24.08.16

Защо българинът се възхищава от „ало-престъпниците“ и същевременно ги позлатява? „Малоумни“ ли са местните хора и кое ги превръща в плячка на измамниците? Мнения на д-р Георги Петрунов от УНСС и Харалан Александров, социален антрополог:

Тези дни възрастна столичанка се оказа поредното  попадение в „десетката“ за телефонните измамници. Заблудена ловко, че се налага да подпомогне, /забележете !/полицейска операция, пенсионерката доброволно се разделила с 30 хиляди лева и всичките си златни ценности. Според данни на полицията, общата стойност на средствата, които жертвите лековерно са предали на телефонните измамници в последно време надхвърля милиони левове. Дори повече, предположенията са, че над половината от „ало-престъпленията“ остават необявени поради недоверие към вероятността извършителите да бъдат разкрити и осъдени, страх от отмъщение поради заплахи, подценяване на проблема, страхове, че самите пострадали са прекрачили закона, силна тревога и объркване от причинения стрес или от срам поради проявената наивност.

Родината на телефонните престъпници

В специално изследване посветено на т.нар. „ало-измами“, резултатите от което бяха огласени през юли тази година, Върховната касационна прокуратура /ВКП/ направи  извода, че макар престъплението да е „типично за България“, то вече демонстрира и международен елемент с използването за измами в България на  сим-карти на румънски и гръцки оператори, както  и откровени опити измамите да бъдат разпрострени и в чужбина. След което, обаче, държавното обвинение формулира и друг забележителен извод:  „Поради непознаването на това престъпление в чужбина, липсват възможности да се заимства чужд опит за противодействието му“. Тези констатации на държавното обвинение всъщност ясно подсказват, че измамническата дейност по телефона има основно местен генезис и  в същото време, обаче,  пораждат някои въпроси. Като например, защо този вид престъпления са „типични“ за България и точно българите се оказват най-податливите индивиди за подобни криминални практики?

„Услужливите“ корупционни нагласи

Един от участниците в изследването на ВКП, д-р Георги Петрунов от катедра „Икономическа социология“ на УНСС припомня, че най-голямата част от жертвите на телефонни измами са на възраст между 71 и 80 г, най-малките са под 18 г. и  най-много от тези хора живеят на територията на София. От друга страна 93 на сто от измамниците са мъже между 18 и 35 години, повечето от които обитават малки населени места на страната. „Това показва, че потърпевшите са социализирани в общество и са се развивали в култура, различна от културата на извършителите на този тип престъпления. Между тези два образа има доста разлики. При извършителите, които са предимно от етническите малцинства, се наблюдава неуважение към закона, към правовия ред. Докато пострадалите са възрастни граждани, които дори не допускат, че подобен тип измами въобще е възможно да се случат“, пояснява социологът. Петрунов допълва, че сред българското общество съществува представата, че ширещата се корупция е единствения начин за достъп до определени лекарски, бюрократични и дори полицейски услуги при пътни произшествия. „Изследвания сочат, че месечно в България се осъществяват над 150 хиляди корупционни сделки,  което е огромен брой. Много семейства и техни близки са се сблъсквали с явлението даването на скъпи подаръци или пари в брой срещу ползване на медицински, административни и някакви други услуги и  това формира съответните нагласи. Характерно също е, че европейците, които имат по-сериозната финансова култура използват ползват финансовите институции, докато възрастните българи предпочита да държат своите пари и ценности в къщи. Това позволява жертвата бързо да предаде парите си на измамниците без да има време да обмисли ситуацията или да се свърже със своите близки“, казва Георги Петрунов от УНСС.

Аплодисменти за измамниците

Социалният антрополог доц. д-р Харалан Александров от своя страна предлага друг разказ. По време на проучвания в района на Разград той е констатирал, че жителите на местно село са били завистливо и масово развълнувани от успехите на известен ромски клан, който се занимавал с телефонни измами в чужбина. „Усетих елемент на неприкрит възторг от това какви пари измамниците успели да смъкнат от някакви нещастни хора, на които местни булки обещавали брак. А това е доста по- различно от онези, които плашат по телефона възрастните, че децата им са в болницата след катастрофа, да речем“, уточнява Александров.

