Първата седмица на юли регистрира две събития свързани с българското вътрешно министерство – едното шумно и тържествено, а другото, по традиция, почти незабелязано. С церемонии, концерт и химнир  МВР отпразнува своята 131-ва годишнина, а Комисията по досиетата огласи 13-тия си доклад с новите 52 лица от ведомството, които са били свързани с комунистическата ДС.
От началото на азбучната проверка на свързаните с ДС ръководни служители на МВР до буквата „С”, Комисията по досиетата извади на показ имената на 1104 души, които са заемали, или заемат, ръководни постове в системата от 1989 година до днес. Още през март тази година, когато започна тази най-мащабна ревизия на държавно ведомство извършвана от Комисията досега, нейни членове прогнозираха, че след приключването й вероятно ще се окаже, че над 40 на сто от сегашните служители на МВР са били сътрудници или щатни служители на комунистическата ДС. Ако прогнозата се сбъдне, това ще означава, че почти половината ръководен състав на вътрешното министерство е бил и продължава да е свързан с репресивните служби на тоталитарния режим.

Метаморфози

Фактите от проверките в системата на МВР  въобще не се отразиха върху празничния ентусиазъм около тържествения му юбилей. И не биха могли, след като над миналото на много от неговите най-ценни кадри с ДС-биография е хвърлен плащът на забравата, колегиалната „солидарност” и великодушната толерантност, при това от най-високо място на днешното управление.
Само за година във властта, въпросното управление претърпя удивителна метаморфоза в много отношения, но като че най-впечатляваща се оказа тя в отношението към някогашните агенти и щатни служители в тайните служби. В началото на 2007-ма тогавашният неформален лидер на сега управляващата партия ГЕРБ Бойко Борисов се зарече „да не рискува името на партията заради хора, които не са споделили, че са били агенти на ДС”. Малко по-късно премиерът прогърмя в медиите, че „всеки който е прикривал от него агентурното си минало, ще бъде отстранен” от кандидатските партийни листи за кметове и общински съветници, но тази процедура нямало да важи за „няколко човека”, които той бил проверил, че са работили „в интерес на държавата”.  За един от близките си сътрудници в Столичната община, осветен като агент, тогавашния кмет обясни, че въпросният човек е бил обучаван в съветското КГБ, тъй като „руското разузнаване е класика в тази дейност”, а за друг свой партиен общинар, иначе отблъскващ  „доносник-шестак”, призна, че той му се изповядал какво е правил, лично е бил проверен и ще остане в листите. Преди миналогодишните избори бъдещият тогава премиер застана като скала зад сегашния си министър без портфейл Божидар Димитров, също документиран агент на ДС, с думите „аз нося лична отговорност за него”. След изскачането от тайните архиви на имената на един от сегашните зам.-министри на вътрешните работи и подалия вече оставка негов колега от външното министерство, г-н премиерът отсече:”Те не са били агенти, а офицери от службите. Има разлика между агент и служители и това го знаем всички от много години”.

Шенген през кривия макарон?

Всъщност ние го „знаем” добре, а още по-добре от нас го знаят евроатлантическите и европейски партньори на страната. И тъкмо поради тази причина никак, ама никак не трябва да учудва факта, че Брюксел отново е на път да обвърже влизането на България в Шенген с мониторинга по правосъдие и вътрешен ред, след като сегашните зам.-вътрешен министър и шефът на Главна дирекция „Гранична полиция” в МВР са доказани служители на ДС, а шефът на митниците освен всичко друго е бил и „шестак”.
Все пак Шенген и комунистическите тайни служби никак си не се връзват, комай? Поне за днешна Европа.