28.01.15

„Комунистите? Продължавам да изпитвам „възторг“ от тях! Удивителното е, че тези хора, които толкова години водиха словесни и всякакви други битки срещу капитализма, след неговото връщане се почувстваха като риби във вода. В Чехия, България, Румъния, Балтийските държави, те натрупаха огромни състояния. Агентите на бившите тоталитарни тайни служби, които притежаваха необходимата информация и функционерите от върховете на партийната йерархия, изведнаж станаха най-успешните капиталисти, милионери и дори милиардери!“. С тези думи  председателят на парламентарната комисия по външни работи, лидер на партията ТОП 09, бивш министър на външните работи на Чешката република принц Карел Шварценберг зададе тон на форума за наследството на тоталитаризма и проблемите на обществото след края на комунизма. В дискусията, организирана в София със съдействието на германската фондация „Конрад Аденауер“, участваха български политици и изследователи, както и известни общественици от Чехия и Германия.

От мечтите към реалностите

Филип Димитров, министър-председател на България през 1991-92 година смята, че най-тежката вреда от тоталитаризма за страната е нагласата на хората към обществените процеси, от очакванията към държавата, които продължават да бъдат огромни. „Не е добре ние българите да се отдаваме на своето характерно самосъжаление, макар че имаме много проблеми. Те, обаче, могат да бъдат решени постепенно. Затова не следва да говорим колко по-зле се е справила България след края на комунизма, отколкото Полша или Чехия. А иначе държавите, станали членки на ЕС, извършиха колосален скок напред и това е безспорно“, каза  Филип Димитров и допълни: „Забравихме за онова, което наистина беше преодоляно, как пред всички се откриха възможности, които днес изглеждат естествени и неотменими, докато в миналото те бяха само обект на фантазии и мечти. А че днешното поколение знае малко за тези години означава, че не сме си свършили работата да му кажем истината за миналото, е убеден Филип Димитров.

Германия и нейните две тоталитарни държави

Директорът на Гьоте-институт в София Енцио Ветцел, който отскоро е в страната, е впечатлен от решимостта на българите да отворят докрай доситетата – не само на комунистическите тайни служби, но и тези в паметта на хората, където са запазени техните спомени от миналото. На въпрос  защо тъкмо районите на някогашната ГДР сега се превръщат в генератор на антиислямистки и протестни движения, каквото е ПЕГИДА, Енцио Ветцел отговори: „Това е много изненадващо дори за хората, които работят в изследователската сфера и културата. Мисля, че наблюдаваме нещо, което е резултат от липсата на ясна представа за онова, което се е случвало в миналото. Нека не забравяме, че в своята история Германия е имала две тоталитарни държава – едната на хитлеристите, а другата на комунистите. Прадоксалното е, че в районите на Дрезден и Саксония живеят по-малко от 1 процент мюсюлмани, но въпреки това хората там се страхуват от чуждото присъствие, нещо, което вероятно се дължи на липсата на информация и на дискусия между отделните обществени групи там“. Енцио Ветцел цитира думите на Карел Шварценберг от дискусията, че „не е достатъчно историята да бъде преподавана в училищата, тъй като самите учители са свързани със собственото си минало и лична история“. Според директора на Гьоте-институт в София, днес  е важно как се разглежда това минало и в каква форма то се представя на младите, за да им разкаже документално за онова, което се е случвало преди години.

Износ на капитали или на демокрация?

Соломон Паси, основател на Атлантическия клуб в България и бивш външен министър смята, че едно от най-тежките непреодоляни наследства от тоталитаризма, е липсата на инициатива. „Европа може да направи много повече отколкото сега и това ще се случи, ако се промени съотношението между думи и дела. Тъкмо това съотношение ни доближава най-много до тоталитаризма днес. Старият контнент може да направи чудеса за демократизацията на изтока и юга, тя може да се превърне в износител на демокрация за държави като Северна Корея, Куба и кои ли още не! На този етап, обаче, Европа отделя повече внимание на износа на капитали, отколкото на демокрация“, коментира пред ДВ Соломон Паси и допълва: „Всяко поколение се интересува от онова, което се предлага на неговото внимание. Ако сегашните млади хора не се интересуват от своята близка история, вината е наша, че не сме направили нейните факти, изводи и поуки актуални днес“.

