Monthly Archives: February 2015

ФАНТОМИ В БЪЛГАРСКИТЕ ВУЗ

Prof.Todor Tanev18.02.2015

Кандидатстудентска кампания през февруари за влизане през септември във ВУЗ? Да, тези дни висшите училища в България излизат на образователната борса за да започнат рекламното предлагане на своите програми, учебни екстри и услуги на бъдещите кандидатстуденти и най-вече на техните родители. Някогашната силна конкуренция сред младите хора да се класират за следване в университет днес се е трансформирала в съперничество между 37-те държавни и 14-те частни университети, специализирани висши училища и самостоятелни колежи, които водят помежду си истинска битка за студенти. Очакванията са, че в резултат на тежката демографска ситуация и форсираните планове за прием на отделните вузове, през новата учебна година е възможно да останат незаети над 20 хиляди студентски места.

Специалност „Фейсбук“

През миналата година много институции, предлагащи висше образование, освен трите класирания и допълнителен прием, бяха принудени да записват кандидати само с диплома за завършено средно образование. „Кризата за студенти накара Пловдивския университет да приема без приемен изпит. Кандидатите за висшисти в два факултета – по физика и химия, се явяват само на събеседване. Буквално за няколко минути става ясно дали кандидатът става студент”, призна в медиите миналия август доц. Савка Маринова от катедрата по Атомна физика. За да спаси положението с ниския брой първокурсници, софияският НБУ от своя страна въведе за изучаване нова специалност, в която да се изучават премъдростите на социалната мрежа Фейсбук. „Поканили сме за преподаватели известни блогъри. Имаме няколко човека, които вече са се записали”, обяви тогава радостно преподавателак в университета.

Образованието като посещение в мол?

Действително ли поради недостига на студенти току-що завършилите гимназия младежи без никакво усилие ще могат да влизат в системата на българското висше образование както в мол и да прекарват там колкото и където им е приятно?

„Надявам се, че тази година ще е последна от поредицата „грешки на растежа“, при която бяха създадени прекалено много дубликати на съществуващите университети, а едни и същи преподаватели да преподават на много места“, каза специално за ДВ министърът на образованието и науката проф.Тодор Танев. Той очаква внесеното в парламента ново законодателство, което е част от изискванията на Европейската оперативна програма за „Наука и образовани за интелигентен растеж“, да промени коренно сегашната ситуация. „Става въпрос за нов тип финансиране, което ще се предоставя извънредно и само за качествено образование. Това ще направи дублирането и размножаването на всякакви учебни програми много по-трудно и по-конкурентно. Вероятно част от университетите ще се наложи да затворят част от специалностите, които имат като свръхпродукция през последните години, без да говорим, естествено, за тяхното собствено закриване“. Министър Танев дава за пример Словакия, където образователния министър е успял да постигне оптимизация чрез доброволно обединяване на някои техни ВУЗ. „Нашето министерство зачита академичната автономия на университетите, ние не можем да се месим в техните решения, но се надяваме чрез финансирането и цялостната политика спрямо висшето образование да направим така, че процесите да се регулират“, допълва образователния министър.

Ехото на прехода

В приетата през септември миналата година „Стратегия за развитие на висшето образование в България през 2014-2020 година“ са очертани основните предизвикателства, свързани с взаимната зависимост между българското висше образование и потребностите на пазара на труда. Сред тях са разминаването между познанията на завършващите и потребностите на трудовия пазар, дефицит на кадри в инженерните, природните и педагогическите области, липса на практическа подготовка на студентите в реална работна среда, недостатъчно кариерно ориентиране на завършващите вишисти. „Много искам да погледнем към българските ВУЗ в перспектива, защото онова, което обсъждаме за тях сега е все още само ехо от прехода в страната. Тогава бяха създавани колежи като подложка на висшето образование, нещо като недоотгледани университети, казва проф. Тодор Танев. Той настоява вече да се говори за „Fachberufsschule”-та, както ги наричат в Германия, които са над средното, но под висшето образование, да се въведе час по-скоро дуалната система за професионално обучение и у нас. Тя, според образователния министър, ще даде много по-качествени специалисти за производството, ще бъде голяма крачка към живота на всеки човек и ще представлява надежда за България.

