24.02.2016

„България е фронтова държава – има отворен фронт към Турция и Гърция“. Това обяви тези дни в радиоефира бившият военен министър Бойко Ноев и призова българите спешно да се захванат със защитата на своите граници. В случая – от все по-засилващата се нестабилност в Турция, която се е „гмурнала в гражданска война“, както и от гнева на гръцките фермери, които с тихата подкрепа на своите власти използвали България и нейния глас в ЕК за да се помогне на тяхната страна. „Гърция ще отпадне от еврозоната и в това няма никакво съмнение, ще бъде провалена държава. Какво ще стане с гръцката държава и гръцкото общество никой не знае“, предупреди военния експерт.

По източния български фронт

Подобна теза, но свързана с черноморската съседка на България, защити в началото на този месец и медийния външнополитически гуру Тома Томов. След като поясни по телевизора, че „бъдещето на Русия ще бъде поставено под въпрос ако Путин се провали сега“ и че майсторската икономическа и финансова война, която американците водят срещу него е „равностойна на ядрена война“, коментаторът заключи за България: „Ние сме фронтова държава и това трябва да е ясно на всички. Идва време на Студена война, а тя означава мръсна пропаганда“.

Във раздухването на фронтовата психоза логично участва и бившият офицер от комунистическите тайни служби, сега независим депутат Велизар Енчев. По повод промените в Закона за отбраната, свързани с охраната на българското небе съвместно с НАТО, депутатът декларира от парламентарната трибуна, че „от днес ставаме фронтова държава, тъй като обявяваме символична война на Русия“ и побърза да направи връзка с обявената през 1941 година символична война срещу САЩ и Великобритания, довела до тежките бомбардировки на София и други български градове.

Заплахи отвсякъде ?

Естествено Томов и Енчев едва ли казват нищо ново. Те просто повтарят тезите на бившия президент и агент от ДС Георги Първанов, сега лидер на партия в управляващата коалиция. През лятото на миналата година по повод предстоящи съвместни учения на НАТО в България Първанов констатира пред медиите, че България вече се възприемала като фронтова държава, а американските танкове, които сме били готови да приемем, ни превръщали в мишена. „Руският народ се изпълва с напрежение срещу България, затова ги няма туристите, изтеглят се собствениците на имоти, не се случват инвестиции и търговии“, предупреди страховито бившия президент.

Безспорният капацитет по въпросите на националната сигурност и професор в НБУ Димитър Йончев тогава също прозря опасност, но от друга посока. В интервю за левия в. „Дума“ на въпрос дали съществува опасност бежанската вълна да внесе в България външен ислямизъм, военният експерт поясни, че не бива да се позволява изкуствено създаване на огнища на напрежение в България. „Защото след като се обяви линията “фронтова държава”, бъдете сигурни, че следващата стъпка ще е да се организират най-различни конфликтни ситуации, за да се държи общественото мнение нагнетявано“, каза проф.Йончев.

Новата Отечествена хибридна война

Под различен ъгъл видя „фронтовото“ положение на България и бившия посланик в Москва и външнополитически анализатор Илиян Василев. Преди няколко месеца той посочи в интернет, че страната успешно е навлязла в епицентъра на пропагандната хибридна война на Путин щом и Пловдивският Митрополит Николай, известен с близките се връзки с Руската православна църква, е успял да включи БПЦ в канонадата по бежанската тема, винаги съчетана с рефрена – Америка е виновна. “Ние сме част от фронтовата линия в Новата Отечествена Хибридна Война, основен залог в която е оставането на руския президент на власт“, обобщи тогава Илиян Василев.

Председателят на Центъра за Балкански и Черноморски изследвания и бивш анализатор в отдела за национална сигурност на американската Корпорация Алекс Алексиев също дефинира опасностите за България, която по думите му се намира в един изключително невралгичен район. „Особено сега, след като две империи са имали претенции към нас – руската и турската, и те се сблъскват, ние сме едва ли не място на полесражение, ставаме фронтова държава и американците разбират това“, обобщи наскоро за излизащо онлайн издание Алексиев.