Неработещата лустрация

Самият Карел Шварценберг обича да цитира думите на своя баща  Карел VI Шварценберг, казани в началото на 50-те години, че „да бъдеш комунист е по-малко въпрос на убеждение, отколкото въпрос на характер“. Въпреки това хората, използували идеологическата формула за комбинацията между икономическата и политическата власт, са успяли реално да натрупат огромно богатство.  Карел Шварценберг беше категоричен :“Най-тежкото наследство от тоталитаризма днес е неуважението на хората към върховеството на закона“. Запитан дали след като Чешката република първа въведе лустрация за бившите агенти на тайните служби тази мярка все още функционира, някогашният шеф на кабинета на президента Вацлав Хавел и бивш външен министър отговори многозначително с тъжна усмивка: „Да, лустрация при нас действително имаше. Днес тя не работи. Това, обаче, е една дълга и тъжна история…“

21.01.2015

„Изключените от обществото бедни хора навсякъде по света са склонни на крайни действия. В България съществува огромна бедност и големи групи хора са на практика изключени от обществото, това е много опасно”, заяви по телевизията вицепремиерът и социален министър Ивайло Калфин в коментар на атентатите в Париж. Подобно мнение изрази в медиите и политологът доц. Александър Маринов, бивш депутат от БСП. След като пояснява, че радикалните групировки проникват в мюсюлманските и в други общности като им дават някакви възможностти за образование, за социални грижи и за чувство на уважение, той изтъква, че  е време да се вгледаме в българското общество и да видим до какви опасни степени са  стигнали социалноикономическото неравенство, изолацията и мизерията.
„Тази среда е много опасна за проникване на всякакви радикални влияния и съответните последици”, предупреждава Маринов.

От  наскоро огласени данни на НСИ става ясно, че под прага на бедността през  2013г / 286 лева на човек от домакинство/ са се намирали милион и половина българи, или 21 на сто от населението на страната. Най-ниската линия на бедността /съответно 185 и 189 лева/ е била отчетена в областите Пазарджик и Кърджали.

Властта на „бароните“ в гетата

Анализаторът от Центъра за изследване на демокрацията Тихомир Безлов смята за банална и лесна тезата, че колкото по-бедно е населението, толкова по радикално става то. Той дава за пример ромските махали в редица градове, където могат да се видят много нови къщи и скъпи автомобили, а трафика на автобусите оттам за чужбина и обратно е впечатляващ. „Някои западноевропейски градове са почти като „скачени съдове“ с българските ромски махали и тезата, че хората в тях стават все по-бедни, просто не издържа“, коментира пред ДВ Безлов и обобщава: „Бедността не е основната причина за радикализацията“.

Проблемът, според него, идва от това, че българската държава, подобно на Франция, е излязла от гетата по отношение на сигурността и процесът на криминализиране в тях е факт. „ За бизнеса на  „бароните“ там, независимо от това дали той е изкупуване на метали, незаконна сеч на дървен материал или проституция, е необходима организация съставена от много съмишленици. Босовете решават къде „има пари“ и хората са заинтересувани да ги защитават. Затова в една ромска махала нито можете да купите гласове на изборите, нито да вкарате исляма, без разрешение на „бароните“. Ислямизацията минава през тези ромски „елити“, а те са свързани с организираната престъпност“, констатира анализаторът от ЦИД. И дава друг пример: „От години насам неизменен депутат от Пазарджик е Делян Пеевски. Преди изборите  хората от гетата го гледаха навсякъде от многобройните афиши там. Ето защо  и за кого  гласуват тези „дълбоко религиозни“ техни обитатели.“, заключава иронично Тихомир Безлов.

