26.10.16

В разгара на предизборната кампания за президент, темата за опасността от връхлитащите България мигрантски вълни се превърна в  лайтмотив на претендентите. През миналия уикенд кандидатът на БСП о.р. ген. Румен Радев обяви, че не можел да приеме политиката тайно да се оглеждат бивши казарми и сгради за бежански лагери и дори сподели, че в София имало места, „на които хората се притесняват да замръкнат, заради присъствието на мигранти”. Кандидатът на „Обединените патриоти“ -Атака, НСФ и ВМРО  Красимир Каракачанов след като обясни във Варна, че България нямала никакво правно основание да приема бежанци и да ги заселва трайно, прогнозира, че нашествието от техни семейства щяло да задълбочи демографската криза. И декларира категорично: „Ние няма да допуснем това“.  Избраникът на АБВ в надпреварата Ивайло Калфин обяви за свой приоритет справянето с бежанската криза, докато претендентът от Реформаторския блок Трайчо Трайков след като поясни, че бежанската криза е не само външнополитически проблем, попита риторично: „ А защо позволяваме на каналджийската мафия да работи“?  Естествено, голямата камбана за тревога удари самият министър-председател Бойко Борисов. Още в началото на предизборната кампания той предупреди: „Над 3 милиона стоят на 50 км оттук. Няма Гранична полиция, която да се справи с няколко милиона мигранти, още повече в Европа, където правата на човека, НПО-та наблюдават всяко едно наше действие.  Затова Турция трябва да остане стратегически партньор на Европа.“

България не е залята с бежанци

Доколко основателни, обаче са подобни страхове? Отговор на въпроса с цифри и факти даде не друг, а зам.-министърът на вътрешните работи Филип Гунев. В интервю за централен всекидневник /“24 часа“/ тези дни той посочи, че до септември в страната са били задържани 2653 мигранти, като през миналата 2015 година те са били два пъти повече. Заместник-вътрешният министър призна, че центровете в страната са пълни, но допълни, че те са били така и през 2013 и 2014 година. За 4 години молбите за статут на бежанци са били 60 хиляди, като под 1000 човека са останали в България. „Ние сме транзитна държава“, посочи г-н Гунев и заявяви: „Някои от кандидатите за президент не познават фактите или ги изкривяват за да се заиграват със страховете на хората. България не е залята с бежанци“. И доколкото държавният глава действително няма правомощия по охраната на границите, заместник-вътрешният министър предложи предизборните дискусии да се насочат към темата за инеграцията на бежанците и възможностите за лобиране на бъдещия президент пред онези държави, които не приемат, че охраната на външните граници на ЕС е приоритетна задача.

На този фон възникват въпросите какво печелят българските  политици от създаването на мигрантска психоза? И кого в крайна сметка обслужва подобен начин за игра със страховете на хората?

Разиграване на мигрантската карта

Журналистката от сайта „Маргиналия“ и правозащитничка Светла Енчева е убедена, че целта на тази пропаганда  е българското общество да е в постоянна „бойна готовност“ за отбрана срещу нашествениците отвън, а предупреждението за надвисналата опасност се „развява“ от почти всички кандидат-президенти. „С изключение на един, който все пак обърна внимание, че човешките права също имат значение, допълва Енчева и продъжава:  „Тази тема, заедно с ромската, която също се експлоатира преди избори, се използват доста успешно за отвличане на вниманието от сериозните проблеми и от липсата на дебат върху тях. А такива, например, са европейската ориентация на страната, ширещата се тежка корупция, липсата на съдебна реформа“, казва пред Дойче Веле Светла Енчева.

