам, че е готова за влизане в Шеген имам предвид поредицата от успешни мисии в страната, 11 на брой, с които е доказано, че страната може да изпълнява своите задължения като външна граница на ЕС. Освен това ние сме свързани със системите ШИС/Шенгенска информационна система/, с DublinNET , със SIRENE (Supplementary Information Request at the National Entry) и други и всичко това работи отлично. Това че досега България и Румъния не са в Шенген е елемент от достигането на необходимо ниво на политическо доверие. В този смисъл аз не приемам думата „награда“ или „наказание“, просто ние си гледаме работата и ако има повод за положителна оценка, нека кажем, че България се държи абсолютно коректно по отношение на общите интереси на ЕС и на спазването на правилата по такива важни хоризонтални теми, каквато е Шенген. И понеже вие намекнахте за Енергийния съюз към който се стремим, да България се стреми към членство в Енергийния съюз.

– Нека приемем, че Механизма за наблюдение се занимава с правосъдието и борбата срещу корупцията, а Шенген с охраната  на границите и вътрешната сигурност. Какви обаче са гаранциите за тази „охрана“, ако държавата, която я осъществява е корумпирана и има проблематични правоохранителни и правораздавателни органи? Как кабинета ще убеди в това, например Париж, чийто посланик изнесе публично факти за рейдърство в бизнеса с помощта на съда?

МК: Най-прекият път е като покажеш съдебна система, която е способна да поеме лидерството и да направи необходимите реформи. ВСС е правителството на Съдебната система. Така че реакцията, която очаквам по отношение на мнението /им/ за стратегията за съдебна реформа ще бъде много показателна. Реакцията, която очакваме по повод случайното разпределение на делата е също така е изключително показателна. Защото това не е проблем, който е разкрит днес, от две години има подобни сигнали и ние всички сме загрижени. Смятам, че тази загриженост трябва обаче най-много да накара ВСС и в частност СГС да пледират. Това би било най-доброто, това би било най-прекия път към икономически просперитет на страната. Защото, представете си ситуация, в която инвеститорите, които имат форми на общуване извън официалните, дискутират как се е стигнало до нарушаване правата на една френска фирма. Ако ние нямаме абсолютната убеденост да кажем, че делата се разпределят честно, че съдиите са с абсолютно непоклатим интегритет и професионализъм, ние няма как да изпратим положителни сигнали към българските и чужди инвеститори.

– Има ли време противниците на влизането на страната в Шенген да чуят тези неща – мониторинговия доклад е почти готов и ще бъде огласен през януари, а споменатите Холандия, Германия, Франция свързват членството в Шенген тъкмо с констатациите в този доклад?

МК: Не е така. Всяка от страните има възможност да развива своите позиции, така че нека да не слагаме в употреба мнение, което все още не сме чули. Да, възражения има, разбира се, но пак ще кажа: страните развиват мнението си. България направи необходимото да даде доказателства и няма защо да стоим сега с отпуснати ръце, безволево и да си казваме да, сега всичко е решено и не зависи от нас. Аз не съм последовател на подобна политика и няма да я търпя. Смятам, че трябва да направим всичко възможно, за да покажем, че има много силна воля на правителството, много силна воля от страна на законодателната власт, от страна на НС. Всички тези неща са в развитие, поради което търпи развитие и позицията на страната. Няма връзка между Шенген и механизма за правосъдие и вътрешен ред.

 

– Досега членството на България и Румъния в Шенгенската зона е коментирано единствено от гледна точка на ползите, които двете съседки ще имат от него. Какви обаче са ползите на останалите 25 членки в споразумението от включването в него на двете страни, които не се ползуват с най-високото реноме в ЕС?

МК: Ползите са ясни за всеки, който следи развитието на влизането на всяка една страна от 12-те, с които се разшири ЕС при последното си разширяване. Те са ясни защото се вижда, че повишавайки сигурността в тези страни се повишават инвестициите, това е нещо като „печат за качество“, повишава се доверието в ЕС и доверието в националните системи. А думата „доверие“ е ключова за европейските политики. Стокооборотът ще бъде много по-лесен, много по-бърз поради тази зона за сигурност в която сме и ние поставяме цялата наша система като обмен между всички държави, членуващи в ЕС. Тоест цялата наша система за сигурност получава допълнителна гаранция, че данните ще бъдат използувани така, че независимо къде се намира един българин или финландец, включително в България и Румъния, той ще получи еднаква форма на защита за неговото имущество и на неговата личност. Смятам, че това ще бъде и много ясен знак за борба с всякакви форми на негативни явления, като кражба на лично имущество, на издирване на лица, които са извършили престъпление. Все неща, от които Европа очевидно има нужда. Трябва да подчертая, че България и Румъния са последните две страни от 12-те, които трябва да влезнат в Шенген.

