04.03.2015

В края на февруари ЕК препоръча да се направи нов преглед на стабилността на финансовата система в България от независима от БНБ и КФН институция и обяви че предвижда поредно „задълбочено наблюдение на страната“. Как постоянният мониторинг се отразява на страната?

Осемте години членство в ЕС и единадесетте в НАТО принудиха българите да живеят в режим на постоянен мониторинг. Преди седмица председателят на ЕК Жанк-Клод Юнкер потвърди пред президента Плевнелиев обещанието си, че до края на неговия мандат през 2019 година Механизма за сътрудничество и проверка, чрез който Брюксел ежегодно критикува съдебната система в България, ще бъде прекратен. При това въпреки констатацията на Евробарометър от този януари, че почти 80 на сто от българите желаят мониторингът на ЕК да се засили още повече. Североатлантическият алианс също от години настоява страната на модернизира своите ВВС, отчитайки че те са толкова остаряли и амортизирани, че съвсем скоро няма да са в състояние да патрулират дори за охрана на тационалните въздушни граници. Тези дни седем европейски посланици в София отново удариха камбаната за тревога пред властите. Този път с препоръка за бърза съдебна реформа, подобряване на управлението на съдебната власт и качествен скок в борбата с корупцията. Различни международни организации, НПО и чуждестранни фондации, чиито „микроскопи“ наблюдават добронамерено медийната ситуация в страната, спазването на човешките права и демократичните стандарти, вече трудно намират дипломатичен език, с който да изразяват своите критики.

Цената на модела „Кой“

Според базирания от години в Брюксел журналист Веселин Желев, кореспондент на Медии „Клуб Z”, реномето на България отвън не е толкова лошо, колкото изглежда от страната. Той се аргументира с данни на Европейската сметна палата, че България е на път през първия си програмен период да усвои между 85 и 90 на сто от европейските средства на нейно разположение, което е близо пет пъти по-добре от Италия и осем-девет пъти по-добре от Гърция в техните първи програмни периоди. „Това е очевиден напредък в сравнение с началото на българското членство в ЕС.“, отчита пред ДВ Желев. Колкото до най-новото засилено наблюдение на ЕК за макроикономическите неравновесия, то засяга 16 от 28-те държави-членки, сред които са Франция и Италия и България не е някакво скандално изключение. „Тревожното е, че през изминалите няколко години българските правителства не са направили достатъчно за да намалят въпросните неравновесия и рискът от тях е нараснал. Комисията ги измерва по шестстепенна скала и България вече е в петата ? степен. Ако попаднем в следващата, ще има процедура, а това означава, че правителството ще трябва да напише поправителен план, ЕК и държавите-членки да го одобрят, след което под техен контрол ще трябва да бъде изпълнен. И ако резултатите не са задоволителни, страната рискува да бъде лишена от част от европейското финансиране. Държа да подчертая, обаче, че такава пряка опасност в момента няма“, уточнява журналистът. Според него специфичното в българските дългови нива и неравновесия е, че те отразяват икономическата цена на модела „Кой“ и са следствие от липса на върховенство на закона и на ангажимент за реформи. „Тревожното е, че българското общество и т.нар. политическа класа като че отказват да признаят цялостно проблемите и това силно пролича в дебатите по новия дълг“, смята Веселин Желев.

Дълг или растеж?

Бившият заместник-министър на финансите Илия Лингорски също отбелязва, че в дебатите около гласуването на новия дълг от 8 милиарда евро изцяло са отсъствали изводите от доклада на ЕК от 26 февруари тази година. „Нищо от неговото съдържание не беше повдигнато като тема от управляващото мнозинство или от опозицията, а дискусията изначално трябваше да бъде за икономиката на страната! Е, как да ни имат доверие при такова незряло поведение, след като големия проблем сега е не колко дълг България ще емитира през следващите две-три години, а как да върнем ЕС към растеж, да решим проблемите с безработицата. Освен това образованието, подготовката на пазара на труда, пенсионните реформи и куп други теми отсъстваха напълно в дебата. Наивно е да си въобразяваме, че партньорите ни не виждат тези неща и че това не поражда още по-голямо недоверие“, казва пред ДВ финансистът.

