В началото на седмицата социалният министър Тотю Младенов се опита да произведе добра новина и  обяви, че от март безработицата в България е започнала да намалява.
Какво се крие, обаче, зад тази информация?
„Симптомът, че кризата свършва”, както се изрази неотдавна социалният министър Младенов, се съдържа в по-малко от 0.2 на сто разлика в регистрирания брой безработни през май и втората половина на юни, които сумарно представляват 9.7 на сто от българското трудоспособно население.  Което означава, че от почти 350-те хиляди българи на трудовата борса, 12-тина хиляди са се хванали на сезонна работа през лятото и тъкмо това следва да представлява „светлинката” в дългия тунел на кризата.
Следва, защото оценката на синдикатите и редица наблюдатели е доста по-различна. Още през май експерти на КТ „Подкрепа” изнесоха разтърсващи данни за реалния размер на безработицата от 19 на сто, като се аргументираха с огромния брой хора в неплатен отпуск, с наличието на много работници пред пенсия, които реално се трудят без заплата и работодателите им плащат единствено осигуровките, с особено ниската трудова заетост от 20 на сто на младите под 30 години, както и с многобройната категория на декласираните от обсега на обезщетенията, които вече са потънали в сивата икономика и въобще са се отказали да търсят работа. От друга страна са онези квалифицирани и добре образованите хора, които избягват да се регистрират в бюрата по труда защото там със сигурност никой не им предлага подходяща работа с елементарно заплащане.  Данни на Агенцията по заетостта сочат, че средните заплати, давани от работодателите са около 200 евро, като „дъното” на офертите са 100-тината евро за т.нар.”хигиенисти” и „общи работници”. Според вицепрезидентът на КНСБ Пламен Димитров, едва около 40 на сто от търсещите работа се регистрират в бюрата за безработни, а останалите са „или заети в сивия сектор, или емигранти, или трайно безработни”, като към края на март броят им е надхвърлял 150 хиляди човека.

„Да имаш и да нямаш…”/по Хемингуей/

През миналата седмица европейската статистическа служба Евростат публикува данни, според които спрямо същия период на миналата година безработицата в България се е увеличила с близо 7.5 на сто и така страната се нарежда на четвърто място по възходяща динамика на незаетостта в Европа след трите балтийски държави. Вероятно тъкмо това е и една от причините, поради които „вещанията” на бившите вече управляващи от миналата година за заливане на българския трудов пазар от емигранти, които прогонени от кризата ще се върнат да  търсят работа в родината си, не се сбъднаха. Случи се друго –  средствата, изпращани от работещи в чужбина българи намаляха толкова чувствително, че мнозина  от  близките на стотиците хиляди българи, които се трудят в ЕС и САЩ, да потърсят работа на трудовата борса.

Нови дупки в колана

Наскоро изследване на американска неправителствена организация в България установи, че близо две трети от анкетираните определят положението в страната като „непоносимо” и са категорични, че финансовото им положение се е влошило драматично. В условията на криза българските домакинства драстично са намалили разходите за основни хранителни продукти, не си купуват редовно лекарства, не ползуват медицински услуги само в краен случай или изобщо спират да се осигуряват. Намалението на доходите на населението на най-бедната европейска държава се дължи основно на загуба на работа или свиване на трудовите им възнаграждения. Констатирано беше, че едва в една четвърт от българските семейства работят по двама техни  членове.
Така въпросът е дали всичко това може да се нарече светлина в тунела или е по-скоро тунел в светлината. Проблем, с който сегашното правителство твърди, че се опитва някак да се справи. Доколко успешни ще бъдат неговите решения ще проличи през есента, когато с повишените цени на тока и парното и с тежката си екзистенциална задлъжнялост, населението ще трябва да се готви да преживее зимата. Как? Това предстои да се почувства  и разбере.