– Издигнатата 30-километрова телена ограда на границата с Турция от полза ли е за членството на България в Шенген или поставя някои въпросителни?

МК: По какъв начин страната ще избере да опазва границата си е въпрос на възможности, на това колко е натоварена тази граница. Тази ограда не е нарушение, подчертавам, на никакви европейски правила. Гърция също има такава граница. След построяването на тази част от оградата незаконното преминаване през българската европейска граница, нека така да кажем, е намаляло 7 пъти. Тоест, аргументите, че тя дава допълнителна сигурност са проверени в рамките на този участък и опитите за преминавания там са намалели драстично. Въпрос на преценка на страната е как най-добре и с какво техническо средство може да защитава границата си. Това е в интерес не само на европейските страни, но и на Турция.

Европа

Вице-премьер Болгарии: Мы готовы к вступлению в Шенген

В интервью DW вице-премьер Болгарии Меглена Кунева объяснила, что следует сделать Софии, чтобы убедить критиков в ее готовности присоединиться к Шенгенскому договору.

 

В интервью DW вице-премьер Болгарии Меглена Кунева объяснила, почему от вступления Софии в шенгенскую зону выиграют все страны Евросоюза, а также рассказала, какие проблемы предстоит решить на этом пути.

DW: Недавно Болгария получила согласие на присоединение в скором времени к Шенгенскому соглашению. Страна действительно готова к этому или же положительное решение является своего рода поощрением от Евросоюза за решительно проевропейскую позицию Софии по “Южному потоку”?

Меглена Кунева: Болгария готова к вступлению в Шенген. Еврокомиссия и Европарламент официально подтвердили, что наша страна способна справиться с задачей по защите внешних границ ЕС. То, что Болгария и Румыния все еще не входят в шенгенскую зону, связано с отсутствием политического доверия со стороны ЕС. Поэтому тут неуместно говорить ни о “поощрении”, ни о “наказании”.

– Вопрос присоединения Софии к Шенгенскому договору часто рассматривается в контексте так называемого механизма по сотрудничеству и проверке, который все еще применяется Еврокомиссией в отношении Болгарии и Румынии. Хотя обе страны нельзя рассматривать в едином ключе, но факт, что у болгарской системы правосудия в Брюсселе плохая репутация. Как София может решить эту проблему?

Меглена Кунева

– Болгария должна продемонстрировать, что ее судебная система реформируема. Наше правительство ожидает от Высшего судебного совета Болгарии четкой позиции относительно системы распределения судебных дел. Она сейчас не является транспарентной. Эта проблема у нас возникла не вчера. На протяжении последних двух лет растет число жалоб из-за того, что определенным судьям поручают вести определенные судебные процессы.

Вы только представьте, как отреагируют иностранные инвесторы на новость о том, что французское посольство критикует болгарского судью за то, что она вынесла несправедливый вердикт по делу о поглощении французской компании в Болгарии! Нам необходимо доказать, что распределение судебных дел проходит абсолютно справедливо. Нравственность и профессионализм судей не должны вызывать сомнений. Только так мы сможем убедить иностранных, а также отечественных инвесторов в том, чтобы они вкладывали деньги в экономику нашей страны. Мы срочно нуждаемся в инвестициях.

– Новый доклад об итогах мониторинга механизма по сотрудничеству и проверке выйдет в январе 2015 года. Удастся ли с помощью него убедить Германию, Францию и Нидерланды в том, что Болгарию можно брать в Шенген? Пока эти страны настроены довольно скептически.

Контекст

 

– Доклад об итогах мониторинга и вступление в Шенген – две разные темы. Эти три страны могут еще изменить свою позицию. Болгария же в свою очередь сделает все, чтобы их убедить. Мы хотим реформ и интенсивно работаем над существующими проблемами.

– Преимущества присоединения к Шенгену для Болгарии и Румынии очевидны. А какая польза от этого другим странам-участникам договора?

