Израелски танк излиза на бойна позиция в Южен Израел, Снимка Menahem Kahana AFPчрез  Getty Image чрез Week

Докато светът и най-вече Близкият изток са в напрегнато очакване на неизбежната сухопътна операция на израелската армия в Газа, въпросът е кой има полза от цялата сегашната почти неестествено дълга пауза? Да, хуманитарните действия по евакуацията на цивилното арабско население от града са в ход, не спират совалките на американския държавен секретар в района както и дипломатическите действия на ЕС, но въпреки това френската поговорка “Pire ca va, mieux ca est”/ „Колкото по-зле, толкова по-добре“/ за някои придобива ново звучене  след абсурдната агресия на Хамас срещу Израел.

Защо ли?

Ръководителите на Хамас със сигурност на този етап са особено доволни. При атаката си досега успяха да отвлекат немислим брой израелци, които са държани за заложници. Фанатизираните  около 30 хиляди бойци на групировката, по данни на Израел /цитирани от ББС/, са млади, тежко фанатизирани фундаменталисти, които с гибелта си са готови щастливо да потеглят към  обещаните им 72 девици в ислямския рай. Тези главорези от Хамас са наясно, че са съзнание, допълнително ги  мотивира за отчаяна саможертва.

На този фон държавата Израел хуманно призова  милионното население на Газа да се спасява с евакуация, след като зорлем, все още удържа, войската си на границата с ивицата. В същото време Хамас прикани същото това отчаяно население да остане в града. При това  със злорадото пропагандно очакване покъртителните изображения на избитите от групировката цивилни израелски граждани, след навлизането в Газа да започнат постепенно да отстъпват място в световните медии на видео и фото кадри с избити палестинци. И доколкото човешкия живот по подразбиране няма никаква цена за ислямските фанатици, цялата тази ужасяваща военна вакханалия предстои да  развива според техните предварителни планове.

Военното участие на САЩ като енигма

Засега арабският свят като цяло, с изключение на Иран и на про-иранското движение Хизболла в Ливан, все още официално демонстрира предпазливост и въздържание. Същият този свят, обаче, отблизо познава екстремистите от Хамас и разбира много точно каква е тяхната игра. Да, САЩ пренасочиха два самолетоносача със съответните им бойни групи кораби към бреговете на Израел, но това едва ли е военна мярка насочена срещу екстремистите от Хамас. Това въобще не е така, просто държавата Израел е напълно в състояние военно да се справи с тях, докато предотвратяването на опасността от евентуалното възникване на нов арабски съюз срещу еврейската държава, е ключово важна геостратегическа цел  в сегашната ситуация. Именно затова мощната американска ВМС-флотилия  със сигурност ще остане за дълго край бреговете на Израел, още повече, че надвисналата сухопътна операция в Газа няма да е краткотрайна, ще причини многобройни жертви както сред екстремистите, така и сред местното население и ще предизвика агресивно  Арабския свят в района.

Хитрите сметки на Кремъл

Което, впрочем, отново ще се  вмести в стратегическите планове не само на Хамас, но и на…Русия.

Защото въпросната стратегия на терористите едва ли е съчинена единствено от ръководството на групировката и от Иран. Да, в процеса на ликвидиране щабовете и командването на Хамас със сигурност ще бъдат намерени  документи и доказателства за ролята на Кремъл във военно-политическото планиране на сегашната абсурдна агресия, която странно защо в някои военно-стратегически детайли удивително прилича на агресията срещу Украйна.  На този етап, обаче, Кремъл медийно и пропагандно поддържа илюзията, че желае да бъде арбитър в конфликта, макар че намеренията му са повече от прозрачни – координираното на паралелните  атаки на Хамас срещу Израел с  настъплението на руснаците на фронта в Украйна, говори, че всичко е било предварително обмислено, пресметнато и реализирано. При това в момент, когато САЩ изпитват вътрешни законодателни проблеми около гласуването на бюджета и финансовите средства за Киев, да не говорим, че Вашингтон и Тел Авив все пак имат действащ договор за военна помощ в случай на нужда, а подобна договореност все  още липсва в отношенията между САЩ и  Украйна.

Откъде, всъщност командват парада?

