21.10.2015

Информацията на Комисията по досиетата, че на местните избори в неделя българите ще гласуват и за 267 сътрудници на тоталитарните комунистически служби, регистрирани от Общинските избирателни комисии като кандидат-кметове, не впечатли почти никой в България и най-малко медиите. Нищо ново, отчетоха малцината изкушени наблюдатели и вяло припомниха как на местния вот през 2007 години мераклиите за местната власт от ДС са били 427, а през 2011- едва 273-ма човека. Единствен изследователят на комунистическите тайни служби и автор на сайта desebg.com Христо Христов отбеляза в интервю, че от края на 1989 година до днес Комисията по досиетата е разкрила принадлежността към ДС на близо 1400 общински съветници, секретари, кметове и техните заместници, избирани като кандидати на различни политически сили. Проверката на Комисията за тазгодишния вот сочи, че всички парламентарно представени партии и коалиции, в това число и десният Реформаторски блок, отново са включили в листите си бивши агенти. Което подсказва, че нито една от тези формации не си е направила труда или не е поискала да си го направи, да сканира предварително своите кандидати за ДС-принадлежност в миналото.

Проява на партийна безпринципност ?

Депутатът от ГЕРБ и бивш шеф на Комисията по досиетата Методи Андреев е сигурен, че домогванията на някогашните агенти ще продължават и в бъдеще, тъй като България така и не прие законодателство с елементи на лустрация. „Единственото, което можем да направим днес е да обявяваме принадлежността на съответните кандидати за да могат гласоподавателите да направят своя информиран избор“, казва пред ДВ Андреев. И дава за пример издигнатият от партия „Движение 21“ кандидат за кмет на Първомай Тодор Баръмов, който след два мандата на поста отново е в листите. „ Този човек не е случаен, а е офицер от бившите тоталитарни служби. Издигането му отново за кандидат-кмет и то от лява формация, която се славеше като най-голям противник на агентите на ДС, е проява на безпринципност. Същото правят и останалите партии“, посочва Методи Андреев. Според поименния списък на Комисията по досиетата най-много кандидат-кметове от бившата ДС има в листите на БСП – 56, следвана от ГЕРБ с 39, ДПС- 38, АБВ- 12 и Реформаторския блок – 10. По-голямата част от бившите агенти се кандидатират в селата, по-малките градове и общини в страната.

Пари, пари, европари…

Бившият шеф на Комисията по досиетата Андреев смята, че местната власт освен хора от някогашните тайни служби, неудържимо привлича и фигури, около които се образуват корпоративни бизнес-формации, както и представители на „модерните“ зависимости днес, каквито са членовете на нароилите се напоследък многобройни масонски ложи. „На доста места тези групи се припокриват с бившите агенти, а онова, което привлича всички, поотделно и вкупом, е само едно – свежите европейски пари или т.нар.“еврофондове“. В България, както е известно, почти липсва производство и единствения начин да се печели е чрез участието в обществени поръчки или в някой инфраструктурен проект. Нека не забравяме, че по Програмата 2020 повечето от тези проекти ще минат през общините. Затова мирисът на пари неудържимо привлича всички. И връзката между корпоративните общности и бившите хора от ДС са именно парите, нищо друго“, е категоричен депутатът от ГЕРБ.

Известно е, че кметовете на българските общини днес имат възможност да управляват немислими доскоро финансови средства по оперативните програми на ЕС. Поради това достъпът до европейско финансиране все повече се превръща в бойно поле за овладяване на местата власт – според очакванията над две трети от европейските средства, които България има право използва в рамките на Програма 2020, преминават пряко или индиректно през местната власт. И тъкмо тя фокусира като магнит тренираните погледи на бившите комунистически агенти.