– Исходя из опыта, который мы имеем с другими странами, ранее присоединившимися к Шенгенскому соглашению, мы пришли к выводу, что повышение уровня безопасности границ благоприятно сказывается на инвестиционной привлекательности. Речь идет о взаимном доверии, но также и о доверии остального мира странам ЕС и государствам Шенгена.

Это увеличит объемы торговли, повысит уровень безопасности, приведет к тому, что граждане Финляндии или Франции в равной степени будут чувствовать себя защищенными и не будут беспокоиться за свою собственность. Это во многом упростит процедуру защиты собственности или систему проверки подозреваемых.

– Болгария возвела на границе с Турцией защитные ограждения протяженностью в 33 км. Вам не кажется это проблематичным?

– Никаких норм ЕС наличие этих ограждений не нарушает. В Греции тоже есть подобные. С тех пор, как они появились у нас, уровень незаконных переходов через границу сократился в семь раз. Это в интересах как ЕС, так и Турции. Каждая страна вправе сама решать, как ей следует защищать свои границы.

 

Meglena Kuneva: Bulgaria e preg?tit? pentru Schengen

?ntr-un interviu acordat DW, vicepremierul Bulgariei, Meglena Kuneva, vorbe?te despre aderarea ??rii sale ?i a Rom?niei la spa?iul Schengen.

http://www.dw.de/meglena-kuneva-bulgaria-e-preg?tit?-pentru-schengen/a-18122841Europa

Meglena Kuneva

DW: Bulgaria a primit confirmarea de aderare la spa?iul Schengen. Este ?ara ?ntr-adev?r preg?tit? sau e doar o recompens? pentru pozi?ia pro-european? a Sofiei ?n proiectul South Stream?

Kuneva: Bulgaria e preg?tit?. At?t Comisia European? c?t ?i Parlamentul UE au confirmat oficial capacitatea Bulgariei de a-?i ?ndeplini sarcinile ca frontier? extern? a UE. Faptul c? Bulgaria ?i Rom?nia nu au fost incluse p?n? acum ?n spa?iul Schengen are de-a face cu lipsa ?ncrederii politice din partea Uniunii Europene. ?n acest sens, nu putem vorbi nici despre “recompens?” nici despre “pedeaps?”.

DW: Aderarea Bulgariei la Schengen este legat?, deseori, de a?a-numitul Mecanism de Cooperare ?i Verificare (MCV) al CE, activ ?nc? ?n cazul Bulgariei ?i Rom?niei. De?i sunt dou? chestiuni diferite, realitatea este c?, la Bruxelles, Justi?ia bulgar? n-are o reputa?ie bun?, iar lucrul acesta se reflect? ?i-n procesul de primire ?n spa?iul Schengen. Cum poate solu?iona Sofia aceast? problem??

Kuneva: Prezent?nd un sistem de justi?ie capabil de reform?. Ca Guvern, de la Consiliul Suprem al Magistraturii a?tept?m s? ia o pozi?ie clar? fa?? de distribuirea aleatorie a sarcinilor judec?torilor. E o problem? cu care nu ne confrunt?m de ieri, alalt?ieri. De doi ani ?ncoace s-au ?nmul?it reclama?iile privind acordarea anumitor dosare unor anumi?i judec?tori.

Imagina?i-v? reac?ia investitorilor str?ini ?n cazul ?n care, ?n urma unui litigiu de natur? economic?, Ambasada Fran?ei se pl?nge c? o judec?toare a luat decizia gre?it?, ?n defavoarea unei firme franceze. Ar trebui s? putem convinge c? numirea judec?torilor e absolut corect?, c? magistra?ii no?tri sunt integri profesional ?i moral. Numai acesta ar putea fi semnalul bun pentru investitorii str?ini, dar ?i pentru cei autohtoni, de care avem urgent? nevoie.

 

DW: Noul raport de monitorizare va fi publicat ?n luna ianuarie. Va fi acesta destul de conving?tor pentru adversarii intr?rii Bulgariei ?n Schengen: Germania, Fran?a ?i Olanda?

Kuneva: Raportul ?i aderarea la Schengen sunt dou? chestiuni diferite. Iar aceste trei ??ri ?nc? ??i pot schimba punctul de vedere. ?n ceea ce o prive?te, Bulgaria va face totul pentru a le convinge. Voin?? de reformare a sistemului exist?, lucr?m din plin la solu?ionarea problemelor pe care le avem.