Добри академични традиции

През май кабинетът ще определи броя на свободните места за прием на всички категории учащи във висшите частни и държавни училища. Резултатът от механичното увеличаване броя на вишистите обаче води до това, че броят на хората с дипломи нараства много, но качеството на тяхното образование става съмнително. Професор Тодор Танев обаче е убеден в доброто българско образование, особено в университетите с висок академичен рейтинг. „Стотици, дори хиляди техни възпитаници са канени да специализират и работят в лаборатории и центрове в напреднали в научно отношение страни в Европа и по света. Сигурен съм в думите си. Въпросът е само „фантомите“ да намалеят, това е проблема“, казва в заключение министърът на образованието и науката проф.Тодор Танев.

ЕВРОПА, БЪЛГАРИЯ И ДРУГИЯТ СВЯТ

IMG_5439 06.02.2015

„Първата прозрачна оценка за успеха на европейската външна политика“ – така германското седмично списание „Шпигел“ нарече петото издание на  годишния доклад „Европейски външнополитически бележник 2015“ на Европейския съвет за външна политика/ЕСВП/. „Бележникът“ е систематичен преглед на външнополитическата работа на 28-те членки на ЕС с останалата част на света през миналата година в 65 политически области, организирани основно върху темите Русия, САЩ, Китай, съседи на Европа, Близък изток  и управление при кризи.

Трудните санкции срещу Русия

Според Весела Чернева, една от авторките на изследването и  директорка на ЕСВП в София,  2014-та  е била непредвидима и изненадваща година за Европа във всяко отношение. „Дори разривът с Русия, който започна към края на 2013-та се разрази през 2014 –та с такава амплитуда, че успяха да се сбъднат дори най-мрачните очаквания на наблюдателите“, отбеляза изследователката при представянето на „Бележника“ в София.  Тя поясни, че политиката „разделяй и владей“, която руският президент Путин практикува спрямо ЕС от много години с по-близките си отношения само с някои страни членки, опитвайки се по този начин да дезавуира действията на Брюксел, в крайна сметка не е дала очаквания от него резултат. „Казано иначе, в момент на голяма криза ЕС успя да постигне  консолидиране и да се споразумее на най-високо равнище за налагането на санкции срещу Москва. А тези санкции до голяма степен са в ущърб на икономиките на страните от ЕС“, изтъкна Весела Чернева.

Грешката с Грузинската криза

Министърът на външните работи Даниел Митов интерпретира проблема с „изненадата от руската агресия“ от по-различен дискурс. Той припомни, че от падането на Берлинската стена досега Европа е създавала различни формати за сближаване с Русия, но градените с години отношения са били разрушени само за няколко месеца, при това не по вина на ЕС. „Бяхме ли в състояние да предвидим всичко това?“, попита риторично министър Митов и даде своя отговор: „Да, можехме. Още през 2008 година Грузинската криза трябваше да ни даде знак какво  можем да очакваме и съответно да започнем да променяме политиката си към Москва. И за този пропуск трябва да виним себе си, грешките трябва да се отчитат, знаят и да не се повтарят“, подчерта външния министър. Той допълни, че санкциите са единствения инструмент, с който разполага Европа в опитите си  да възпре определен тип агресия. „Никой не иска да воюва с никого, ЕС не желае това, но когато съществува конфликт и трябва да бъдат защитени европейските ценности, санкциите са единственото налично средство. Тяхното увеличаване или намаляване ще зависи от развитието на събитията около Украйна“, подчерта Даниел Митов.