Според него, обаче, истинските въпроси са дали хората наистина са „малоумни“ и какво, всъщност, ги превръща в лесни жертви на телефонните  измамници?

Население с тревожна изостаналост

Макар да не е правил конкретни изследвания по тази тема, Харалан Александров разказа друг идентичен случай, на който се е натъкнал преди 15-тина години при изследване на трафика на хора. „Работната версия на проучването ни тогава беше, че момичетата от бедни семейства в периферията на страната просто не са информирани за онова, което ги очаква, след като скочат в „Мерцедеса“ на някакъв трафикант, който им обещава да ги направи „звезди“ в Западна Европа. Оказа се тъкмо обратното! Те са били отлично осведомени за това от жълтите медии, пълни с истории за лошите мъже, които отвличат невинни девици. Това обаче,  по никакъв начин не ги възпираше да влизат доброволно в капана!“, е констатирал социалният антрополог. Той изказва хипотезата, че макар въпросните момичета да са запознати със сюжетите на злодея, който краде младата булка, в умовете им „този филм не се пресича с филма за Пепеляшка“, която е отвеждана към окончателното щастие. Харалан Александров обобщава: „Излиза, че при подобни случаи знанието не води до  промяна на поведението. Това е типичен „mental arrest“, което на езика на психологията означава блокиране на емоционалното и когнитивно поведение на ранен етап от цикъла на развитие. Затова такива явления са много притеснителни, тъй като показват, че България е обитавана от хора с тревожна изостаналост. Това е само моя хипотеза, която без конкретни изследвания не мога да потвърдя, но тя ми се струва доста важна“, признава социалният антрополог Харалан Александров.

А на изборите тази есен?

В крайна сметка изниква и друг любопитен въпрос, породен от оценките на двамата експерти : след като българинът e така податлив на телефонните внушения безкритично да се сбогува със своите пари и ценности, как неговото лековерие ще реагира на политическата, партийната и изборна пропаганда, която му предстои още тази есен, да  речем? Отговорът е любопитен, особено на в контекста на  предстоящите президентски избори.

17.08.2016 г.

„Защо не се напънем и на президентските избори не сложим жена за президент ?“  Малцина очакваха, че този, уж закачлив, въпрос на премиера Борисов, зададен от лидерска куртоазия пред женския актив на ГЕРБ през миналата година, може да се превърне в интрига на тазгодишния президентски вот. След като БСП и АБВ подкрепиха кандидатурата на набързо трансформиралия се в цивилен политик генерал Румен Радев, въпросът е дали управляващата партия ще поеме предизвикателството да изправи жена  срещу довчерашния командващ българските ВВС или ще предпочете битката да се води само между мъже, евентуално с еднакви пагони и звания. И докато левицата набързо елиминира кандидатурите на омбудсмана Мая Манолова и евродепутатката Илияна Йотова, а лидерката на Движение 21 Татяна Дончева разумно се оттегли сама, ГЕРБ си запази правото да избере една от трите си основни женски фигури на шахматната дъска игра – парламентарната председателка Цецка Цачева, кметицата на София Йорданка Фандъкова или сегашната еврокомисарка Кристалина Георгиева. Въпреки спекулации в тази посока, въпросът дали Борисов ще направи тазгодишния си партиен президентски дебют  с дамски гамбит, до септември остава загадка.

Българка начело на държавата?

Всъщност през 2011 година безуспешен опит за завоюване на най-високия пост на  „Дондуков“ 2 предприеха две българки. При обявяването на официалната си кандидатура за надпреварата, едната от тях  Меглена Кунева, шокира мъжката политическа публика с две неща, нечувани дотогава в българската политика. Тя обяви, че не търси партийна подкрепа, няма да поема партийни ангажименти и възнамерява да гради  силата на своята независимост тъкмо върху това. Което беше  в пълен дисонанс с властовите разбирания на местните партийни  „мачовци”. Любопитно е също, че другата кандидатка, Мария Капон от Единната народна партия, беше избрала за свой вицепрезидент полковника от ВВС и офицер от Генералния щаб Николай Кисьов, който трябваше да й помага по проблемите на националната сигурност.