Юристът и доброволец, който работи с бежанци, Борислав Димитров споменава за 3-те години, през които власти и медии  непрекъснато са заплашвали българите как бежанската вълна ще ги залее. „Отделен е въпроса, дали такава вълна все пак има потенциал, но засега тя не е реална и ние все още я очакваме. А през този период, както помним,  фалира КТБ, излязоха наяве купища факти за тежки зависимости в съдебната система, случиха се редица други остри скандали. Аз не знам кой от протестиращите срещу нелегалните мигранти е бил повлиян от тях толкова, колкото от всички други проблеми през тези години?“, иронично пита юристът и обобщава: „Разиграването на картата с мигрантите е отклоняване на обществото от нелицеприятните теми, които политическите играчи в България не желаят да обсъждат. И това се вижда отвсякъде !“

Обречени на пропаганда

Борислав Димитров смята, че с целенасочената пропаганда и дезинформация около надвисналото мигрантско цунами, управляващи и опозиция в страната са успели да пречупят  темата през призмата на националната сигурност и са я превърнали в основна и водеща. „Днес фактите са толкова подменени и дебата е така изопачен, че друга гледна точка за миграционната вълна вече не съществува. Така самите политици и безкритичните медии сами се превърнаха в заложници на сътвореното от тях. Вече е създаден образът на врага, който напира да ни завладее и всички сега са принудени да говорят колко опасен е той. Представете си как след такава 3-годишна обработка някой  кандидат-президент ще говори хуманно, правозащитно, ще се основава на факти и на реални данни? Той ще бъде обречен на тези избори и няма как да получи електорална подкрепа“, коментира пред Дойче Веле юристът Димитров.

„А когато сняг забръска“ ?

Журналистката Светла Енчева хвърля  и поглед върху ситуацията отвъд президентските избори на фона на предстоящата зима. „Проблемите не са един и два, местата за настаняване на хората, които търсят убежище са малко и те са насочвани към т.нар. „затворени центрове“, които са равносилни на затвор. А тези хора са дошли да търсят убежище у нас и по този начин те биват вторично травматизирани. В центровете от „отворен тип“ условията за живот са лоши, съществува опасността от болести и епидемии. Не се полагат усилия бежанските деца да бъдат интегрирани в образователната система, много малко от тях въобще тръгват на училище“, казва правозащитничката.

Борислав Димитров от своя страна допълва, че работеща интеграционна система за бежанците липсва. „След като им бъде даден статут на бежанци, те биват изхвърляни от центровете и буквално остават на улицата. За тях няма езикови курсове, няма посредничество за търсене на работа, те са без ориентация, без посредничество за намиране на покрив над главата. Просто държавата им показва вратата с думите: „Оправяйте се сами!“. А в подобно отношение на властите наистина се съдържа сериозна заплаха за националната сигурност в крайна сметка“, отбелязва Борислав Димитров.

„Аз съм българче“

И все пак за каква интеграция на хора от чужда култура може да се говори, след като вече десетилетия България не е в състояние да интегрира собствените си роми в тяхната собствена родина?

„В случая става въпрос почти за едно и също нещо, е убедена Светла Енчева. Интеграцията се получава, когато приемеш другия за равен са себе си, когато се убедиш, че той може също да ти даде нещо, че притежава някакви знания и умения, които могат да бъдат полезни на всички. Както и когато си дадеш сметка с какво тези хора са ощетени и как могат да бъдат подпомогнати за да дадат онова, на което са способни“.  Тя дава за пример състоялия се през септември в град Дортмунд 3-ти международен фестивал на ромската култура „Джелем-джелем“ и оценява жеста на германската държава да признае тази култура като подпомага този фестивал. Журналистката си спомня за свой репортаж, в който е разговаряла с  тиинейджър-бежанец от Сирия. На въпрос дали в българското училище някой  се интересува за неговата култура, за знанията му, за родната му страна, момчето отговорило: “Не, никой не ме пита и никой не се интересува за всичко това. Единствено важното  е аз да декламирам наизуст стихотворението „Аз съм българче“.  Правозащитничката констатира, че ние българите гледаме на бежанците като на хора, на които нещо трябва само да се дава, и които не са способни за нищо. „Това е погрешно. Трудностите у нас ги поставят в ситуация на безпомощност, а те самите далеч не са безпомощни хора“, заключава Светла Енчева.

