В навечерието на днешният 8-ми декември, студенти от Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ”Св.Климент Охридски” участваха в състезание по правопис за бъдещи вишисти, в което отговаряха на въпроси от изпитния списък на националната кампания „Бъди грамотен”, предназначен, обаче, за завършващи средно образование.
Да накараш бъдещи вишисти от специалностите „журналистика”, „книгоиздаване” и „връзки с обществеността” да попълват тестове по български правопис за гимназисти, е  все едно да изпитваш бъдещи лекари колко пръста има човек на двете си ръце или от коя страна се намира сърцето му. Подобно съждение, обаче, в България само на пръв поглед би изглеждало парадоксално, тъй като правописните и езикови проблеми на бъдещите „масови комуникатори” са точно толкова тежки, колкото и общоанатомичните дупки в познанията на мнозина от бъдещите медици. Вярно, резултатът от „пропуските” в подготовката на вторите става видим най-вече на Задушница, докато официализираната и дипломирана медийна неграмотност блести постоянно, като се излива денонощно в общественото пространство през телевизионния екран, радиоефира и печата.

„Ко стаа, бе чуек?”

Не друг, а държавният регулатор на електронните медии, известен  и с официалната си фирма СЕМ, разпространи през ноември, „под сурдинка” естествено, констатациите на свои експерти, че водещи в радиостанции с национален статут не само имат неправилен говор – „зимането на средства от хазната”, „флизането на приходи в бюджета”, „каа”, вместо „каза” и тям подобни –  но и страдат болезнено от паразитни” думички като „нали, значи, в смисъл” , с което  неизбежно прехвърлят своето страдание върху слушателите си. Същият регулатор дори цитира  щатен радиоводещ, който в пряко предаване е произнасял сакраментални фрази от типа на: „Ааа, к’во става, бе? Кой изкърти мивката, бе? Ааа, и ваната също! „

МЛЪКНИИИЯЯЯЯЯ (млъкни бе!)

Словесната  и зрителна вакханалия на тв-екран едва ли вече прави впечатление някому, а най-малко на блюстителите от СЕМ. От доминиращият сегмент на местните предавания – пошли натрапчиви шоута, безсмислени дивотии с етикета „лайфстайл” и други подобни безвкусици, обобщавани евфимистично като „модерна младежка телевизия” – традиционно се изливат септични словестни и визуални потоци, представяни като „музика за ушите” и „балсам за очите” единствено на старателно отглежданата през последните десетилетия местна маргиналия, отчитана пърхащо от собствениците на въпросните телевизии и рекламодателите като „рейтинг”. Запазилите все още някакво вътрешно приличие зрители знаят, че за подобен вид журналистика не са необходими нито правопис, нито грамотност, а най-малкото е нужен професионализъм, но какво могат да направят? Нищо, естествено, освен да се прехвърлят на чужд канал или да загасят телевизора.

Жълтата подводница

Същото се отнася  и за печатните издания, независимо дали са в сивата или в откровено таблоидната категория. Отнася се, за съжаление, и за Интернет, където оцеляването на най-популярните български сайтове зависи също изцяло от  количеството жълтения в техните изяви.
На този фон здравият български разум подсказва, че успеха, популярността и финансовото добруване не зависят от вашите младежка образованост, култура и гражданско приличие. Напротив, те изглеждат функция тъкмо на обратното. Поради което, скъпи български студенти, да ви е честит днешният празничен 8 декември, доколкото все още имате ентусиазъм да му се радвате.  И не се ослушвайте като „колорадски бръмбари в чипс”, а помислете отново трезво за бъдещето си! В което имате намерение да се вписвате грамотно или неграмотно.