28.11.2015

Четвърт век след промените, Комисията по досиетата отново потвърди /всъщност за кой ли път!/, че десет на сто от лицата, които заемат публични длъжности в България са имали вземане – даване с комунистическите тайни служби. На международната конференция „Комунистическите тайни служби – митове и реалности“ в София членката на комисията Екатерина Бончева обяви, че в наши дни 10 500 сътрудници на ДС и бившите военни разузнавателни служби продължават да пребивават във властта, но уточни, че „картинката“ далеч не е окончателна, тъй като редица структури, в това число и Българската православна църква, все още не са предали необходимите документи. В словото си министърката на вътрешните работи и вицепремиер Румяна Бъчварова се позова на мнения на експерти, че България не била сред добрите примери в Източна Европа, тъй като „ у нас не се е провела лустрация, не се е разкрила цялата истина и това е забавило преходът и неговите резултати“. Вътрешната министърка определи разкриването на истината за комунистическото управление и неговите репресивни органи като „условие за изграждането на съвременните български тайни служби“ и призова да не допускаме „сянката на миналото да се пренася и днес“.

Манежът на кукловодите

Въпросната „сянка“ обаче продължава да има конкретни измерения и в наши дни. Разследващият журналист Христо Христов, един от най-сериозните изследователи на комунистическото минало в България, изнесе разтърсващи данни, които едва ли имат аналог сред бившите комунистически държави от Централна и Източна Европа. Във всички парламенти от 1990 година досега 164 агенти на тоталитарните служби са били депутати. Всички български правителства от началото на прехода до 2013-та са „дондуркали“ 139 агенти и щатни служители на ДС от зам.-министри до премиери. Броят на назначаваните сътрудници на тодорживковите тайни служби в министерствата възлиза на няколко хиляди човека, като допреди две години само в МВР те са били 1346. Парите на демократичната вече държава са контролирани от тримата първи управители на БНБ след 1990 година, които са тайни агенти на ДС. В нароилите се с тяхна благословия 30 частни банки агентурният състав е набъбнал на 180 човека. Контролът в държавните медии БНТ, БНР и БТА е осъществяван от 131 офицери, доносници и информатори, като броят им в радиото е най-голям – цели 67 агенти. 156 са хората с тайно агентурно минало, които „оперират“ в частните електронни и печатни медии. Според Христо Христов заемането на ръководни постове от толкова много бивши сътрудници на ДС и военното разузнаване във всички ключови сфери на държавата е станало възможно поради отказът от извършването на лустрация и липсата на политическа воля за окончателна раздяла с комунистическото минало.

А как е в Германия?

„С разпускането на бившата ГДР и ликвидирането на нейната тайна полиция ние се оказахме в благоприятно положение, тъй като не се налагаше приемственост в институциите на обединена Германия“, коментира за Дойче веле Йоахим Фьорстер от Федералния комисариат за архивите на ЩАЗИ. „Бившите комунистически държави, както и България, също се опитват да преосмислят своето минало, но преливането на институциите и кадрите в тях правят процеса много по-труден. Има и нещо друго – силната германска икономика не се интересува много от миналото на бившите агенти, които днес са бизнесмени“, смята изследователят. Той разказва за случай със строителен предприемач в Берлин, който въпреки недоволството на местните жители, започнал преди две години строеж на висока сграда в район на някогашната Берлинска стена. „ Бизнесменът се оплака по телевизията, че протестите пречели на дейността му, но негови състуденти от миналото го разпознаха от екрана като някогашен доносник на ЩАЗИ и позвъниха на медиата за изясняване на случая. Човекът яростно отрече обвинението и журналистите се обърнаха към нашия архив за помощ. Проверката беше трудна, тъй като досието на лицето беше унищожено, но ние все пак открихме доказателства, че той действително е бил информатор. Предприемачът заведе съдебно дело срещу нас и го загуби. По-важното обаче е друго – в този конкретен случай става въпрос за човек забогатял по законен начин, който е станал и инвеститор. Макар да е бил информатор като студент, успехът в неговия бизнес идва много след 1990 година. Разбира се това е отделен случай, но той също е показателен“, допълва Йоахим Фьорстер от Федералния комисариат за архивите на ЩАЗИ.

