09.11.2016

Отвъд политическото говорене, партийната пропаганда, пристрастията, възторзите и разочарованията на избирателите, след първия кръг на президентския вот българите еднозначно подкрепиха кандидатурата на о. р. генерал Румен Радев за поста държавен глава. За първи път след демократичните промени през 1989 г. партията на бившите комунисти БСП доминира сред избирателите на двумилионна София, а подкрепяния от нея, но издигнат от Инициативен комитет доскорошен командващ българските ВВС, спечели първия тур на вота в цялата страна, като изпревари с близо 3.5 на сто сочената за фаворитка за поста кандидатка на управляващата партия ГЕРБ и председателка на парламента Цецка Цачева.

Естествените мъжки авторитети

Това са фактите. Другото са емоции и спекулации, макар че вече се появиха и първи опити за обективна оценка.  Вицепремиерката и вътрешна министърка Румяна Бъчварова, социоложка по образование, например призна публично, че „има недоволство“ и то се е изразило в подкрепата на о. р. генерал Радев. Дори повече. Бъчварова квалифицира изборните резултати като  „протестен вот към управляващото мнозинство“ и призна,  че ГЕРБ вече „имаме основание да чуем гласа на гражданите“. В интервю за Дойче Веле германската политоложка Йохана Даймел от друга страна видя в успеха на Радев поредното доказателство, че „в България съществува определена симпатия към мъже, които по линия на биографията си излъчват нещо като „естествен” авторитет“, като изрично подчерта, че става въпрос за „мъже. Политологът  Огнян Минчев пък посочи, че една от причините, довели до изборния резултат на първия тур е  сериозна грешка в номинацията на ГЕРБ, тъй като „публичната политическа харизма на Цецка Цачева не е достатъчно висока, за да привлече достатъчно гласове“. Което предполага, че харизмата на генерала-летец се е оказала достатъчно висока. Димитър Бечев от Центъра за Европейски изследвания в Харвард посочи специално за Дойче Веле, че „генерал Радев пасва на профила, който се харесва на българския избирател, при това на по-широк кръг от твърдото ядро на БСП“.

Протестен вот или бунт ?

И все пак мнозинството българи в страната и чужбина застанаха зад неизвестна доскоро личност, която дори няма политически опит. За какво още говори този нелогичен на пръв поглед, спонтанен избор?

Социалният антрополог Харалан Александров прочита посланието на неделния вот така: „По-добре да знаеш малко, отколкото да знаеш повече, защото колкото по-малко си политик, толкова по-малко сведения има за теб“. Изследователят хвърля и  поглед в историята, откъдето, по думите му,  прозира древното, почти „манихейско“  схващане,  че политиците са неблагонадеждни личности, че това са хора, които ползват облагите на властта, и че всеки, който е близо до нея, злоупотребява и я използва за свои частни и корпоративни цели. „Става въпрос за отказ да се  разбере, че управлението е нещо организирано, че то може да се приеме като полезно за целите на общото благо, че заслужава да му се гласува доверие и си струва да се участва в него. В резултат на това схващане се появява и  огромна група недоволни. Тази група не може да контролира елита, няма власт върху него, бунтува се /на съвременен политически език това се нарича „протестен вот“, а на популярен език „бунт“/ и така наказва онези, които са във властта“. Според Александров нещо подобно се наблюдава и на сегашните избори. Изследователят смята, че най-доброто, което засега успява да постигне българското общество, е да се разсърди и да се разгневи, без обаче да  успее да развие механизми за активен контрол и участие в политическия процес. „Хората не успяват да делегират  и достатъчно доверие на елитите и авторитетите, за да могат те от своя страна, да изпълняват по-почтено задачите си“, коментира  за Дойче Веле социалният антрополог.

Убедително за баналните неща

Според Харалан Александров о.р. генерал  Радев  има много интуитивно поведение, а е възможно да се окаже, че има и политически талант. Кандидатът за президент успява като човек, който досега професионално се е занимавал с индустрията на сигурността, да генерира послания, които по някакъв начин вдъхват сигурност и доверие. Говорът му е  много „обран“, бавен, той се изразява  ясно и категорично, изговаря общо взето банални неща, но ги изрича с убедителността и спокойствието на „убедителен чичко от провинцията“, с което  запленява големи групи от хора и създава  усещане за доверие. „Далеч не всеки кандидат за президент би се радвал на точно такъв вид  подкрепа!“, казва Александров и уточнява: „Това е подкрепата, която Радев получи извън партийните ядра, но нея би могъл да я получи и един Слави Трифонов!“

Жертви на Студената война

И все пак какъв е идеалният профил на държавен глава, който витае в представите на днешния българин?

