21.09.2016

Напоследък  премиерът Бойко Борисов два пъти намекна, че България може да се отрече от своята приоритетна външнополитическа цел– влизането в Шенген. В края на август в сливенското село Мечкарево той подхвърли, че „ Шенген дори в момента не е изгоден за България“, макар темата да продължавала „да стои“. Миналия уикенд, този път в русенското село Басарбово, министър-председателят директно обясни, че „днес нашият интерес не е този“, сиреч влизането в свободното от граници европейско пространство и дори се закани да си го върне на ЕС за забавянето с аргумента:  „години наред си играехте с България малко игрички, сега ние зор нямаме за Шенген”.  Естествено Борисов благосклонно се съгласи, че „ако искат да ни приемат, ние с радост ще приемем“, но въпреки това остана скептичен по отношение на мигрантите: „Ако влезем /в Шенген, бел. автора/, на кого ще ги връщаме ?“. Любопитното в конкретния случай е, че изявлението на премиера беше диаметрално противоположно на казаното през същия ден от  държавния глава Росен Плевнелиев в радиоефира /радио „Дарик“/, че “членството на България в Шенген трябва да бъде поставено с цялата сила”, както и на становищата на някои експерти, че тъкмо сега е момента за реализиране на дълго мечтаното членство.

Граници, митници или и съд?

„Не съм изненадан, че премиерът често говори неща, различни от позициите на президента, вицепремиера, дори на външния си министър. Открай време българската външна политика има две основни проявления: едното, „по устав“, е евроатлантическото, а другото е „балансьорското, което обикновено звучи от устата на Борисов. Обикновено ресорните министри говорят по устав, а премиерът си позволява да изразява различна линия“, коментира за Дойче Веле изпълнителния директор на „Галъп интернешънъл“ Първан Симеонов.

В думите за „неизгодния Шенген“, обаче ,социологът този път открива три пласта.

Първият е, че малцина българи свързват Шенген с правосъдието. Проучване на „Галъп“ от първите месеци на 2015 година показва, че 70 на сто от анкетираните са свързвали зоната с граници и митници, а едва 4 на сто с правосъдие. „Малцина си дават сметка, че ролята на българските съдилища априори следва да бъде признавана от останалата част на Европа. А това е смущаващо, защото нашият съд не се ползва с доверие и затова отношението на някои европейски държави към България е разбираемо“, констатира Първан Симеонов.

Ново самочувствие ?

Втория пласт, който социологът от „Галъп“ откроява, е различното звучене на премиера Борисов. „Доскоро той не беше толкова смел да говори така. Безусловно има нова ситуация в Европа и тя е както в кризата на традиционните авторитети, така и в дезинтеграционните процеси в съюза. Това определя и новото самочувствие на Борисов, неговите нови претенции. Неслучайно той обяви, че България ще наложи вето, ако газопроводите през Турция ни заобиколят, нещо което не бяхме чували досега. В Брюксел той каза категорично:  дайте веднага 160 милиона евро за границите, макар да знаеше, че там се готвят да му ги дадат“, припомня Първан Симеонов.

И като трети пласт от думите на Борисов, социологът определя мигрантската криза и ограниченията, които тя можеше да наложи, ако България вече беше станала членка на Шенген.

Приоритетно в политическия Шенген

Подобни мнения изразиха и други експерти. Зам.-министърът на вътрешните работи Филип Гунев , например поясни, че при липса на Шенгенска граница с Румъния  влизащите в България мигранти, в това число и 60-те хиляди чакащи в Гърция, ще могат да преминават през двете съседки безпрепятствено към Западна Европа. „ Това щеше да ни принуди да направим онова, което сториха редица европейски страни – да възстановим сухоземния контрол по вътрешните си граници. А това щеше да е леко шизофренно отношение от българска страна – да искаме да сме в Шенген, а да връщаме вътрешния граничен контрол“, каза Гунев в радиоинтервю.

Бившият военен министър Бойко Ноев от своя страна прогнозира, че предстоящите структурни промени след Брекзит тепърва ще доведат до създаването на зони вътре в ЕС и тъкмо поради това политическото членство на България в Шенген и еврозоната трябва да е приоритет. „Обратното ще ни остави в една лоша периферия. Затова трябва да се съобразяваме с техническите подробности около прилагането на Шенгенските споразумения и лесно да можем да затворим границата с Гърция както правим и сега. Политически обаче  не трябва да се отказваме от Шенген – сега е момента. Когато се формират новите европейски структури, ние да сме първите желаещи за членство“, каза Ноев пред БНР.

В търсене на смисъла

И все пак посланието на Борисов, че „сега Шенген не е изгоден за нас“ може да се тълкува и като натиск към Брюксел за по-скорошното решаване на проблема с приемането на България и Румъния. Какви са шансовете за успех на подобен ход?