Професията на ДС- генералът Алоис Лоренц

Д-р Ондржей Крайняк от Института за национална памет в Словакия също твърди, че бивши сътрудници на ДС в тогавашната Чехословакия днес са успешни предприемачи в неговата страна и заемат високи постове в различни институции и бордове на фирми. „Това са опитни хора, наясно са с различните ситуации, умеят да се ориентират в тях. Много бивши агенти останаха на работа в новите тайни ведомства, макар че последният кадрови офицер от бившите репресивни служби беше отстранен от длъжност в Словакия през 2004 година“, уточнява д-р Крайняк. Той разказва, как неотдавна бивши агенти са вдигнали паметник на комунистическия велможа Васил Биляк, на чиято съвест тежи нахлуването на Варшавския договор през 1968 в бивша Чехословакия. Нашият Институт за национална памет изнесе купища уличаващи факти за дейността на този човек, но защитниците му твърдяха, че навремето той помагал за прокарване на магистрали и благоустрояване на градовете. „Значителен брой от хората с досиета, които са учили в Москва, станаха крупни бизнесмени. Знаете ли с какво се занимава последният шеф на Чехословашката ДС ген.Алоис Лоренц, който макар осъден на година и половина затвор през 1993 година се скри в Словакия след разделянето на страната? Той стана съветник на една от тези бизнес-групировки“, признава д-р Крайняк.

„Специалните“ полски пенсионери

Според д-р Кшищоф Персак от Института за национална памет в Полша повечето от бившите хора на тайните служби са се вляли в организираната престъпност и това е станало видимо в неговата страна през 90-те години. „Други се отдадоха на активен бизнес и създадоха частни охранителни агенции – пазеха бизнесмени, имоти, складове, фирми. В известен смисъл всички тези хора бяха привилегировани, защото използваха богатия си „професионален“ опит отв миналото. Привилегиите им обаче не свършваха с това. Непосредствено след промените много от тях успяха да се възползват от старото законодателство и да получат огромни пенсии. Едва през 2007-ма в Полша беше приет специален закон, който намали огромните им доходи до нормалните пенсии за страната. И знаете ли колко поляци бяха засегнати от тази мярка? Ставаше въпрос за цели 40 хиляди офицери и сътрудници на комунистическите тайни служби!“, припомня с горчивина д-р Персак.

25.11.2015

Два дни след атентатите в Париж кабинетът на Бойко Борисов обяви, че ще приеме спешно обсъжданата от дълго време нова „Стратегия за противодействие на радикализацията на тероризма /2015 – 2020 г/“. Задачите й са предприемането на мерки срещу радикализирането на граждани и групи в обществото, пресичане на терористичната дейност и минимизиране на последствията от нея. За целта поредната стратегия предвижда изграждане на система за ранно сигнализиране на екстремистки прояви, която включва използването на информатори – „служители на първа линия“ – като полицаи, учители, здравни и социални работници, както и „подаване на сигнали“ от граждани и близки на застрашени от радикализация лица. Авторите на документа отчитат, че крайната бедност и социална изолация, с които се характеризират някои общности в страната, увеличават уязвимостта им към радикални религиозни или други идеологии, а значим рисков фактор в средата за сигурност са възможностите за пропаганда по интернет. В стратегията е предвидено изграждане на интегрирана национална система за видеонаблюдение, както и единна електронна система за регистрация на гости в местата за настаняване.

„Големият брат“ в селските къщи за гости?

Впрочем под мотото „Сигурността преди всичко“ министърката на туризма Николина Ангелкова вече обяви, че от догодина полицията и данъчните ще узнават тутакси всичко свързано с хората, които се регистрират във въпросните места за настаняване – имената им, откъде идват, домашните им адреси, целите на тяхното пътуване, дали са сами или не, кой точно ги придружава и т.н. Министърката успокои, че освен със сигурността новата мярка е свързана и с осветляването на доходите, а събираните данни ще бъдат защитени по Закона за личните данни. Поредното презастраховане на специалните служби щеше да мине почти незабелязано, ако успоредно с него парламентът не беше гласувал промени в Закона за кредитните институции, които влизат сила от първия ден на 2016 г и според експерти силно редуцират режима на банковата тайна. Промените дават право на БНБ да изгради и поддържа информационна система за титулярите и номерата на личните им банкови сметки, като достъп до тази досега конфиденциална информация ще имат съдебната власт, полицията, дирекцията “Борба с организираната престъпност” на МВР, ДАНС, НАП и Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество – все ведомства и служби, за които незаконното изтичане на данни е по-скоро правило, отколкото изключение. Мега-регистърът на БНБ ще позволи и взаимен обмен на банкова информация със страните от ЕС и САЩ.