Лидер за спиране на „Южен поток“

В резултат на външнополитическата си изолация през по-голямата част от 2014 г., в тазгодишния „Бележник“ България фигурира най-често в категорията на пасивните поддръжници на европейската политика. Единствената значима стъпка на страната през 2014 г. е замразяването на проекта „Южен поток“. И въпреки че спирането на този проект от българска страна беше резултат от  натиска на ЕК, за разлика от други страни-членки България е поддържала това трудно за нея решение. Затова страната получава „лидер“ в категорията диверсификация за намаляване на зависимостта от Русия.

 

„Моторът“  Германия

В „Бележника“ на ЕСВП е отделено специално място на все по-засилващия се външнополитически авторитет на Германия, която заема челно  място в класацията на страните „лидери“ на ЕС. В изследването специално са отбелязани позициите на президента Йоахим Гаук и военната министърка Урсула фон дер Лайен, изразени на конференцията по сигурността в Мюнхен в началото на 2014 година за необходимостта Германия да поеме повече външнополитически задължения, както и инициирания от външния министър Франк-Валтер Щайнмайер преглед на външната политика на страната.

Весела Чернева определи Германия като „моторът на европейските санкции срещу Моосква и основна водеща сила през 2014 година“. „Германия е страната, която винаги досега е смятала, че може по-скоро да плаща във външната политика, докато други формулират тезите в нея“, каза  Чернева. Тя обаче  подчерта, че сега Германия е поела всички очаквания и отговорности върху себе си, въпреки че понася най-много щети от санкциите. „В крайна сметка мнозина днес са убедени, че удържането на санкциите срещу Кремъл се дължи изключително на ролята на Федералната република и нейната канцлерка Ангела Меркел“, допълни Чернева.

Военни компенсации, но от кого?

Посланикът на Латвия в София Илгварс Клава, чиято страна е ротационна председателка на ЕС, също изрази респект към Германия заради нейното неотклонно спазване на принципите и нормите на европейското законодателство.  „Тъкмо тази позиция на Берлин  дразни онези сили в Русия, които следват политиката на агресия към Украйна“, каза посланикът. Той даде  и свое обяснение за появилите се тези дни искания за компенсации за трилиони евро за щетите от Втората световна война, които Москва възнамерявала да представи пред Германия. „Ако погледнем назад към историята, ще си припомним, че  войната  започна след сключването на пакта „Молотов-Рибентроп“, който раздели Европа на сфери на влияние. Този пакт съдържа и отговорностите на тогавашния Съветски съюз за началото на войната. Дори повече, освен от нацистка Германия,  Полша беше нападната и от Съветския съюз. Обект на агресия от страна на Москва станаха Латвия и другите балтийски държави. Така, след като някой желае да  иска  компенсации, много интересно ще бъде докъде в крайна сметка може се стигне при удволетворяването на такова искане.“, каза в заключение латвийския посланик в София Илгварс Клава.

МЕДИИТЕ КАТО СЛЪНЧОГЛЕДИ

The-Listener-red-041304.02.2015

„През 2014 година Бойко Борисов продължава да има водещо информационно присъствие. Преднината му е значителна / 3908 споменавания в медиите, срещу 2176 за втория в класирането, Росен Плевнелиев/. Сред партиите и институциите ГЕРБ има водеща позиция в изразяване на отношение, следвана е от БСП. ГЕРБ е най-често споменаваната партия във всички наблюдавани медии и по този начин силно доминира българския медиен дискурс“ –  това са само част от констатациите в проучването на социологическата агенция „Медиа Линкс“, изготвено по поръчка на Медийната програма за Югоизточна Европа на фондация „Конрад Аденауер“ и на фондация „Медийна демокрация“. Изводът на  социолозите е, че през миналата година някои електронни и печатни медии отново „рязко са променили своите политически ориентации, избирайки опортюнизма пред отговорната критика на злоупотреби с властта“.