Фатално привличане

За това говорят и данните на Комисията по досиетата. В края на миналата година тя извърши пълна проверка на общините в България. Рекордьори по брой сътрудници на ДС в общинската власт се оказаха област Бургас със 176 агенти от 3584 проверени лица, следвана от област Благоевград с 175 агенти от 2953 проверени и област Варна със 74 агенти от 2216 проверени служители. След тях по брой на агенти-общинари се нареждат областите Велико Търново, Видин, Враца, Габрово и много други. Каква ще бъде н картината след изборите на 25 октомври предстои да се разбере, но фактът, че не само парламентарните, но и много други партии извън Народното събрание отново са включили без проверка в изборните си списъци агенти на бившите тайни служби и медиите послушно мълчат за това, е повече от тревожен. Не само защото много българи няма да могат да направят своя информиран избор, но и защото се създава впечатлението, че историческият морал и справедливост за пореден път ще трябва да отстъпят. Този път не пред липсата на закон с лустрационни елементи, а под ламтежа за пари.

Или както с горчивина се изрази депутатът Методи Андреев: „Това е България. Не че искаме да е такава, но я правим такава…“.

16.10.2015 г.

През 1989 година днешният 42-годишен служител в Граничното полицейско управление в град Средец, новото име на „славното“ Грудово, Вълкан Хамбарлиев е бил на 16-години. През цялата си пионерска и комсомолска възраст дотогава младежът от гарнизонния град, подобно на цялото крайгранично население със сигурност е бил обучаван да бъде безпощаден към „изменниците и враговете на социалистическата родина“ и зорко да следи за нарушители на нейните граници. Бъдещият граничен полицай вероятно е чувал и хвалбите на някогашните граничари и техните командири за ликвидирани от тях бегълци за Турция, както и впечатляващите разкази за наградите по 2000 лева, изплащани за всеки застрелян източногерманец, опитал се да премине нелегално българската граница. Още през 2008 година германският професор по политически науки от университета в „Олденбург“ Щефан Апелиус беше установил, че през годините на Студената война над 4500 човека са опитали да преминат българската гранична бразда и най-малко 100 души от тях са били убити, без след това това да бъде правено каквото и да е разследване.

На лов за мигранти

Завчера /четвъртък/ граничният полицай и страстен ловец Вълкан Хамбарлиев регистрира първият случай на насилствена смърт на нелегален мигрант по външниа граница на ЕС. Той застреля със служебното си оръжие афганистанец, добрал се с още 50-тина свои сънародници през границата до отдалеченото на цели 30 километра от границата село Дюлево. Насочил в тъмното пистолета си срещу чужденците и без да му мисли много натиснал спусъка. Вероятно го е направил със същата лекота, с която отстрелва зайци и диви прасета на лов и с култивираната от младежките му години представа за патриотичен дълг. Само ден след убийството жители на бившето Грудово стартираха подписка в защита на полицая „защото бил изпълнил служебните си задължения“. В специално пресссъобщение националният полицейски синдикат окачестви стрелецът като „професионален, смел и самоотвержен служител и колега, с когото всички се гордеят“.

Да, обаче…

Правозащитничката Маргарита Илиева, директор на Правната програма на БХК припомня пред ДВ, че по силата на стандарта за абсолютна необходимост при употребата на огнестрелно оръжие, служителите от всички видове полиция нямат право да го използват ако не е застрашен нечий живот – на самия полицай или на трето лице. Независимо от това дали афганистанските нелегални бегълци са се криели, бягали, карали са се с полицаите, но без да застрашават техния живот, тогава представителите на властта нямат право да стрелят дори предупредително във въздуха. „ Откриването на огън в ситуация, в която това не е абсолютно необходимо, е незаконно по закона за МВР. След многобройните осъдителни решения на Европейския съд по правата на човека този стандарт изрично беше въведен и в българското законодателство преди няколко години в резултат на големия брой ситуации, при които полицаи са убивали роми и българи“, припомня адвокат Илиева и допълва, че при незаконна употреба на оръжие се нарушава правото на живот по Член 2 от Европейската конвенция за правата на човека. „Дори теоретично да се докаже, че в конкретния случай липсва престъпление по силата на НК, във всички случаи остава отговорността на държавата за нарушеното право на живот на починалия човек“, е категорична юристката.