Свободата на първо място

Изсипалите се като дъжд върху главите на българите нови мерки в борбата срещу тероризма по същество са почти излишни допълнения към съществуващите и сега Закон за мерките срещу финансиране на тероризма, Закон за мерките срещу изпиране на пари, Закон за отбраната и въоръжените сили, актуализираните наскоро антитерористични текстове в НК. Правното нормативно презастраховане на властта и специалните служби обаче води до поредните ограничения на личните права и свободи на гражданите. Според нашумелият напоследък в социалните мрежи блогър и адвокат Николай Хаджигенов разумна граница между мерките за сигурност и гражданските свободи не може да съществува, тъй като свободата е винаги и единствено на първо място. Юристът припомня, че властите в България масово злоупотребяват с подслушването и следенето, макар според статистиката на МВР разкриваемостта на престъпленията да е под 2 на сто, а до съдебната зала да достигат едва под 5 на сто от събраните със СРС-та данни. „За съжаление България отдавна притежава характеристики на полицейска държава и днес това не се е променило – тихомълком продължават да се приемат изменения на текствое в закони за следене, като всичко е с единствената цел да се упражнява масиран контрол върху гражданите“, казва адвокат Хаджигенов пред Дойче веле. Според него страната дори е прескочила стадия на полицейската държава и отново се връща направо в тоталитарните времена. „МВР и прокуратурата са безконтролни и се използват за изпълнение на различни поръчки. По южната граница е издигната ограда и там, още отпреди атенататите в Париж, се стреля на месо. Провал във всяко отншение търпят и мерките по сигурността – справка: атентата на летище Сарафово през юли 2012 г. Независимо от заплахите, обаче, правата и свободите на гражданите са върховна ценност, която по никакъв повод не бива бъде накърнявана“, е категоричен юристът.

Най-краткият път към тиранията

Непосредствено след атентатите в Париж френският президент Оланд въведе извънредно положение за срок от 3 месеца, което дава право на властите да извършват обиски в частни домове без съдебно разрешение, да налагат полицейски час, да ограничават публичните събирания и движението на хора, дори и да контролират печата. По този повод испанският в.“Ел Мундо“ веднага побърза да отбележи, че макар приоритетна, сигурността на гражданите не трябва да засяга техните демократични свободи. „Нужно е да се намери балансът. Важно е хората да съхранят своите ценности и стила си на живот. Ако това не се случи, джихадистите вече са спечелили“, коментира вестникът. В читателска дискусия по страниците на „Интернешънъл хералд трибюн“ американският адвокат Роджър Шварц, чиито близки са загинали в концлагера Аушвиц през Втората световна война написа, че поправките или евентуално частично суспендиране на конституцията в името на борбата срещу тероризма е една от най-големите заплахи за свободното общество и тя е почти толкова голяма, колкото и самият тероризъм. „Ако разрешим на властта да нахлува в личното ни пространство, да извършва обиски, като пренебрегва законните процедури, ние вече сме поели по най-краткия път към тиранията.“, пише американският юрист.

Сигурност или представа за сигурност?

Докъде може да стигне затягането на коланите по сигурността в България? В състояние ли са властите да опазят огромните масиви от лични данни от изтичането им към престъпния свят или от опасността те да бъдат използвани за икономически и политически натиск? Наистина ли специалните служби смятат, че терористи не могат да си купят безпроблемно нужната информация или да я придобият директно през интернет, след като хакери можаха успешно да блокират ключови сървъри на държавата в дните на местните избори? В името на какво точно българите са принуждавани да пожертват значителна част от личните си и граждански свободи – на сигурността или на нечии представи за сигурност? Въпроси, чиито отговори в една от най-корумпираните и бедни европейски държави могат да прозвучат особено обезпокоително.

