04.03.08
Непосредствено преди началото на официалните церемонии по отбелязването на българския национален празник на 3-ти март и ден след президентските избори в Русия, кметът на София Бойко Борисов забрани със заповед всички мероприятия на открито, свързани с честването на празника. Поводът – съпричастност към трагедията със загиналите по време на пожара във влака София-Кардам.
Върху същината и последствията от този ход на столичния кмет се спира Г.Папакочев:
ГП: Макар и неизпълнена от държавната власт, заповедта на кмета на София и лидер на най-популярната тези дни политическа партия в страната Бойко Борисов, подействува като шок за управляващите, като изразител на общественото недоволство и като обвинение към боледуващата традиционна дясна опозиция.
По трагично съвпадение, нареждането за отмяната на празненствата по повод „дълбоко символичния празник на 130-тата годишнина на българското Освобождение”, както отбелязва в традиционната си поздравителна телеграма до Москва българския президент Георги Първанов, съвпадна и с очакваната политическа рокада на върха в Кремъл, нещо което определено засили ефекта от сигнала, който претендента за лидер на следващото правителство в София изпрати. А този сигнал е повторение на често споменаваната от кмета Борисов фраза:
„Обичам руснаците, но българите обичам повече”.
Сериозният шок, в който управляващите изпаднаха след огласяването на кметската заповед пролича в реакцията на българския президент. Той се захвана да обяснява пред медиите, че на 3-ти март държавата „не правела сватба, а възпоменателни събития” и побърза да потвърди, че очаква правителството все пак да обяви траур за жертвите от влаковия пожар. Премиерът Станишев така и не намери кураж да направи изявление, въпреки че присъствуваше на формално забраненото от кмета отдаване на почит към руските братушки освободители. Дори по-лошо – с мълчанието си той демонстрира пълната липса на позиция на кабинета по повод причините и вината за гибелта на
осемте кремирани от огъня в овехтялата железница
граждани, както и за съчувствие към мъката на техните близки.
Вярно е, че идеята за обявяване на незабавен национален траур и отмяна на честването на церемониите дойде още преди три дни от проф. Михаил Константинов, един от най-трезвомислещите анализатори на десницата, но е факт, че лидерът на партията ГЕРБ Бойко Борисов успя да я превърне в политическо острие. Защото дали от умора, леност и безразличие или от тежки празнични трапези в провинцията, но нито един от лидерите на т.нар.”опозиционна десница” не пожертва тридневната си ваканция за да се занимае с актуална политика и да потвърди онова, което все повече българи мислят.
А то се съдържа в изпълнените с мъка, но пронизващо верни думи на почернената майка на една от жертвите във влака: „Каква държава е тази нашата? Умните си и хубави деца прогони в чужбина, а тези дето останаха в нея ги избива!”
Така уважението към трагедията на близките на загиналите по вина на държавните железници едва ли е „заиграване” с болката и мъката на хората, а проява на елементарна обществена човещина.
Човещина, която в европейска България днес е тежко дефицитна.