DW: Avantajul integr?rii Bulgariei ?i Rom?niei ?n Schengen este evident. Dar ce avantaj ar avea celelalte state Schengen de pe urma primirii unor noi membri?

Kuneva: Din experien?a altor ??ri membre ale UE, care au fost incluse ?i ?n spa?iul Schengen, am ?nv??at c? o bun? securizare a frontierelor duce la m?rirea volumului de investi?ii. Este vorba despre ?ncredere reciproc?, dar ?i despre ?ncrederea pe care restul lumii o cap?t? ?n UE ?i ?n statele Schengen. Investi?iile vor cre?te, dar ?i siguran?a va spori ?n condi?iile ?n care fiecare finlandez sau francez va ?ti c? at?t el, ca om, c?t ?i propriet??ile pe care le de?ine sunt ?n siguran?? ?n Bulgaria sau ?n Rom?nia.

DW: La grani?a cu Turcia, Bulgaria a construit un gard lung de 30 de kilometri. Nu-i problematic?

Kuneva: Nu se ?ncalc? nicio reglementare european?. ?i Grecia are un asemenea gard. De c?nd a fost construit, num?rul cazurilor de trecere ilegal? a frontierei din Turcia ?n UE a sc?zut. Fiecare ?ar? are dreptul s? decid? modul ?n care ??i ap?r? frontierele. ?n cazul nostru, existen?a gardului e at?t ?n interesul UE c?t ?i al Turciei.

Meglena Kuneva este vicepremierul Bulgariei ?i fost comisar european pentru Protec?ia Consumatorului.

• Data 11.12.2014
• Autoare/Autor Georgi Papakotchev

09.12.2014

До март влизаме в Шенген“, „Безпрезедентна подкрепа за България“, „България пред вратата на Шенген“ – това са част от медийните заглавия след поредните уверения за съпричасност дадени от висшите ръководители на ЕС и ЕП на премиера Бойко Борисов и негови министри при посещението им в Брюксел. Председателят на ЕК Жан- Клод Юнкер обеща лично „да направи всичко така, че България да стане възможно най-бързо членка на Шенгенската зона“. Председателят на Европейския съвет Доналд Туск потвърди, че  „България е добре подготвена за Шенген“ и припомни, че е бил „най-категоричният поддръжник на София и Букурещ“ в този аспект. В групата на доброжелателите се включи дори председателят на Европейския парламент Мартин Шулц, който пред представителите на дясноцентристкия кабинет в София заяви, че приемането на страната в зоната „не е политически, а правов въпрос“. След разговорите си с първия зам.-председател на ЕК Франс Тимерманс, вицепремиерът по координация на европейските политики и институционални въпроси Меглена Кунева обяви, че комисията е подкрепила  искането на България да няма обвързване между влизането в Шенген и Механизма по сътрудничество и проверка, чийто пореден доклад се очаква през януари.

Притопляне на доверието

„България е готова за влизане в Шенген и тази готовност беше потвърдена от ЕК и ЕП с декларация по този повод“, повтори пред ДВ вицепремиерът Кунева. Тя припомни 11-те успешни мисии по този повод, които са доказали способността на страната да изпълнява своите задължения като външна граница на ЕС. „ Освен това ние сме свързани със системите ШИС/Шенгенска информационна система/, с DublinNET , със SIRENE (Supplementary Information Request at the National Entry) и всичко работи отлично. Това че досега България и Румъния все още не са в Шенген е елемент от достигането на необходимо ниво на политическо доверие“, призна вицепремиерът Кунева.

Потупване по рамото

Кристиян Вигенин, министър на външните работи в кабинета на Орешарски също отбеляза пред ДВ, че  на равнище ЕК и ЕП България няма проблеми с влизането в европейската зоната без граничен контрол на вътрешните граници и единна визова система. „Подкрепата е налице още от предишното правителство на ГЕРБ, тя беше декларирана нееднократно и при нашето управление. Проблемът идва от няколко членки на ЕС, които са скептично настроени към България и Румъния и блокират тяхното приемане“, припомня ексминистър Вигенин. А на въпрос дали висшите ръководители на ЕС са в състояние да повлияят върху правителствата на Холандия, Германия, Франция и Белгия да променят отрицателните си позиции, Вигенин е категоричен :“ Не мисля, че това е възможно. За мен изявленията на ЕК и ЕП са по-скоро поредно потупване по рамото. Решенията на тези държави не могат да бъдат повлияни от позицията на председателя на ЕК или на ЕП. Затова е малко учудващ ентусиазма, с който тази подкрепа беше представена от нашите министри в България. Ако искаме да влезем в Шенген е необходима още по-голяма дипломатическа активност на равнище министерства на външните и вътрешни работи“, препоръчва бившият външен министър.