Възпроизводимата „култура на бедността“

От своя страна социологът  доц. Живко Георгиев уточнява пред ДВ, че през годините на прехода България е била трайно сред обществата, които живеят под прага на бедността. „Някой веднага ще каже: да, в страната вече има култура на бедност, тя възпроизвежда някои поведенчески модели, но сред тях няма радикални действия, каквито наблюдавахме в Париж. Въпреки привикването с тази „култура“ от страна на значителна прослойка българи, тя има натрупващ се характер и това генерира кумулативен заряд за социални протести. Когато притиснеш човек до стената, той се превръща в експлозив, а това е опасно“, пояснява социологът. Ситуацията, според него, се усложнява и от наличието на значителен контингент привърженици на исляма сред най-бедното българско население – роми /25-30 на сто от тях се обявяват за мюсюлмани/, част от етническите турци и от българомохамеданите. „Онова, което се случва в Париж на тях им говори нещо, то формира поведенчески образци и сред младите, маргинализирани мъже от тази прослойка, не е изключено да се намерят и „луди глави“. Това също е опасно“, казва социологът. Той  очаква от бедните  българи християни „социални протести, всичко друго, но не и радикализиране“.

Провалът на преразпределението

След  като държавата няма концепция, нито средства за намаляване на социалното неравенство и мизерията, как може да се противодейства на опасността от радикализиране и тероризъм сред най-бедните слоеве на обществото?

„Трябва да се намерят някакви механизми за спиране на тази маргинализация“, смята Живко Георгиев. Според него държавата разполага с ресурси за редица свои проекти, еко-инициативи, непечаливши дейности, а съществуват и инвеститори, които са готови да работят с неквалифицирана работна ръка. „Другото средство е преразпределение чрез данъчната система, бюджета и други финансови механизми, но това ще стане много трудно. Подобен опит направиха социалистите във Франция, но видяхме, че той не реши проблемите“, заключава социологът Живко Георгиев.

13.01.2015         Хуманитарна криза  с бежанците в България все още няма, но правителството на премиера Бойко Борисов започна подготовката  за очаквания силен миграционен натиск през пролетта. До края на миналата година опит да влязат нелегално през южната граница на страната са направили 30 хиляди човека. Според данни на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ близо 10 хиляди от тях са потърсили закрила. Най-много са били идващите  от Сирия, Афганистан и Ирак. По думи на силовия вицепремиер Меглена Кунева миграционният натиск към България се е увеличил  с  200 на сто в сравнение с 2013 година. Предвид ескалиращата гражданска война в Сирия, засилващото се влияние на терористичната групировка „Ислямска държава“ и факта, че в съседна Турция вече се намират над 2 милиона мигранти от Близкия изток, готови всеки момент да потеглят към Европа,  със затоплянето на времето се очаква България да бъде залята от нови масирани бежански вълни.

Всеки бежанец терорист?

Бившият началник на военното разузнаване и министър на вътрешните работи о.р.генерал Чавдар Червенков вече заяви, че властите не контролират ситуацията и не притежават инструменти за управление  на бежанския поток. В интервю за печата генералът посочи, че на този етап не е ясно колко човека може да приеме годишно държавата,     не се  знае къде се намират и с какво се занимават получилите  бежански статут и настанени на външни адреси хора  както и никой не може да каже колко от тях  са напуснали България и колко предстои да бъдат върнати обратно в страната. „Не можем да обвиним бежанците директно, че всеки от тях е потенциален терорист. Но неконтролираният поток създава реални и рискове и заплахи в това отношение“, обобщи експертът. Терористичните актове в Париж и все още неясните извършители на кървавия атентат на летище Бургас през 2012 година, засилват допълнително притесненията в балканската държава, чието мюсюлманско население надхвърля половин милион граждани.

Екзистенц минимум – осигурен!