Огненият вътрешен фронт

И докато анализатори и коментатори определят заплахите за страната като идващи отвън, обикновените българи отдавна воюват в своите вътрешни сражения. Епизоди от битките – колкото щеш! Завчера в централен столичен мол банкови обирджии откриха огън с „Калашници“ и по някакво чудо при стрелбата нямаше убити и ранени. В края на миналата година наемни убийци извадиха гранатомети срещу бронирания автомобил на бизнесмена,политик и доцент в УНСС Алексей Петров. И изстреляха няколко снаряда в гъсто населен софийски жилищен квартал! По случайност тогава взривове и жертви не се получиха, но докога това ще бъде така ? Глупав ПР или не, но българския премиер Бойко Борисов все пак получи знаково писмо с патрон и заплахи за убийство в него. А нали той е човека, който се похвали пред британския си колега, че цели трима папи са го галили по главата. В същото време най-скандалният от години магнат и депутат от ДПС Делян Пеевски бе „обезопасен“ със специална охрана от НСО заради сигнали за готвено покушение срещу него. Всичко това само в столицата, докато по селата озверели от мизерия разбойници методично избиват старци за да им задигнатт пенсията, обират се пощенски клонове и банкомати. Маскирани бандити не спират да нападат граждани, опожаряват автомобили, мафията час по час си разчиства сметките с някоя „загадъчна“ екзекуция или поръчково убийство. По пътищата всеки ден се избиват при автокатастрофи млади хора, загиватт цели семейства с деца. Корупцията, рекетът и насилието отдавна са „бойно“ всекидневие за повечето граждани на страната.

При това положение едва ли все още има съмнения, че България е една реална фронтова територия. Най-тревожното обаче е, че това го знаят и онези, които действително я заплашват отвън.

17.02.2016

След мъчителни колебания и мощен натиск от страна на коалиционната лява Алтернатива за българското възраждане/АБВ/, правителството на ГЕРБ уважи решението на кабинета на Орешарски от юни 2014 и номинира Ирина Георгиева Бокова за поста Генерален секретар на ООН. Официалната аргументация за този избор е, че с „биографията си и натрупания опит г-жа Бокова може да бъде една от значимите кандидатури“ в предстоящата кампания за високия пост. Постоянното представителство на България в световната организация тутакси официално уведоми Генералния секретар Бан Ки Мун за издигането на кандидатурата, а руската и китайска секция дори вече публикуваха съобщението на сайта на ООН. Така сегашният Генерален директор на ЮНЕСКО, някогашна зам.-министърка на външните работи в правителството на Жан Виденов и българска посланичка във Франция и Монако, потегли в надпреварата за покоряване на „Еверест“-а на световната дипломация.

От „Осанна“ до „Разпнете я“!

Как светът ще погледне на кандидатурата на Бокова за най-високия пост в сградата на Първо авеню в Манхатън предстои да се разбере, но избора на официална София светкавично докара до свистене парата в местното политическо гърне. Основните парламентарни сили ГЕРБ, БСП и ДПС радостно обявиха, че са посочили „най-добрата кандидатура“, макар социалистите и АБВ да се завайкаха, че номинирането било закъсняло и това щяло да предизвика рискове в предстоящата международна кампания. Опозиционната дясна ДСБ от РБ обяви в декларация, че нейните избиратели приемат номинацията „като жест към кръговете, свързани с комунистическото минало на страната, от които г-жа Бокова не се е разграничила“, а организацията „Протестна мрежа“ директно обвини кабинета, че се е „поддал на политическия рекет на агентурата на ДС у нас“, а правителството „се е подиграло с жертвите на комунизма и с паметта на избитите участници в антикомунистическата съпротива“. Още през януари в Ню Йорк премиерът Борисов беше обявил, че „Бокова може да разчита на подкрепа от страна на правителството при кандидатура за поста генерален секретар на ООН“ и затова сега запази мълчание, докато тези дни по телевизията външният министър Даниел Митов изрази разочарованието си „ от целия истеричен, писклив, фалцетен тон, с който напоследък се говори по тази тема“.

Аксиомите на Соломон Паси

Все пак висящ остана въпроса защо на вътрешната финална права Ирина Бокова, дипломат с безспорен международен авторитет макар и от комунистически произход, успя се наложи пред икономически прагматичната Кристалина Георгиева, чиито професионални достойнства продължават набират карати в ЕК?