Какво се получава, в крайна сметка? Кремъл дърпа конците на Близкоизточната си политика, арабските общности  /не само в района, но и  навсякъде по света/ по подразбиране, са на страната на Хамас и какво вече се видя от демонстрациите в Европа и САЩ, въобще не се интересуват от това кой е отприщил конфликта срещу Израел и какви престъпления е извършил там. А това, че през следващите дни могат да загинат нови хиляди жители на Газа и района, въобще не представлява обект на някакъв ислямски интерес – манипулираното от години арабско население, неговото тежко политическо индоктриниране и религиозния фанатизъм не отдават особено значение на цената на човешкия живот, тя става практически нулева. В същото време Москва със сигурност подбира подходящия момент и механизми за да „подбутне“  арабските държави да се ангажират в евентуалния кървав конфликт, като рано или късно подкрепи по стара комунистическа традиция , фанатиците по европейските улици да започнат отново да крещят „Долу ционизма, да избием евреите !“.

Кой и  какво печели от конфликта

И така става все по-ясно кой има полза от разрастването на конфликта.

Според британският генерал-лейтенант в оставка Сър Том Бекет от Института за стратегически изследвания, липсват варианти за избягване на сухопътната офанзива на Израел в Газа. „Независимо колко успешна ще бъде операцията по разгромяването на Хамас като военна организация, политическия императив на организацията и подкрепата на населението за оказване на съпротива, ще продължат. Израел или трябва да окупира отново Газа за да контролира положението там, или, след като  се изтегли след офанзивата, да си даде сметка, че ще посее семената за появата на хора, за които бъдещата съпротивата ще бъде начин на съществуване.“, казва Сър Том Бекет. И неговата безрадостна прогноза въобще не звучи успокоително и окуражаващо за света, за съжаление.

Георги Папакочев,

16 октомври 2023 г.

Георги Папакочев

„Само истината, но не цялата истина“ – Ото фон Бисмарк

Както всички избори в България, предстоящият местен вот също затъва в тресавището на  популизма.  Много преди началото на предизборната кампания, чието шумно кресчендо тези дни  набира сила, се видяха и чуха кандидати, които уж обещават, но започнаха да  лъжат  „щедро на едро“/по Валери Петров/ електората, че ще му осигурят всичко, навсякъде и веднага, щом бъдат избрани.  С ясното съзнание, естествено, че нито могат да изпълнят повечето си обещания, а още по-малко са компетентни за да ги материализират. Просто крилатата мисъл на Бисмарк, че „Най-много се лъже преди война, по време на избори и след лов“ тези дни придобива реално съдържание, а популистката вакханалия в кампанията вече прераства в предизборен ураган от първа категория.

Популистката вакханалия ? Защо „популистка“,  какво всъщност е популизма и що за грабливи птици са политиците, които го практикуват? И кои, собствено, са техните избиратели, също популисти?

Едно от приемливите определения за изборния популизъм е, че става въпрос за идеология, която използва т. нар. вербална кал, за очерняне на политическия и идеен противник. Този противник най-често са представители на обществените, културни и икономически елити. И доколкото популистите свободно замерят с кал натрупаната от представителите на елитите власт, историческият опит сочи, че тяхното цапащо занимание често  се превръща в онова, което самите те, популистите презират, а крайния резултат обикновено е  авторитарна диктатура или банално корумпиране на демократичните институции.

За разлика от политиците, популизма при избирателите обикновено се изразява с отчуждаване от собствените им възгледи, което води до промяна на техни основни убеждения и избирателни навици. Това неизбежно ги потапя в състояниет на „мозъчна мъгла“, преценките им стават неадекватни и в крайна сметка се стига до откровена политическа безотговорност, каквато всъщност е крайната цел на популизма.

В този ред на разсъждения, няма да е зле да припомним няколко хипотетични казуса, които белким светнат „тревога“ в съзнанието на обръгналия от гласувания български избирател и най-вече в мозъка на отчаяните от сиромашия възрастни хора, на многобройните функционално неграмотни в страната, на индивидите с IQ по-малък от праговата стойност 80, на неуспешните, разочарованите, скандалджиите и путинофилите. Сиреч на всички онези, които са готови лековерно да подкрепят на вота политици, които са успели щедро да им натъпчат главите с популистки предизборен зеленчук.