18.11.2015

Едно от опасните последствия на терористичните атаки в Париж се оказа пробуждането на забравеното чувство за мъст сред гражданите на Европа. Драстичното засилване на мерките за сигурност и практическото „запечатване“ на границите на редица държави след атентатите недвусмислено показа, че досегашната политика на „отворени врати“ е възможно да се окаже една от жертвите на нападенията и изостреният гняв на европейците е възможно да се фокусира върху най-видимия и уязвим дразнител – бежанците и мигрантите. Неслучайно първите призиви на френския президент Оланд и председателят на ЕК Юнкер още в неделя бяха да не се допусне смесване на различните категории хора, които идват в Европа. „Онзи, който носи отговорността за нападенията в Париж не може да бъде поставян наравно с бежанците, търсещите убежище и хората, напуснали родните си места. Такъв човек е престъпник, а не бежанец“, изтъкна пред депутатите в ЕП Жан Клод-Юнкер. Непосредствено след нападенията в Париж германският вътрешен министър Томас де Мезиер също отбеляза пред журналисти в Берлин, че „начинът по който се справяме с бежанската криза по никакъв начин не трябва да се свързва с начините за борба срещу тероризма“.

А „домораслият тероризъм“?

Това, че заедно с вълните бежанци в Европа влизат и хора, които ненавиждат западната цивилизация, е неоспорим факт, макар че тяхното проникване на континента е отговорност по-скоро на европейските и специалните служби на отделните държави. Не по-малко опасно обаче е явлението наречено „доморасъл тероризъм“, което от години е проблем не само за Франция, но и за доста други европейски държави. Да припомним: атаките през юли 2005 г. в Лондон, при които загинаха 25 човека, бяха осъществени от четирима терористи, трима от които са били родени във Великобритания, а единият е живял в тази страна от години. Нападатели срещу редакцията на Шарли Абдо и еврейският супермаркет в Париж през януари бяха трима родени в Париж френски граждани от алжирски произход. Сега се оказва, че идентифицираните до този момент извършители на най-новите самоубийствени атаки във френската столица са по-скоро свързани с Франция и Белгия, отколкото със Сирия, Ирак или Либия.

Повторение на грешките от миналия век

Все пак в отговор на случилото се в центъра на Европа тези дни започва да се очертава поредния европейски риск – опасността от погроми срещу бежанците и мигрантите. Най-сериозната потенциална опасност е, че в тях могат да се включат не само всякакъв вид крайни националисти, екстремисти, неонацисти, но и уплашени и разгневени обикновени граждани. Възниква въпроса – възможно ли е ново радикализиране на Стария континент, което да го върне в страховитите 30-те и 40-те години на миналия век?

Директорката на българския офис на Европейският съвет за външна политика Весела Чернева се опасява, че зрелостта на едно общество по някакъв свой начин може да се окаже циклична, а не константна величина и обществата да започнат да забравят колко зрели са били досега и да се насочат към повторение на своите грешки. „Много се надявам като цяло зрелостта на европейците да се окаже по-силна от този първичен инстинкт да се тръгва срещу другия, който „може би е“, или „има само някаква вероятност“ да е част от терористична мрежа. Затова е нужно да направим разликата между бежанци, икономически мигранти и терористи. Това са три съвсем различни категории и това го видяхме от атентите в Париж и преди тях срещу вестника Шарли Абдо“, каза пред ДВ Весела Чернева. Нейният колега-политолог Вит Новотни, анализатор в Центъра за европейски изследвания Вилфрид Мартенс, смята от своя страна, че политиците от европейския елит и най-вече онези, които сега са във властта, следва да се въздържат от послания, насаждащи омраза срещу мигрантите. „Искрено се надявам, че европейските политически партии са готови да поемат това важно предизвикателство“, каза пред ДВ представителят на изследователския център на ЕНП в Брюксел Новотни от Чехия.