Бившият външен министър д-р Соломон Паси уточнява , че системата на ООН е много чувствителна към географския принцип на разпределение на отговорностите. Според него една от първите аксиоми е, че не може две организации на ООН да се оглавяват едновременно от една и съща нация. „Това означава, че до края на 2017-та, когато изтича мандата на Ирина Бокова в ЮНЕСКО няма как друг българин да оглави и ООН. От което следва, че изборът беше “или Бокова, или никой българин”. Затова правителството взе единствено правилното решение и се спря на Ирина. Състезанието сега ще е много по-оспорвано от всички, които аз помня досега, така че кандидат фаворит няма. Ирина стартира от високия пиедестал на ЮНЕСКО и това голям плюс“, е убеден Паси. Бившият външен министър очаква, че „за“ или „срещу“ всеки от кандидатите могат да излизат разнообразни и противоречиви материали, както напр. историята на Хилари Клинтън с имейлите. „Ще е тъжно обаче, ако хейтърската пропаганда тръгва от собствената ти страна. А за нас е крайно време да се разделим със славата на народ, който топи комшията за удоволствие. Вярвам, че с професионализма на българската дипломация ще постигнем много в тази световна битка. Какъвто и да е нейният естествен изход, тя ще е или малка или по-голяма победа, но няма да е загуба“, е уверен Соломон Паси.

Българските vs международните страсти

Политологът Огнян Минчев отчита, че кандидатурата на Ирина Бокова поражда много повече вътрешно-български, отколкото международни страсти. „Комисарката Кристалина Георгиева е безспорно много стойностна алтернатива на кандидатурата на Бокова, но не съм сигурен доколко самата тя бе ангажирана с подобна възможност или просто беше спрягана като възможност за избягване на номинацията на Бокова. От гледна точка на съотношението на международно значими фактори, Ирина Бокова тепърва предстои да убеди всички членове на Съвета за сигурност в своята кандидатура. За Русия и Франция се смята, че биха я подкрепили. За САЩ и Великобритания това не е толкова сигурно – предстои да видим техните реакции. Твърди се, че в средите на Демократическата партия на САЩ г-жа Бокова би имала по-сериозни шансове за утвърждаване, отколкото при републиканците. От значение, разбира се ще бъдат и оценките за другите кандидати“, прогнозира  Огнян Минчев.

Чудото на Борисов предстои

Политологът Димитър Бечев, директор на Представителството на Европейския съвет за външна политика в София, също смята, че г-жа Бокова и българското правителство тепърва трябва да убедят 5-те постоянните членки на Съвета за сигурност на ООН – САЩ, Русия, Обединеното кралство, Франция и Китай – в целесъобразността на нейната кандидатура. „Не е изключено и Руската Федерация в крайна сметка да даде подкрепата си за кандидат, който е приемлив за САЩ. Доколкото стана ясно, помощник-държавният секретар Виктория Нюланд е заявила пред премиера Борисов, че САЩ няма да одобрят кандидатурата на г-жа Бокова. Великобритания също изглежда скептично настроена. Но, разбира се, българският премиер може да постигне чудо и да убеди западните си партньори в достойнствата на нашата кандидатура“, коментира  от САЩ Димитър Бечев.

Забравеното национално помирение

И все пак какъв е печелившия ход за България при тази кандидатура – страната да следва националния си интерес във външната политика или да  настройва межуднародните си отношения според вътрешнополитическия  камертон?

Огнян Минчев е убеден, че българския вътрешнополитически дебат не бива да бъде определящ по отношение на шансовете за един или друг българин да се утвърди на международно ниво. „Въпреки това съзнавам, че встрастеността на българските спорове е неизбежна – поне докато не бъде постигнато национално помирение за гражданската война от 20 век“, отбелязва политологът.

Бившият външен министър Соломон Паси вярва, че с професионализма на българската дипломация страната ще постигне много в тази световна битка. „Какъвто и да е нейният естествен изход, тя ще е или малка или по-голяма победа, но не и загуба. Днес трябва да мислим как да обединим Източна Европа, а не как да продължим разделението на нацията, започнало през 1944 година, ако не и много по-рано“, обобщава Соломон Паси.

