Напоследък българските медии  масово  говорят за спасени, загубени, провалени, погубени или отнети  човешки „животи“. Погрешно, разбира се. Не само защото животът е единствен и неповторим, поради което в българския език не съществува множествено число на това съществително, но и защото, по думите известния литератор и преводач проф. Александър Шурбанов „в ежедневното боравене с въпросното понятие стойността на живота незабелязано се е обезценила. А това вече е нещо много по-значително и тревожно от обикновен проблем на езикова употреба“.

Значението на живота. Стойността на живота. Цената на живота. За жалост в наши дни тези понятия се намират в галопираща смислова инфлация, а най-важната биологическа категория в човешкото съществуване, живота, девалвира драматично. Примери в България и по света – колкото щеш! При това един от друг по страховити, по-цинични и по-брутални.

Какво, всъщност, представлява разкритата наскоро престъпна схема, този път на лекари и медицински работници, за източване на НЗОК с фалшива документация за помощни средства за хора с увреждания и специфични здравни потребности? Цинично мародерство, откровен грабеж от безпомощни хора, или пълно пренебрежение към човешкото достойнство и в крайна сметка към човешкия живот? Ха, де?

Понятието живот, обаче, е най-профанизирано  по българските пътища. От началото на годината до края на юли  по данни на МВР, са станали близо 3800 жестоки катастрофи/ записвани евфимистично в полицейската статистика като ТПТП /Тежки пътно-транспортни произшествия/, при които са убити/ да, именно убити, а не загинали!/ 281 човека и които фигурират под нищо не значещото определение  „участници в движението“. Как така живи, здрави човешки същества, имали нещастието да попаднат в прицела на пияни надрусани шофьори, на самозабравили се притежатели на мощни автомобили или на преживяващи се като състезатели от „Формула 1“ безумци зад кормилото, си отиват от този свят хей така, само за миг, смачкани от металните четриколки на смъртта? Ами така, просто хей така! Както си отиде мърцина тези дни 15 –годишния ученик, пометен на пешеходна пътека в центъра на София от пиян безумец, пришпорил в тъмното скъпия си автомобил.

Впрочем, най-бруталния израз за тотално пренебрежение към човешкото съществуване се предлага от войната. Забележете, например, с какви фрази въздейства военно-политическата пропаганда, когато отразява агресията на Русия срещу Украйна –  „месомелачка“, „клане“, „кървава баня“, при това не само на едната, но и на другата воюваща държава. Вижте видео кадрите в социалните мрежи и по големите световни телевизии, на които при поредната бомбардировка от окопите и укритията  на нападатели и защитници хвърчат тела, ръце, крака на войници, а от поразените жилищни сгради, детски площадки и дори пазари, извличат телата на невинни хора, деца, жени, старци, чийто живот също е прекъснат, хей така, с едно натискане на копче и от съответния изстрелян снаряд, ракета или дрон! Просто най-ужасното във  всеки военен конфликт, независимо какъв е той, е че в него човешкият живот няма никаква стойност.

И как ще има стойност, когато в една днешна държава- агресор, официалната  пропагандата проповядва/ цитирам по памет/, че „да умреш от водка е истински позор, докато да загинеш  на фронта в Донбас е патриотична чест и гордост“ / по думите на Андрей Колесников, социолог от фонда Карнеги в Москва/? Или, когато си принуден да се главиш като като руски наемен убиец-смъртник в Украйна, единствено за да подпомогнеш финансово своето семейство и близки в безпросветната  руска „глубинка“? Или да пуснеш от затворите на свобода закоравели осъдени убийци за да ги пратиш да продължат да убиват, но този път във военни униформи в окупираните от Русия територии?  Така става ясно каква е представата за човешкия живот в тоталитарни държави с имперски амбиции и колко обезценени копейки, всъщност, струва той.

Това ли искаме да се случи и с нас, българите, които уж вече живеем в европейска държава с евроатлантически ценности? Казвам „уж“, защото скърцащата гемия на българската демокрация отново се опитва да плава на Изток, откъдето никога нищо добро за страната не е идвало. Това обаче е друга тема и повод за други размисли.

Или както проповядва Сидхарта Гаутама Буда: “Това, което сме днес е резултат от нашите мисли вчера, а днешните ни мисли градят нашия утрешен живот. Животът е творение на нашия ум“.

Г. Папакочев,

11 септември 2023 г.

“Георги Марков беше убит по заповед на Тодор Живков, лидерът на Българската Комунистическа Партия по онова време. Той помоли съветските си приятели да му помогнат като предоставят техническа помощ. Тоест – българските служби извършиха престъплението, а съветските осигуриха някои средства за неговото извършване. В случая – осигуриха отровата.” – Олег Калугин, директор на съветското контраразузнаване, който сега живее в САЩ и не се е връщал в Русия от 1955 г. , интервю по Дарик Радио от 26 юли 2008 г./

ОТ ЛИЧНИЯ ФОТОАРХИВ: Трима български президенти на откриването на паметника на Георги Марков, писател дисидент, убит в Лондон от агенти на комунистическите тайни служби на 7 септември 1987 г. Сред президентите е и вдовицата на писателя Анабел.

София, 11 ноември 2014 г.

02 август 2023 г.

Г. Папакочев

Вероятно България е единствената държава в Европа, която може да си позволи нейна държавна радио медия, субсидирана и толерирана чрез бюджета в кризата, да излъчва откровена манипулативна пропаганда в полза на чужда държава и срещу европейските и евроатлантически ангажименти на страната. Ефирният съботен / 12.20 ч. по Хоризонт на БНР  на 2 септември 2023 г./ факт е актуален, абсурден и недопустим от всяка – законова, етична, професионална и дори политическа, гледна точка. Подобна програмна радиопрактика въобще не е  проява на медиен плурализъм и представяне на  „различни гледни точки“, а даване трибуна в националния ефир за изразяване на точно програмирани руски опорни точки чрез подбора на събеседници, селекцията на телефонните обаждания и излъчваните анализи на уж обективни постоянни „коментатори“. Това е срамно и недопустимо явление в българския национален радиоефир, което е крайно време да бъде преустановено! В противен случай въпросният „ефир“ се превръща в нещо като проводник на посланията на Путин по “Радио России”, “Маяк” и “Вести-ФМ” или в миналото на Joseph Goebbels, който вещае “Der Rundfunk geh?rt uns!”. Всъщност, чуват ли институциите в България и най-вече СЕМ всичко това? И какво от това, че със сигурност го чуват? Ха, де