„ Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия”, както гласи нейното пълно наименование, стана на една година.
Защо, обаче, комисията среща трудности с премахването на моралната нечистотия, трупана почти половин век от комунистическия режим и неговите репресивни органи?
В рубриката Евроатлантически седмичник на радио “Дойче веле” слушаме Г.Папакочев:
“Кой нормален човек извън политическите среди го вълнува темата за досиетата?”- този абсурден риторичен въпрос зададе публично неотдавна не друг, а българският премиер и лидер на управляващата социалистическа партия. Естествено той имаше предвид обхващаната от все по-голям песимизъм и отчаяние част живи българи, пострадали пряко или косвено от някогашните тайни служби. В неговите очи тъкмо те са „ненормалните”.
„Известно ли е на ЕК кога МВР на Република България, както се изисква от закона, ще предостави за разкриване всички архиви на ДС”? – този въпрос от своя страна зададоха до ЕК двете евродепутатки от партията за „Зелените” Ели де Гроен-Коувенховен и Гизела Каленбах, с което дадоха да се разбере,
че „ненормални” хора има и извън България,
които за добро или лошо продължават да се интересуват от най-съкровената и болезнена тайна на бившия комунистически режим и неговите днешни следовници.
Смислен отговор зашеметеното от скандали за корупция и връзки с организираната престъпност българско вътрешно министерство днес трудно ще даде, но както често става в живота, мълчанието е също отговор. В конкретния случай – крещящ.
Защо, всъщност, МВР продължава да мълчи за пълния архив с неговите досиетата?
Отговорът може би се крие в проявите на неудържимото, превъзбудено говорене, известно в психиатрията като „логорея”, на бивши и настоящи генерали от вътрешното ведомство, на неговия шеф и на всички онези, които
напомпаха незапомнения скандал
около връзките на висшето ръководство с организираната престъпност и неговите корупционни практики. А може би обяснението е в безконтролно използуваните средства за следене и подслушване, чиито резултати започнаха да изскачат я под формата на записи на телефонни разговори, я в образа на мобифонни компрометиращи снимки, разпространявани в електронните медии.
Истината може да е и друга.
Окончателното разчистване на боклуците от миналото би показало, че и днес европейската членка България е държава на ченгетата, на доносниците и шпионите, както и на тоталния таен полицейски контрол. Този път, обаче, не в полза на архаичната тоталитарна власт, а на всичко онова, което се нарича организирана престъпност, корупция и партийно – икономическа олигархия.
Затова българите няма да дочакат пълното скъсване с позорното комунистическо минало, нито ще научат изцяло кои са били най-грозните влечуги от репресивната менажерия, чиито следи личат и до днес. А и хората вече не се интересуват много от това.
Просто отдавна са се вписали в определението на своя премиер и са станали „нормални”.