„Кой нормален човек извън политическите среди го вълнува проблема с досиетата?”-беше запитал риторично през 2007 г. бившият премиер Станишев. Днес, две години по-късно, публичният интерес към дейността на тайните служби в България не само, че не е отслабнал, но и носи добри приходи на предприемчиви медии.
Мечтата на Станишев да покрие с пепел престъпленията на комунистическите тайни служби не само не се сбъдна, но претърпя и развитие. Оказа се, че 20 години след края на тоталитарната власт, айсбергът на ДС в България продължава да  изненадва с колосалните си размери и могъщото си влияние върху практически цялата политическа, икономическа, държавна и медийна власт. Изненадва, защото въпреки сериозната съпротива срещу пълното разсекретяване на скритата зад „плаща и кинжала” дейност, всяка поредна емисия с имена на осветени агенти потвърждава топлите все още връзки на някогашните тайни служби с днешните им аналози, както и механизмите, чрез които две десетилетия България съзнателно е държана в положението на най-корумпираната, най-бедна и най-дезорганизирана държава в ЕС.
И най-манипулираната, естествено, доколкото почти цялата й медийна среда продължава да бъде

оперативна зона за явните и прикрити акции на спецслужбите –

бивши, настоящи, а защо не и бъдещи.
Фактът, че в началото на октомври премиера Бойко Борисов обеща прозрачност за това кой притежава и финансира местните медии, илюстрира само съзнателно подържания хаос, зад който успешно се крият основните  манипулатори в ефира, печата и Интернет. Увеличаващите с епидемична скорост „жълти” медии в страната са сигурен индикатор за новите възможности, които тайните служби виждат за използуване на своите класически  похвати – налагане на влияние, тиражиране на слухове, очерняне на противници, улесняване на корпоративни интереси, насочване на общественото мнение в една или друга политическа или социална посока. Култивираната съзнателно през последните десетилетия за целта аудитория, процес, който критиците откровено наричат „обуначване”, все повече приема за чиста монета онова, което послушни  и солидно заплатени журналисти, за чийто „звезден” ПР непрестанно се хвърлят огромни средства, „проповядват” денонощно от телевизионния екран или разпространяват като „сензационни разкрития” чрез

патологично високите тиражи на жълтия печат.

„Медийният валс” с тайните служби, или по-точно с тяхната омерзителна тематика, се оказва и доста доходоносен. Ефектният ПР в първосигнални новинарски емисии, камуфлиран, например, зад фалшивата постановка „журналисти привикани на кафе в ДАНС”, или хвърлянето на контролирани, уж  „взривни” публикации в общественото пространство, привличат все по-неудържимо зависимата от подобна тематика публика, която с бедното си левче, пипълметричната си бройка или с „чукването” върху Интернет-брояча, пълни касичката на медията. Без обаче да си дава сметка, че е станала поредната жертва на манипулаторския синдикат.
След като станаха ясни 102-мата агенти на ДС сред действащите и до днес собственици и „влиятелни журналисти” в българските електронни медии, според обещанието на Комисията по досиетата предстои да бъдат разкрити и папките на действащата секция „Печат” от бившата ДС. Това, обаче, едва ли ще задоволи окончателно обществения интерес, доколкото прикрити ще останат не само реактивираните в сегашните служби доносници, но и техните нови колеги. Всички те, освен че ще продължават да заработват своите „сребърници” с достойни и патриотични постъпки, отново ще бъдат герои. На жълтите медии, булевардните издания и гузното тоталитарно минало на нацията.