Френският министър по европейските въпроси Лоран Вокиез отново попари надеждите на България и Румъния за влизане в Шенген като намекна, че процесът може да отнеме и години.
От друга страна вътрешният министър Цветан Цветанов обяви, че към 14 март България ще е изпълнила всички мерки за членството, макар окончателното решение за приемането да остава политическо.
На какво се дължи това разминаване в оценките и кой, всъщност, подхранва надеждите на кабинета?
В началото на миналия октомври в междинен доклад на Институт „Отворено общество” –  София, учреден  и финансиран от американският милиардер Джордж Сорос, беше констатирано, че подготовката на България за присъединяване към Шенгенското пространство като цяло се осъществява в срок и съществуват достатъчно основания да се смята, че до 31 март тази година страната ще изпълни всички условия за членство. Докладът е резултат от подписано през март същата година споразумение между МВР и въпросната неправителствена организация, и в тогавашното  си издание беше връчен лично на вътрешния министър Цветанов в подобаваща неделна медийна церемония сред ръкопляскащи експерти и журналисти пред дежурните за подобни случаи телевизионни камери.
Одисей и песента на сирените
Отново в благодарната за медийни изяви, но този път февруарска неделя, споменатият институт сервира следваща порция по двустранната си договореност с МВР под формата на пореден междинен доклад, който макар и една степен по-критичен, отново предостави чудесната ПР- възможност на вътрешния министър да потвърди своята „честна пионерска”, че към 14 март всички мерки ще бъдат изпълнени, а след това, щели да се предприемат и „надграждащи мерки”. С което телевизионната неделна вечер успя да зареди с европейски оптимизъм иначе силно недоверчивата вече аудитория, а постничкия откъм информации понеделнишки печат запълни първите си страници със протоколни снимки от голямото шенгенско „събитие на уикенда”.
Чудесно! Но…
Едва ли при непосредствено предстоящите си посещения в България комисарката по вътрешни работи на ЕК Сесилия Малстрьом и докладчикът по Шенген за ЕП Карлос Куельо ще получат смислени отговори на такива въпроси, като например, как българското правителство се бори с корупцията и организираната престъпност, след като един от неговите най-знакови обвиняеми по делото „Октопод” вече дори не е под домашен арест и освен че обяви намерението си да се кандидатира за президент заплаши, че ще заведе десетки съдебни дела срещу политици и медии за клевета и финансови щети? Или за каква европейска демокрация, при това кандидат-шенгенска, става въпрос, когато през последните три години официалният брой на подслушванията със СРС е скокнал с три пъти за да достигне 16 хиляди  и в която основни заподозряни за скандалното слухтене са вътрешния министър и началника на службата за национална сигурност? За каква анти-корупция се говори, след като не друг, а шефа на комисията за конфискация на незаконно придобито имущество е подозиран, че се е самоуредил с осем свои близки в комисията и с шокиращо висока за българските стандарти заплата? Или за какво правораздаване става въпрос, когато съдът хронично не е в състояние да прати зад решетките поне една знакова фигура на мафията както от високите етажи на властта, така и от сериозните босове на уличните банди?
Знам, че ти знаеш, че аз знам
Засега ЕК пази многозначително мълчание по темата  за междинния доклад за България в изпълнение на мониторинговия механизъм по вътрешни работи и правосъдие, независимо че по регламент тези ключово важни за членството в Шенген констатации следва да бъдат разгласени до края на февруари. Така или иначе, въпреки дипломатичния си подход, малко е вероятно  Брюксел да възпреме позицията на българският главен прокурор Велчев, който обяви, че знаел много неща, но сега не можел публично да ги съобщи. Просто политическият стил на ЕС е доста по-различен и директен. Нещо, в което съвсем скоро  и за сетен път предстои да се уверят не само МВР и кабинета, но и контрактуваните изследователи от „Отворено общество”.