В поредния си сблъсък с ГЕРБ, този път по темата „дипломати-ченгета”, президентът Георги Първанов не пропусна да „клъвне” публично министър-председателя Борисов с ироничния въпрос : ”Ако Тодор Живков е бил добрият държавен ръководител, защо посланиците и дипломатите от този период насам са лоши?”
Защо, всъщност,  12 години след кончината му, един от най-ярките символи на тоталитарната комунистическа власт в България продължава да витае в битието на българина?

Повод за иронията на президента е превърналото се в скандал откровение на премиера Борисов, че “Една стотна от това, което е построил за България Тодор Живков и което е направено за тези години, да направим, да достигнем икономическия ръст на тогавашната държава, би било огромен успех за всяко правителство”.  Преди това бившият телохранител на някогашния Първи  многократно е повтарял публично колко ценни неща е научил покрай мъдрия „партиен и държавен ръководител”, управлявал с кървавата ръка на репресивните органи повече от  три десетилетия комунистическата Народна Република. В което, само по себе си, едва ли има нещо укорително, стига то да не засягаше все още оголения нерв на онази част от българското общество, която не само помни делата на своя бивш диктатор и неговия режим, но и порядъчно е страдала от тях.
Призраци в замъка „Шпесарт”

Вече повече от повече от десетилетие двукратният Герой на Народна република България и еднократен Герой на Съветския съюз от Правец не е сред живите, но призракът му натрапчиво продължава да присъства в живота на българина, и което е по-деградиращо, да участва като аргумент в безкрайния политически дебат, бушуващ между хилавата, както се оказва, демократична десница и упорито отказващата да се реформира левица, наследила „повелите и заветите” на своя незабравим Генерален секретар на БКП.
Забрава, къса памет, носталгия, напъни за реставрация или просто за запазване на оркестрираното от тайните комунистически служби след 1989 година статукво? Или  безнадеждно закъсняло просветление от типа на изразеното в средата на ноември от СДС, че съществувала „трайна тенденция и опит за подмяна на историята и бившия комунистически режим от страна на ГЕРБ и “Атака”?  Всъщност фактите говорят сами за себе си.

Лустрацията като плашило
След като в началото на декември парламентарното мнозинство от ГЕРБ и антитурската крайно националистическа „Атака” отказа да подкрепи предложената от десницата декларация за осъждане насилствената асимилация на българските мюсюлмани от режима на Живков, външният министър на страната подписа, заедно с колегите си от други 5 бивши комунистически държави, писмо до еврокомисарката по правосъдието Вивиан Рединг, в което се призовава „публичното опрощение, отричане и грубото омаловажаване на тоталитарните престъпления” да бъде криминализирано без значение кой режим е извършил тези престъпления”. Колко би тежал този подпис, обаче, след като в България термина „лустрация” постоянно се размахва заплашително от президента със собствен агентурен псевдоним и продължава да всява конституционен ужас в управлението, включително и сред онези, които претендират, че отстояват ценностите на съвременната демокрация?
През ноември по инициатива на евродепутат от ГЕРБ, в Брюксел се състоя конференция, посветена на почти неизвестната в Европа българска съпротива срещу комунистическия режим, символ на който беше  „другарят Живков”. Същият, който през 1963-та/ архивни документи го доказаха безспорно!/ не пестеше сили да превърне час по-скоро България в 16-та република на СССР! На брюкселския форум, обаче, е било припомнено  и неотдавнашното интервю на внучката на Живков, доскорошна депутатка от БСП, в което тя говори за признанието, оказано от Бойко Борисов на нейния дядо  като за „ една оценка на политик от новото поколение, която той даде, защото, надявам се, наистина вижда и чувства нещата по този начин”.
„Кръц-кръц” или „Карамел Му”?
През седмицата един от 100-те най-богати българи, според тазгодишната класация на финансов всекидневник, след като припомни в интервю етапите на своя славен жизнен път, преминал през двугодишнен пост на  Секретар на Общински комитет на БКП, Академията за обществени науки в СССР и депутат от БСП във Великото народно събрание, съобщи нещо, което вероятно е трогнало българина не по-малко от каракачанското кутре, подарено от премиера Борисов на руския му колега. Та, въпросният милионер с гордост се похвали, че е инициатор за възобновяване производството на някогашните ментови „лукчета”, на българския локум с „розоберачка” на кутийката, на лимоновите резенки и най-вече на любимите на социалистическия труженик бонбони „Карамел Му”. И заключи укоряващо, че кризата „свалила народа от шоколадовия сегмент и го върнала при по-ниския”.
Тази констатация би могла да се изтълкува и по друг начин. Просто бумерангът „Живков” се е върнал обратно и е цапардосал някого по главата. При това – здраво.