Стрелба над главите

В края на 2013 година в репортаж от бежанския лагер в Харманли тв-журналисти бяха записали изявления на полицаи, които твърдяха, че са получили инструкции от началник да упражняват насилие (“бой”) върху търсещи закрила чужденци с цел отблъскването им от границата и недопускането им на българска територия. Отговор от властите тогава не беше даден, но в замяна на това в началото на 2014 г. международната правозащитна организация Хюман райтс уоч представи подробен доклад, в който между другото пише: „Някои хора ни съобщиха, че български гранични полицаи ги заплашвали с оръжие, включително чрез стрелба над главите им. На едно групово интервю в Турция с петима афганистанци, три момчета и двама мъже, единият от интервюираните описа един такъв инцидент, случил се в началото на януари 2014 г.“ Констатациите в доклада бяха отхвърлени от тогавашния вътрешен министър Цветлин Йовчев, а бившия шеф на Агенцията за бежанците Чирпанлиев нарече правозащитниците “дебили, лъжци и измамници, които по нагъл, циничен, лъжлив начин заблуждават общественото мнение”.

Опасната пропаганда

„Бих свързала инцидента с убийството на афганистанския мигрант и с това, че през всичките няколко години на бежански вълни български политически лица на високо равнище пропагандираха срещу тях и така създаваха сред българите психоза за опасност, за нетърпимост към чуждите, от която следваше те да бъдат насилвани по най-различни начини“, казва адвокат Маргарита Илиева. А когато тези настроения са вече факт, естествено е те да бъдат последвани и от деяния. „Това е огромната отговорност която трябва да поемат властниците, които съзнателно подбуждат отношение на страх, омраза и дискриминация срещу бежанците. Целта им е да накарат обществото да не мисли за техните бездействия или порочни действия, а да припознава някакъв посочен от тях враг“, коментира правозащитничката от БХК.

Ние бяхме спирани отвътре, те са спирани сега отвън

Разтърсен от убийството на мигранта, известният български психиатър, дисидент и политически затворник д-р Любомир Канов направи специално за ДВ от САЩ, където живее и работи кратък коментар: „Блестящата настръхнала ограда по турската граница срещу бежанците, с нейните стоманени подострени шипове, се намира в странно и иронично отрицание спрямо “Бягащата Стена” на избягалият зад Оградата Кристо. “Ние” бяхме спирани отвътре с тогавашни кльонове. “Те” са спирани сега отвън с Оградата. Уродливи идеологии и религии вече много векове не оставят човеците да изживеят в мир и бездруго краткия си живот и да погалят децата си, преди те да пораснат и да се сбогуват с тях навеки. Уравнението на Свободата остава нерешимо“, коментира д-р Любомир Канов.

13.10.2015

Както можеше да се очаква военната намеса на Русия в сирийския конфликт превъзбуди за пореден път българската левица. След като проруската партия „Атака“ /която странно защо местните медии упорито продължават да наричат националистическа!/ внесе в парламента искане България да се присъедини към оглавяваната от руския президент Владимир Путин международна антитерористична коалиция срещу „Ислямска държава“, формациите от левия сектор подскочиха като ужилени. И то далеч не заради абсурдната идея на Сидеров, която лидерът на БСП Миков описа като „военнолюбска“ заради намерението „българските граждани да се включат в Сирия с двата си самолета и дървените си пушки“. Съвсем не! Парламентарно представените левичари по-скоро бяха притеснени от мисълта, че не те, а някой друг се опитва да бъде гласът на Кремълската политика в България и затова светкавично се опитаха да шмугнат в парламента решение за отмяна на санкциите срещу Русия. Вярно, БСП, Патриотичният фронт, “Атака” и АБВ не успяха да реализират идеята си, но загубата едва с 5 гласа разлика показа какъв продължава да бъде русофилския потенциал в сегашния български парламент.

