Обещаното още в края на миналата година от прокуратурата обвинение срещу бившият български премиер Сергей Станишев вече е факт – той стана подсъдим за загубването на седем доклада, които представляват държавна тайна.

Какво, всъщност, прозира зад предстоящият съдебен процес срещу лидера на БСП?

За първи път след промените, демократично избран премиер на България ще застане на подсъдимата скамейка, макар и по престъпление, което едва ли ще го прати зад решетките, но което вече предизвика  сериозен отзвук и доведе до някои промени в системата за сигурност в страната. Само за девет месеца разследващите органи стигнаха до заключението, че от изчезналите от касата на Станишев 11 документа, седем съдържат класифицирана информация, сиреч представляват държавна тайна, и поради това загубването им е престъпление.
Скандалът с изчезналите документи избухна мощно през миналия октомври и основните персонажи в него се оказаха, както логично можеше да се очаква, хора от тайните служби – бивши и сегашни. Веригата от имена, като Алексей Петров, Петко Сертов, Иван Драшков, все някогашни „кадри” на вездесъщата ДС, свързани по един или друг начин с върхушката на БСП, със странни бизнес и политически авантюристи, в крайна сметка е  омотала „пропусналия” казармата шеф на изпълнителната власт Станишев и резултатът от неговата съзнателна или не небрежност, се оказа  „сублимирането” на доклади от ДАНС, МВР, военното министерство и дори от НАТО, в резултат на което в спешен порядък страната трябваше да уведомява партньорите си от ЕС и Североатлантическия алианс за случилото се.  Дори повече, този „досаден пропуск от технологично-управленска гледна точка”, както го определи публично бившият служител на ДС,  също  и бивш секретар на МВР Цвятко Цветков, доведе до бързото снемане на депутатския имунитет на лидера на БСП и превръщането на случая в „знаков”.

„Битак” за секретни книжа

Развяването на тайни документи в публичното пространство е характерна черта на българската политическа класа в годините на прехода. Секретният доклад, размахан по телевизора от един бивш вътрешен министър, реално лиши президента Петър Стоянов от втори мандат. Появилият се в пресата класифициран доклад за корупция „издуха” от кабинетите им половината министри на Костов през 1999-та.  При правителството на НДСВ вихрушката от тайни доклади, справки и разработки от МВР и парламента също заливаше местните медии, които днес с носталгия си спомнят тези изобилно богати на „сензации” времена! През 2008-ма се заговори за изнесени тайни записи на подслушвани телефони върху дискове, които, според мълвата, били над 30-тина.

Държавата ли? Каква държава?

На фона на всички тези недопустими не само за националната, но и за европейската и евроатлантическа сигурност практики, изпращането на Станишев в съда е стъпка в правилната посока, независимо от аргументите, които неговите адвокати /впрочем същите, които са доверители в съда и на станалия прословут вече Алексей Петров!/ ще е изкарат в негова полза. Процесът ще бъде знак, макар и неубедителен, за някакъв опит за възстановяване на българската държавност.
А колкото че има „политическата поръчка” с повдигнатото обвинение, Станишев безспорно е прав да твърди това. Просто „здравите сили” в БСП отдавна желаят неговото компрометиране и сваляне от лидерския пост. Което нито е новина, нито е забележително откритие. Просто става дума за  рутинна партийна практика на „столетницата”.