19.10.2016

Лексикалните справочници поясняват, че фразата  „пиле шарено“ се използва за пренебрежително обръщение към мъж, определящо го като млад и неориентиран, най-често, когато въпросният се изказва неподготвен по дадена тема. Три седмици преди президентските избори, министър председателят Бойко Борисов изригна словесно в парламента със заплахи към трима подозирани в нелоялност към кабинета свои министри: “Няма да допусна да се подигравате с мен и ГЕРБ! Лукарски, страх ли те е? Москов, „пиле шарено“ ли съм? Кунева, да спра ли парите на учителите, че сме ги били дали предизборно?“.

В отговор на тази атака, Радан Кънев, лидер на една от партиите на Реформаторския блок, излязла вече в опозиция, също избухна вербално по телевизията. Той се обърна към министър-председателя с „ласкавото“ : „Абе, бай ххх, ти с кого се държиш така, бе!“. Вярно, малко по-късно ядосаният лидер се извини във Фейсбук на тв-зрители и водещите за „използвания по неподходящо време в национален ефир нецензурен израз“, но това не попречи вулгарната фраза светкавично да прогърми по медиите, социалните мрежи, партийните клубове и кръчмите, естествено.

Цветиста словесност

През юли, доста преди предизборната кампания, зрителите на един от тв-каналите с национален обхват, станаха свидетели на друг „весел“ спор, свързан с личността на министъра на културата Вежди Рашидов. Отново в студиото директорът на Националния исторически музей и почетен професор на Университета по библиотекознание и информационни технологии Божидар Димитров сопнато се обърна в ефир към  скулптора проф. Велислав Минеков с „любезното“: „Не знаех, че си такъв задник!“. И после го предупреди, че е  много близо да го лисне с чаша вода, която дори „не е фекална“.

В изследването си „Езикови портрети на български политици и журналисти“, езиковедите  Владислав Миланов и Надежда Сталянова припомнят, че „ в словесен дуел с Бойко Борисов Корнелия Нинова /сега председателка на БСП-б.а./ призоваваше министър – председателя да излезе навън /от парламента – б.а/ за да „се разбЕремЕ като мъже“. Авторите на книгата отбелязват, че много хора ще се усмихнат на подобна реплика, но „не са малко и тези, които ще се запитат така ли трябва да говорят управниците на България, това ли е равнището им“?

Голямото вербално изпускане

С уговорката, че омерзението й вече надделява над научния интерес, доц. д-р Надежда Сталянова от факултета „Славянски филологии“ в Софийския университет коментира пред Дойче Веле, че в резултат на опънатите нерви в сегашната ситуация, всеки българина ден вижда и чува обиди или думи сред политиците, които са характерни за ниския стилов регистър. „Изпускането на нервите става все по-типично за българската политическа реч. Това далеч не са предварително обмислени или плод на някаква стратегия изказвания на български политици. Те просто изскачат от устата им и в повечето случаи авторите съжаляват за казаното, дори пускат в социалните мрежи извинения с твърдението, че не са имали едно или друго предвид. Става въпрос  наистина за някакво лексикално изпускане на нерви“, смята доц. Сталянова.

Подобно говорене не е типично само за България, според преподавателя по Съвременен български език в НБУ доц. д-р Борислав Георгиев. Той дори цитира заплахата на кандидата за Белия дом в САЩ Доналд Тръмп към неговата съперничка Хилъри Клинтън, че ако стане президент, ще я „вкара в затвора“. „Това, че премиерът Борисов  си изпуска нервите не ме изненадва, той не го прави за първи път. Но онова, което Радан Кънев изрече по телевизията, наистина ме учуди. Да, той се извини, но аз продължавам да се чудя дали председателят на ДСБ се изпусна без да иска или го направи целенасочено. Обърнете внимание – той се извини само на зрителите и на тв-водещите и на никой друг! Така че всичко е възможно“, коментира за Дойче Веле доц. Георгиев.

