19 март 2018 г.

На пръв поглед в политическата система на днешна Русия съществуват институции, които наподобяват на техните демократични аналози. Подобно  сходство обаче, е само привидност. Институцията „Президент на Русия“  е ярък пример за такова разминаване. Просто руският президент, освен че е държавен глава според класическото възприемане на тази длъжност, по силата на руската конституция той има правомощията на абсолютен  управник на страната.  Както стана ясно след вчерашните президентски избори, през последното столетие съветската държава, а по късно Руската федерация, освен от Путин, са били управлявани най-дълго от Йосиф Сталин. Последствията от деспотичният абсолютизъм на „генералисимуса“  и днес продължават да предизвикват леден ужас  и се измерват единствено с 20-те милиона избити и репресирани невинни човешки същества през десетилетията  на неговия режим.

Програмата  мираж

На вчерашните избори един от първите, застанали пред избирателната урна, беше самият Путин. След като пусна бюлетината си в зданието на Руската академия на науките в Гагаринския район на Москва, старият-нов президент на страната заяви пред журналисти: „Уверен съм в правилността на програмата, която предлагам за развитие на страната.“. Цялата работа обаче е в това, че такава предизборна програма просто липсва. Няма я нито в изявленията на самия Путин, нито на официалната уеб-страница на Руския президент. В един от малкото предизборни клипове в YouTube, обаче гърми лозунгът: „Силен президент, силна Русия“ /Сильный президент- сильная Россия!“. Затова е твърде възможно Владимир Владимирович да е имал предвид тъкмо този предизборен лозунг, когато е споменал пред журналистите за своята несъществуваща „програма за развитие на страната“.

Всъщност…

Вчера Путин беше преизбран за четвърти път за президент на Русия, при това със зашеметяваща и непостижима за днешните демократични представи електорална подкрепа. Това явление със сигурност има своите обяснения, но то едва ли е най-важното, особено когато дори и ние в България все още помним с какви резултати биваха „преизбирани“ машинално  Живков и БКП начело на държавата. По-любопитното е друго и то кара мнозина руски и чуждестранни политолози да си блъскат главите над енигмата какво ще се случи в Русия  през 2024 година, когато по силата на действащата руска Конституция Путин вече няма да може да се кандидатира за президент?

Това, всъщност е ключовата загадка. А дотогава – кой знае какво може да хрумне в главата на преизбрания с огромно мнозинство абсолютен владетел на страната? Нищо чудно Владимир Владимирович да потърси пример и вдъхновение от съседен Китай, където отскоро президентският пост стана пожизнен. Или да измисли нещо, което да е хем по „императорски“  руско, хем по „сталински“ твърдо , за безкомпромисно упражняване на властта?

Наистина, казва ли ти някой нещо определено днес и сега? Не, за жалост. Единствено само от Изток  продължава да звънти  известното и примиренческо : „Ще поживеем, ще видим…“