При официално деклариран капацитет от 6000 места, в териториалните центрове на Агенцията за бежанците на този етап са настанени 3500 човека, а на външни адреси живеят малко над 400. През  2013  година ЕК предостави на България близо 6 милиона евро за подобряване условията на живот на търсещите и ползуващи международна закрила хора,  а в началото на тази година Брюксел отново увери с писмо, че ако страната се изправи пред нова спешна ситуация, тя има възможност да поиска спешна помощ по линия на фонда „Убежище, миграция и интеграция”. В случай, че ЕК реши да окаже такова съдействие, по отношение на България тя може да задейства механизма по чл.33 от регламента „Дъблин III”.

Според председателя на ДАБ Никола Казаков, агенцията разполага с  още 2000 легла за настаняване и продължава да търси възможности за разширяване на бежанския прием. „Това не е само наша задача, но и на правителството, което трябва да посочи сгради, в които да бъдат поставени въпросните легла. За 2015 година имаме готов план в тази насока“, поясни пред ДВ Казаков. Според данни на агенцията в крайграничните райони се предвижда  и разполагането на отопляеми фургони със санитарни възли, които също ще поемат част от преминалите границата чужденци.  Запитан как оценява битовите условия, при които настанените в бежанските центрове хора прекарват зимата, Никола Казаков отвърна успокоително: „Парното работи, два пъти на ден хората получават топла храна, има хигиенни условия за бита, разполагат със здравно осигуряване. Към дадения момент  най-важното за нормален живот им е осигурено“.

Живот в танкови хангари

Дали, обаче, това навсякъде е така? Лидия Стайкова, по професия учителка по английски език,  вече цяла  година е  хуманитарен доброволец в бежанския лагер в Харманли. Пред ДВ тя разказа, че някогашните танкови хангари там, сега превърнати в жилищни помещения, се отопляват с електрически печки, а в повечето помещения, предвидени за 8-10 човека, често са натъпкани по  2-3 семейства, което води до чести конфликти. „В момента сградите са в плачевно състояние, нуждаят се от постоянни  ремонти.  По стените от влагата се образува конденз, таваните често се рушат, случват се и други аварии. Вярно, никой не е очаква чужденците да бъдат настанени в „Хилтън“, но когато отгоре капе вода, стените са в мухъл и пада мазилка, това не са добри условия“,  посочва българската доброволка.

Лидия Стайкова критикува и здравното обслужване на 2000-те бежанци, които обитават центъра в Харманли. Единственият медицински персонал там се съостои от двама души –  фелдшер и детски лекар. Те обаче  нямат право да издават направления за преглед при специалист и така здравните осигуровки, които държавата отпуска  на бежанците в „процедура“, отиват на вятъра. „Много от тези хора нямат средства за необходимите  медикаменти. Ние, доброволците,  понякога помагаме с лични пари, ето  днес взех две рецепти и купих лекарства на една жена, но мога ли да помогна на всички?“, споделя с горчивина  хуманитарната служителка. „Да не говорим за посещение при  при специалист срещу заплащане! Момиче  с епилептични припадъци няколко пъти е потърсило  специализирана помощ и хората са събирали пари за  да й платят лекарските консултации, а тя се нуждае от спешно лечение. Друг случай – онкоболна жена се налага незабавно да продължи лечението си и сега аз трябва да се моля  на БЧК, на Върховния комисариат по бежанците да окажат помощ за това скъпо лечение. Просто подобни належащи въпроси въобще не са уредени“,  признава Лидия Стайкова.