Нечленоразделните кандидат-президенти

Доц. Надежда Сталянова е убедена, че българските политици отдавна живеят с чувството за езикова безнаказаност по принципа „дума дупка не прави“. Затова, макар  и да шокират, такива езикови прояви вече не учудват никого.  Езиковедката обръща внимание и на друго. В сегашната кандидат-президентска кампания всички са се фокусирали върху главните, основни играчи, макар според нея  сериозен проблем да  представляват и т.нар. маргинални, или периферни, играчи в надпреварата. „Съвсем случайно видях по телевизията обръщения на двама кандидат-президенти. Те не говорят, а четат. При това сричат, не могат да артикулират. Това също е езиков капан, в който попадат хора с  претенцията да бъдат лице на нацията. Като слушатели, като граждани, ние изведнъж се озоваваме в средата на езикова ситуация, в която от една страна се ръсят обиди от всички към всички, а от друга  – тези обиди идват от  някакви хора, които говорят почти нечленоразделно. Просто т.нар.  „златната среда“ я няма, тя отсъства“, признава доц. Сталянова.

Сближаване с „цивилизования“ свят ?

Доц. Борислав Георгиев обаче се съмнява, че политиците могат да се хванат в капана на собственото си слово преди изборите. „Всеки е попадал в  ситуация, при която  да използва по-невъздържания, както казвам аз, „каруцарски език“. А той е типичен за българина. Хората отчитат напрегнатата обстановка и няма да се впечатлят чак толкова от „любезностите“, които си разменят разните кандидати и техните лидери. Виждаме, че големи разлики между спорещи политици у нас и в чужбина няма. Доскоро бяхме склонни да твърдим какви грубяни са нашенците, как тяхното публично поведение го няма никъде по света. Оказва се обаче, че то съществува на доста места“, смята лингвистът от НБУ.

Да им гледаме сеира

Доц. Надежда Сталянова от своя страна е убедена, при сегашната политическа ситуация добрия тон в България не е печеливш. Дори повече,  културният, деликатен, възпитан политик не вирее в такава говорна среда, в нея той не може да просъществува. Причината е, че агресивната реч го задушава като плевел. Затова и добрият тон не може да стигне до гражданите. „По-цветни, по-ярки, по-агресивни, по-възбуждащи нашите сетива са тъкмо споменатите обиди и нападки. И вече границата, която започваме да следим, всъщност е доколко още политиците могат да се изложат. Или казано другояче, „да им гледаме сеира“. Лошото в тази словесна агресия е, че тя цели не толкова дискредитирането на опонента, колкото възможността той да бъде унижен. Което я прави особено „приятна“ за наблюдение. Политическият език от една страна е крайно агресивен, но от друга той е и  демагогски. А посланията  в демагогията, в многото говорене, са кухи и безсъдържателни . Не само в тази кампания, но по принцип в България отсъства умереното, по-красивото и най-вече  по-съдържателно политическо слово“, констатира доц. Надежда Сталянова.

„Лично аз повече предпочитам кампания, в която кандидатите си разменят нецензурни думи от ниския стилистичен пласт, отколкото да изговарят фрази, които нищо не означават“,  казва доц. Борислав Георгиев. Това, което наблюдаваме в България в  сегашната  предизборна битка като стил на общуване, като не съвсем учтиво говорене, в крайна сметка не се различава кой-знае колко от онова, което виждаме в подобна обстановка по света. Затова моите предпочитания са за  остри реплики пред едно ритуалното говорене“, признава лингвистът от НБУ Борислав Георгиев.

12.10.2016

Доста преди началото на мигрантската и бежанска вълна беше ясно, че южната граница на България, която разделя Изтока и Арабския свят от ЕС, е „пробита“. Днес, когато хиляди нелегални бежанци и мигранти биват залавяни и връщани от границата със Сърбия след като са прекосили безпрепятствено цялата българска територия, когато други хиляди признават, че са стигнали до Западна Европа през българското трасе, това може да означава само едно – трафикът през страната е спонсориран и изключително доходен бизнес.

