30.03.2016

Днешният българин се бои от всичко – от болест, криминалната престъпност, от загубване на  работата си, от автомобилна катастрофа, от банките, държавната администрация, от съседите си и от какво ли още не! И ако навремето френският философ Монтен е определил страхливостта като майка на жестокостта, днес спокойно можем да кажем, че обществените безпокойства на най-бедните и недоволни от битието си европейски граждани намират израз в омразата чрез нейните речеви изражения. И понеже често се забравя,  дефиницията дадена от Съвета на Европа още през 1997 година, определя речта на омразата като „термин, който обхваща всички изразни форми, разпространяващи, подбуждащи към, улесняващи или оправдаващи расовата ненавист, ксенофобията и антисемитизма или други форми на ненавист, основани на нетолерантност, афиширана като агресивен национализъм и етноцентризъм, дискриминация и враждебност срещу малцинства, преселници и хора с имигрантски произход“.

Измерения на ненавистта

И все пак какви са причините за езика на омразата? Дали скверната словесна враждебност и обидите не са симптоми на тежко стресирано общество?  А може би на липса на така важното човешко самочувствие?

Доц. Орлин Спасов от фондация „Медийна демокрация“ причислява към причините за подобен тип говорене освен моралната паника, породена от страховете пред евентуална мигрантска и бежанска вълна, така и тежките социални  проблеми на българина. „Свидетели сме на цялостна деморализация и демобилизация на нацията, която свикна, че мястото й на дъното на Европа е много подходящо и се примири с този факт. Това, според нашите изследвания, засили и езика на омразата. Българското общество почти се примири с този начин на говорене, той се стандартизира, превърна се в нещо нормално и сега е точен израз на тази публична обърканост“, казва пред Дойче Веле медийният експерт.

Координаторката на изследователския проект“Лаборатория за медиен мониторинг” Николета Даскалова от своя страна търси корените на враждебната реч у българина в разделенията на обществото, пропастта между бедни и богати и чувството за разочарование на хората. „Като представител на определена група ти се чувстваш нереализиран, особено в нашата ситуация на безкраен преход. Виждаш как от години проблемите се повтарят, как нямат никакво решение. Затова смятам, че освен личностни, проявите на езикова агресия имат и дълбоки социални измерения“, казва Николета Даскалова пред Дойче Веле.

Хейтърството като пропаганда

Медийният експерт доц. Георги Лозанов също приема, че източници на омразата са огромното разочарование, което повечето българи изпитват в живота си и чувството за крах на справедливостта. „През комунизма съществуваше анонимното „те“, което ние всички мразехме и то беше свързано с властта, идеологията. Когато това „те“ се разпадна омразата съвсем  не намаля, а придоби нови адреси. Доколкото преходът по начало е територия на насилието, а много неща днес се случват чрез насилие, оказа се, че езикът на омразата също е форма на насилие“, казва пред Дойче Веле Георги Лозанов. И посочва, че проблема всъщност е в публичното легитимиране на тази ненавист, която заплашва   да се превърне в  публична стратегия.

„По начало битовите отношения на всекидневието генерират твърде много омраза и съответната й реч. Да, част от тази реч не изразява реални чувства, а е просто някаква жестикулация. От другата страна обаче е публичното говорене чрез интернет, което е граница между частното и публичното. Оттам то прониква в общественото пространство и се превръща в публична позиция. Можеш  да наругаеш цветисто съседа си на съседната маса, но можеш да превърнеш ругатнята и в своя публично-легална позиция през интернет. Не случайно тази реч се превърна в израз на „хейтърството“, сиреч омразата към всички. Тъкмо така става изливането на тази битово произведена във всекидневието злост в публичната среда и оттам  различните й употреби под формата на разни пропагандни и други стратегии“, коментира Георги Лозанов.

