Ден след условните 100 дни от управлението на ГЕРБ, коментарите за политическата конфигурация около кабинета на Бойко Борисов не секват. Като основен се очертава въпросът на кого ще се опре новата власт през следващите зимни, кризисни и тежки месеци?
Първите сто дни от управлението на мъчително съставения през лятото на 2005 година кабинет на тристранната коалиция, начело със Сергей Станишев, бяха отчетени на 22 ноември. Четири години по-късно през същия месец се отчете и кабинетът на ГЕРБ, чийто премиер постави в министерските бележници окуражителното „Мн. добър”. Бегло припомняне на думите на Станишев отпреди четири години пред представители, забележете, само на националните медии, удивително напомнят по стил и приповдигнатост на казаното от Борисов тези дни, макар различията в подходите на двамата в началния етап на мандатите им да са очевидни. Разликата, обаче, едва ли е само във въпросните подходи. В края на 2005-та Станишев говори от името на водената от неговата социалистическа партия коалиция с ДПС и НДСВ, а към края на 2009-та Борисов говори единствено от името на своите „Граждани за европейско развитие на България”, които, обаче, със своите 116 депутати нямат пълно мнозинство в парламента и се налага да търсят подкрепата, при това доброволна, на други политически формации от т.нар.”дясно проправителствено мнозинство”

Приятели или опоненти?

Партиите от въпросното „про-мнозинство” , под една или друга форма, изразиха подкрепа за действията на кабинета през първите три месеца от мандата. С удивително раболепие, зад което, обаче, прозират доста прагматични цели, „Атака” потвърди безусловната си лоялност към управлението и го окачестви, вероятно за първи път в своята политическа практика с термина „успешно”. Подобно поведение, което е далеч от познатия стил на крайните националисти, подсказва силното им желание да се легитимират покрай ГЕРБ в очите на Европа като нормална политическа партия, цел трудно постижима след годините на крясъци по площадите, факелни шествия с вдигнати ръце и радикалните, в повечето случаи смешно-наивни, лозунги.
Будещи съмнение са и натрапчивите ласкателства към кабинета от страна на т.нар.”Синя коалиция”. Някак си множко идва за паметливата политически публика,  фигури, които само допреди година си разменяха в общественото пространство „комплименти” от типа на „ченге”, „пожарникар” и съответно „Гаргамел” и „смърфове”, днес да си правят комплименти съответно за „много бързи и най-често верни реакции” по повод управлението и съответно разбиране за „деликатната ситуация” в която се намират лидери и партии от десницата. Ако българинът не забравя бързо лошото, то българския политик си е направо злопаметен, от което едва ли може да произлезе нещо окуражаващо и перспективно за т.нар. „проправителственото мнозинство”.

Злопаметните политици

Подобно  е и поведението на РЗС, които засега потискат критиките си към управлението с мъчително за тях стиснати устни, но, подобно на говорещите с корем, издават боботещи звуци на недоволство и желание за власт, които само трайно лишените от политически слух не успяват да чуят.
Факт е, че през стоте дни на своето управление ГЕРБ и техният лидер се радват на немислимите 77 на сто обществено одобрение – инерцията от вота на 5 юли достигна своя апогей. Въпросът, обаче, е докога и с цената на какво, техните 116 депутати ще продължат да се радват на подкрепа в парламента, подкрепа, която е особено важна през идващите зимни, кризисни и много по-трудни месеци за властта. Защото има една позабравена молитва, която сто-дневния кабинет на Бойко Борисов вероятно често си припомня. Тя е за враговете, от които „сами ще се пазят” и за приятелите, от които може ги запази „само Всевишният”.