През септември австрийският „Ди Пресе“ отбеляза, че Балканския маршрут не е напълно закрит, защото „корумпирани български полицаи участват в пропускането на нелегални мигранти и чрез подкупи подобряват приходите си“. Тези дни, по повод започналата мисия на новата агенция за „Европейска гранична и брегова охрана“ по българо-турската граница, зам.-министърът на вътрешните работи Филип Гунев призна в печата, че международното присъствие там ще има „антикорупционен ефект“. Дори повече, г-н Гунев изрази надежда, че приетите две антикорупционни мерки в Закона за МВР – за контрола върху верността на имуществените декларации на граничните служители и за техните тестове за лоялност – щели да помогнат допълнително в тази насока.

Оле затвори очички!

В края на септември на  ГКПП „Капитан Андреево“ бяха арестувани четирима полицаи и петима митничари по „линия на корупцията и миграционния натиск“, както гласи официалното съобщение. В началото на годината бяха задържани четирима началници на смяна в Гранична полиция  в Свиленград, плюс самият шеф на участъка. Подозренията бяха за корупция и трафик на нелегални имигранти и по-конкретно защото са получавали пари, за да си „затварят очите при влизането на нелегалните мигранти през браздата, както и да арестуват техни конкуренти“. След сложна акция в края на юли  белезниците щракнаха върху четирима пътни полицаи, които не само вземали подкупи от трафикантите на нелегално преминаващите, но и сами превозвали чужденците със собствените си автомобили.  В началото на октомври Окръжната прокуратура в Монтана обвини каналджия от Видин и негов помагач за удавените в река Дунав шестима нелегални имигранти от Ирак. Двамата били част от канал за прекарването на хора през България от Турция към Западна Европа, който действал гладко до злополучния опит за преминаването на голямата река.

Бизнесът  на канала

Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията отчита, че корупционния натиск от страна на мигрантите вече е огромен. „До 2013-та, когато се отприщи вълната от нелегални чужденци, хората от „Гранична полиция“ бяха по-малко засегнати, защото повечето от тях бяха бивши военни и манталитетът им като такива беше различен. Сега и там ситуацията се вложи твърде много“, признава пред Дойче веле експертът. И подкрепя констатацията си с числа: „Ако обикновен служител по границата получава средно месечно 800 лева заплата, с надбавките годишно той печели около 10 хиляди лева. От каналджийството обаче, той може да натрупа, както се твърди, между 40 и 60 хиляди лева годишно. Това е с пъти повече. И тук е огромният натиск – за две или три години служителят може да спечели повече средства, отколкото през цялата си служба на граничен полицай. С тези средства той може да напусне тази непривлекателна работа, да се пенсионира предсрочно и да заживее добре. Разбира  се, може  и да бъде заловен“, посочва Безлов.

Кой е „Радо схемата“?

Депутатът от Реформаторския блок, бивш секретар на МВР  и шеф на Националната служба „Сигурност“ о.з.генерал Атанас Атанасов от своя страна е убеден, че сред икономическите мигранти, които влизат в България, няма човек, който да не си е платил за да премине през страната. Той се позовава на техните многобройни показания за това къде, за какво и на кого са плащали. „Става въпрос за корупционни схеми, свързани с въвеждането на икономически мигранти на територията на ЕС и тъкмо това следва да е ясно“, подчертава депутатът. Той твърди, че за да влязат през българо-турската граница, да достигнат до София и оттам да бъдат изпратени на българо-сръбската граница с цел достигане до Западна Европа, „чадърите“ над този трафик са твърде много и те съществуват. За да потвърди наличието на корупционни схеми сред граничните полицаи, о. р. генералът повтори пред Дойче веле, че многократно споменаваният от него от парламентарната трибуна  служител с прякора „Радо схемата“ е действителен областен директор на МВР, който е добре и отдавна познат сред полицейските среди.