За малоумието в интернет

При представянето на тазгодишното изследване на Центъра за модернизиране на политики и Фондация „Медийна демокрация“, посветено на езика на омразата, беше споменат онлайн текст от набиращ популярност интернет сайт /, „Това е новият бежанец – той става германец през лъжата, че е гей. Всички гей-люде ръкопляскат. Германия е малоумна и всички са някак доволни от това.“ – Мартин Карбовски 16 януари 2016 г. http://www.lentata.com/page_8339.html/   / в който авторът твърди по повод бежанската криза, че „Германия е малоумна и всички са някак доволни от това“. Какво илюстрира подобно арогантно определение за държавата, която е мечтана дестинация за живот и работа освен за мигрантите, така и за стотици хиляди българи? Дали подобна реч е израз на тежък комплекс за национална малоценност или на елементарна антиевропейска пропаганда?

Доц. Орлин Спасов пояснява, че докато по въпроса за бежанците общественото мнение в Германия макар и поляризирано е доста толерантно, в България всички политически сили, от левицата, центъра и десницата, вкупом се обединяват срещу тях. „И ако все пак сред българските партии има някаква разлика, тя съвсем не е в позицията им срещу бежанците, а дали по тази тема  да се говори с реч на омразата или не“, коментира  Спасов. Николета Даскалова допълва, че авторите на споменатия сайт системно и тенденциозно говорят не само срещу мигрантите и бежанците, но и срещу европейските лидери, които са обявявани от тях в мекодушие, малоумие и в какво ли още не. „Та сред тях попада и водещата европейска държава Германия!“, иронично допълва Даскалова.

Самочувствие на комплексите в Ганкиното кафене

Подобно отношение  издава кръчмарски маниер на реагиране и говорене, който в България лесно се превръща в публичен глас. Това обикновено се случва, когато двама седнат на трапезата  и започнат  да обсъждат Германия, като  се смятат за велики, докато всички останали са обект на тяхното презрение. „В кръчмите се случват такива работи, знаем го още от „Ганкиното кафене“, признава Георги Лозанов. И продължава: „Когато обаче това стане публично изговаряне, тогава нещата стават различни. Просто подобна реч издава „самочувствие на комплексите“, ако мога да се изразя така. Преди човек криеше комплексите си, те бяха неговата „срамна тайна“. Сега изведнъж те се превръщат във възможност да се заявиш  първо анонимно, после и  публично. Затова напоследък сме свидетели на нещо абсурдно, което наподобява „дървеното желязо“ – възникването на солидарност на омразата. Да, обикновено хората се солидаризират и това явление има позитивен етикет. А какво означава те да са солидарни в своята омраза, да съществуват групи, обединявани от ненавист, злоба и вражда?“, завършва с отворен риторичен въпрос разсъжденията си  медийният експерт доц. Георги Лозанов.

23.03.2016

„Пуснем ли бежанците, свършваме като държава“, „За мигрантите връщане назад няма. Ще тръгнат през България през май“, „Мигрантският поток се засилва“, „Хилядите мигранти в Гърция ще си пробият алтернативен път през България“ – това са само част от заглавията, които заливат българската медиа през последните седмици. Напрежението беше подхранено и от изявления на някои европейски политици. В интервю за в.“Кронен цайтунг“ австрийският канцлер Вернер Файман предупреди, че се подготвят алтернативни маршрути през България или Италия и призова за своевременни действия. По австрийската телевизия вътрешната министърка Йохана Микл-Лайтнер също допусна, че над милион бежанци могат да се насочат към „транзитната страна“  България след влизането в сила на споразумението с Турция и затварянето на Западнобалканския маршрут към Европа.

Защо плашат народа?

В същото време официална София обяви, че е предприела необходимите действия за справяне с рисковете при евентуално засилване на миграционния натиск. Още в началото на февруари държавният глава Плевнелиев увери, че ситуацията по българските граници е под контрол. Министър-председателят Бойко Борисов в отговор на депутатско питане поясни, че правителството е предприело необходимите мерки в случай на усложнена обстановка на границата, но призна, позовавайки се на МВР, че към момента няма сведения за насочване на бежански потоци през България. „Нещо повече, през февруари и март се наблюдава тенденция към спад на бежанската вълна”, посочи българският премиер. Единствен депутатът Валери Симеонов, съпредседател на Патриотичния фронт, обяви открито в пресата, че бежанската заплаха за България е преекспонирана защото се преповтаряла „ шаблонната теза по аналогия с това, което се случва в съседни държави“, това създавало „чувство за обреченост и апокалиптичност“,  а народът бил „наплашен“.