Воля в дипломацията

Вицепремиерът Кунева все пак  смята, че всяка от противничките на българското и румънско членство има възможност да развие своите позиции и препоръча да не се вкарва в употреба мнение, което все още не е чуто. „България направи необходимото за да даде необходимите доказателства и няма защо да стоим с отпуснати ръце, безволево и да си казваме да, сега всичко е решено и не зависи от нас“, опонира Меглена Кунева и признава, че не е последователка на подобна политика. „Трябва да направим всичко възможно за да покажем, че има много силна воля от страна на правителството и на законодателната власт. Всичко е в развитие, развитие търпи и позицията на страната“, е убедена Кунева.

Ах, тази съдебна система!

И все пак след очаквания остро  критичен доклад по Механизма по сътрудничество и проверка   и след изнесените публично от френския посланик в София факти за рейдърство в бизнеса с помощта на съда как скептично настроените европейски държави могат да  бъдат убедени, че охраната на границите и вътрешната сигурност ще бъдат гарантирани срещу  корупция и престъпност?

Според Меглена Кунева най-прекия начин за това е на въпросните страни да бъде показана  съдебна система, която е способна да поеме лидерството и да осъществи необходимите реформи. „Мнението на скептичните държави за стратегията за съдебна реформа ще бъде много показателно. Реакцията, която очакваме по повод случайното разпределение на делата, е също така  изключително важна. Защото това не е проблем, който е разкрит тези дни, –  от две години има сигнали за това разпределение и ние всички сме загрижени. Смятам, че тази загриженост трябва да накара ВСС, и в частност СГС да се намесят, а ВСС, както знаем,  е правителството на Съдебната система“, подчертава вицепремиерът. „Представете си ситуация, в която инвеститорите, които използуват форми на общуване извън официалните, дискутират как се е стигнало до нарушаване правата на една френска фирма. Ако ние нямаме абсолютната убеденост да кажем, че делата се разпределят честно, че съдиите са с непоклатим интегритет и професионализъм, няма как да изпратим положителни сигнали към българските и чужди инвеститори“, казва Меглена Кунева.

Може и по-зле…

Бившият външен министър Кристиян Вигенин е сигурен, че скандалите около съдебната система ще се отразят отрицателно върху мониторинговия доклад. Дори повече, според него сега целенасочено се нагнетяват свръхнегативни очаквания за констатациите в документа за да може когато той излезе да се каже : “Не е чак толкова зле, нали?“ Вигенин припомня, че страни като Холандия и Германия са свързали съгласието си за новото разширяване на  Шенген с два последователни положителни доклада по Механизма за сътрудничество и проверка и макар това да не ни харесва, те имат своето суверенно право да обвързват приемането с  мониторинга.“Затова предстоящият доклад ще бъде използуван за поредно отлагане на решенията по Шенген. Освен ако не се прояви много по-сериозна дипломатическа активност и тези страни не бъдат убедени по някакъв начин, че връзка между механизма и зоната няма“, прогнозира Вгенин.

За българите, власите и Шенген

През тази седмица в България пристига мисия на ЕК, свързана с предстоящия през януари доклад по механизма за контрол и проверка. Очакванията са в нейните рамки страната да поеме ангажимент за сроковете, в които да се докажат резултатите от реформата в съдебната власт и сигурността.

От друга страна България и Румъния са последните две държави от дузината нови членки в ЕС, които са подписали Шенгенското споразумение, но не са изпълнили процедурите за пълното му прилагане, а това означава, че в крайна сметка те трябва да бъдат приети в Шенген. Този факт дава на новото българско правителство надеждата, че в близките месеци ще най-сетне ще дойде добрата новина за поетапното отпадане на границите в европейското пространство – първо въздушната и морската, а по-късно и сухопътната.

Безспорно е, че по-голямата част от пътя към Шенген е извървяна, но успешният край е все още напред.  Затова през тези решаващи дни  българите и румънците трябва да си спомнят по-често поговорката за власите, които „накрай Дунава се давят“. Това ще е полезно и за двете европейски съседки.