Вътрешният кръг

В споменатото интервюто за печата зам.-министърът на вътрешните работи Филип Гунев споменава, че „всяко нарушаване на вътрешния кръг“ от присъствието на служители на Фронтекс, дори от армейски служители, може да има антикорупционен ефект. Какво, всъщност, означава подобно признание?

Според Атанас Атанасов от РБ с тези свои думи МВР декларира неспособността си да се бори срещу корупционните схеми. „След като заявяват, че представителите на Фронтекс ще бъдат и „антикорупционна мярка“, това означава, че българските власти не желаят или не могат да се справят със съществуващата корупция“, казва бившият главен секретар на МВР. Той твърди, че повечето внесени обвинителни актове в съдилищата за каналджийство са срещу чужди граждани, а не срещу българи и обобщава:  „ Това е доказателство, че за да могат да осъществяват своята дейност, българските каналджии имат чадъри не само в изпълнителната власт, но и в прокуратурата. Друго обяснение просто няма“, е категоричен Атанасов.

Тихомир Безлов от ЦИД  сравнява влиянието европейските офицери от Фронтекс върху  споменатите вътрешни кръгове с поведението на семейство, което спира да се кара помежду си, когато му дойдат гости. „Когато граничните ни полицаи застанат пред наблюдението на Фронтекс, те едва ли могат да си позволят да демонстрират ленивост или да си обръщат главата на  другата страна, когато преминават нелегални мигранти. Тези хора, все пак, трябва да демонстрират, че вършат някаква работа, като същевременно съвсем основателно  се страхуват, че ако бъдат забелязани, че по време на дежурството им през границата нелегално преминават хора, със сигурност ще попаднат в рисковите списъци и срещу тях ще започне разследване“, пояснява Безлов.

Бизнесът с контрабандата на хора

Все пак някои смятат, че сега от каналджийството се печели повече отколкото от търговията  наркотици или от трафика на хора? Основателни ли са  подобни твърдения?

Тихомир Безлов е категоричен, че почти целия криминален контингент в България вече е преминал към каналджийството. Освен него в трафика участват и всякакви други хора, като например цели села от двете страни на турската и сръбска граница с България, маргинализирани  и социално слаби хора.  Експертът твърди, че истинската координация на схемата се осъществява посредством анонимната и нестандартна Близкоизточна система за парични преводи „Хавала“. „Нейният модел е, че ви плащат след като извършите услугата. Докато мигрантът не е преминал през вашата част от веригата, не ви плащат нищо. Тъкмо това обясни по телевизията каналджията, причинил драмата с удавилите се мигранти в река Дунав – той е бил само брънка от веригата, докато следващата нейно звено просто не се е появило и драмата е станала факт.

„Няма точни числа и данни,  с които да се сравнят печалбите от наркотици или трафикът на хора с приходите от т.нар. контрабанда на хора. Във всички случаи, обаче, хората, които доскоро са извършвали друг вид крайгранична престъпна дейност, днес се занимават с каналджийство. Това означава, че тази дейност наистина продължава да е много печеливша“, казва депутатът от РБ, о.р. генерал Атанас Атанасов.

06.10.16

Лайтмотив на всяка предизборна кампания обикновено са призивите всички масово да застанем край урните в изборния ден и да упражним правото си на глас. По стар обичай официалният старт на тазгодишната кампания за президентския вот на 6 ноември отново беше изпреварен от повсеместните и  настойчиви вопли от типа на „Обещай, че ще гласуваш!“, въпреки приетите промени в Изборния кодекс за задължителното гласуване. Очевидно тези нововъведения имат за цел да компенсират трайно сриващото се доверие на българските граждани в изборната демокрация и техния избледняващ интерес към нейните проявления. И понеже предвидените в Изборния кодекс санкции за негласуване са по-скоро смехотворни, отколкото императивни, пропагандно-агитационните машини на регистрираните 22 –ма кандидат-президенти в продължение на  цял месец ще фокусират медийните си мегафони  тъкмо върху „обществената съвест“, „партийната лоялност“ и  най-вече върху масовото участие на гражданството в „демократичния процес“.

