Поредното публично изясняване на отношенията между власт и медии превърна през седмицата българина от читател, зрител и слушател, в неволен свидетел на нелицеприятни  сценки от местната демокрация.

Когато медиите в една страна започнат да занимават аудиторията основно със собствените си проблеми, това е симптом за боледуваща демокрация. Когато представители на висшата държавна власт започнат да използуват печата, радиото, телевизията и с Интернет за разправии помежду си, това е сигурен знак за нова криза, този път в общественото пространство.
След като държавният глава Първанов публично заяви, че е свидетел как правителството упражнява натиск върху медиите, с цел те да бъдат уплашени, кабинета реагира със светкавична анкета до началствата в „електронните, печатни и обществени медии и БТА”. Те трябваше да се изповядат публично по въпросите дали изпълнителната власт им се бърка при определяне на редакционното и новинарско съдържание на поверените им медии, дали ги ограничава във финансирането и разпространението и как тълкуват решението на кабинета /и надлежно оспорено от президента в Конституционния съд!/ за намаляване състава на създалият си доста спорна репутация медиен регулатор СЕМ.
В съответствие с известното правило „какъвто въпрос зададеш, такъв отговор ще получиш”, услужливата на всяка власт и практически несменяама медийна върхушка отново се включи в негласното съревнование помежду си кой най-бързо ще реагира и кой ще даде най-захаросан отговор на височайшото питане. Резултатът, естествено, потвърди предварителните очаквания, а именно че  „натиск е имало преди, но не и сега”, че  всяка медиа си определяла темите и подреждала новините без телефони и смс-и „отгоре”, и че намаляването на броя на съветниците в медийния регулатор в никакъв случай нямало да бъде репресивна мярка.

Кой? Кой кой? Кой кой кой?

Странно защо, обаче, въпросните отговори се оказаха съвсем неубедителни. И непълни, тъй като проблемите в българската медиа се трупат от години и никой, както е видно, няма желание да ги решава. Особено в условията на сегашната финансова криза, която прекъсна законовите източници на финансиране, засили влиянието на сивия сектор, направи още по-неясна истинската медийна собственост, изхвърли на улицата десетки кадърни журналисти и „вледени” ценностната и професионална система на другите, треперещи за своя хляб.
Тези дни, богат рекламен магнат, решил да излезе публично на светло и като собственик на крупни електронни медии, направи публичната констатация, че „Българските медии вече са доста големи деца, за да може някой да ги бие по дупето и да може да слушат каквото някой им казва отгоре”. От тези негови думи изведнаж стана ясно, че досега, поне през последните 20 години на демокрация и  уж свободен печат, въпросните „малки медийни” калпазани са изяли доста пердах по задните части, а ушите им назидателно са били опъвани от политици, министри, олигарси, мафиоти и от кой ли още не, за да могат да функционират и печелят. Онова, което въобще не стана ясно и около което продължава да тегне гробовно мълчание, е кои са  скритите фигури с „тоягите”, които и днес определят и здраво контролират екзистенцията и репертоара на местната медиа.

Големият ДС брат

Отговор, макар и непълен,  даде Комисията по досиетата, която вече извади на светло 36 агенти и доносници на бившата ДС действащи и сега в печата, 101 техни „другари” по принадлежност в частните електронни медии, 43 ченгета в БНТ, рекордните 66 агенти в БНР, 20 в БТА. Това са все собственици, директори, главни редактори, политически коментатори, водещи на предавания, на рубрики, повечето от които продължават да формират общественото мнение и да дърпат не конците, а дебелите метални лостове за управление на „независимите и демократични” български медии и тяхното подходящо „стиковане” със силните на деня.
Оттам, всъщност, идва основният натиск, от който са се завайкали всички. Другото  са само втръсналите  „Медийни напеви” с извивки на чалга.