  15.02.2016

„Българският медиен бранш не може да избяга от лошата си слава“. Това констатира ръководителят на Медийната програма за Югоизточна Европа на фондация „Конрад Аденауер“ Кристиян Шпар в началото на представянето на резултатите от 8-то проучване на общественото мнение и доклад за българските медии през 2015 година, извършено съвместно с българската фондация „Медийна демокрация“. Изследването констатира, че 65 на сто от българите не смятат медиите си за независими, че макар да няма системен начин върху критичните журналисти в България се наблюдават „различни видове влияние от политически фигури, медийни собственици и рекламни фирми“, че несигурните трудови отношения и автоцензура ограничават медийната свобода. „И макар доверието към онлайн медиите да се е повишило, а то е защото навиците на хората се променят, това не означава непременно доверие и в тези медии“, отбеляза Кристиян Шпар.

Комфорт на медйното дъно

Всички наблюдатели на българската медийна среда през миналата година единодушно са й дали ниска оценка. Това са авторитетни организации като Репортери без граници, ОССЕ, Фриидъм хаус. В индекса за цялостното състояние на свободата, изготвен съвместно от американски организации като CATO и „Fraser” , германската фондация Фридрих Науман и няколко други институти, България е поставена на предпоследно място преди Гърция с констатацията за „политически натиск и контрол върху медийното съдържание”. Държавният департамент на САЩ в доклада си за състоянието на демокрацията и човешките права в света посочи, че „непрозрачната медийна собственост и голямата концентрация на медии в няколко конгломерата остават най-значимата слабост на българските медии”. Годишният Индекс на свободата на пресата на „Репортери без граници” отреди на България 106-то място сред 180 наблюдавани държави, след като през 2014 г. бе достигната психологическата граница на стотната позиция. Слабият резултат устойчиво постави България на последно място по свобода на медиите сред всички държави, членки на ЕС.

Възходът на езика на омразата

Изпълнителният директор на фондация „Медийна демокрация“ доц. Орлин Спасов обобщи, че като цяло картината на медийната 2015 г. се характеризира с практическо отсъствие на позитивни промени и със запазване на познатото статукво. „В крайна сметка критиката, отправяна непрекъснато към медиите постепенно започна да се възприема почти като естествен фон и шум, който няма капацитета да доведе до задействане на институциите и не смущава работата на медиите. Партиите сякаш останаха по-заинтересовани от липсата на промени и от запазване на доста удобното очевидно за тях статукво“, обяви медийния експерт и допълни, че отговорност за негативните оценки в крайна сметка не е била поета от никого, което според него е показателен факт.

В своята част от изследването доц. Спасов акцентира и върху друг остър медиен проблем – възхода на езика на омразата. „Засилената употреба на езика на омразата се превърна в един от ключовите маркери за изключителна медийна поляризация и отвори пространство за тиражиране на крайни възгледи, често близки до расизма и ксенофобията. Казано иначе, през изминалата година в някои медии се наблюдаваше подмяна на аргумента с директен израз на омраза към опонента“, обобщи доц. Спасов.

Франкенщановски образ и идеологически симпатии

Анализаторката от фондация „Медийна демокрация“ Николета Даскалова от своя страна очерта „хибридизацията“ на отделните медийни полета с преплитането на жълтото и сериозното, на традиционните медии и социалните мрежи в интернет, както и радикализирането на медийното говорене. Според Даскалова таблоидният печат, подкрепен от свои още по-крайни онлайн партньори, е успял да конструира „мета образ на злото“, съчетаващ по конспиративен и „антибългарски” замисъл различни субекти. Например: политическата класа и управляващите като цяло; граждани и неправителствени организации – „Протестна мрежа” и участниците в протестите през 2013 г„Америка за България”; правозащитници, либерално ориентирани активисти, Европейския съюз, САЩ и Турция; малцинства – роми, бежанци и мигранти; и медии – основно изданията на „Икономедиа”, а понякога и медии като „Дойче Веле”, „Клуб Z” и „Медиапул”, посочи Николета Даскалова. И обобщи: „Сериозните ефекти от тази мащабна война са свързани не толкова с противопоставянето само по себе си/…/ Рисковете се крият в инструментите, с които си служи тази подривност. Сред тях са фриволното съчиняване на компромати, жонглирането със слухове, спекулирането с непроверена и непроверима информация, позоваването на неясни източници, всяването на страх и насаждането на крайна нетърпимост. Всичко това не само деградира качеството на журналистиката, но срива цялостното ниво на обществено-политически дебат. Още повече, когато подобни подходи излизат от границите на таблоидния печат, за да се слеят в културата на медийния мейнстрийм“, обобщи Николета Даскалова от фондация „Медийна демокрация“.