Режещата тел тип „Бруно“

В очакване на пролетната бежанска вълна България трябва спешно да реши как ефикасно и евтино да подсили  охраната на границата си с Турция, която е  външна граница на ЕС. Изградената през миналата година 33-километрова телена ограда се оказа заобиколимо препятствие за несекващите групи от нелегални мигранти, поради което бяха изработени планове за допълнителна  130-километрова отсечка от режеща тел тип „Бруно“, която ще струва  100 милиона лева.  От друга страна издръжката на 1400 редови полицаи, командировани специално за охрана на непреградените гранични райони, започна да става все по-непосилна за вътрешното миистерство като финансови и човешки ресурси. Това принуди вътрешният министър Веселин Вучков да лансира идеята за включване на армията в охранителните патрули. Предложението предизвика остър спор след като  президентът и върховен главнокомандващ Росен Плевнелиев категорично заяви, че присъствието на военните ще доведе до международен скандал, а вицепрезидентката Маргарита Попова обяви, че подкрепата на армията „би била от полза и на Турция, и на други съседни страни“. Вицепремиерите Кунева и Калфин също подкрепиха възможността за помощ от страна на армията, а военният министър Николай Ненчев обяви, че неговото ведомство може да подкрпи МВР само с високопроходима техника и шофьори за нея. „Ние и към момента сме направили доста в тази посока – предоставили сме палатки и печки на граничните полицаи“, допълни пред медиите министърът на отбраната.

Голи обратно в Турция

Проблемите, обаче, не свършват дотук. Хуманитарната доброволка  Лидия Стайкова разказа пред ДВ за  случаи,  споделени пред нея от все пак преминали границата имигранти.  „Има хора, които са пробвали да влязат нелегално в страната по седем-осем  пъти и с тях винаги се е повтарял един и същ сценарий: полицаите са им взимали всичко каквото могат  – мобилни телефони, пари, по-ценни вещи, предмети, документи – след което са ги връщали обратно в Турция без нищо, понякога дори  без дрехи. Заплашвали са ги, били са ги – зависи кой какъв късмет  е  изкарвал и на какъв полицай е попадал“, казва Стайкова. Тя обяснява и защо липсват официални оплаквания от потърпевшите: „Те се страхуват, че може да им бъде отказан бежански статут или да не могат да се съберат със семействата си, останали по една или друга причина в Турция. След като държавата отхвърли констатациите в миналогодишния доклад на Хюман райтс уоч за отношението на властите към бежанците и обвини международната правозащитна организация, че била в сговор с каналджиите на хора, проверки по тези случаи не се правят. Ако ДАНС или друг контролен орган започнат разследване и решат да снемат официални показания от потърпевшите, тогава може би хората  ще добият кураж да разкажат истината. Никой обаче засега не го прави, изглежда само журналистите и ние, хуманитарните работници, все още се вълнуваме от тези неща“, коментира пред ДВ Лидия Стайкова.

Български език на арабски

И друго. Председателят на ДАБ Никола Казаков е убеден, че за да се тушира неприязънта сред българското общество към мигрантите, те трябва да преминат през интензивен процес на интеграция. Казаков пояснява, че става въпрос за комплекс от мероприятия с участието на редица институции, правителството, общините и различни НПО. „Дори повечето чужденци да нямат намерение да останат в България, като институции ние трябва да привлечем колкото е възможно повече хора  към включване в интеграционните програми, които обаче не са задължителни. Лично аз смятам, че подготовката по езика на първата държава, която им е дала закрила и статут, трябва да бъде задължителна“, е убеден Казаков.

Вицепремиерът Меглена Кунева стигна дори по-далеч. Тя предложи бежанците да бъдат санкционирани, ако не изпълняват задълженията си съгласно българското законодателство. Според нея ЕС и ЕК следва да се ангажират с една „по цялостна политика за бежанците и миграцията“, като темата влезе  и в дневния ред на латвийското председателство на ЕС. Кунева подкрепя идеята на Германия бежанците да бъдат разпределяни по квоти спрямо БВП на приемащата страна, а не по регламента „Дъблин III”, по който отговорност за тях носи първата държава, в която са влезли в ЕС.

Всеки момент се очаква правителството на Бойко Борисов да приеме специален координационен  план между няколко институции за овладяване на очаквания  засилен миграционен натиск след стопляне на времето. Дали „клубът на богатите“, както министър-председателя нарича ЕС, ще окаже по-активна финансова помощ, предстои да се разбере. Преди това, обаче, въпросният клуб ще се запознае с констатациите в годишния  мониторингов доклад на ЕК за България, както и ще вземе становище за членството на страната в Шенген. И в двата случая не се очакват добри новини. Както за българите, така и за мигрантите.

