Първият ден на май, или 121 ден от годината, от Международен празник на труда отдавна се е превърнал в повод за демонстрации, протести и стълкновения на синдикалисти, социалисти, пенсионери, анархисти и националисти.

Как за този ден се готвят в България?

„Традиционният митинг на 1 май тази година ще бъде протестен!” – това обяви в провинцията секретарят на БСП Антон Кутев и поглеждайки в „кристалната топка” на своята раздирана от вътрешни борби и сериозна политическа безпътица до неотдавна управляваща партия, видя в бъдещето бурни политически протести в страната, които „нямало да бутнат властта, но щели да подобрят чуваемостта между народа и правителството”. Защо бившите български комунисти и настоящи опозиционери са се загрижили за  комуникацията с кабинета на Бойко Борисов остава или тактически партиен секрет, или страничен ефект от бушуването на пролетта, поразил напоследък видимо лявото партийно ръководство. Във всички случаи 50-те каба-гайди и 15-те фолк-състава, които миналата година озвучаваха първомайското шествие начело със Сергей Станишев, няма да ги има. Поне при социалистите.

„Черният блок” в цъфналите градини

Двете основни синдикални централи в България едва ли ще изпуснат възможността  първомайски да „напомпат” допълнително социалното недоволство в кризата. Неотдавна КНСБ съобщи, че води разговори за организирането на национална протестна демонстрация срещу: безработицата, намалението на преките чуждестранни инвестиции, свиването на брутния вътрешен продукт, спадът на потреблението и всичко онова, което всъщност зарежда с енергия на синдикалистите по време на криза.
Федерацията на анархистите, която на 1 май също отбелязва своя най-голям празник, все още се колебае към кого да прикачи малобройното си войнство в очакваните шествия – към това на синдикатите или на т.нар. „Национална съпротива България”, която титулова себе си като „неформална организация, обединяваща български патриоти и националисти, работещи за добруването и напредъка на българщината”. Притесняващото за анархистите било, че от една страна синдикатите били „казионни и комунистически”, а от друга – „националната съпротива” била агресивна и дейна и свързвала черния флаг на анархистите с някакви „крайно десни и расистки идеи”.

Ръката по-високо, по-високо!

Въпросните идеи със сигурност се изповядват от следващият сегмент на първомайските протестиращи – местните десни екстремисти. За тяхната дейност, всъщност левичарската „Национална съпротива” в отворено писмо за празника се произнася по следния начин: „Мълчаливо се приема като “нормално” влизането на организации, свързани с международната неонацистка мрежа, в учебниците по история за 6-ти клас, опитът за анти-гей законодателство в Пазарджик, открито нацисткият „Луков марш”, пребитите цигани, свастиките по еврейското училище, тормозените еврейски деца, битите и заплашвани леви активисти само заради политическата им ориентация, залятият от антисемитска и фашистка литература пазар, част от авторите на книгите, вече политици с влияние и т.н”.
Очевидно в навечерието на 1 май теренът за традиционното протестно дерби е подготвен, отборите са мотивирани и настървени, остава да му мислят само реферите от полицията, които на този ден обикновено имат особено много работа. Както, впрочем, колегите си от Централна и Западна Европа, където „цветята” на празника също са окървавени носове, спукани глави и изпочупени витрини. Но доколкото българската полиция в момента се намира в необикновено активна професионална кондиция, повод за притеснения няма.
Наистина, никакъв повод…