Да, всичко това е част от регистрираното в българските медии през 2015-та. Какво ще сътворят те през тази година тепърва предстои да видим. Във всички случаи началото е твърде обещаващо.

10.02.2016

Българинът може да бъде спокоен. Неговото „турско робство“ отново беше спасено, този път с цената на една министерска оставка. И на тържествените обещания на всички участници в затихващата разправия, че никога повече няма да се съмняват в своето робско минало. А за да бъде триумфът на здравите исторически сили наистина пълен в чест на терминологичната победа, край Дунава светнаха с цветовете на българския трикольор лампичките върху новата статуя на владетеля на Видинското царство Иван Срацимир. За да се нареди тя до славната скулптурна фигура на изцъкленият цар Самуил в София и подготвяната за откриване, все още загадъчна статуя на цар Борис I срещу църквата Свети седмочисленици.

В тъмните покои на историята

През второто десетилетие на 21 век в изчезващата демографски България се наблюдават някои странни явления. Вместо да гледа напред в бъдещето, част от политическата класа все по-често изпада в тежък носталгичен унес, като със зъби и нокти започва да брани тъмните покои на националното минало. В ход например, е поредната масирана кампания за закриване на Комисията по досиетата. Нарастващото любопитство на изследователи и общество към деянията на кадровите офицери от ДС, на военните разузнавачи и към забранените от закона досиетата на починали вече лица, се сблъсква с твърдата решимост върху тези важни исторически източници за тоталитарния режим да остане забраната с гриф „строго секретно“. Сиреч, пропагандните митове за репресивния „патриотизъм“ и служба в името на „тоталитарната“ родина, да си останат непокътнато хербаризирани в съзнанието на новите поколения.

Казармата, казармата!

А и как другояче да си обясним продължаващата патологична привързаност към няколкото съветски МИГ-ове ветерани, от които се очаква да охраняват българското, а и на НАТО, въздушно пространство. При това съоръжени с примитивна електроника и двигатели втора, та дори и трета употреба? Мантрата, че историческото съветско оръжие продължава да е непобедимо, както и че връщането на казармата ще направи от младите българи истински мъже, продължава вече трето десетилетие да бушува в съзнанието на неподозирано голям брой българи. Без никой сериозно да си зададе въпроса в какви казарми и поделения ще бъдат настанени бъдещите редовни войници, кой и с какви средства ще финансира тяхното облекло, изхранване, съвременно оборудване и други такива едни неща?

Димки срещу доклада на ЕК

Какво е обяснението за тези устойчиви нагласи? Дали тъкмо в тях не се крие и причината, че българите се самоопределят като една от най-нещастните нации в света и се очертават като европейски политически неудачници?

Д-р Даниел Смилов от Центъра за либерални стратегии изброи пред Дойче веле три причини за тези нелепости. Първата е, че сегашното правителство е загубило стратегическа ориентация за това, което прави и търси сламки на популярност, за които да се хване. „Министерският пост на проф. Тодор Танев отдавна беше под въпрос, но начинът по който той в крайна сметка беше сменен, се оказа панически опит да се отклони вниманието от наистина тежките критики в доклада на ЕК. Вместо проблемите да се атакуват съдържателно, пуска се разсейваща димка“, смята политологът.

Соцносталгия и патетично русофилство

Като втора причина Смилов отчита безпътицата на българската левица. „И в други пост-социалистически държави левицата е в тежка криза, Унгария и Полша са очевидни примери за това. Но у нас безпътицата доведе до вкопчването на БСП в соцносталгията и патетичното русофилство. Сега всъщност това разгражда образа им на европейска левица, който с много труд бяха започнали да придобиват в началото на 21 век. Казано иначе, те се връщат в миналия 20-ти век. За това им помага и очевидното агресивно поведение на Русия в рамките на т.нар. „хибридна война“, констатира политологът. И отчита, че България се е напълнила с медии и сайтове, които непрекъснато славословят руското оръжие, громят „прехода“, оплакват България. „Руските пари нямаше да дават ефект, ако българската левица не подготвя почвата. Парадоксът е, че по този начин лявото не трупа доверие в себе си, а по-скоро руши вярата на българите, че заедно могат да постигнат смислени неща. А това наистина е опасно“, предупреждава анализаторът.