В търсене на изгубения контрол

Въпросът за управлението на миграционните потоци се оказа ключов аргумент в сключената на 17 март сделка между ЕС и Турция. Специално за Дойче Веле българският външен министър Даниел Митов поясни, че споразумението трябва да позволява на европейските държави да се фокусират върху контрола на външните си граници, да има ясни и точни механизми за контрол върху миграционните потоци и оттам вниманието да се насочи към връщането, репатрирането на движещите се маси от хора. „Тези действия следва да се превърнат в  европейска политика, а не да останат на ниво отговорност на националните държави. Затова връщането на икономическите мигранти трябва да се превърне в европейска политика“, подчерта първия български дипломат.

Весела Чернева, програмна директорка в Европейския съвет по външна политика в София смята, че загубата на контрол /Kontrollverlust/ се е превърнала в стигма за германската канцлерка Меркел именно заради подозренията, че правителството не може да контролира не само границите, но и по-големи процеси. „Всъщност трябва да си даваме сметка, че сделката с Турция е основна крачка в преобръщането на тази перспектива. Спирането на излизащите от Турция, но и връщането на онези,  на които е отказан бежански статут обратно, дава на много европейски политици надеждата да се възвърне идеята за контрол. За г-жа Меркел това означаваше загуба на гласове спрямо предишни години в три германски провинции, както означаваше и възход на една антиевропейска партия, която търси от доста време платформа и тема. Но това е феномен и в други европейски страни“, каза Весела Чернева пред Дойче Веле.

Голямото обезкуражаване

Освен телена ограда по турската граница, електронно наблюдение  и полицейска, а при нужда и военна охрана, България прилага  и набор от други тактики за обезкуражаване нелегалното влизане в нейна територия. Физическото отблъскване на мигрантите обратно в Турция, грубото и нехуманно отношение към тях, физическото насилие, обирите на личните им вещи и пари, напоследък се комбинират с медийна пропаганда. Нейната цел  е от една страна да напомня за нескритата неприязън на българското население към „пришълците отвън“, и от друга  – да им покаже предварително порутените, оставени без осветление и канализация някогашни  казарми, в които им предстои да бъдат настанени ако се озоват  в България. И понеже информацията светкавично достига до отчаяните хора по границите, за тях идеята за придвижване на запад по „българското трасе“ става все по-страховита и  неприемлива. Според Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията и друго е започнало да отказва мигрантите да минават през България.  „Сръбските гранични власти са върнали вече обратно у нас над 200 човека, а може би и повече през  последните дни. И за тях това е ясна демонстрация, че преминаването по българското трасе е  невъзможно. Дори да пресекат нашата територия, съседите ги връщат обратно“, казва Безлов. На въпрос на Дойче Веле дали продължава да поддържа прогнозата си, че със затоплянето на времето пролетния мигрантски поток ще залее България, експертът отговори: „Трябва да видим какво ще се случи, но вече не съм сигурен, че такъв поток въобще ще има. Тези дни в Гърция започнаха да влизат едва по 100-200 човека, а  след споразумението с Турция броят им у нас спадна рекордно, по 20-тина човека на ден, което е ниво от 2014-та година. И въпреки това, ако тези хора не продължат към Сърбия, в България ще останат  6-7 хиляди човека, за които ще трябва да се грижим. А ние имаме капацитет едва за около 10-тина хиляди мигранти“, с тревога признава Тихомир Безлов от ЦИД.

22.03.2016

Бомбените нападения в Брюксел показаха за сетен път, че стопроцентова сигурност срещу атаките на атентатори-самоубийци няма. Това е ключов и безспорен факт. Както и това, че колкото по-свободна и демократична е една държава, толкова по-трудно тя е в състояние да реагира на терористичните заплахи.