Първан Симеонов е убеден, че политиците, най-много са настоявали за влизането в Шенген, след мигранската криза вече не говорят по тази тема, защото тя не носи ползи в дебата за вътрешна употреба. „В дебата за външна употреба логиката на Борисов също търпи преформулиране. Сега той търси ситуация, при която винаги да е печеливш /win-win situation/: „След като вие не искате, и ние не искаме. Ако обаче направим така, че вие да поискате, отново е добре“. Първан Симеонов смята обаче, че в момента ЕС се занимава повече с това как Шенген да стане „по-Шенген“ или, казано иначе,  да се превърне в единно отбраняемо пространство. „Това е проста идея, за която обаче Европа положи изключително сложни усилия. Затова не смятам, че Борисов влага в думите си особена стратегическа мисъл, не съм  и склонен да надценявам най-новите му  изказвания по въпроса. Твърде често Борисов има предвид точно това, което казва. А всички ние се втурваме да търсим някакъв втори план, нещо което в случая е неправилно. При тълкуване на политическия процес често сме склонни да влизаме в ролята на жреци и тълкуватели на това какво точно е искал да каже премиерът. А той просто казва това, което мисли и което му е на сърце.  „Свръхдеконструирането“ на неговите думи за да се открие някакъв смисъл, обикновено е излишно“, е убеден Първан Симеонов.

13.09.2016

На традиционния си събор край казанлъшкия яз. Копринка българските русофили, наричащи себе си и  „приятелите на Русия“, за пореден път се погавриха със символи на ЕС и НАТО. В екзалтираната си демонстрация на безпределна обич към Москва, те отново хвърляха на земята европейския и евроатлантически флаг, тъпкаха ги с крака, чистиха подметките си с тях и дори презрително ги набучваха на прътове с българското знаме. Закъснялата реакция на ръководството на БСП, както и на най-важният гост на събора, кандидат-президента на левицата Румен Радев, които все пак се видяха принудени да осъдят този вандалски рецидив, не можа да разсее създалото се тягостно впечатление за тежък политически фанатизъм, придружен от повтарящи се примитивни прояви.

Горенето на знамена е винаги лошо

А този вид прояви в последно време не са една и две! На националния празник Трети март тази година представители на проруската популистка партия „Атака“ тъпкаха публично европейското знаме, което доведе до настояването на група депутати от десницата закона да преследва подобни деяния със същата строгост, както е и за българските национални символи. На традиционното шествие на левицата на 1 май в София, пред погледите на цялото ръководство на БСП, функционер на движението „Че Гевара“ направи опит да запали европейския флаг. Не успя единствено поради дефект на приготвената запалка. На миналогодишния русофилски събор край яз. „Копринка“ леви активисти на инициативата „България за мир“ също пробваха да  стъпчат  знамето на Европа, а фанатизиран старозагорец дори понечи да свали европейския флаг от пилоните край трибуната. Полицията успя да ги спре навреме, съобщи тогава БТА. На 9 май 2014-та пред спорния Паметник на съветската армия в столичния център участници в честването демонстративно изгориха на земята европейското знаме, иронично на фона на плакат с надпис “69 г. от победата над фашизма във Великата отечествена война“. Направиха го под носа на тогавашния председател на БСП Сергей Станишев, който също присъстваше на церемонията. По този повод лидерът на социалистите в ЕП Ханес Свобода в специална декларация окачестви поругаването на европейския флаг в София като „осъдително“  и напомни на местната левица, че „горенето на знамена, независимо дали са национални или други, е винаги лошо“.

Високото проруско говорене

Преди две години главният редактор на портал „Култура“ и философ Тони Николов констатира в коментар, че „БСП е преместила диалога за Европа пред Паметника на съветската армия“.  Сега пред Дойче Веле той свидетелства лично, че освен издигането на руски знамена, на флагове на т.нар. Луганска и Донецка република  и съответното тъпчене на европейското знаме на митингина левицата, е чул привърженици на БСП неведнъж да заявяват, че идеите им всъщност са идеите на партия „Атака“. „Това говорене ме поразяваше особено силно, но то ставаше характерно не само за избирателите на БСП, но и за доста от техните  известни политици. Така се оказва,  че проруското говорене е много по-важно за идентичността на БСП, отколкото дебата за Европа. Дори повече, сред тях се наблюдава една враждебност към „европейското“  и на чисто битово равнище. Говори се за евразийство, за излизане от ЕС. Излиза, че БСП се превръща не в партия на някакъв умерен евроскептицизъм, какъвто все повече се наблюдава в Европа, а по-скоро в радикално про-дясна партия. А крайнодясното в европейски смисъл е съпоставимо с посланията на партии като „Атака“, коментира Тони Николов.