Страховете на християнска Сърбия

Никола Ковачевич, юридически съветник в Центъра за човешки права в Белград е убеден, че след атентатите в Париж крайно десните и леви формации, както и неонацистките движения неизбежно започват да се разрастват. „В Сърбия много от тези партии видимо набират популярност, макар че правителството ги държи под око“, признава Ковачевич пред ДВ. „Да, сръбските граждани си дават ясна сметка, че става въпрос за възможни пробиви в сигурността, за заплахи от терористични нападения. Дори повече, ние сме християнска държава и мнозина се опасяват, че нашите религиозни ценности също могат да изпаднат в риск от вълните бежанци и мигранти от мюсюлманския свят. Аз обаче смятам, че с подходящи аргументи може успешно да се отговори на тези страхове. И още – ако бежанската вълна бъде овладяна по правилния начин, Сърбия може да се възползва от миграцията икономически и за засилване на етно-културното разнообразие. В крайна сметка това може да ни помогне да станем членка на ЕС“, е убеден белградският правозащитник.

Хабитатът на дивата свиня

Една от най-големите трудности в България е настроението на населението срещу бежанците, което естествено ще се засили след най-новите атентати в Париж. Тези дни медиите се изпълниха с подробности как генерал и бивш главен секретар на МВР успял да залови по време на лов 34 афганистанци, пресекли нелегално българо-турската граница. В печата генералът намеква многозначително, че бегълците били като „струговани, атлетични“, но не обяснява защо тези заподозряни като подготвени физически терористи уплашени са чакали някой да ги открие в българските храсталаци и съвсем доброволно са се предали, като са налягали по земята, ужасени от чифтето на ловджията-герой. Подобни подробности обаче едва ли имат значение за българската публика, която хем е доволна, че потенциалната „опасност“ в зародиш от обикновен ловец-генерал, хем е получила ободрителната доза ксенофобски адреналин. Най-разтърсващи в този случай са думите на концесионера на ловното поле Осман баир, където се е разиграла случката с мигрантите, който откровено споделя: „Ние се грижим за популацията на дива свиня, а при непрекъснатото минаване на хора се отъпкват пътеки и оставят боклуци. Така се премества хабитатът на свинята”.

„Достоен“ аргумент, след който всякакъв хуманитарен коментар е излишен.

09.11.15

В България „каналджия“ отдавна не означава само майстор по тръбопроводите. По данни на МВР броят на българите, които прекарват нелегални мигранти през територията на страната към Западна Европа, надхвърля 250 човека и редиците им постоянно се увеличават. Защото в най-бедната европейска държава, където доходите на всеки пети гражданин са под линията на официалната бедност, „каналджийство“ е не само начин за препитание. То е и доходен бизнес. В публикация по повод гибелта на 71 мигранти, изоставени да се задушат това лято в хладилен камион на магистралата А4 в Австрия, германското сп.“Шпигел“ цитира майката на единия от замесените каналджии, Методи Г., известен като „Мите крика“, от Лом: „Знам, много хора от нашия район се занимават с доходния бизнес около бежанците. Не бива да се учудвате, че бедните българи помагат на мигрантите да минават през европейските граници. Ето, сирийците, например, са заможни хора и те имат пари да си платят за пътуването“, коментира жената от най-бедния северозападен район на България и Европа. От своя страна американският „Уолстриит джърнъл“, който преди месец подробно описа трескавата каналджийска дейност около софийския Лъвов мост, цитира заместник-вътрешния министър Филип Гунев: “В България има престъпници на различни нива, които предлагат своите незаконни услуги по всички звена на каналджийската верига. Който контролират парите, той контролира хората и целия бизнес“.