Да не забравяме обаче, че пред подобни заплахи  не по-малко безпомощни са и тоталитарните  и полицейски държави. Въпреки, че техните тайни служби разполагат с огромни мрежи от агенти и информатори сред всички слоеве на обществото. Нека си си спомним само бомбения атентат на гара Буново през 1985 г осъществен независимо от обширната агентура и доноснически  апарат на комунистическата ДС !

Изводът?

Да, една демократична държава следва да има качествена полиция и добре подготвени специални служби, макар в България често да се съмняваме в техния професионализъм. Това  съвсем не означава да се откажем от гражданските си права и свободи в името на битката срещу терора. Просто ползата да станем предатели на самите себе си като свободни граждани, е нулева.

И още нещо.

Наивно е да се твърди, че ислямският тероризъм е дело основно на бежанците. Повечето негови атентатори в Европа се оказаха не само европейски граждани, но и хора родени и отрасли на Стария континент. А сирийците, както и хората от съседните на Сирия държави, напускат родните си места в ужас от зверствата на Ислямска държава, наречени джихад. Те просто бягат от войната.

След ислямистките атентати в Брюксел във вторник, френският министър-председател Самюел Валс обяви: „Ние сме във война!“. Думите му повториха и много други европейски политици. Така изведнаж се оказа, че „те“ бежанците,  и „ние“ европейците, всъщност имаме  общ враг. Което е много важно да се осмисли!

16.03.2016

След първата среща на върха между ЕС и Турция в Брюксел скептиците по отношение на предварителните договорености за решаване на мигрантската криза се групираха в два лагера. От първия предупредиха, че споразумението с Турция, която  е все още е далеч от еталон за демокрация, не е никак добро, а с предварителното договаряне и затварянето на Балканския бежански маршрут, ЕС не само се отказва от своите ценности, но  и става обект на изнудване.

Вторият лагер скептици се съмнява както в приложимостта на предварителните договорености от 7 и 8 март, така и в готовността на Турция да ги спазва. А дори южната съседка на България все пак реши да ги съблюдава и Балканските държави продължат да  държат границите си затворени, така или иначе трафикантите на хора ще намерят други нови нелегални трасета за нелегалните мигрантски потоци, смятат опонентите.

Междувременно, в писмо до председателя на Европейския съвет Доналд Туск премиерът Борисов поиска оферираното отпадане на европейските визи за турски граждани до юни да бъде обвързано с прилагането на споразумението на ЕС и Анкара за реадмисия, а не с дати. Българският министър-председател настоя също досегашния механизъм в присъединителните преговори на страната за членство в ЕС да продължи да се спазва както и  в бъдещата договореност да бъде отбелязан ангажимента на Европа за опазване не само на турската морска граница с Гърция, но и нейната Черноморска граница с България.

Спиране на ксенофобската вълна

Възможно е подготвяното  окончателно споразумение между ЕС и Турция да не проработи, но в сегашния момент то е възможност за някакво решение в условията на силен бежански натиск. Което поставя въпроса дали все пак на проекта не трябва да бъде даден шанс?

За депутата от „БСП лява България“ и бивш външен министър Кристиян Вигенин  ако договореностите  бъдат потвърдени на втората среща с Турция, от тях ще спечелят и двете страни. За Вигенин е важно постигането на солидни решения, които да ограничат притока на имигранти, да позволят на най-силно засегнатите държави да стабилизират политиката си към бежанците и в по-далечна перспектива да бъдат създадени предпоставки за спиране на вълната от ксенофобия и расизъм, която по думите му, вече има проявления в немислими доскоро страни, като Германия, например. „Да, през последните дни се чуха много спекулации как Турция изнудва ЕС, но мисля, че подобно тълкуване не е коректно. Ако договореното бъде наистина приложено на практика, то най-сетне може да даде конкретни резултати“, посочи пред Дойче Веле Вигенин. Той допълни, че идеята да се връщат бежанци от Гърция в Турция като същия брой бежанци идват  и от турските лагери в ЕС, все пак е твърде сложно техническо „упражнение“ и ако не бъде старателно подготвен, този елемент от договореностите може да се  окаже трудно приложим.