Флиртовете с Дамаск

И нещо друго. Посткомунистическата българска левица освен към Путин трудно прикрива срамежливата си слабост и към сирийския диктатор Башар Асад. В началото на миналата година, тогава все още депутатът от БСП Страхил Ангелов, неочаквано се озова на собствени разноски с делегация в Дамаск, където беше посрещнат на най-високо равнище от председателя на сирийския парламент, а проправителствените медии в тази страна получиха възможност да заговорят за начало на промяна в политиката на Европа към управляващия режим. За да не забърка подкрепяното от БСП правителство на Орешарски в сериозен международен скандал, тогавашният председател на ПГ на посткомунистическата левица Сергей Станишев официално се разграничи от скандалното посещение като го нарече „частно“, но далеч не успя да разсее съмненията, че дипломатическият сондаж е бил направен по поръчка на висшето партийно ръководство. От друга страна непосредствено преди визитата на самодеецът-дипломат в Дамаск агенция Ройтерс изказа предположението, че България тайно доставя чрез Русия оръжие за режима на Асад. Присъствието на члена на ВС на БСП и голям радетел на българо-руската дружба проф. Захари Захариев в делегацията тогава единствено засили това подозрение.

Очакване за реванш

И все пак защо левицата и новоизпечените русофили продължават до ден днешен да изпитват слабост към квази-социалистическия сирийски режим на Асад?

Бившият посланик на България в Москва и политически анализатор Илиан Василев твърди, че общия знаменател, който определя отношението на посткомунистите към сегашните събития в Сирия и Украйна, е техния „антиимпериалистически“, днес „антиамерикански“, генотип. „Въпреки, че комунистическата номеклатура удобно зае лидерски места в политиката, в бизнеса и беше принудена да се съобразява с игрите на пазара, това по никакъв начин не промени нейната идейна и ценостна база. Затова винаги, когато съзре възможност да “си върне” за стратегическата загуба от 1989 година и да натрие носа на другата част от обществото, която симпатизира на НАТО и ЕС, тя не пропуска случаите за реванш“, обяснява Василев пред ДВ. Затова днес продължават да се разпространяват слухове как щял да се пренареди кабинета след изборите, как от Сирия щяла тръгне промяната и да се постигне “окончателната” победа там, как ЕС щял да рухне, а заедно с него и прогнилия Запад, а ние в България по подразбиране ще се върнем в правилното русло. Тези хора така и не успяха да приемат демокрацията и пазара като свое верую. Дори повече – малцина от тях признаха като свои ценностите на консерватизма, либерализма, дори на западната класическа социалдемокрация“, отбелязва Илиан Василев.

Лявата дилема

Отношението към бежанската вълна, която в голямата си част е съставена от сирийци също изправя пред дилема българската левица. Тя още не може да разбере, че дори Асад да постигне успех с руска помощ, броят на бягащите от репресиите на режима хора ще се увеличи многократно и нови милиони ще поемат за чужбина. Но дори и при хипотетично стабилизиране на режима в Багдад с руска военна помощ, ще бъде доста любопитно да се видят пируетите на българските левите коментатори и анализатори, които от една страна ще предупреждават за страхотиите от бежанския прилив, а от друга, скрито или явно, ще подкрепят руската военна интервенция, катализирала същите тези нови и още по-масирани мигрантски вълни.

Отразената светлина на Кремъл

Според Илиан Василев Москва гледа на българската посткомунистическа левица като част от своя ресурс за влияние, който може да бъде мобилизиран в защита на “социалиста” Асад. „Да не се заблуждаваме обаче – сирийският лидер няма нищо общо със социализма, той е по-скоро разменна монета, полемизира Василев с аргумента, че Путин го подкрепя само в степента, в която Асад може да му послужи да принуди Запада да преговаря за една „Нова Ялта“, за нови сфери на влияние на Русия и да го признае за равностоен глобален лидер. „А иначе основните течения в българската левица просто нямат самостоятелно излъчване, те светят с отразената светлина на Кремъл. Затова защитата на руската версия за Сирия прилича по-скоро на обслужване на нечии външни опорни точки. Родните левичари изглежда все още очакват своите „червени ескадрони“ и новия си „9-ти септември“ ако Путин успее да договори своите нови сфери на влияние. Негов провал в Сирия обаче, ще означава край на този натиск отвън и срив в политическото влияние на левицата в България за дълго време напред“, е убеден бившият български посланик в Москва Илиан Василев.