Нелепите решения

В отслабването на ЕС и възхода на национал-популизма Даниел Смилов вижда третата причина за сегашното объркване на обществото. Той припомня, как повече от десетилетие България е живяла под крилото на силен център в ЕС и напредъкът й е бил безпрецедентен. „Сега обаче страната навлиза в период, в който здравината на собствените институции, отговорността на националните политици и партии става все по-решаваща. И в това има от какво да се притесняваме, тъй като родната сцена е изпълнена предимно със ситуационни играчи и инженерни проекти на корпоративни структури. В борбата за популярност вече никой не се свени да вади етнически, расистки и всякакви други карти. Медийната среда усилва тази тенденция като „награждава“ тези, които отиват отвъд премереното, разумното и работещото. По този начин на всеки проблем се търси най-екстравагантното и нелепо решение“, обобщава Даниел Смилов.

03.02.2016

„Използването на историята по манипулативен начин, на което за жалост ставаме свидетели не за първи път, възмущава. И то не само защото така се неглижират достиженията на академичното знание, но и защото историята се превръща в инструмент за прокарване на изкуствени разделения в българското общество, които с нищо не допринасят нито за националното самочувстие, нито за изграждането на модерната българска идентичност“. Това е обобщението на з отвореното писмо на група историци от БАН, разпространено тези дни в български и чуждестранни медии. Поводът – публичния дебат за това как да се нарича в учебниците по история 5-вековния период, в който българите са били поданици на Османската империя. Групата от 8 хабилитирани специалисти, които от години се занимават с изследвания на периода от 15 до 19 век в българската история са категорични, че не „турско робство“, а терминът „османско владичество/власт/управление/господство“ е международно утвърден научен термин за обозначаване на режима, при който са живели подвластните на Османската империя народи и същата тази терминология се използва в историографията на съседните на България балкански държави.
Раята не е била роб
Всъщност терминологичната война между по-храбрите историци и новоизпечените български националисти започна през 2009 година, когато в серия интервюта и свои публикации проф.д-р Кръстьо Манчев от Института по балканистика при БАН първи се осмели да изрече какво точно е робство и да докаже с научни факти, че в „космополитната Османска империя такова нещо не е имало“. Тутакси върху беловласата глава на авторитетния балканист и автор на многобройни научни изследвания се изсипаха огън и жупел с отворени писма и заплахи от страна на различни националистически формации. Тезите му бяха окачествени като „циничи“, „атибългарски“ и „антинаучни“, а самият той беше обвинен, че се е поставил в услуга на „външни, враждебни на българщината интереси“. През 2011 г. проф. Манчев повтори пред Дойче веле: „ Раята е била зависима, но зависимост и робство са две различни неща. Раята не е била роб, роб е онзи, който няма собственост, той е собственост на някого, докато нашите селяни са имали собствени ниви, дворовете са били пълни с челяд и със стока, притежавали са имоти и са пътували по света. Османската империя се е простирала от Диарбекир до Виена, не е имало никакви граници. Нашият българин е можел да бъде в Букурещ, в Смирна, можел е да отвори дюкян, да развива някакъв занаят, да търгува. Имали сме много богати хора. Идете в Копривщица, погледнете старата част на Пловдив – възможно ли е това, което съществува там, да е било градено при робство?”
Провокация към националната памет?
През пролетта на 2007 г. по темата експлодира нов скандал. Тогава двама изкуствоведи – българката Мартина Балева и германецът Улф Брунбауер от Института за Източна Европа към Берлинския свободен университет се опитаха да представят резултатите от свое изследване свързано с изобразяването на клането в Батак в живописта. И по-специално в картината на полския живописец Антони Пиотровски, както и въпроса за ролята на кръвопролитията от 1876 г. в колективната памет на България. В изпреварваща събитието остра прокламация тогавашният президент, историк по образование и агент на ДС Георги Първанов обяви проекта на германския университет за „остра провокация към националната ни история и памет“, а научното му представяне тутакси беше забранено в БАН и Етнографския институт към научната академия с аргумент, че ставало въпрос за „антинаучна изява“. Междувременно тогава по този повод все още крайно националистическата партия „Атака“ внесе за гласуване в парламента проект за промени в НК, които да инкриминират „проповядването на антидемократична идеология“.