Комунистите заплашват отново

Като  точна илюстрация на тези констатации, Съюзът на комунистите в България /СКБ/, който се афишира като идеен и политически наследник на БКП, днес /13.09.2016/ публикува в интернет страницата си  своя отговор на въпроса защо те са против ЕС  и НАТО ? /https://komunistibg.wordpress.com/2016/09/13/1-283/.

След като надълго и нашироко разясняват колко „империалистически“ е ЕС, как той „не може да бъде променен“, а НАТО е  „машина за принуда и агресия“, следовниците на Тодор Живковата партия се заканват: „Ето, затова ще критикуваме и порицаваме ощипаните политици, които подкрепят ЕС и НАТО, играят си на „разграничаване“ и които се страхуват да застанат ясно, яростно и категорично в защита на интересите на българския народ и срещу интересите на капиталистическите мнополи – създатели на НАТО и на Европейския съюз. Ето, затова две пикливи сини и нищо незначещи знамена заслужават единствено презрение, съчетано с погнуса и грайфери!“

Потъпкване на българския национален трибагреник

Естествено реакциите на тези действия не закъсняха. Бившият външен министър Николай Младенов и специален пратеник на ООН за Близкия Изток на личната си стена във фейсбук призова : „Всички партии в Народното събрание, които подкрепят свободна и демократична България и суверенния избор на българския народ да бъде част от Европа трябва да осъдят потъпкването на европейскиото знаме днес на събор на русофили. Това е равносилно на потъпкване на българския национален трибагреник!“.

Евродепутатът от ЕНП Андрей Ковачев препоръча специално за Дойче Веле коментара от своята  фейсбук страница : „Това е отвратителна и, за съжаление, не единична проява, култивирана с години от медии с неясно финансиране и от много политически играчи в България. Подобни срамни сцени сме виждали и пред така наречения ПСА /Паметник на Съветската армия/. Безцеремонното смесване на исторически чувства към определени моменти от историята със сегашната политика на управляващите в Кремъл, е нагло и безсрамно деяние. Налага се и разединение сред гражданите. Ако обичаш Русия / като Русия се свързва задължително само със сегашната политика на управляващите в Кремъл, с Ленин, Сталин, КГБ и комунизма (вижте плакатите, тениските и лозунгите), а не с Чайковски, Рахманинов, Шостакович, Пушкин, Лермонтов, Гогол/ ти трябва да си срещу ЕС и НАТО. Тези хора поставят и  клишета на българите  след като ги определят на  „фили“ и „фоби“ . Най-наглото обаче е, че те обявяват русофилите за “патриоти”, а русофобите за “предатели”. Затова младите поколения на България трябва да познават истинската история на своята родина, за да не бъдат те лъгани от наследниците на режима, откъснал страната ни за десетилетия от демократична Европа“.

„Необходимото“ втвърдяване

А на въпрос дали постоянните антиевропейски прояви на българската левица са инерционно комунистически или откровено глуповати, журналистът Тони Николов отговори откровено: „Второто е по-вярно. Като проект БСП обединява една все по-застаряваща група избиратели. Средната възраст на тези хора, според сондажите, надхвърля 69 години. Те все още проектират своето минало като свое бъдеще, докато съвсем друг е въпроса дали това може да бъде бъдеще за страна като България. Оттам нататък, за да се удържи този избирателен сегмент от 15-16 процента, левицата трябва да му предлага съответното втвърдяване“, коментира главният редактор на портал „Култура“ Тони Николов.

07.09.2016

В България никой не знае точния брой на оръжията сред населението. Причината – липсва единен регистър по закона за боеприпасите, който отдавна е трябвало да съществува,   да се поддържа от МВР и да съдържа цялата информация за всички оръжия, за разрешителни и откази за тяхното притежание. През юли заместник-главната прокурорка Ася Петрова обяви резултатите от проверка на Върховната административна прокуратура, които говорят, че контролът върху оръжията и боеприпасите в страната е неефективен. Тя дори посочи  и случаи, при които разрешителните на осъдени лица или на хора с психически заболявания все още не са отнети. Оправданието на вътрешното министерство било, че регистър все пак съществувал, но работел едва от 2013 година. Пълните данни щели да бъдат въведени в него едва след края на 2018 година, защото сега нямало пари.

Частни оръжейни арсенали

А иначе в най-бедната с най-много официални празници и веселби в ЕС държава България се стреля здраво. Мафиотски и хулигански сбивания, разчистване на сметки в престъпния свят, буйни групови и семейни празненства, сватби, кръщенета, тежки рождени дни и обикновени запои, най- често са придружени от характерната пукотевица и никой не знае дали канонадите са от радост, за сплашване или са откровени престрелки с по някой ранен или труп. Според официалните данни разрешения за оръжие притежават общо 211 484 фирми и граждани, като половината са издадени с цел самоохрана. Парадоксално, но броят на имащите разрешения за лов и охрана е незначителен. Което далеч не означава, че някъде не са укрити камари от нелегално и нерегистрирано оръжие.