Безсмислен и унизителен проект

Политологът доц. Огнян Минчев е категоричен, че в проекта от Брюксел е била заложена поредица от безсмислици. Като например, идеята за размяна на едни бежанци с други, сиреч двойните разходи за транспорта, регистрацията и всичко останало около движението на всеки бежанец. Съвсем неправомерно според него е и смесването на текущ проблем, свързан с бежанската вълна от Близкия изток с гаранции за определени бонуси, които ЕС предлага на Турция. „Безвизовото пътуване и преговорния присъединителен процес по никакъв начин не могат да бъдат обект на безусловно договаряне. За тях са необходими предпоставки и условия уредени в Acquis communautaire, законодателството  на ЕС. Юридическите изисквания в него не могат да бъдат престъпвани в името на някаква сделка. Още повече, че режима на Ердоган на практика е  скъсал  и почти всички връзки с легитимното демократично поведение по отношение на свободата на пресата, третирането на малцинствата и редица други области. От тази гледна точка смятам, че проектоспоразумението освен унизително е и акт на безпомощност и отстъпление от интересите на ЕС като цяло“,  е убеден Огнян Минчев.

Да бъде сложен най-сетне ред

И все пак коя е вярната позиция на София в една предстояща сделка? В крайна сметка Турция  и България винаги ще бъдат съседки, а Анкара е незаобиколим фактор при решаването на мигрантския проблем?

Огнян Минчев смята, че България следва да отстоява позицията  бегълците, стигнали до турска територия, да попадат в клаузата на „трета сигурна страна“, каквато е Турция.  Тъй като там вече има повече от 2.5 милиона бежанци, България трябва да окуражи ЕС в оказването финансова  и организационна подкрепа за Турция и в насочването на европейските хуманитарни агенции за справяне с проблема на турска територия, а ако е възможно,  и на територията на други Близкоизточни страни. София би трябвало да защитава категоричното изискване европейските граници да бъдат охранявани като граници на единна структура, въпреки че Европа все още не е федерация. „България е граница на ЕС и тя следва да изисква мигрантите да бъдат настанявани максимално близко до техните домове, а онези, които все пак са в движение, да бъдат приемани по съответните правила на българските КПП. Ние сме заинтересовани от слагането на ред в цялата тази кампания, добила вече размерите на провокация“, посочи пред Дойче Веле Огнян Минчев.

Моментът за Шенген?

Всичко,  което може да обезкуражи мигрантските потоци да влизат в ЕС, независимо през коя граница, е добро за България, защото все пак знаем и собствените си възможности, признава Кристиян Вигенин. Той  допълва, че известна солидарност с Турция е напълно приемлива в логиката на досегашните двустранни взаимоотношения. „Мои груби изчисления показват, че като процент от населението броят на бежанците в Турция е еквивалентен на  200 хиляди бежанци у нас. Представете си за какво става дума! И още нещо, което споделих с външния министър Даниел Митов при изслушването му в парламентарната външна комисия:  може би тъкмо сега е момента останалите извън Шенген България, Румъния и Хърватия, да поискат решение, макар и поетапно, за присъединяването им към  зоната. Защото ако желаем Шенген да съществува и да няма вътрешни граници, външните граници е нужно да се охраняват добре.  Затова предстоящата сделка може да е само в плюс за всички. Тълкуванията срещу нея са по-скоро политическа пропаганда“, каза депутатът и бивш външен министър Кристиян Вигенин.

09.03.16

Голямото притеснение, че трасето на „потока“ нелегални бежанци може да свърне през българска територия, засега се отлага. Поне до  следващата среща на върха на 17-18 март, на която се очаква постигнатите в понеделник в Брюксел предварителни договорености между Турция и ЕС да се превърнат в твърд ангажимент на двете страни. Основното послание след обявения пробив в преговорите е, че времето на нередовните мигранти в Европа вече  е отминало и сега предстои доуточняване на детайлите. Или както го дефинира премиерът Бойко Борисов: „добър сигнал към обществото и лош сигнал към контрабандистите и трафикантите на хора“.