Вечно живия враг
Българската изкуствоведка проф. Мартина Балева, която от 2012 г. преподава в университета на швейцарския град Базел, сподели специално за Дойче веле: „На фона на актуалните дебати сега в страната се запитах, колко упорита фантазия е нужна за да бъде вписан един все пак успешен исторически период в непоклатимата представа за “робството”. Проф. Балева е убедена, че писането на национална история в България е противоречиво начинание, което изисква на първо място изобретяването на враг, от когото нацията да се разграничи, за да нарисува себе си в по-светли краски. Посредством различни „ритуали“ непрекъснато се напомня за този враг и така той остава винаги жив в съзнанието на нацията. „Според мен, казва проф. Балева, случващото се днес в България е такъв ритуал. Той се повтаря през редовни интервали от време, като един от последните беше скандала около темата „Батак“. В българската политика на паметта, ако можем въобще да наречем така случващото се в момента, все пак има някаква приемственост. Интересното в нашия случай с Батак е, че тогава ритуалът беше диктуван не от някакво желание за последователност, а единствено от политическата конюнктура. Както през 2007 -ма така и днес, образът на “врага” е активиран точно в момент, в който трябва да се отвлече общественото внимание от актуалните проблеми. Докладът на ЕК за състоянието на съдебната система и корупцията беше умело заглушен от виковете за опазване на историята. Така навремето и скандала „Батак“ беше опит за отклоняване на вниманието от други теми, но и същевременно използван умело за предизборната кампания за Европейски парламент тогава“, коментира проф. Мартина Балева.
Историческият ажиотаж
Доц. Йорданка Бибина от Института за Балканистика към БАН и преподавателка в Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“ също открива прилика между скандалите около термините „робство“ и „съжителство“ и случая “Батак“. Според нея общото при тях е ажиотажът, който обикновено се развихря покрай лансирането на някаква историческа позиция, теза, дори хипотеза. „Тогава определени среди залагат на някакво псевдо-патриотарство, което няма нищо общо с истинския патриотизъм, казва доц.Бибина. Те обикновено обслужват нечии интереси, вероятно политически в даден момент и използват историята за свои не съвсем чистоплътни цели. За съжаление историческият ажиотаж намира много добра почва у нас, допълва доц.Бибина. Все още хората продължават да живеят с едни по-отживели „възрожденски“ представи за миналото, макар че в това няма нищо лошо – българското Възраждане като състояние на духа е едно от най-големите постижения на нацията. Но то е и тип романтично възприемане на историята, без да се съобразява с новите открития, факти и обогатената с документи база на историческите извори. Просто съществува разминаване със спечелилото гражданственост понятие „турско робство“, на което за съжаление, се гради българската идентичност в един героичен план. Казвам „за съжаление“, защото и досега не намирам логика в това да се гордеем, че сме били 500 години роби“, признава доц. Бибина пред ДВ.
Кой забърква политическите каши ?
Все пак можем ли днес да се говори за засилващ се безпросветен български национализъм?
„Да, в определен смисъл“, признава експертката от БАН, която преподава история в регион със смесено население. Тя твърди, че нейните контакти с млади хора, особено в университетските среди, говорят, че нищо не ни разделя, поне докато политиката и платените клакьори на някакви тези не се намесят. „Дори когато има такава намеса, студентите обикновено застават зад мен и моята позиция. Между обикновените хора няма етнически конфликти, нито напрежение, ако в техните отношения не започнат да се забъркват политически каши или както искате ги наречете. Мисля, че е крайно време да се спре запушването на устата на сериозната и истинска наука. От друга е много важна ролята на образованието. Все пак колкото по-необразована е дадена група от хора, толкова по-лесно тя се управлява“, допълва доц. Йорданка Бибина.