Клеймото „трафикант“

Германският правозащитник Матиас Фидлер е член на Мрежата за изследване на критични гранични и миграционни режими „Критнет“ и участник в проекта „Бордермониторинг“ за България. Той знае добре, че страната е най-бедната европейска държава и трудностите, които произтичат от това. „Ако Брюксел се вгледа по-внимателно в проблема едва ли ще се изненада от броя на българските граждани, готови да станат каналджии за пари, независимо дали го правят чрез криминални мафиотски структури или индивидуално. Има и още нещо. Например днес говорим по един много положителен начин за хората, които в миналото са помагали на граждани от бившата ГДР да избягат в Западна Германия. В наши дни лицата, които помагат на бежанците да спасят живота си от ужасите на войната и на мигрантите, които се стремят към по-добър живот, са демонизирани с клеймото „трафиканти на хора“. Със струпването на все повече структури и техника на FRONTEX и EURODAC по външните граници на ЕС се получава сюрреалистичната ситуация, която се изразява в това, че влизането на бежанци на Стария континент без помощта на опитни помагачи в този бизнес, е отново толкова невъзможно, колкото и в годините на Студената война“, казва Матиас Фидлер пред ДВ. Германският правозащитник е убеден, че мигрантите ползват услугите на каналджии само защото официален и легален път за тях към Европа няма. „Повечето от тези бежанците пристигат в европейските държави нелегално, поради което мисля, че политиката за изграждане на телени огради, стени и електронни системи по границите следва да се преосмисли. Вместо да преодоляват рисково загражденията, мигрантите и бежанците следва да получат възможност да влизат в Европа по законен начин“, казва Фидлер.

Кога каналджиите стават излишни?

Подобна позиция защитава и българската журналистка Светла Енчева. В статия в електронния сайт Marginalia, след като очертава разликите между „трафик на хора“ и „каналджийство“, тя отговаря на въпроса защо бежанците прибягват до услугите на каналджии по следния начин: „Защото няма легален начин да отидат в сигурна страна, където да потърсят убежище. Колкото повече и по-отчаяни са бягащите хора, толкова по-голяма е вероятността каналджиите да им вземат възможно повече пари срещу възможно по-малка сигурност“. Журналистката отчита, че каналджиите „не са цвете за мирисане“, тъй като използват хора в уязвимо състояние, обогатяват се от трагедията им, излагат ги на допълнителни рискове, понякога на смърт, но въпреки това, тези хора са единственият шанс на бежанците. Затова предлагане на каналджийски „услуги“ има, защото има търсене. Журналистката е убедена, че ако съществува легална процедура да се потърси убежище, ако не се налага за тази цел да се преминават незаконно морета и граници, каналджиите ще станат излишни.

Санкции или възможности?

Всеки ден почти българските медии съобщават за изоставени по пътя им мигранти и бежанци, за бързо преквалифициране на крадци и други криминално проявени лица в каналджии, за масирани акции на МВР и ДАНС по задържане на трафикантите. Дори повече. Полицията вече информира за практиката шофьорите на нелегалните мигранти да се наемат от средите на български граждани с чисто съдебно минало. Защо, ли? Ами защото при евентуално залавяне съдебната процедура за тях е бърза или те сключват споразумение с прокуратурата, а наказанията обикновено са условни. Въпреки това управляващите твърдят, че успешно се справят с охраната на външната граница на ЕС в България, че истинските престъпници всъщност са каналджиите за които са нужни още по-строги санкции, и че новите защитни съоръжения по границата трябва да бъдат доизградени час по-скоро, с което каналджийството щяло да изчезне.

Което е въпрос на политическа концепция, впрочем. И на вярно тълкуване на закона за търсенето и предлагането в крайна сметка.

05.11.2015

„Заловиха ни, удряха ни и ни изпратиха в лагер“ – това разказват пред френското радио RFI афганистански мигранти, успели след 20-дневно задържане в България да се доберат до Цариброд на територията на Сърбия. Радиото, цитирано от агенция Фокус пояснява, че всички бегълци са разказвали една и съща история – за насилията от страна на българската полиция. В края на октомври активисти от проекта за наблюдение на българските граници, който е част от намиращата се в Мюнхен асоциация „bordermonitoring.eu e.V.“ публикува на своята интернет-страница данни за тясното сътрудничеството между българската Гранична полиция и ловните дружинки в района на Малко Търново. Наблюдателите предават разказите на група от 30 мигранти, които били арестувани от местни ловджии край село Евренозово, а граничните полицаи били повикани след това. „През същия този ден стотици дясно настроени протестиращи излязоха по улиците на София за да изразят подкрепата си за граничния полицай, който на 15 октомври застреля край град Средец афганистански мигрант“, допълват авторите на публикацията. Активистите отбелязват също, че хуманитарни доброволци в Димитровград до българо-сръбската граница, също са събрали многобройни показания на бежанци, свързани с „ограбвания, побоища и арести на мигранти от страна на полицията“ в България.

