05.09.2008
В началото на лятото изследване на Статистическия инситут показа, че 25 на сто от жителите на българската столица имат психични заболявания.
В края на лятото броят на страдащите вероятно се е увеличил…
В разгледания от Столичния общински съвет през април проект за стратегия за психичното здраве до 2013 година беше отбелязано, че във всяко четвърто софийско семейство има поне един член, който страда от психическо разстройство. Броят на опитите за самоубийство е 64 на 100 хиляди, близо 10 хиляди възрастни столичани страдат от деменция, най-често резултат от болестта на Алцхаймер, 6 хиляди човека страдат от шизофрения, а над 2000 граждани са насочвани за получаване на специализирана психиатрична помощ и техния брой постоянно расте, беше отчетено в проекта.
Естествено постоянно намаляващите по бройка лекари-психиатри биха могли да обяснят подробно проявите и последствията от печалния факт
София да бъде наричана „град на лудите”.
Социалните експерти от своя страна биха изчислили загубите от трайно намалената и загубена работоспособност на този значителен сегмент от населението. Никой засега, обаче, не се ангажира да посочи причините за това тревожно състояние на жителите на двумилионния вече град.
А тези причини са много и разнообразни.
Още преди да отворите очи след пронизваната от автоаларми, полицейски и медицински сирени, шумни махленски купони и вой на бездомни кучета нощ, вие вече сте в „схемата” на подсъзнателното дебалансиране, което комбинирано с редовните битови неудачи, като спряла вода или парно, например, ви подготвя за следващата утринна провокация. Тя идва от телевизионния екран, където по абсурдна българска традиция цялата злоба и злъч на политици, власти и престъпници, се излива в т.нар.”сутрешни информационни блокове”.
С пределно високата вече доза адреналин вие се запътвате към работата си с градския или личен транспорт, което една от най-сериозните провокации към психиката дори на много издържлив човек.
Напрегнатия и често безмислен труд в големия град,
както и традиционните неуредици ви натоварват до степен, в която след прибирането си у дома жадно изпивате чаша алкохол, вдигате скандал на близките си или правите и двете едновременно. След което в просъница чувате отново по телевизора за поредните далавери във властта, за нови жертви по пътищата, жестоки убийства и световни драми.
Постепенно накъсаният ви сън отново се изпълва с аларми и лай на бездомните кучета и…всичко започва отново.
Впрочем, не започва, а тръгва надолу. Както е тръгналo за хилядите с празен поглед по улици и градинки, които понякога, извън времето, ви питат чистосърдечно „Знаете ли закъде заминава другаря Тодор Живков днес?”