Черно-бялата журналистика

Кристиян Шпар, ръководител на Медийната програма за Югоизточна Европа на фондация „Конрад Аденауер“ уточнява, че въпросните медии се държат по този начин към всяко действащо правителство и проявяват по-благосклонно отношение към управляващите в момента политически партии. Пред ДВ той поясни :„От друга страна наблюдаваме липса на задълбочено отразяване на събитията. Имам предвид, че понякога политическата журналистика в страната изглежда повърхностна и често е само черна или бяла,  липсват нюансите по средата“. Съвместно с колегите от българската  фондация „Медийна демокрация“ се опитваме да анализираме това явление, да извадим наяве тези „нюанси“ в политическата журналистика и да поощрим българските медии да им обръщат повече внимание. Нещата не винаги са черно-бели, просто в журналистиката често трябва да решаваме твърде комплексни въпроси“, смята Шпар.

 

Медийното префокусиране

 

В своя преглед на онлайн медиите в рамките на годишния доклад за състоянието на българските медии през 2014 г. Николета Даскалова от фондация „Медийна демокрация“  отбелязва, че новинарските сайтове също са демонстрирали устойчив афинитет към отразяването на фигурите на статуквото. „ В годината, в която се смениха три правителства, медийното внимание се префокусираше според промените във властовите конфигурации. На фона на пренасочване на новинарския поглед от едно правителство към друго постоянно висок остана интересът единствено към Бойко Борисов“, констатира изследователката  и  обобщава: „Конюнктурното преобръщане на политическите симпатии в зависимост от изборните резултати – практика, характерна за природата на таблодите – намери място и в онлайн медиите“. Подобен извод за българската онлайн среда прави и Гергана Куцева от „Медийна демокрация“. Според нея „всяка смяна на властта през последните години води до динамика и промяна на политическите лица, върху които се концентрира медийният прожектор, докато бившите управляващи са изтласквани в периферията на отразяването. Валидно е заключението, че присъствието в новините на политическите сили отразява и утвърждава новото управленско статукво“, отбелязва Куцева.

 

Посока – „слънцето“ на властта

 

Особено показателни в „слънчогледовите“ си движения са някои жълти медии, поведение, което анализаторката Богдана Денчева нарича „таблоидни катарзиси“. За пример тя посочва таблоидът „Всеки ден“, който в рамките на една година е променил диаметрално противоположно отношението си към вицепремиерката Меглена Кунева. Продължителната негативна кампания на медиата срещу нея, изострила се силно непосредствено преди изборите за нов Европарламент, изненадващо бива прекратена през последното тримесечие на 2014-та, а към края на годината тонът към Кунева става изцяло позитивен. Подобно е поведението на таблоида и спрямо президента Росен Плевнелиев.  „След прекратяването на двете ключови негативни кампании (срещу Плевнелиев и Кунева) става ясно, че и на територията на таблоидите разграничителната ос между поколенията на старите и новите политици през 2014 г. се откроява ясно“, констатира Денчева и с ирония допълва, че дори жълтите издания вече страдат от  „известна умора от политическата турболенция“.

 

Прозрачност, диалог, етика

 

На фона на тези факти едва ли са случайни изводите в годишния доклад за състоянието на българските медии за 2014-та. В него се констатира, че едва всеки шести българин/17 на сто/ вярва в независимостта на медиите в страната; че медиите се движат по инерция без значим напредък в сравнение с предишната година и страдат от „дефицит на воля за промени“; че гражданите поставят слаба оценка на дейността на политиците по информирането на обществото.

Кристиян Шпар от фондация „Конрад Аденауер“  също е убеден, че в България политиците следва да имат задължението да обясняват на хората онова, което правят. Според него те се нуждаят от помощта на добри специалисти, които да се справят успешно  във все по-сложния свят на  комуникациите. „Политиците имат нужда не само от сътрудници за връзки с пресата, а и със социалните мрежи и интернет-платформите. Не говоря единствено за професионален опит, а  и за спазване на етичните стандарти. Политическата комуникация не е свързана само с пропаганда или с избягването на отрицателните новини. Днес тя допира до прозрачността и диалога с гражданите. Тъкмо този вид подготовка искаме да окуражим и подкрепим в района на Югоизточна Европа“, каза в заключение ръководителят на медийната програма за района на фондация „Конрад Аденауер“ Кристиян Шпар.