16.01.2015

След шока от кървавите убийства в Париж настъпи времето за размишления и въпроси. Все повече европейци, в това число и някои българи, вече започнаха да се питат: „Сега накъде? Какво предстои по-нататък?

Първият отговор на тези въпроси, който се налага след убийството на 17-те французи в Париж е категоричен: „Продължаваме напред, без никакъв страх!“. Европа и демократичният свят вече се солидаризираха с убитите журналисти и карикатуристи, важно е подкрепата за тяхното дело да продължи. Защото те бяха екзекутирани заради правото да се изразяват и творят свободно, да бъдат творчески и интелектуално независими. Тъкмо върху този вид свободи се крепи европейската цивилизация и никой на Стария континент няма право да отстъпва от тях.

Всъщност свободното общество трудно би открило дори една причина, поради която да бъде забранено някаква  религия, идеология,  нейните създатели и апологети, да бъдат подлагани на репресии и публична сатира. От друга страна католическият християнски папа Франциск обяви, че има „граници в слободата на изразяване“ и „хората не могат да се подиграват с вярата“, независимо чия и каква е тя. Това просто не приляга на демократичните народи. Натискът да  живеем с лепенки на устата и да сме „опаковани“ в собствената  си автоцензура  беше  част от идеологическата тактика на комунистическите режими. Дори  и тогава, обаче, всеки лично решаваше дали да мълчи сервилно или да отстоява своите идеи. Писателят Георги Марков заплати с живота си правото да говори и пише свободно, други творци изпадаха в мизерия и забвение, а трети предпочетоха изгнанието в чужбина. Само за да запазят свободата да пишат и говорят онова, което мислят. Затова нека свободата на изразяване и верската толерантност да не изключват правото на всеки да изповядва религията и убежденията на своя етнос и произход.

Магнитът на ИДИЛ

Вторият  отговор на въпроса „А сега накъде?“ със сигурност е свързан с радикалния ислям.  Специалните служби отдавна предупреждаваха, че европейски граждани, отишли в Сирия и Ирак за да се бият на страната на т.нар. „Ислямска държава“, след завръщането си на Стария континент представляват  непосредствена терористична заплаха. И това беше потвърдено по безспорен начин. Известно е, че въпросната групировка, известна също с инициалите „ИДИЛ“, представлява своеобразен идеологически, пропаганден и вербовъчен магнит за привличане ислямистите на Стария континент. След кървавите убийства в Париж, осъществени от хора свързани с нейните мрежи,  съществуването на „Ислямска държава“ вече е  напълно неприемливо. И доколкото тя се доказа като реална екзистенциална заплаха не само за Европа, но и за целия демократичен свят, нейното съществуване стана смъртоносно опасно. Затова тя трябва да бъде неутрализирана и нейният военен потенциал следва да бъде безкомпромисно унищожен.

Мирни и размирни ислямисти

Третият отговор  на въпроса „Какво следва по-нататък“ може би  се нуждае от едно важно уточнение. Да се повтаря безкрайно мантрата, че „ислямът е мирна религия“, едва ли помага на някого. Повечето мюсюлмани, всъщност по-голямата част от тях,  са мирни и толерантни хора. В широката рамка на исляма, обаче, съществува  малцинство, което защитава съвършено други идеи и позиции. Хората в него също са мюсюлмани, но изповядват вид ислям, който е по-скоро религия на насилието и смъртта. Лошото е, че решаващи за определяне профила на изповядващите исляма се оказват не идеите на мнозинството мюсюлмани, а  практиките на тяхното твърдолинейно малцинство. Това е страховито, защото се случва в  вътре в самата им религия.