Ето, например, вие сте млад, интелигентен, образован, но партийно обременен популист, който  решава да агитира възрастната си баба и нейната връстничка от съседния вход, като ги заведе на шумна предизборна проява и след това ги почерпи със сладолед, просто така, за да ги спечели за своята кауза. Да, обаче когато двете възрастни жени се озоват сред крещящите симпатизанти или отчаяните протестиращи, участници в проявата, те най-вероятно биха потръпнали от ужас и притеснение, без въобще да се заинтересуват кой за какво скандира, дере се и проповядва. А когато най-сетне седнете с тях в тихата квартална сладкарничка пред купичките с „Истински сметанов сладолед, без изкуствени консерванти, приготвен с любов и страст от майстор сладкар“, двечките възрастни дами със сигурност тутакси ще схванат, че със своите, макар и индексирани пенсийки, трудно биха могли сами да си позволяват подобно лакомство навън. Така, на пръв поглед добрите ви популистки предизборни намерения, автоматически се изправят пред провал, при това – пълен.

Друг хипотетичен казус със същите две  възрастни пенсионерки. На масата със скъпите сладоледи, те се отпускат и се връщат в спомените си за 10 ноември 1989 година, когато след дълго трупаното мълчание през годините на тоталитарния режим, най-сетне са се престрашили да обявят открито, че се гордеят с демократичните промени и затова са излизали, заедно с цялата  си фамилия, на площада за да  скандират с пълно гърло лозунги като „Гласност, кислород, салам!”, „Не правешка, а правова държава“, „Хей, буркан ти роден наш“ или „ Дворците на БКП да станат болници и училища”.

Дали, обаче, тези въодушевяващи навремето лозунги случайно се връщат в спомените на двете възрастни женици днес, когато съдържанието и посланията в тях са все още актуални в иначе европейска България? И това ли, всъщност, е резултата от всички онези безбройни изборно-популистки  обещания, давани на българите през изминалите повече от 3 десетилетия? Наистина ли днес хората могат да бъдат лъгани толкова лесно, колкото през всичките тези години? Получава се така, че след 34 години демокрация и опити за изграждане на нова, различна от комунистическата система, въпросните две български пенсионерки  и стотиците хиляди като тях, имат правото да се запитат риторично: „Да, тогава наистина им позволихме да ни лъжат, но защо отново и днес ?“.

Впрочем в наши дни популистите масово защитават тезата, че на света няма нищо по-важно от святата демократична възможност да избираш свободно, при това да подкрепиш повече от една партийна или обществена кандидатура, както и че трябва да застанеш пред урната или машината за гласуване въпреки смътното усещане, че всъщност няма кого и за какво да избереш, както и убеждението, че все пак не съществува нито една политическа формация, която да е чисто бяла като гълъб и въобще да удовлетворява твоите лични ценности, разбирания и идеали.

Всичко изглежда идеално в представите на политиците-популисти, само дето те ловко пропускат баналния вариант, че независимо от многобройните партии, техните политически оферти/програми/ в повечето случаи  са почти едни и същи, като евентуално се различават единствено в ключовия популистки проблем за на ДДС за хотелиерите и ресторантьорите, например.

Е, и какво правим при това положение ? Най-логичното е  да си кажем отново едно „Наздраве“ за „славните“ времена преди 1989-та. Или да потърсим разумен отговор на въпроса защо, в крайна сметка, все пак трябва да се ходи на избори?

Отговорът не е труден. Единствено защото ако нещата в една крехка и нестабилна демокрация като българската отново тръгнат назад и станат много зле, каквато вероятност реално  съществува уви, твърде възможно е да се върнат и „прекрасните“ времена от онова минало, за което комунистическите носталгици горко ридаят и днес, сиреч времената с една единствена възможност за избор.

Затова в крайна сметка  добрата новина е, че днес всеки може да гласува за когото си ще  и както си иска ! Но не гласувайте моля, за популистите! Те със сигурност отдавна ви лъжат както в играта „тука има, тука няма“, в която печелят само ловките пръсти и познатата до болка измама.

 

Г. Папакочев

8 октомври 2023 г.