С отпадането на тези две женски кандидатури преди пет години, България пропусна шанса днес да е 18-та държава в света, ръководена от жени. Според АФП, с влизането на Тереза Мей в премиерския кабинет на Великобритания, политици-дами, като германската канцлерка Ангела Меркел, първата президентка на Балканите хърватката Колинда Китарович, латвийката Далия Грибуаскайте, министър-председателките на Норвегия Ерна Сулберг и на Полша – Беата Шидло, както и редица други, са безспорно доказателство за огромния капацитет  на жените в политиката.

Не и в България, все още

Според специалистът по политически маркетинг и PR Арман Бабикян, българските партии не се страхуват толкова от жените, колкото от силната личност на евентуален бъдещ президент, от естественият лидер на мнение, овластен като държавен глава. „Макар да твърдят, че президентските правомощия не са големи, политиците са напълно наясно, че трибуната на държавния глава е достатъчно висока, за да може оттам да се защитават лидерски  и национални каузи. В този смисъл по-голямата българска беда е, че отдавна към президентската сграда на столичния бул. „Дондуков“ не се допускат силни личности“, казва Бабикян.

“Жените ги предпочитаме за други работи.”

Експертът пояснява, че дамата-президент е и културен проблем в България, защото все още мъжкото общество приема, че жените не са направени за политика. И отбелязва, че от това произтичат допълнителни неприятности. „Да, премиерът Бойко Борисов обича да ласкае съпартийките си в ГЕРБ, но в същото време е бил и автор на доста нелицеприятни анти-женски изказвания. Нали помните, след като миналия месец Корнелия Нинова му даде срок от 48 часа да обяви собствената си президентска кандидатура, Борисов й отвърна: „На мен жена не ми е давала ултиматум или, ако си го е позволила, отдавна не е в живота ми”.  Местната преса / в. 24 часа/ обича да цитира и друга „крилата“ мисъл на премиера, казана по адрес на банкерката Цветелина Бориславова: „Женските пари са змийски кости. Затова никога не съм ползвал женски пари в живота си“, припомня Арман Бабикян  и добавя, че това са все атрактивни изказвания, които се харесват на публиката. Експертът допълва също, че подобни изказвания са правени и  в редиците на БСП. Запитан по повод кандидатурата на Корнелия Нинова преди година дали жена може да оглави БСП, червеният депутат Кирил Добрев изрече по БНТ : “Жените ги предпочитаме за други работи.” И после се наложи да се извинява за “неуместното“ си чувство за хумор, отбелязва Бабикян.  Не трябва да си правим илюзията, че само тези двамата говорят по този начин, много местни „мачовци“ разсъждават така“, допълва експертът.

Плитка и спекулативна пропаганда

И все пак влизането на довчерашния генерал Румен Радев в президентската надпревара  повдига или снижава равнището на предстоящия вот за държавен глава, особено ако срещу него се изправи жена-конкурент?

„Само по себе си това няма голямо значение, аз не претоварвам с очаквания неговото участие, но  и в никакъв случай не гледам на него лековато, казва Бабикян. На този етап върху номинацията на БСП и АБВ се разсъждава повече от пропагандната страна, отколкото откъм реалните заявки на кандидата. Забележете, веднага започнаха спекулации. Ако някой случайно се изкаже в полза на качествата на бившия командващ на ВВС, той веднага е  обявяван за комунист. Ако същият този някой започне да обяснява, че човека е доскорошен висш офицер от НАТО, обвиненията срещу него са, че е американски агент. Затова сега диалогът е на прекалено пропагандна, плитка и спекулативна основа. А в крайна сметка отвъд пропагандната завеса следва да си дадем сметка за реалните качества на бъдещите кандидати. За да не ни подведат и този път! “, предупреждава специалистът по политически маркетинг Арман Бабикян.

08.08.2016

Ден след потушаването на опита за военен преврат, президентът  Реджеп Тайип Ердоган заговори за връщане на отмененото в Турция смъртно наказание. Въпросът беше превърнат в основен акцент на политическия дебат след като на грандиозния митинг в Истанбул тези дни Ердоган отново увери, че ще одобри подновяването на екзекуциите, ако те получат подкрепата на парламента и хората. Очевидно целта на президента е да елиминира физически висшите офицери и политическите си противници, които той смята, че са в дъното на неуспешния заговор. Естествено, че ако бъде въведено отново, смъртното наказание ще може да бъде прилагано и спрямо обикновени граждани, което прави намерението съвсем неприемливо за ЕС. Германската канцлерка Ангела Меркел и френският президент Франсоа Оланд тутакси заявиха, че Анкара не трябва да възстановява смъртното наказание ако желае някога да стане членка на ЕС. Върховната представителка на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Федерика Могерини от своя страна припомни на Турция, че е членка на Съвета на Европа и подписа й стои под Европейската конвенция за човешките права. След което предупреди в прав текст : „Държава, която въвежда смъртното наказание, не може да бъде членка на ЕС“.