И все пак „добрият сигнал“ е свързан с  южната българска съседка Турция, покрай общата граница с която вече се простира  134-километрова преграда от  режеща тел, за опъването на която най-бедната европейска държава изля близо 100 милиона лева . И където беше инвестирана почти същата крупна сума за видеонаблюдение, повечето камери на което, както се оказа, не работят.  И за същата граница, покрай  която помпат мускули и се готвят да ловуват срещу 50 лева за мигрантска глава  „юнаците“ на ямболския самодеец-граничар Динко Вълев. Яхнали своите лични ATV-та /возила за всякакви терени/, естествено.

Народопсихология на сигурността

Съответстват ли тези скъпо струващи съоръжения, приемането на спешно законодателство за използване на войската за охрана на границата и показните й учения с МВР, на реалните опасности?  Особено след очерталото се на срещата на върха в  Брюксел оптимистично разведряване на ситуацията с бежанците?

Според експерът по сигурността от БАН и бивш посланик в Ирак Валери Рачев всичко зависи от това как се възприема мигрантската вълна. Ако тя се приеме само като хуманитарен проблем, тогава бегълците са просто хора в беда, за които са необходими специфични грижи , а не  издигане на огради и разполагане на военни по границата. Когато проблемът се пречупи през призмата на националната сигурност обаче, на преден план излизат степента и интензитета на заплахата, след което мерките  стават реципрочни. „В България сигурността има различно значение от разбирането за граждански свободи. Щом стане дума  за национална сигурност, хората я  възприемат като безусловен и основен приоритет. Забележете, когато премиерът Бойко Борисов говори, че българското население трябва да се чувства защитено, той не засяга въпроса колко бежанци пресичат границата нелегално или какво ще се случи с тях. Затова от такава гледна точка досегашните мерки на властта изглеждат обясними“, казва Рачев пред Дойче Веле.

Хулиганите – патриоти

Всяка криза дава възможност на управляващите да извличат правилни изводи, а не само да хвърлят средства за строежи на съоръжения и за учения по границите, смята военния експерт. Той е убеден, че кризисната реакция, макар и естествена, не следва да се превръща в политика.  Рачев илюстрира думите си с пример как след като в България бъде приет някакъв пакет от закони, дискусията по съответната тема автоматично се прекратява, просто защото закона вече е приет. Дава и втори пример: „При възникване на опасност започваме първосигнално да изграждаме нещо, което си познаваме добре  от миналото, в случая нов кльон по границата. Строим ограда и моментално преставаме да правим политика. Всичко

друго изчезва, имаме ограда и повече нямаме проблем! А това е особено опасно, защото подобен тип реакция подменя политическата дискусия, свива броя на ангажираните хора, ограничава ролята на гражданското общество и дава простор за  действията на хулигани, които опитват да се правят на патриоти. Така проблемът се очертава като  липсата на система в сектора за сигурност“, добавя Валери Рачев .

Дотук  –  отбрана, дотам  – вътрешен ред?

Все  пак как, и най-вече кой може да защити ефикасно южната българска граница от нередовни мигранти? Дали това са дипломацията, европейската и евроатлантическа солидарност, армията и МВР, позакъснялото  електронно наблюдение или крайграничните „Динковци“ по анцузи и с ловни чифтета?

Валери Рачев е убеден, че разделения свят, в който войската някога е охранявала държавата от границата навън,  а МВР – от границата навътре, вече не съществува. Според него външната политика и отбраната трябва да са все по-тясно свързани в днешния реален свят. Ето как за себе си той дефинира национална сигурност: „Реакция на заплахите колкото е възможно по-далеч от границите на страната, предприемане на мерки в най-ранен етап при възникване на проблеми и задължително съвместни действия. Умението е да бъде постигнато максимално сътрудничество между отделните ведомства в държавата и да се  ангажира нейният цялостен наличен ресурс. Другото отново ще бъде:  дотук е отбрана, а дотам  – вътрешния ред“, обобщава експертът по сигурността Валери Рачев.