Брюксел като строга учителка

Според Илия Лингорски въпросното недоверие означава най-малкото три неща за България. Първото е, че то малко интересува държавните институции и обществото. „Запъваме се като хлапета и повтаряме колко добре си вършим работата, колко хубав ни е банковия надзор и колко перфектни са нашите специалисти. И само някакви недобронамерени хора по медиите развалят нещата“, казва бившият финансов зам.-министър. Второто е, че продължаваме да се държим като присъединяваща се страна и гледаме на институциите в Брюксел като на строги учителки, които могат да ни накажат, потупат по рамото или да ни напишат една или друга оценка. „А всъщност трябва да ги приемем като наши собствени и независими от политическите ни игри органи, чиято задача не е да санкционират, а да помагат на българската икономика да расте и се развива заедно с останалите икономики в ЕС“, пояснява Лингорски. Третото е, че не е важно какво всъщност ни казва поредния доклад на Брюксел, тъй като ние добре си знаем кривиците. Важното е дали искаме да се променим. „И то дълбоко, като идентичност, характер, поведение, институционална подредба, в която има независимост, контрол и баланси, а не безкрайни връзкарски, шуробаджанашки, ориенталски взаимоотношения. Затова въпросът е искаме ли да се променим или желаем следващия път просто да не ни се карат“, казва Илия Лингорски.

Жажда за справедливост

„Не съм съгласен, че наблюдението, докладите и препоръките отвън не дават резултати в България. Все пак Венета Марковска не стана конституционен съдия. И практиката с тефтерчето „Да се удари“ беше пресечена“, е убеден журналистът Веселин Желев. Според него върховенството на закона не може да поникне върху почва, на която то системно е било изтребвано с десетилетия и където е бил отглеждан правен нихилизъм. „Резултати има, но те са под очакванията на мнозинството българи. Народът е жаден за справедливост. И понеже не я получава, изпада в скептицизъм и цинизъм, и оттам вече е на крачка от това да тръгне подир популисти и политически мошеници. Няма нито един наказан за крещящи престъпления още от времето на т.нар. „възродителен процес“, та чак до сегашния обир „КТБ“. Това ЕС не може да ни го свърши, не може изцяло да замести българската държава, а и замисълът на ЕС не е такъв. За да си обясним защо механизма не работи толкова добре колкото ни се иска, нека погледнем съседна Румъния. Там има общество и съдебна система срещу олигархията. У нас все още има олигархия и съдебна система срещу обществото. Много се надявам сегашното правителство и мнозинство в парламента да променят това положение“, казва в заключение журналистът Веселин Желев.

25.02.2015

„Най-големият теч на информация от МВР“, „Глобална операция за демонтиране на държавността“, „Най-сериозното предизвикателство за българските граждани“ – това са само някои от медийните квалификации за оперативното дело „Червеи“, разкрило „тази срамна конструкция“/по думите на вътрешния министър Веселин Вучков/ в системата на българските тайни служби. Скандалът с незаконното разрешаване и използуване на СРС /Специални разузнавателни средства/, при който в продължение на 300 дни вероятно е бил копиран целия информационен масив на МВР, се разследва от прокуратурата. На този етап временно отстранена от длъжност е председателката на Софийския градски съд Владимира Янева, разрешила СРС-тата, както и бившият шеф на дирекция „Сигурност“ във вътрешното министерство Тодор Костадинов. Обещанието на главния прокурор Сотир Цацаров е до дни срещу двамата да бъдат повдигнати обвинения. Публикувана в медиите част от доклада на Бюрото за контрол на СРС сочи, че лична отговорност за незаконните действия в рамките на разработката носи председателят на ДАНС Владимир Писанчев, а според сензационни показания на бивш началник на Бургаската полиция пред парламентарна комисия, за незаконните действия е знаел и главният секретар на МВР Светлозар Лазаров.

Белязаните данни

Това, засега са известните факти. Основният въпрос кой е поръчал престъплението, или по-точно, дали и кой вече разполага със секретния масив от данни на вътрешното министерство, остава висящ.

Бившият главен секретар на МВР проф.Николай Радулов смята, че масивите с информация са били разпарчатосани и вече продадени на заинтересовани хора. „След дълга употреба и злоупотреба с въпросните данни ръководството на ведомството вероятно е решило да залови някои от хората, които ги използуват и злоупотребяват с тях. Това обаче е възможно да се случи, ако данните са сертифицирани. В противен случай при тях не остават никакви следи дали е правена проверка и от кого. Така разработката „Червеи“ дори да постигне някакъв ефект, той ще е половинчат, защото ще е само спрямо базите данни, в които са останали някакви следи“, коментира пред ДВ експертът по сигурността.