Държавата като екзекутор

До  1989 г. в България „висшата мярка“ на наказание е била изпълнявана редовно. Едва през 1998 година българския съд за последен път произнася присъдата  „смърт чрез разстрел“. Показателно е, че последният от 14-те разстреляни затворници само през 1989 г. е умъртвен на 4 ноември, дни преди падането на Тодор Живков от власт. Окончателната отмяна на смъртните присъди е гласувана от 38-то Народно събрание в края на 1998-ма и те са заменени с доживотен затвор без право на помилване. Преди 5 години, по повод Световния ден за борба срещу смъртното наказание, известният общественик проф. Михаил Константинов направи в печата интересно уточнение на термина „смъртно наказание“, като се позова на становище на председателя на ЕП Йежи Бузек, че „Смъртта не може да бъде разглеждана като форма на справедливост“. Така проф. Константинов формулира, че в крайна сметка „Изпълнението на смъртната присъда е убийство. Легализирано, организирано и изпълнено от държавата, но все пак убийство“. А по повод периодичните искания за възстановяване на екзекуциите в България, бившият конституционен съдия  и съдия в Европейския съд по правата на човека в Страсбург Димитър Гочев каза в печата, че държавата не може да се връща към този „канибалски обичай хората да се избиват помежду си“, тъй като тя  разполага с достатъчно лостове и механизми, с които да пресече престъпността и нейното разрастване.

Възраждане на тоталитаризма?

„Турция на Ердоган  имитира демокрация още от идването му на власт. Подобно е и сегашното управление в България, защото вече неприкрито се говори за създаване президентска република със същата цел“, казва пред Дойче Веле адвокат Николай Хаджигенов, юридически защитник на пострадали от полицейско насилие граждани, включително пред ЕСПЧ в Страсбург. „ За съжаление, хората проглеждат късно. Още преди години, когато в Турция промениха конституцията в частта й армията вече да не е гарант на светската държава стана ясно, че тоталитаризмът в най-лошият му вид се възражда. По-късно турското общество беше разбито, а протестите на площад Тексим заприличаха на кръвопролитията на китайския Тянанмън. Затова сегашното искане  на Ердоган по същество няма нищо общо с правото, правовата държава или демокрацията. Целта е саморазправа с опозицията и бетониране на едноличната власт. Ужасно е, че през 2016 г. безмълвно наблюдаваме възраждането на режим, който повтаря историята на Хитлерова Германия или на Сталинските репресии”, смята адвокат Хаджигенов.

Държавата и човешкия живот

„Турция, заедно с общността на страните от Съвета на Европа, която обхваща близо 700  милионно население, е ратифицирала Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, припомня от своя страна адвокатът-правозащитник и председател на Асоциация за европейска интеграция и права на човека Михаил Екимджиев. Конвенцията принципно забранява смъртното наказание и издига начело сред основните права и свободи на гражданите правото на живот. Казано иначе, държавата има „негативното“ задължение по никакъв повод да не отнема човешки живот, включително и под формата на смъртно наказание, както и „позитивният“ ангажимент, ако някой отнеме човешки живот, тя да направи всичко възможно за пълно разследване и наказване на извършителите. Ако Турция реши отново да въведе смъртното наказание, дори в рамките на обявеното „извънредно положение“, тя безусловно ще бъде изключена от Съвета на Европа. Дори чл.15 от Конвенцията за правата на човека да допуска известни частични отмени /дерогации/, те въобще не са свързани с възможността за възстановяване на смъртното наказание или за нечовешко унизително третиране. И когато се прилагат, те стават под стриктното наблюдение на президента на Европейския съд по правата на човека и на Председателя на СЕ. Затова ако Турция все пак се реши да направи това  „рязко движение“, тя тутакси ще бъде изключена от СЕ“, е категоричен адвокат Екимджиев.