Изборът да избираш или не

На този емоционален  предизборен фон обаче възникват някои въпроси.  Като, например, какво се крие зад намерението на част от избирателите в деня на вота да си останат у дома, да идат в планината за гъби, да се отдадат на кротък риболов или на „консервационни“ мероприятия свързани с подготовката на зимнина? Или дали това тяхно лично намерение е проява на обществена безотговорност и липса на чувство за граждански дълг? А може би на естественото несъгласие с политическите програми на кандидатите, които те обещават да изпълнят след като се  възкачат в органите за управление на държавата?

Отговорът на тези въпроси се крие в простата истина, че решението да не гласувате е ваше лично право, което няма нищо общо с упреците за вашата липса на отговорност или за осъдителната ви  аполитичност! И още – това дали ще се въздържите от вот защото не сте  направили своя избор  или категорично  сте решили да прекарате изборния ден сред природата, всъщност е напълно едно и също! Дори повече, тези две ваши решения  също са избор, но напълно личен и вътрешно мотивиран.

И друго. Неохотата ви да участвате в изборите в повечето случаи се дължи на грешките и провалите на  самите политици и кандидати в листите. А нима не става въпрос за същите хора, които ви агитират да гласувате и твърдят, че се нуждаят от вашия глас? Тогава нека се запитаме какво отгоре искат тези личности, които в крайна сметка не са успели да спечелят вашето доверие?

Агитацията като натиск

Каквото и да се говори в предизборната кампания, както и да се манипулира с напомпани изрази като „безотговорност“ и „граждански дълг“, в крайна сметка става въпрос единствено за приказки. По-лошото е, че подобни  „приказки“ всъщност са начин за изнудване и натиск върху вас, опакован със силни слова. Когато обаче кандидатите се принизят  до използването на подобно вербално насилие за да  си осигурят подкрепа, това недвусмислено показва, че те  не са в състояние да убедят по никакъв друг начин избирателите в своята правота. Което е тъжно и поставя резонния въпрос как след подобни атаки може да се спечели доверието на хората? Отговорът е елементарен –  никак.

Най-честата причина, поради които хората отказват да застанат пред избирателните урни, все пак е тяхното разочарование и усещане за безсилие. Неслучайно дни преди началото на предизборната кампания социолози констатираха, че броят на гласувалите на предстоящия на 6 ноември президентски вот и референдум вероятно ще достигне едва 40 на сто, докато онези, които категорично няма да гласуват ще надхвърлят 20 на сто от имащите право на глас. Което е доста показателно!

Правото да избираш

От друга страна, чл.42 (1) на българската Конституция гласи, че  „ Гражданите, навършили 18 години, с изключение на поставените под запрещение и изтърпяващите наказание лишаване от свобода, имат право да избират държавни и местни органи и да участват в допитвания до народа.“ .

След като основният закон на държавата изрично определя „правото да избираш“, а не задължението да осъществяваш това свое право, личното решение на гражданина да не гласува далеч не го превръща в нарушител на конституционния ред. Затова неучастието в изборите е по-скоро ярко послание към политиците, което  ако бъде правилно разбрано, би могло да ги накара да се замислят сериозно и да предприемат нещо доста по-различно и в полза на гражданския интерес. Това, за съжаление, обикновено не се случва в най-новата българска политическа история.

Съществува, естествено и трети, компромисен вариант, свързан с вечната надежда на избирателя, че все пак нещо може да се промени. Затова в последния момент някои все пак се запътват към урните за да пуснат гласа си за някой нов кандидат с вярата, че подобно усилие вероятно си струва. И понякога се оказват прави.