Конкретни примери – колкото щеш! През юли властите задържаха бизнесмен от Асеновград у когото беше открит истински арсенал, достатъчен за въоръжаването на почти цял взвод по време на война. Сред стрелковите средства имало съветска картечница, автомати „Судаев“ и „Шпагин“, 10 ловни пушки и 5 пистолета – „Макаров“, „Глок“ и „Смит и Уесън“. Удивителното е, че складът е бил законно притежават, но след опит да стреля срещу полицаи „колекционерът“  все пак бил арестуван, след което бил приет за лечение в психиатрията. При друга спецакция през юни полицията иззе от двама 65-годишни мъже от пловдивското село Болярци скрити нарезни пушки, ловни карабини, заглушители, оптически мерник, 600 патрона от различен калибър и многобройни части за огнестрелни оръжия.

Подготовка за „всенародно въстание“?

Треската по придобиването на огнестрелни пушкала обаче не спира дотук. Според МВР към края на миналата година близо половината от 130-те хиляди частни собственици на един или повече пистолети са били бивши или сегашни служители на МВР и МО. При това тези служители и пенсионери притежават оръжията като частни лица и въобще ни ги носят когато са на работа, защото тогава им се зачислява служебно оръжие. И още нещо любопитно.  Този август независимото обединение „Протестна мрежа“ сезира прокуратурата, ДАНС и МС за дейността на т.нар. паравоенни организации в страната, каквато е  проруската „Шипка“. Според правозащитниците нейните членове открито проповядват нуждата от въоръжаване на населението за нуждите на някакво бъдещо „всенародно въстание“.

Автомат за всяко семейство

Не е тайна, че манията за въоръжаване е обхванала и европейските граждани. След терористичните актове в Германия дебатите около притежаването на оръжие от германците се засилват, а броя на желаещите да придобият несмъртоносни оръжия за самозащита се е увеличил. Преди изборите за Сенат в Чехия тази есен, някои кандидати вече издигнаха лозунги като „Автомат за всяко семейство“ и „Оръжие за всеки разумен гражданин“. Чешкият президент Милош Земан, който тези дни обеща на българския си колега Плевнелиев помощ от чешки полицаи за охрана на границата, неотдавна също призова гражданството да се въоръжава и дори призна, че съпругата му вече има разрешително и старателно стреля с дамския си пистолет по стрелбищата. В Словакия също се отчита скок в продажбите на огнестрелно оръжие и то при положение, че в двете Централно-европейски съседки засега няма нито бежанска криза, нито терористични заплахи.

Сватбарска стрелба или неизбежна самоотбрана?

Българското законодателство урежда както правата за притежание на оръжие, така и отговорностите при неговата употреба, ограничена единствено и само до защита на живота, здравето и личната собственост. Да, обаче в НК са посочени стриктните правила, които предвиждат личното оръжие да влиза в употреба само при неизбежна самоотбрана и много крайна необходимост. Най-малкото нарушаване на тези правила превръща стрелбата в тежко подсъдно деяние, което води до строги наказания. А в реалния живот, да не говорим за моменти на афект или под въздействието на алкохол и наркотици, използването на оръжие обикновено води до фатални последствия. И друго. Ако притежателят на пистолет да речем,  не е добре обучен да манипулира и стреля с него, често може сам да се превърне в жертва на собственото си оръжие.

Опасностите от въоръженото гражданство

Навсякъде има хора, които желаят да притежават оръжие и в това няма нищо лошо. Някои го използват за спорт и забавление, на други то дава усещане за по-голяма сигурност. Затова по принцип никой не оспорва правото за неговото притежаване. В България, обаче, все по-малко са гражданите, които вярват в законовото задължение на силовите органи да се грижат за тяхната сигурност на гражданите. И когато се почувстват уязвими и беззащитни, те инстинктивно започват да се въоръжават. Което вече става твърде опасно. И то не само на фона на тежката криминална престъпност и засилващата се битка срещу тероризма, но и защото българското гражданство отдавна вече се е въоръжило. При това много солидно при недостатъчен контрол.

Затова е любопитно да се проследи дали предстоящите дебати около изборите през есента ще засегнат и тази опасна тема свързана със сигурността на хората. Вероятността това да се случи е минимална, макар че въоръжаването на гражданите със сигурност ще бъде гореща тема както на българските популист-националисти, така и на крайно десните в Европа. А техните твърдения, че въоръжени гражданите ще са по-спокойни, са наивни. Защото подобни послания носят още повече напрежение и повишават чувството за страх в обществото.