Идеи като  „храна боклук“

Подобно на турската ултрадясна Партия за национално действие на Бахчели, която вече подкрепи намерението на Ердоган  за възстановяване на смъртното наказание, формации като „Атака“ и двете партии от Патриотичния  фронт – ВМРО и НФСБ, продължават да правят опити да внесат в парламента искане за връщане на смъртните присъди и в България. Защо тъкмо национал-популистите се оказват най-яростни защитници на легализираните от държавата убийства в мирно време? Адвокат Николай Хаджигенов смята, че посланията на крайните националисти са насочени към онези, които предпочитат да вярват без да мислят и които реагират емоционално, а не рационално. „Целта на национал-популистите е една – властта! Заради самата власт и за облагите, които я съпътстват. По света тези хора не преследват нищо друго. Просто, ако не си мислещ човек, предложенията им ти въздействат като ястията на веригите за бързо хранене – ухаят добре, имат приемлив вкус, а всъщност са „храна-боклук“.

Да печелиш от човешките страхове

„Популистите се хранят от страховете на хората, продължава темата адвокат Михаил Екимджиев. Когато те искат смъртно наказание, това имплицитно включва внушението, че наоколо има едни много страшни хора, опасни врагове, които ни дебнат зад всеки ъгъл. Това повишава чувството на тревожност на гражданите на определена възраст, с особен манталитет и специфичен образователен профил. И тъкмо този страх захранва национал-популистите които, като че повече обичат Русия, отколкото България. Той ги прави по-популярни и по-разбираеми за посочените кръгове.  И те започват да трупат рейтинги, да печелят места в парламента и оттам да водят обикновено деструктивна и антиобществена политика. Особеното е, че когато експонират страховете на хората, всички те рушат ценностите на демократичното общество. И в Турция, и в България“, казва правозащитникът Михаил Екимджиев.

03.08.2016

„Изнудване“ – така германският вицеканцлер Зигмар Габриел определи подновеното настояване на Турция  за отмяна на визите с ЕС след вълната от репресии, последвали неуспешния опит за преврат. „От Турция зависи дали ще има или няма да има либерализиране на визовия режим. Германия и Европа при никакви обстоятелства не трябва да бъдат изнудвани“, каза Габриел, цитиран от ББС. Подобна позиция зае и австрийският външен министър Себастиян Курц. Пред австрийската агенция АПА той използва термини като „рекетиране“ и „шантаж“ по повод заплахите на турския си колега Мевлют Чавушоглу, че Турция ще анулира споразумението с ЕС за бежанците ако Анкара не получи срочно визовите облекчения.

Внимателни в изказа

Непосредствено след потушаването на опита за преврат в южната съседка, премиерът  Борисов обяви по телевизията, че споразумението между ЕС и Турция не се спазва и призова местните политици да бъдат особено предпазливи, когато говорят за съседната държава. „Ние трябва да бъдем по-внимателни в изказа, защото трябва не само да запазим комуникацията, а да направим така, че те да спазят своя ангажимент да не ни залее бежанска вълна”, каза тогава Борисов. А тези дни след телефонен разговор с германската канцлерка Ангела Меркел той  спешно издейства от ЕК помощ от 6 милиона евро за „защита на границата“ и обеща ново финансиране за завършване на 230-километровата ограда с Турция.

Политиката „да вдигаш шум“

Тази трескава активност все пак поставя въпроса дали все пак  българските страхове от изпускане на миграционните вълни от Турция са оправдани след като т.нар. „Балкански маршрут“  отдавна вече е затворен?