Американският историк и познавач на исляма  Даниел Пайпс припомни неотдавна данни от социологическо проучвание сред мюсюлмани, които живеят в Европа. Те сочат, че 85 на сто от европейските мюсюлмани са спокойни хора, които дори не им хрумва идеята  за насилие; 15 на сто от анкетираните са ислямисти, които искат да се спазва ислямския закон „шариат“ /от арабски –  „пряк“, „правилен“/, при това не само от техните едноверци, а   и от немюсюлманите; само  5 на сто от анкетираните са се обявили за насилственото въвеждане на „шариата“ и са изразили готовност да избиват онези, които не са съгласни с това

Изводът? В Европа има огромно мнозинство мюсюлмани, които са миролюбиви и обявяващи се срещу  насилието хора. Там, обаче,  живее и  ограничено малцинство, което изпитва ненавист и презрение към неизповядващите нормите на исляма. И в тази малка общност битува една още по-малка група, която  е готова да пролива кръв и да проявява насилие за налагане на своите възгледи. Заключение: тъкмо върху членовете на тази екстремистка група трябва да се наложи забрана да се връщат обратно в Европа,  преминавайки съответно през България.

Бойкот на арабския дюнер?

Поуките дотук могат да бъдат няколко.  Първо, справедливо е  мирните мюсюлмани да получат уверение, че могат да живеят спокойно и без страх сред европейците, както и да ползуват от правата и свободите, на които се радват всички граждани на Стария континент. В замяна на това, обаче, от тях ще се очаква  не само да се дистанцират категорично от кървожадните действия на радикалните си единоверци, но да ги осъдят както в контекста на общата им религия, така и по всички други  приемливи за тях начини. Какво  ще е в бъдеще лицето на исляма зависи от самите мюсюлмани, а не от изповядващите други религии европейци, все пак!

Проблемът е твърде важен, дори екзистенциално важен за Европа, както се оказва! Затова нека се запитаме – трябва ли е той да бъде поставян директно за решаване или отново да се позволи на европейския „истаблишмент“  да го замете гнусливо под килима и да  сведе дебата до наивните призиви: „ Бойкот на  арабския дюнер!“  и „Хапвайте свинско месо!“ ?  Въпросът за исляма в Европа няма лесен отговор.  Той трябва да се решава сериозно от разумни и отговорни хора.

Какво „нашепва“ европейската цивилизация?

И още нещо. След като мнозинството мюсюлмани декларира, че е  срещу насилието и само незначително тяхно  малцинство обявява, че  е готово да мрази и убива, трябва ли  Европа да въвежда  пълна забрана всички те да влизат на нейна територия? Преминали нелегално българската граница или получили закрила и статут?  При  това без да е ясно кой точно в тези мигриращи общности е  искрено е бягащ от войната бежанец или  вече е  радикализиран и  обучен за терористични акции човек? Могат ли Шенгенската информационна система и другите гранични европейски комуникации да гарантират стопроцентово, че измъчената бежанка с няколко дечица около нея не е готова във всеки момент да се самовзриви на публично място или тя действително е тежък хуманитарен случай на човек, който спасява собствения и на децата си живот?

Елементарната логика подсказва, че  колкото повече имигранти от Близкия изток влизат в  Европа, толкова повече се увеличава и броят на радикалните елементи сред тях.  Какво, обаче, „нашепват“  вековната европейска цивилизация и нейните демократични принципи? Може би това, че Европа ще продължи да бъде „врящото гърне“/ по Зола/ на световната култура и еталон за етническа и религиозна толерантност? Или нещо друго? Ще запази ли Старият континент своето историческо демократично реноме? В каква среда ще се развиват неговите традиции отсега нататък?

Денят „след Шарли“ вече  посказа някои отговори. И техните отправни точки започнаха с  „разум“ и „отговорност“.

08.01.2015

„Карикатуристите живеят благодарение на глупостите и това никога няма да се промени“ – тези думи принадлежат на 76-годишния Жан Кабю, един от тримата френски художници загинали при атентата срещу сатиричния седмичник „Шарли Ебдо“.  80-годишният Жорж Волински, също жертва на екстремистката атака, е казвал : “Използувахме карикатурите за да говорим за времето, в което живеем, за обществото, за жените“. Третият убит при нападението, 47-годишният Бернар Верлак с пресводим „Тинюс“, е пояснявал: „Вестникарската карикатура е изключително трудно да се направи, защото всичко трябва да се вмести в една рамка. Тя е обратното на комикса“.

