Тези дни се очаква българският Конституционен съд да се произнесе по допустимостта на искането на 57 депутати от БСП и ДПС да бъде оспорен текст в приетия преди два месеца Правилник на парламента, определен от опозицията като „лустрационен”. От друга страна депутати от „Синята коалиция” подготвят проект за Закон за лустрацията, който предстои да бъде съгласуван с управляващата партия ГЕРБ.
През четиридневните празници по повод официално отбелязвания от 12 години насам Ден на независимостта на България, в медиите и край обилните есенни трапези неведнъж се говореше за „единството на нацията”. Според един несъмнен „познавач” на въпросното единство, понастоящем председател на Асоциацията на разузнавачите от резерва, ако на национално ниво бъде въведена забрана, подобна на тази в Правилника на НС, където преди 2 месеца беше гласувано, че агенти на бившите репресивни служби не могат да членуват в определени комисии и да заемат ръководни постове в парламента, „стотици хиляди семейства ще бъдат засегнати и това няма да се отрази никак добре на националното единство”.
Звучи твърде стряскащо, че 20 години след рухването на тоталитарния режим в България, една безнадеждно закъсняла лустрация все още би засегнала „стотици хиляди семейства”, но след като предупреждението идва от „разузнавач”/така навремето наричаха обикновените шпиони/, който видимо познава тези неща, то би следвало да се вземе под сериозно внимание. И да подскаже, че

решаването на въпроса с бившите ченгета е все още смислена задача.

Наистина безпрецедентния досега успех парламентарното мнозинство с гласуване да внесе лустрационни елементи в собствения си правилник стресна силно левицата и нейния доскорошен коалиционен партньор ДПС. Светкавично в битката бяха хвърлени всички аргументи и механизми, които ефикасно ликвидираха през годините почти в зародиш плахите опити за елиминиране на бившите ченгета от властта. „Няма колективна вина, депутатите трябва да имат еднакъв статут, това е отживелица, използува се двоен стандарт!” – тези аргументи предстои да анализира българския КС, сезиран за кой ли път от сегашната опозиция. Докато обществото, което според цитирани в печата данни на НЦИОМ с 66 на сто подкрепя лустрационните мерки в парламента, ще трябва отделно да прецени какво точно означават думите на известния конституционалист и депутат от „Коалиция за България” проф.Любен Корнезов, който горчиво предупреди: „Въпросът е принципен. Ако този текст остане, това означава, че ще се пренесе в цялата държава!”
По всичко личи, че малобройната, но активна десница в парламента съвместно с депутатите от управляващата партия ГЕРБ, преследва подобна цел. Един от авторите на подготвяния проектозакон, депутатът Лъчезар Тошев твърди, че документа се основава на резолюция 10/96 на Съвета на Европа, в която

лустрацията се разглежда не като санкция, не като правосъдие, а като подкрепа за дадена политика,

както и че  тя е временна мярка, която гарантира необратимостта на водената политика. Дори повече, има идея за подготвянето на антикорупционен закон с лустрационни елементи, в който в продължение на 6 години на отговорни постове да не се назначават агенти на някогашната ДС, както и перачи на пари, босове на контрабандни канали и кредитни милионери.
Докъде ще бъде позволено да стигне демонстрираният устрем на десницата за морално решаване на един от най-болезнените въпроси на прехода, скоро ще се разбере. Засега е ясно само, че от 1 септември Македония въведе лустрационни норми за агентите на бившите си комунистически служби и бързо получи овациите на Европа. Нещо, за което България все още се надява.