Искането на 162 депутати за повдигане на държавно обвинение срещу президента на страната Георги Първанов за нарушаване на Конституцията с цел предсрочното прекратяване на неговите правомощия бележи прецедент в политическата история на страната след 1989 година.
Какво е значението на парламентарните дебати по този казус?
Освен уникалност, предприетата от управляващата партия ГЕРБ с подкрепата на нейните неофициални партньори в парламента, в лицето на „Синята коалиция”, „Атака”, РЗС и независими депутати процедура  по отстраняване на действащия в момента президент съдържа в себе си и своеобразен парадокс. Ако обвинението бъде подкрепено с гласовете на необходимите по Конституцията минимум 161 депутати и попадне за разглеждане в ръцете на Конституционния съд, тогава не върховният суверен на държавата, какъвто е избирателят, нито Народното събрание, което е представител на най-висшата власт в страната, а най-малко общественото мнение, ще решават казуса с българския президент. По въпросния казус ще се произнесат 12-те съдии от парламентарната, президентската и съдебна квота, оправомощени да тълкуват като последна инстанция основния закон на страната.

Опасната дузина

Едва ли има трезвомислещ човек в България, дори и сред инициаторите на процедурата, който да очаква, че подготвените набързо и в състояние на политически афект мотиви ще минат през юридическия филтър на опитната съдийска дузина в Конституционния съд. Поради това смисълът на предприетите действия, по-скоро от политически и морално-етичен характер, отколкото юридически, се съдържа в оценките, които мнозинството депутати би трябвало да  дадат за поведението на сегашния държавен глава на предстоящите дебати, в анализа на функциите, които има неговата институция в политическата система на страната, и най-вече в идеите за една действително наложителна бъдеща конституционна промяна. В този смисъл основното „говорене” от парламентарната трибуна следва да бъде от вносителите на искането за държавно обвинение от ГЕРБ, въпреки тяхната недостатъчна депутатска практика и липса на обигран юридически екип. Поради това основните „залпове” по адрес на Първанов се очаква да дойдат от редиците на „Синята коалиция”, която вече почти месец обстрелва държавния глава с обвинения, вариращи от „акуширането” на престъпната, както се оказва, Тристранна коалиция, до прикриване на истината за агентурното си минало в тоталитарната ДС.  Вероятно аргументите на „Атака” и евентуално на РЗС, ще бъдат поднесени в характерния за тях стил „фойерверки”, респективно „димки”, но понякога, макар и рядко,  сред тях се появяват и запомнящи се факти.

Нашите бият вашите!

Естествено верни на своя вече дълбоко вкоренен „запалянковски” манталитет, българите ще поискат в крайна сметка да разберат кой е победителят в конституционния мач „ГЕРБ срещу Първанов”. Малцина, обаче, ще потърсят истинския губещ в поредния политически двубой, този път в условията на особено тежка икономическа криза. Това едва ли е необходимо, тъй като за разлика от 1990 година, ги няма разярените стотици хиляди българи, които принудиха тогавашният председател на Републиката Петър Младенов да си тръгне от поста сам с „танковете”.
И все пак губещ и губещи в „Импийчмънт 2010” ще има. Ще ги определят Конституционният съд, залинялото, но все още живо обществено мнение,  и най-вече кризата. Която от икономическа, неподозирано бързо може да ескалира в политическа.