Полицаите ни биеха и обираха

Германски доброволци от друга правозащитна формация – „Бордъруоч България“ – в продължение на няколко дни са разговаряли с пристигнали в Димитровград от България мигранти. В интернет наблюдателите публикуваха разтърсващите преживявания на група жени, деца и мъже от Ирак. Ето част от техния разказ: „Българската полиция ни държа 17 дни в софийски затвор защото нелегалното сме минали турско-българската граница. В групата ни имаше 6 деца, като най-малкото беше бебе едва на седмица. В продължение на дни не ни даваха вода и храна. Не ни разрешаваха да ходим до тоалетна и се налагаше да използваме бутилки. Полицаите ни биеха и обираха. Отнеха ни всичко – мобилни телефони, семейни снимки, пари. Принуждаваха ни да събираме боклук в района на затвора. Преди да ни освободят възрастните бяхме отново малтретирани, а децата блъскани грубо. Жена-полицайка биеше жените. Нас, мъжете ни строяваха голи и ни удряха с палки. С маркучи ни обливаха със студена вода. Полицаите водеха кучета и се гавреха с нас, стараеха се да ни унижават“, отбелязват германските доброволци в поместения в социалните мрежи свой доклад от 17 октомври 2015 г.

“Дебили, лъжци и измамници“

Полицейското насилие спрямо нелегалните мигранти в България далеч не е прецедент. През септември миналата година правозащитната организация “Хюман Райтс Уоч” и Европейската комисия против расизма и нетолерантността към Съвета на Европа остро разкритикуваха България заради няколко случая на насилие по границата и изхвърляне през граничната бразда на бременни жени и деца. В свой доклад “Хюман Райтс Уоч” представи три случая, когато чужденци са били бити от полицаи на българската граница с палки и ритници. Един от потърпевшите разказваше, че бил довлечен до границата с Турция и прогонен. В априлския си доклад  “План за овладяване” през същата година, “Хюман Райтс Уоч” констатира 44 инцидента, включващи най-малко 519 души, при които българската гранична полиция е арестувала и връщала масово в Турция търсещи убежище, бежанци и мигранти. В документа се посочваше, че някои от тези случаи са включвали прекомерна употреба на сила от страна на българската гранична полиция, в това число бой и употреба на огнестрелно оръжие. Подобни данни тогава обявиха и други правозащитни организации. Както е известно констатациите в доклада бяха отхвърлени от тогавашния вътрешен министър Цветлин Йовчев, а бившият шеф на ДАБ Чирпанлиев нарече международната правозащитна организация “дебили, лъжци и измамници, които по нагъл, циничен, лъжлив начин заблуждават общественото мнение”.

Нищо ново около южната граница

Опитахме се да разберем становището на МВР и на неговата Главна дирекция „Гранична полиция“ по най-новите данни за полицейско насилие спрямо нелегалните мигранти, но вероятно неспокойната обстановка около полицейските бунтове в страната попречи на ведомството да направи своевременно необходимата проверка.

За разлика от властите обаче, номинираната от БХК за Човек на годината за 2014-та доброволка в приемателния център за бежанци в Харманли Лидия Стайкова каза пред ДВ, че напоследък отбягва да слуша разказите на мигранти за насилията срещу тях, защото те неизменно са едни и същи. „Историите в докладите на наблюдателите са типични, лично съм чувала от хората за подобни случки, в признанията им няма нищо ново. Самата аз съм имала случай да звъня на Гранична полиция за да ги моля да открият изгубила се група с жени и деца край границата. След това тези хора са били пребивани от бой и връщани обратно в Турция. Затова предпочитам да не слушам повече за тези неща“, признава доброволката. И допълва : “Никак не съм сигурна, че повечето чужденци в центровете ще дочакат пролетта за да потеглят отново на запад. Както се вижда броят им у нас сега съвсем не е голям, което означава, че въпреки настъпващите студове повечето от тях бързат да напуснат България.“

Онова, което Лидия Стайкова с достойнство си спести да уточни вероятно беше: „Те всъщност бързат да избягат от България“.