Вълната от протести в България през последните дни не само паникьоса управляващите, но и демонстрира неподозирано високата степен на напрежение сред обществото.
Какво, всъщност, уплаши властта?
Едва ли дистанцираното любопитство на депутатите зад прозорците на българския парламент през седмицата се дължеше само на прозрачните провокации на група гимназисти с черни якета, кубинки и качулки, които започнаха стълкновенията. Преторианците на властта с палки, шлемове и щитове с надпис „жандармерия”, се справиха набързо с тях.
Онези в кабинетите на управлението, които наблюдаваха протеста чрез специалните камери за сигурност или по телевизията, далеч не се притесниха от мегафонните крясъци на неизвестни „лидери”, които се опитваха овладеят тълпата. Повечето от тях от опит знаеха, че с викове и хаотични призиви власт не се дава.
Леденият ужас беше породен от друго.
Отстрани,
в периферията на протеста, мълчаливо стояха студенти, еколози, правозащитници, пенсионери, майки с деца,
обикновени граждани. С присъствието и със смразяващото си мълчание тези фигури на гражданското общество всъщност подготвяха финалната присъда на едно провалено управление, докарало страната до дъното на европейското й битие. А да заповядаш на полицейските палки да бият дошлите на официално разрешен протест студенти по стълбите на софийската Алма Матер се оказа нищо повече от безогледна паника и властово безсилие. Безсилие, което все още не желае да отговори на въпроса какви всъщност бяха „юнаците” с черни якета и кубинки, които с ритници в главата убиха момчето в Студентския град и така практически отключиха сегашния протестен трус…
Ужасът за управлението дойде и от друга периферия – големите градове на страната. Макар и по-малки по мащаб, протестите обхванаха и тях. Дори повече – различни обществени групи декларираха готовност веднага да потеглят за столицата и да се включат в акциите, ако това се наложи.
Организираният за първи път главно чрез Интернет протест
лиши органите от възможността за пълен контрол върху комуникациите, с което ги превърна в безсилни наблюдатели на процеса.
Оказа се, че сковаващата се сегашна власт вече не може да отговори на ключови въпроси, като, например, кой следва да охранява протестиращите полицаи – техните колеги от жандармерията или също готвещата се за протести армия? Едва ли вдървената левица ще отговори и на историческия си идеологически въпрос – кой има полза от всичко това, най-малкото защото добре познава себе си. Както и на питането какво точно имат предвид представители на управляващата коалиция, когато говорят все по-често за „задкулисието” на провокациите и механизмите на този таен мизансцен.
През студените хлъзгави дни на руската газова криза в България вече се наблюдават все повече признаци на властови хаос. И на постепенно вледеняване на сегашното управление, за сметка на врящото вече гражданско недоволство.