Бой по сатирата

Днес тези художници  вече ги няма. Фанатизмът взе поредните си жертви така както го е правил през годините винаги и навсякъде. В България също. През януари 1907-ма художникът Иван Славов е пребит жестоко и тежко ранен в главата заради карикатурите си срещу княз Фердинанд във в.“Балканска трибуна“. През 1937 година острото перо на в.“Щурец“ Райко Алексиев е нападнат пред редакцията от някакъв господин, който художникът-сатирик бил иронизирал в своя вестник. Месец след Деветосептемврийския преврат през 1944-та милицията публично арестува Алексиев и го пребива  в ареста до смърт. Само заради две стари карикатури на  Сталин. Подобна е съдбата и на младия кюстендилски художник Михаил Ваклинов – комунистите го погубват защото си позволявал да осмива съществуването на „македонска нация“. За „тежки престъпления“ към тоталитарния режим в затвора, заедно с голяма група художници, е хвърлен и карикатуристът Александър Добринов. За това, че бил създал множество „свръхфашистки картички“, публикувал карикатури в националистически вестници и илюстрирал книги с антисъветско съдържание.

Тайните рисунки

Главният редактор на сатиричния седмичник Стършел“ Михаил Вешим сравнява карикатурата с играта „дартс“ – хвърлянето на стрелички в мишена. „Поразяващата сила на това изкуство се дължи на таланта на художника –  с щрих и почти без думи да изрази своята позиция. С острия връх на своето перо той се стреми да уцели „десятката“, казва пред ДВ сатирикът.

Той припомня как дори в най-тежките тоталитарни години художникът Тодор Цонев тайно е рисувал карикатури на Тодор Живков, които само дни след промените през ноември 1989-та бяха показани на изложба в София. „Разпитвали са го в ДС, заплашвали са го, но тогава хората се увериха, че в България все пак е имало художници, които са казвали върху белия лист онова, което имат да казват“, продължава Вешим и разказва за репресиите, на които приживе беше подложен другия майстор на сатиричната рисунка Борис Димовски за илюстрациите му в „Лютите чушки“ на Радой Ралин.

Реакция на примитива

„Сатирата винаги е била трън в очите на фанатиците и ние, хората на перото, отдавна си знаем констатацията на Радой Ралин: „Що ти избере задника, туй ще ти е надника“. По никакъв начин, обаче, не трябва да се страхуваме и да въвеждаме собствена автоцензура заради това, че в съзнанието на някакъв фанатик дори безобидната шега може да стане опасна!“, възкликва Михаил Вешим и пояснява, че фанатиците не са само ислямисти. Такива, според него, са и футболните запалянковци, способни да пребият човек само защото носи червена фанелка и обратното.  „Това показва, че фанатизмът е опасно състояние и реакция на примитивния човек“, отбелязва сатирикът.

Карикатуристите на ДС?

По дефиниция истински ярките и остри сатирични пера в България никога не са служили на тайните служби или на режима. Те по-скоро са били контролирани и репресирани от тях. Изключения, обаче съществуват. „Имаше един навремето един, който беше кадрови полковник от ДС и неговите хора го хващаха да рисува карикатури срещу т.нар.“вражески радиостанции“, като „Свободна Европа“, например.  Пускаха му ги в партийния печат, но този човек беше пълен самодеец и очевидно е изпълнявал служебни поръчения“, си спомня с ирония Михаил Вешим и продължава: „ Добрият карикатурист разчита на интелигентността на своя зрител. Оказва се, че примитивния човек не е в състояние да възприема хумора, сатирата, той просто не може да ги понесе, да го осмисли. Затова  атентаторите в Париж са реагирали по такъв жесток начин, смятайки, че с калашник и куршуми можеш да спреш свободното слово. Това, обаче, е невъзможно, наистина!“, заключава главният редактор на „Стършел“ Михаил Вешим.