След публикуваните в „Евронаблюдател” разкрития на международна неправителствена организация за огромна агросубсидия, дадена на дъщерята на бивш зам.-министър на земеделието, сегашният земеделски министър съобщи, че подобна сума е „спечелила” и фирмата на съпругата на същият висш чиновник.
В България откровеният конфликт на интереси от десетилетия се нарича „шуробаджанащина”. Изразът, точен и отговарящ изцяло на националния манталитет, демонстрира местните представи за онзи дълг към близки и роднини, който издигналият се в обществото индивид следва непременно да изпълни. И обратно – да си заможен, влиятелен човек и да не уредиш фамилията на държавната трапеза е смятано за черен егоизъм, споменът за който дълго тормози родовата памет.
Така е било в далечното минало, така беше при тоталитаризма, така е и днес, когато ловки служители в системата за разпределение на еврофондовете продължават да насочват поливачките със златния евро-дъжд в градинките на най-близките си хора.
„Чичата” да е жив!
В началото на 2008 година, когато ЕК рязко блокира финансирането на страната по програма САПАРД, прочулият се вече заместник-министър, тогава отговарящ за усвояването на еврофондовете в земеделското министерство, обясни по телевизията по повод съмненията за злоупотреби, че фирмата на неговата съпруга била подизпълнител на проект по програмата, изясни на неведомите си сънародници, че в ЕС всеки, който работел прозрачно, професионално и по правилата имал право на средствата и накрая сгълча втрещената аудитория с риторичния въпрос : „Да се разведем ли, и да нямаме деца, и да нямаме родители ли!?”.
Също през този знаменателен период се оказа, че фирма на съпругата на депутат от НДСВ се е „преборила” за около 70 хиляди лева по САПАРД, а неговата дъщеря и зет били служители в прословутия фонд „Земеделие”. В парламента въпросният народен представител парира всички въпроси с обяснението, че „не можел да нареди за кого да се омъжи дъщеря му, а зет му работел във ведомството, преди да се запознае с нея”. В хода на неизбежната дискусия около замразените европари стана ясно, че редица други депутати от 40-то НС са си разпределили райони от страната и единствено с тяхното съгласие можело да се спечели финансиране по програмата. Бяха споменати дори конкретни имена, чиито носители по-късно отрекоха каквато и да е своя намеса при разпределянето на парите.
Да настъпиш мотиката
По този повод, след дълго протакане и скърцане на зъби, в началото на миналата година беше гласуван измъченият „Закон за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси”, който очевидно работи толкова ефикасно, че сегашният министър на земеделието Мирослав Найденов тези дни беше принуден да признае, че за неговия екип информацията за облагодетелстваните майка и щерка не е нова, и че случаят „не е прецедент в Министерство на земеделието”.
Естествено и ответните мерки от страна на ЕС вероятно няма да са прецедент. В началото на февруари трябваше временно да бъде спряно раздаването на над три милиарда евро по новата Програма за развитие на селските райони поради опасност от злоупотреби и нови далавери. Също не е случайно, че България се намира на предпоследно място по усвояването на средства от фонда за регионално развитие и кофезионния фонд на ЕС.
Засега, обаче, погледите са вперени основно в прокуратурата и може би в противоречивите бъдещи „специализирани съдилища”, от които в спешен порядък се очаква да вкарат зад решетките поне най-отявлените крадци и „шуробаджанашки” групи. Както и техните високопоставени благодетели на държавно-фамилната софра.