06.10.2015

При въздушно разузнаване над Одрин в разгара на Балканската война, на 16 октомври 1912 година летците Радул Милков и Продан Таракчиев ръчно хвърлят бомби над жп-гарата в Караагач и по този начин се превръщат в първите пилоти в историята на военната авиация осъществили боен полет. 103 години по-късно командирът на ВВС генерал Румен Радев демонстративно подаде оставка с мотивите, че в българската бойна авиация „липсва перспектива“, в нея е невъзможно е да бъде осигурено „професионалното развитие на българските пилоти и инженерно-техническия състав“, както и да бъдат гарантирани тяхното здраве и живот. От тези мотиви светът окончателно се увери, че държавата с вековна традиция на своята военна авиация и членка на НАТО България не само не е в състояние да охранява собственото си небе с четирите технически изчерпани и грохнали изтребители от съветско време МИГ-29, но дори не може да осигури и техния ремонт. Ако потягането на двигателите им не бъде извършено до средата на следващата година, страната ще остане само с две от въпросните летателни машини.

Камък в блатото

Постъпката на един от най-квалифицираните бойни летци какъвто е ген.Радев, а вероятно и думите му, че „ВВС не са просто самолети, летища, радари, ракети, а са дух, символ и национална гордост“ изглежда успяха да жегнат премиера Борисов /впрочем, също генерал/ и българското военно ведомство. За броени часове топ-пилотът беше уговорен да оттегли оставката си, кабинетът потвърди готовността си догодина да отпусне 80 милиона лева в повече за авиацията, а МО се разшета активно около неясния проект по възлагането на Полша да ремонтира двигателите на българските МИГ-ове, при това без лиценз от руските производители. На този фон услужливи местни експерти се хвърлиха да обясняват по медиите, че варианта чужди самолети, в т.ч. турски или гръцки изтребители, да охраняват българското въздушно пространство не противоречи на законите, не представлява отказ от суверенитет и дори е задължително и отговорно действие предвид жалкото състояние на българската военна авиация и усложнената обстановка в Сирия.

Бойни пилоти като „трансформъри“

Според Тодор Тагарев, бивш служебен министър на отбраната и военен експерт, дори да иска да спре използването на сегашната остаряла и опасна летателна техника, страната не може да си го позволи. „Ако приемем хипотетично, че утре бъде взето решение за купуването на нов боен самолет, докато той влезе в действие ще ни трябват поне още 5 години! А без наличните съветски машини няма да има други самолети, с които да охраняваме въздушното си пространство и да изпълняваме ангажиментите си към НАТО. При това положение сме принудени да продължим експлоатацията на МИГ-29, просто защото няма с какво друго да ги заменим в близките години“, признава Тагарев пред ДВ.

Бившият военен пилот и командир на корпус в тактическата авиация о.р.генерал Иван Дочев извади в медиите друг тежък проблем. Според него с 2 или 4 самолета не може да се поддържа подготовката на ескадрила от 20 летци, просто защото на толкова машини могат да летят максимум 6-8 човека. „ Тези неколцина пилоти след време грохват от дежурства и полети /за останалите няма самолети/ и после изтощени от професията „слизат“ на земята за да отидат в крайна сметка да работят като като пазачи по бариерите. А за тяхната подготовка и квалификация са изразходвани милиони левове! Военната авиация ги изпуска за да станат те търговци или шофьори някъде в чужбина. Това е положението в България“, признава с болка генералът.

Ти мижи, аз ще те лъжа

Тодор Тагарев припомня, че отказът от намерението да се закупят модерни западни изтребители датира още от 2002-2003 година по време на управлението на НДСВ. Тогава преговорите за вноса на нова техника са прекратени и се лансира хипотезата, че наличните МИГ – 29 могат да бъдат модернизирани по западните стандарти и да станат съвместими с авиацията на съюзниците от НАТО. Тогава шумните декларации на руския производител РСК МИГ уверяваха, че ресурса на самолетите може да бъде увеличен с нови 25 години, общо до 40 години експлоатация, и изтребителите да се приведат в съответствие със стандартите на алианса. „Още тогава експерти изразиха съмнение, че това може да се случи и животът доказа, че са били прави. С въпросното говорене обаче пътят към алтернативите за купуване на нови самолети беше отрязан и проблемът беше сведен единствено до поддържане на наличната техника, която нито можеше да бъде модернизирана, нито да бъде направена оперативно съвместима “, казва Тагарев.