„Да, трябва да се вдига шум, иначе няма да ти обърнат внимание“, казва пред Дойче Веле  анализаторът от Центъра за изследване на демокрацията Тихомир Безлов и пояснява, че подходът на България в това отношение е подобен на гръцкия: „ ЕС плаща двойно и тройно на Гърция за всичко, което тя прави за охраната на своите граници. В България сме относително по-скромни, чак миналата година дойдоха по-сериозните помощи в тази посока“, посочва експертът. Според него преминаването през България вече е доста сложно, а при наличието на оградата  и засилената охрана минаващите могат да са десетки на ден, но стотици вече – едва ли. Анализаторът посочва, че подобно на Унгария и Австрия, България също прилага тактиката да залавя промъкналите се нелегално хора и да ги извозва обратно към съответната съседка. „Естествено, някои успяват да преминат, и това ще продължава. Вярно, струва им скъпо, но това е надеждата на мигранта, да се добере колкото е възможно по-близо до Запада. Все  пак от България и Сърбия той ще е по на Запад, отколкото от Турция, нали?  Затова процесът ще продължи и той няма да спре нито с края на войната в Сирия, нито с каквито и да е споразумение със съседите“, е убеден  Тихомир Безлов.

Сърбия втвърдява позициите си

Докторът по най-нова история Бисер Банчев от  Института по балканистика при БАН застъпва друго мнение. Според него Турция може да създаде голям мигрантски проблем за България и Гърция, тъй като след тях по „Балканския маршрут“ няма значение какво следва. „Херметично е запечатени са само границите между Сърбия и Хърватия и съответно между Сърбия и Унгария. Румъния и Албания са странични бежански коридори, а човешкия поток през България и Македония към Сърбия продължава да тече и това далеч не е типичната сезонна миграция. Просто приливът е предизвикан от затварянето на Унгарската граница. Кризата в Турция не увеличава, нито намалява потока, който е постоянен и просто не спира “, отбелязва балканистът. Той смята, че винаги трябва да се има едно наум, защото дори сключено с Турция споразумение не предполага автоматичното му прилагане. „Мога да прогнозирам, че Хърватия и Унгария ще бъдат наистина твърди в защитата на своите граници, от което следва, че натискът върху България и Гърция ще бъде най-силен. Това, което ме притеснява особено около Западните Балкани обаче е, че Сърбия също окончателно затвори границите си. Досега тя не можеше да си позволи да демонстрира твърда позиция към съседки от ЕС, но след като на 18 юли бяха отворени двете преговорни глави за „Съдебна система и основни права“ и „Правосъдие, свобода и сигурност“, Белград  гласно изрази недоволството си от пропускливостта на България. Така натискът към България и Гърция се засилва и откъм запад“, смята Бисер Банчев от БАН.

Политика и лично приятелство

Тихомир Безлов е склонен да интерпретира приглушената политика на София към Анкара с историята в личните контакти между Борисов и Ердоган, които датират още от времето на първото правителство на ГЕРБ. „Спекулира се, че още тогава между двамата е имало договореност за разцепване на ДПС особено след коментарите на Ердоган, че това е партия намираща се под влиянието на руските служби. С оттеглянето на Доган и идването на Местан начело на ДПС българо-турските отношения  като че се подобриха – все пак турският президент и екипа му дадоха доверието си на новия лидер на ДПС, коментира Безлов.  След отстраняването на Местан обаче тези отношения отново се изостриха и тогава Бойко Борисов отказа да вземе страна. Сега партията ДОСТ на Лютви Местан може да се регистрира, а проучванията сочат, че тя дърпа към себе си доста от електората на ДПС, в това число и от живеещите в Турция български изселници. Натискът от събитията там вероятно ще накара тях и близките им в България да гласуват срещу ДПС, а подобрените отношения между Русия и Турция едва ли ще променят отношението на Ердоган към ДПС“, прогнозира анализаторът от ЦИД. Според него България е твърде незначителна за да бъде мост между Турция и ЕС в спора за визите. „Ние сме периферия и най-често се опитваме да избягваме заемането на позиция – показателно беше въздържаното отношение на София към ситуацията в Турция. Или, казано в рамките на шегата, логиката е такава :„Ако дразним Путин, той ще ни спре газта, ако дразним Ердоган, той ще ни пусне мигрантите“, добавя иронично Тихомир Безлов.

Пазарлък до дупка

„Ако не изнудва, по въпроса за визите Турция със сигурност ще води много сериозен пазарлък. Това е в традициите на турската политика и тук не може да има изненада. Просто южната ни съседка ще преговаря докато не извлече най-изгодните условия за себе си. И ако  прецени, че е губеща страна в пазарлъка, тя със сигурност може да предприеме и драстични стъпки“, предупреждава все пак Бисер Банчев от Института по балканистика при БАН.