ЕК огласи новият си  годишен доклад за България по Контролния механизъм за сътрудничество и проверка в областта  на правосъдието и вътрешния ред. Съвпадат ли оценките в документа с отношението на българските граждани към съдебната реформа и борбата с корупцията и организираната престъпност?

С обичайната си дистанцираност и дипломатичен начин за поднасяне на критика, ЕК публикува своя пореден годишен доклад за България, посветен на едни от най-тежките проблеми в европейското битие на страната –  постоянно реформиращата се съдебна система и  свързаната с този, като че безкраен, процес тежка  битка с корупцията и организираната престъпност. Активността на силовите правоохранителни ограни в последно време е създала „усещане за добро темпо” на европейските наблюдатели, докато на съдебните органи освен „повече инициатива и отговорност”, е препоръчано да бъдат „по-проактивни” в дейността си по делата от обществен интерес. Като цяло при сегашното управление са констатирани по-различно „ниво на сътрудничество” с Комисията, за първи път –  наличие на политическа воля за борба с престъпността и корупцията, и признание за промените в Наказателно-процесуалния кодекс и за приетата нова стратегия за съдебната реформа.

„Мак ножа” като  „Mack  the Knife”

Появата на мониторинговия доклад съвпадна по време с два многозначителни факта. В Софийския районен съд започна дело срещу популярният „Красьо Черния”, но не за търговия с влияние за корупционните скандали в съдебната власт, а за укриване на данъци в солидни размери и лъжесвидетелстване. Както е известно, около аферата „Красьо” съдебната система беше принудена да се „раздели” с двама членове на ВСС и да започне дисциплинарни производства срещу  18 магистрати, контактували с напористият млад лобист.
Другият факт се оказаха подновените атаки на вицепремиера и вътрешен министър Цветанов към съда. В публични изявления той веднаж обвини магистратите, че пускат на свобода арестувани с основателни подозрения/ и дори със самопризнания!/ за „съпричастие с големи престъпни групи”, разбирай с организираната престъпност, и втори път – че съдебната система е „тотално абдикирала” от проблемите на битовата престъпност и не произнася ефективни присъди срещу джебчиите и квартирните обирджии, които всекидневно тормозят гражданите.

От двете страни на решетката

Всъщност въпросните две „съвпадения” представляват реалния доклад, който българите отдавна са съставили за действията и бездействията на своите правоохранителни и правозащитни органи. И тъкмо тази оценка е важна за най-бедните европейски граждани, които са се наслушали на медийните приказки за „реформи”, „ефективни действия”, полицейски акции с кодови названия, знакови арести и други подобни. Истинският напредък в битката с престъпността ще бъде забелязан тогава, когато наистина разбойниците започнат да обжалват ефективните си присъди „не от плажа, а от килията”, както иронично намекна говорителят на ЕК Марк Грей, и когато металните решетки по прозорците и блиндирани вратите от жилищата, на иначе свободните граждани, постепенно започнат да изчезват.
Кога ще се случи това, ли? Ще разберем в някой от следващите годишни доклади по Контролния механизъм.  Вероятно.