Да си удариш авиацията в земята

„Няма какво повече да си играем с МИГ-29, отдавна трябваше да ги продадем и да потърсим ново решение“, е категоричен днес в оценката си генерал Иван Дочев. Според него по най-бърз начин трябва да започне работата за придобиване на нов многоцелеви изтребител, като същевременно държавата намери начин да запази бойния си летателен си състав. „Проектът за нов самолет не може да бъде задача само на МО, но и на цялата държава, тъй като това е комплексен и много обемен проект“, смята летателния ас. „Политиците получават от военните специалисти програми, експертизи, препоръки, но след това сами решават нещата със съвсем различни намерения. Политиците докараха нещата дотам, че на своята 103 годишнина българската бойна авиация да „удари“ земята и да се раздели с много от своите пилоти.“, каза генерал Иван Дочев в националния ефир.

Да си охраняваш сам небето

„Всички българи разбраха от медиите, че има седем страни, които не притежават способности да охраняват своето въздушно пространство и съюзниците им от НАТО са поели тази функция вместо тях. Това обаче са държави, които никога не са имали своя изтребителна авиация! До момента няма случай държава, която разполага с такива способности и традиции, да се е отказала от самостоятелното изпълнение на тази функция. Да не забравяме, че изтребителната авиация е най-престижния род войска във ВВС и това до голяма степен определя самочувствието на всяка държава в тази област.“, казва в заключение бившият военен министър и експерт Тодор Тагарев. И със сигурност военните летци ще бъдат съгласни с него.

30.09.2015

Над 60 на сто от българите смятат, че бежанския поток е опасен за страната, а по-малко от 4 процента са съгласни страната въобще да приема мигранти. Дори повече – над 80 на сто от гражданите на най-бързо топящата се демографски и бедна европейска държавица настояват за подсилване на границите, а 11 на сто се обявяват за тяхното пълно затваряне. Това са констатации от най-новото социологическо изследване на агенция „Алфа рисърч“, направено през септември. В същото време правителството предложи за обществено обсъждане облекчена процедура за издаването на т.нар.“Синя карта на ЕС“, която дава право на висококвалифицирани чужденци да упражняват професии, за които в страната има недостиг. Документът, който е аналогичен на зелената карта в САЩ и Канада, осигурява престой, работа и образование на членовете на семейството на притежателя му. От въвеждането му в Европа през 2011 година, досега България е издала подобни карти на 38 чужденци. „За сравнение Германия по този начин е привлякла 10 000 висококвалифицирани специалисти”, информира в печата директорът на българската агенция за инвестиции Стамен Янев.

Пророчеството на европейските анализатори

През далечната вече 2006 година европейският Институт за изследвания по сигурността публикува дългосрочна визия /Long Term Vision/ за опасностите пред ЕС до 2025 година. Още тогава авторите на документа предупредиха, че съседните на Европа региони ще бъдат изправени пред значителни предизвикателства, свързани с техните демографски проблеми. Високата раждаемост на африканския континент ще доведе до рекордното нарастване с 48 процента на населението там и през 2025 година броят на африканците ще достигне 1.3 милиарда човека, прогнозираха те и предвидиха вълни от неизбежни хуманитарни кризи и миграционен натиск. В анализите си анализаторите предвидиха и нарастване с 50 на сто на хората в работоспособна възраст от Близкия изток, което също се оказа фактор на несигурността, поради очертаващата се огромна безработица в региона. На базата на тези данни европейските демографи още преди едно десетилетие прогнозираха, че миграцията в ЕС ще надхвърли 800 хиляди човека годишно и дори се застраховаха с това, че трудно може да се предвиди точно броят на бъдещите бежанци, прогонени от родните си места от военни конфликти и природни катастрофи.