Не мога да кажа, без да съм го изследвал, отговаря Харалан Александров. Той, обаче,  цитира мнение изразено по време на негов неотдавнашен разговор с хора от негова изследователска фокусна група. Всички бяха съгласни, че новият държавен глава трябва „да е обратното“ на сегашния президент Плевнелиев. Когато ги попитах какво конкретно  имат предвид се разбра, че Плевнелиев се опитвал „да се хареса на господарите на света“, на онези „които са спечелили Студената война“, „ние сме техните жертви“, а той само искал „да се докара на победителите“.

Райграс и плевели в „българската градинка“

„Подобна „конструкция на света“ е дълбоко конспиративна, но тя има за цел да се разположи в умовете на хора, като тези от фокусната група, във виртуалното, в сферата на политическите възприятия, на анти-Западната, анти-либерална пропаганда, която се свързва с Русия и нейните кръгове в България, посочва Александров.  Тя е продължение на хибридната война, на която тези граждани са вече жертви! Със сигурност това е война за техните умове и сърца“, отчита социалният антрополог . Александров. Той смята, че днес това не е и много трудно, защото през всичките тези години не е било направено нищо за да могат българите да развият опит от първа ръка на живот в истинска либерална демокрация. „Имитацията, в която българските либерални елити избраха да разположат живота, политическата икономика  и публичното говорене, започна да  се разпада. Несвършената работа на тези елити сега се връща с гръм и трясък!  Мощният субстрат, тази неразорана и некултивирана материя на съвременните  политически разбирания, днес напомня повече на тънък пласт райграс в култивираната българска градинка, без преди това да са изчистени бурените на миналото, които напират отдолу. Така поддържаната на пръв поглед градинка както виждаме изведнъж се оказва обрасла с всякакви плевели“ –  констатира социалния антрополог Харалан Александров.

02.11.2016 г.

Седмица след като Кристалина Георгиева обяви, че ще напусне поста си на зам.-председателка на ЕК и еврокомисар по бюджета за да оглави Световната банка, фигурата на новата българска номинация за Брюксел остава неясна. Непосредствено след подадената оставка, германецът Гюнтер Йотингер пое нейния ресор по бюджета, а председателят на ЕК Жан Клод-Юнкер обяви, че ще се консултира с ЕП за евентуални размествания в портфейлите  на съответните комисари. Естествено в българското публично пространство се завъртяха имена на предполагаеми номинации и кандидатури, спекулативно започнаха да се коментират вариантите за еврокомисар, чу се дори и желанието на министър-председателя Бойко Борисов бъдещият български представител в ЕК да бъде свързан с „регионалното развитие или с екологията“.

„Равновесие на половете“ или лични качества ?

Директорката на „Европейския институт“ в София Юлиана Николова припомня, че новият български комисар първо трябва да бъде одобрен от председателя на ЕК  и то  след консултации с цялата колегия на комисарите, след което  бъде утвърден от Европейския парламент. „Когато създаваше сегашната ЕК през 2014 година и вече беше подбрал нейните членове, Жан-Клод Юнкер с гордост обяви, че за първи път е било постигнато  т.нар.“gender balance”, или равновесие на половете, в състава на новата структура. За да бъде  запазен  този баланс може да се очаква, че г-н Юнкер отново ще предпочете жена на мястото на Кристалина Георгиева“, прогнозира  Юлиана Николова и уточни: „За мен на тази позиция „жена“ или „мъж“ не е качество, а само характеристика. Затова изборът не следва да се гради на полов признак. Важното е какви качества ще притежава новият български кандидат и как той ще успее да ги защити и докаже в комисията“.

Да запълним дупката!