Родата до 9-то коляно

Според депутатът от ГЕРБ и член на комисията за контрол на службите за сигурност Методи Андреев аферата „Червеи“ е с много по-сериозни измерения отколкото например, фалита на КТБ и най-опасното в нея е, че засега не са известни щетите и мащабът на пораженията. „По принцип не знаем какво точно обхваща въпросната информационна система, но от публично известни факти, тя съдържа всички лични данни за българските граждани. „Ако изпишеш ЕГН-то на някой, веднага излизат подробности за теб и близките ти до 9-то коляно“, обяснява Андреев пред ДВ. “Дори да е копирано нещо, засега получателят на информацията не е известен. Интересното е, че този получател не е МВР – там липсват данни да са получавали нещо обратно от операцията. Въпросът обаче има и друга страна. След като плащаме държавни пари на хората от службите за да ни пазят, да осигуряват спокойната работа на държавата, може ли те да извършват дейност, за която да не се отчитат? Всеки който извърши някаква работа следва да се отчете, а тези служители – не го правят!.“, отбелязва Методи Андреев.

България като прочетена книга?

Възниква, обаче въпроса дали евентуално източеният информационен масив на МВР все пак не представлява „хибриден“ интерес и за някои чужди държави?

Проф.Николай Радулов отхвърля варианта за шпионски интерес към данните с аргумента, че разузнавателните централи притежават много по-точна и чувствителна информация за всичко, което се случва в страната, отколкото има в базите данни на българските служби. „Известно е, че след демократичните промени през 1989 година няма чуждестранно посолство, което да е намалило своите резидентури в България. И това е обяснимо – в ЕС ние сме сравнително нова страна и все още трябва да доказваме принадлежността си към западноевропейските ценности и идеали. Резултатите от дейността на тези служби изкристализират в мониторинговите доклади на ЕК“, пояснява експертът по сигурността. Депутатът Методи Андреев, обаче е категоричен: „Ако подобно нещо се окаже вярно, хората които са го допуснали трябва незабавно следва да се озоват зад решетките. Защото това вече се нарича шпионаж и е национално предателство!“.

И все пак “Възраждане“…

През 2010 година Комисията по досиетата освети близо 160 служители на ДАНС, които са работили за ДС. Година по-късно проф.Николай Радулов съобщи в печата за 2000 от най-ценните хора на комунистическите тайни служби, чиито досиета са били скрити и никога няма да се появят на бял свят. Сега, по повод операцията „Червеи“ бившият главен секретар на МВР Радулов отново се върна към тази тема и разказа пред ДВ някои подробности за почти неизвестният свръхсекретен план „Възраждане“. „Чел съм материали за него, които изглеждат достоверни. Всъщност става въпрос дали най-ярките личности от прехода по един или друг начин са били свързани с тайните служби. Дали списъкът, който съм гледал е истински или е някаква провокация, може да се каже само когато се появят оригиналните документи. Аз самият съм свидетел, как през 1987-1988 година архивите в МВР се преснимаха и единия от екземплярите незабавно биваше изпращан в тогавашния Съветски съюз. Така че е възможно досиетата на споменатите 2000 сътрудници, смятани за най-перспективни, да са били прочистени напълно“, твърди проф.Николай Радулов.

Петата колона на Москва

Бившият шеф на Комисията по досиетата и депутат от ГЕРБ Методи Андреев също е убеден, че планът „Възраждане“ не е мит, а е реално осъществена секретна оперативна програма, чиито оригинални документи се намират в Москва и затова няма основание заради което обхванатите агенти да бъдат осветени официално в България. „Списъкът на българските специални служби е бил изготвен от ген. Боян Велинов и одобрен от една от ключовите фигури на репресивния апарат на ДС Григор Шопов. Целта е била с помощта на тези дълбоко законспирирани българи, които представляват руската 5-та колона в България, да се осъществи „възраждането“ на съветското влияние в страната, поясни пред ДВ Методи Андреев и дори цитира думи покойния вече ексшеф на Шесто управление на ДС Цвятко Цветков, че българските агенти, чиито досиета се намирали в Москва, били „особено ценни и дълбоко законспирирани лица“. В интервю за електронния сайт Factor.bg в средата на миналата година, Андреев пояснява: “ Преценени от гледна точка на днешното време, всички от списъка „Възраждане” са активни политици и в определени периоди на прехода са били активирани и използвани, реализирайки кариера и власт. Някои от тях са заемали изключително важни постове в държавата, дори до най-високите нива“.

Пред ДВ депутатът от ГЕРБ Методи Андреев днес уточнява: „Виждал копие, а не оригинален документ. Това, което съм прочел в него, обаче, ако съществува в автентичен вид, наистина би могло да разтърси държавата. Но пак повтаям – гледал съм копие, а то не е документ“.