Надвиснала трудова опасност

В годишния си доклад за Икономическото развитие и политики през юни Институтът за икономически изследвания при БАН посочи, че заради демографската криза и намаляването на трудоспособното население през 2025 година в България вече ще има недостиг на работна ръка. При представянето на документа Любомир Иванов от изследователския екип предупреди, че при икономическа активност от 75 на сто след девет години, дори при 5 на сто безработица в страната, в страната ще има около 400 хиляди по-малко заети работни места, отколкото през 2008 г. „Така че, ако сега говорим само за липса на квалифицирани кадри, в средносрочен план е много вероятно да има въобще недостиг на предлагане на труд“, отбеляза икономистът. Българският бизнес също отдавна предупреждава за очертаващите се катастрофични сценарии за пазара на труда. През февруари изпълнителният председател на Българската стопанска камара Божидар Данев коментира: “Има огромен дефицит на квалифицирана работна ръка. И това е последствие от дългогодишната липса на реформи в образователната система“.

Запълване на дупките

Миналата седмица канцлерката Ангела Меркел обаче изненадващо заяви в Бундестага, че потенциалните ползи от мигрантския наплив са много повече от каквито и да било опасности. “Възможностите са много по-големи от рисковете, просто трябва да признаем, че е така и да ги използваме”, каза Меркел, цитирана от АП. По същото време британското списание „Икономист“ дори си позволи да направи сравнението, че “една по-отворена Европа с по-гъвкави трудови пазари може да превърне бежанската криза във възможност, както направи Америка с поредицата от бежански вълни през 20-и век”. Подобни шансове за България вижда и българският икономист Николай Ников, който смята, че страната може да пропусне значителни ползи от бежанските вълни. Завършилият висшето си образование в Лондон банков и застрахователен експерт припомни пред ДВ правилото в бизнеса, че „най-добрият и бърз успех се постига, когато се помага и на другия да успее“. Като се позовава на стопанската история Ников е убеден, че увеличаването на населението винаги води до нарастване на държавния БВП – основен измерител за икономическия просперитет. „Не твърдя, че бежанските вълни са нещо добро, както и че тези бягащи хора преминават през нас от хубаво, но смятам, че посрещането им в страната е нещо важно. Вместо да си заравяме главите в пясъка като щрауси, нека потърсим начин за да извлечем ползи от случващото се“, казва икономистът. Той отчита, че сред мигрантите има хора, които искат да работят, както и други, които смятат да се възползват от социалната система на страната или просто да живеят в България и да си харчат парите в условията на европейска сигурност. „Нека не забравяме, че Сирия далеч не е бедна страна. Освен това там 70 на сто от населението е със средно и 20 на сто с висше образование. И друго – разликата между обикновен мигрант и човек със статут и професионална квалификация е огромна. Какво лошо има тези хора да запълнят дупките от длъжности и работни места, които българите са оставили празни или не желаят да извършват определен вид труд? “, пита риторично Ников.

Разумът и икономическата изгода

Според икономистът със създаването на условия за временно пребиваване на мигрантите и им се предлага работа там, където българите „липсват“, държавата може да допринесе значително за повишаване на своя БВП. Той смята, че дори тези от тях, които останат в България само като консуматори, също ще се превърнат в част от икономическата активност на страната.

„Разбирам реакцията на повечето българи и всъщност всеки от нас е разтревожен от бежанските вълни – не е ясно с какви намерения пътуват тези хора, не знаем дали това ни носи добро или зло. Факт е обаче, че желаем или не, то просто се случва! Затова след като не можем или нямаме възможност да се противопоставим на случващото се, по-разумно е да потърсим своята икономическа изгода. Това е съвсем нормално и всъщност доста европейски държави вече започнаха да го правят. Гърция и Италия поискаха солидни пари от ЕС за мигрантския наплив в тях!“, отбелязва икономистът Николай Ников.