За пореден път британската телевизия ББС посвети свой репортаж на България. Сега камерата посети помпозен клуб в София за да запознае милионите зрители в чужбина със „странното” явление на местната музикална чалга.
Дали това не е поредният неудобен за страната репортаж?

Очевидно Британската радиоразпръсквателна корпорация/ББС/ не е най-големият приятел на европейска България. Дори по-лошо, за предишното правителство световната медиа се оказа истински враг, който си позволи нахалството да покаже пред света истинската същност на несменяемия до неотдавна член на МОК Иван Славков, да разследва обстойно трафикът на бебета във Варна и най-вече, да разкрие пред цивилизования свят разтърсващите условия, в които вегетират болните сираци в Могилино. Всичко това  вбеси тогавашният вътрешен министър Румен Петков, който заяви, че ще бъде „безкомпромисен” към всички случаи на „очерняне на страната от чужденци”, а държавният глава Първанов побърза тежко да нарече британската телевизия „антибългарска” и „обидна”. В крайна сметка в България беше спряно излъчването на радиопредаванията на английски език на Световната служба на ББС, с което страната стана втората в света след Москва, предприела подобна демократична стъпка.

Простотии, секс и шум

Вероятно насаденият „страх” на британските журналисти този път ги е накарал да предприемат по-предпазлив подход спрямо една от невралгичните теми на съвременния българин, която след неприкосновеността на въпроса за домашната ракия, видимо е обладала изцяло душите и умовете на населението във фертилна възраст. Чалгата, която журналистката от ББС характеризира като „трудна за описание странна музика”, бумти в репортажа сред „кичозната” атмосфера на заведение със сбъркано френско име, а между масите с пълни бутилки марково уиски, кършат заголени снаги млади изпълнителки и публика.
Дотук нищо по-различно от обикновен диско или стриптийз клуб по света, ако в думите на британската журналистка не просветваха някои показателни за чуждестранните зрители акценти. Като, например, че „поп-фолк звездите са най-популярните български музиканти, които трупат огромно богатство от записи, концерти и реклама”. Да, това са големите български „музиканти”, а не някакви си оперни певци или инструменталисти, които се опитват да пооправят имиджа на страната по големите световни сцени след като в родината си са обречени на глад и мизерия. Какво значение имат полупразните салони на все по-малкото останали в България сериозни изпълнители, когато с уиски, сред циганско-балкански ритми, кючеци и „обнажена” плът, можеш да научиш как бързо да направиш пачката, как да си хванеш силиконова хубавица или богат мъж и дори да видиш на съседната маса онези национални идоли с дебелите вратове, за които в репортажа се намеква, че са „мафията, организираната престъпност”!

Живот, наречен чалга

В края на кратката си разходка из българският чалга-Версай,  британската журналистка Джанет Бери казва, че слушането на чалга изглежда е едно „виновно удоволствие в България”. Преди това завършилият Оксфорд български политолог проф. Евгений Дайнов беше написал, че „чалгата е визуалното, звуковото и дискурсивното превъплъщение на простотията”, беше доказал защо това е така с констатацията, че е „време за съпротива”.  Анонимен форумец в Интернет тези дни написа: „Чалгата не е просто онази музикоподобна отврат. Чалгата е средата в която живеем. Чалга е дотолкова да свикнеш с мръсотията и боклука по улиците, че да не ти правят впечатление”.
Едва ли някой може да каже нещо повече по тази весела тема. Дори и „антибългарската” ББС.