Международният анализатор и журналист д-р Светослав Терзиев от своя страна припомни шеговито, че след като „досега България е имала три женски кандидатури за еврокомисар, ако тепърва  премиерът Борисов предложи мъж за поста, това би предизвикало недоумение“. Според Терзиев България е изпълнила своята женска квота в Брюксел и вече има свободното право да реши дали да предложи жена или мъж. „По-важното сега е да бъде номинирана подходяща личност за съответната работа в ЕК. И тъй като няма да се съставя нова ЕК, а в сегашната постовете вече са разпределени, образуваната  от напускането на Кристалина Георгиева празнина следва да се запълни. Тъй като комисията не е ресторант, в който всеки може да си избира портфолио от нейното „меню“, България ще се наложи сега да се задоволи с онова, което и предложат“, каза Светослав Терзиев .

Нови портфейли, нови кахъри

Юлиана Николова смята, че определена позиция в европейските структури е толкова престижна, колкото я направи личността, която я заема. Въпреки това тя се опасява, че желанието на премиера Борисов да бъде запазен заместник-председателския пост в комисията е малко вероятно да се сбъдне. Аргументът й е, че ако ЕК трябва  да бъде прекроявана за да се създаде подходящ пост, който да е от една страна зам.-председателски, а от друга да не е  свързан с разпределения вече ресор бюджет, това ще наложи ново гласуване в ЕП, което едва ли ще се случи.  „ Както е известно, през  юни, след референдума за излизането на Великобритания от ЕС, британският комисар за финансовата стабилност, финансовите услуги и капиталовите пазари Джонатън Хил подаде оставка и за неговият приемник Джулиън Кинг специално беше създадено ново портфолио /портфейл/, свързано с борбата с тероризма, организираната престъпност и кибер престъпността. Така че сега е по-вероятно новият български комисар да получи част от портфолиото на друг негов колега или за него да бъде създадено нещо съвсем ново“, прогнозира Юлиана Николова.

Отговорността на европейските „job seekers”?

Светослав Терзиев също е убеден, че за заместник-председател на ЕК няма как да бъде назначен току-що избран комисар, за когото дори не се знае дали би се справил в брюкселската  среда. „На тези  позиции се избират опитни и доказали се хора в европейските дела и  затова е нереално София отново да претендира за заместник-председателското място. В крайна сметка човек може да е успешен министър в родината си, но не и успешен комисар в Брюксел“, коментира анализаторът.

Терзиев смята, че Кристалина Георгиева е заемала заместник-председателския пост на ЕК заради  опита й като комисар с мандат и в предишната ЕК. Ето как анализаторът обяснява практическото загубване на престижната за България а позиция: “Кристалина Георгиева се провали в ЕК не защото се кандидатира за Генерален секретар на ООН, а по-скоро защото започна да си търси работа в Световната банка. Не е прието докато са на длъжност в Брюксел избраните еврокомисари да се превръщат в т.нар. „job seekers”, сиреч да се оглеждат за някаква друга работа. Ако те демонстрират подобно пренебрежение към текущия си пост, това е сигнал, че няма да изпълняват добре основните си задължения. А кандидатстването на г-жа Георгиева за ООН също беше „ослушване“  за нова работа. Във време, когато се изработва бюджета на ЕС за 2017 г., когато е в ход междинния преглед на изпълнението на разходите от многогодишната финансова рамка 2014-2020 г, което са изключително важни дейности за един комисар, не можеш да изоставиш работата си и  да поискаш едномесечен отпуск за да се състезаваш за друг пост. Затова г-жа Кристалина Георгиева  просто трябваше да си отиде от Брюксел“, коментира Светослав Терзиев.

Партийна или експертна номинация?

Юлиана Николова посочи, че не е нужно кандидатът да бъде партиец, въпреки че при избора на еврокомисари се отчита партийната принадлежност на правителството, което го е излъчило, като се гледа това да съответства приблизително на съществуващата конфигурация в Европарламента. „Колкото до експертността, през 2009 г. ние вече имахме достатъчно горчив опит с кандидатка, която  не успя да представи експертизата си пред Комисията „Барозу-2“ достатъчното убедително, за да бъде одобрена за комисар. Затова следва да се внимава много!, смята Николова.

„Не е нужно да се залага на партиен функционер за кандидат, достатъчно е да бъде предложен човек с авторитет, който добре да представи България. Такава личност ще бъде приета, защото за нея ще се говори като за съответната държава. Като комисар „той“ или „тя“ няма да има партийна определеност, а  и едва ли някой ще се интересува от това. Макар че споменът от коя партия  и държава е тръгнал, ще остане. Това обаче в никакъв случай не следва да бъде предварително условие за съответната кандидатура“, е убеден журналистът Светослав Терзиев.