За по-малко от месец български съдилища произнесоха оправдателни присъди по две дела, представляващи особен обществен  интерес и свързани с правителствената кампания за борба с корупцията и организираната престъпност.
Как въпросните съдебни решения рефлектират върху политическата обстановка в страната?
Поредицата неблагополучия на вътрешното министерство и държавното обвинение продължи с решението на Софийския военен съд да оправдае по всички обвиняния за длъжностни престъпления военния министър от НДСВ и управлението на тройната коалиция Николай Цонев, след като той вече беше оправдан и по две други обвинения. Това е човекът, който пред видеокамерите беше тръшнат от полицията на пода на ВМА със театрално-заклинателния възглас на софийски зам.-главен прокурор: “Тъй като сте си  абсолютен престъпник, колеги като за всеки един престъпник – долу на земята!”. За което миналата година ВСС порица официално въпросния обвинител, а през тази година разгледа предложение за награждаването му за друг случай.
В градината на Октопода
По-малко от месец преди присъдата на столичния военен съд, друга солидна инстанция на съдебната власт – петчленнен състав на ВАС окончателно постанови, че лидера на ДПС Ахмед Доган законно е получил за консултантски услуги един милион евро при липса на какъвто и да е конфликт на интереси. А само преди две седмици столичният апелативен съд определи най-леката мярка за неотклонение на друг знаков подсъдим, Алексей Петров, сочен от правителството и прокуратурата за главатар на мафията в държавата. Сега въпросната личност може спокойно да излиза от дома си и да подготвя кампанията за  предстоящата президентска надпревара, в която ще участва.
Криво седи, право съди
Междувремено ключови представители на съдебната власт, сред които членове на ВСС, главния прокурор Борис Велчев и председателят на ВКС Лазар Груев, се обявиха за отлагане старта на новосъздадените специализирани съд и прокуратура за бързо производство, тъй като при сегашното законодателство съществувала опасност от „колосален хаос” в правораздаването. С което на практика се стопира  устремът на кабинета в неговата  най-уязвима от ЕК област – правосъдие и вътрешен ред. А тежките скандали с подслушванията, които също се наблюдават под лупа от европейските институции, ерозират допълнително спадащото доверие към сегашното управление.
Какво? Какво какво? Какво какво какво?
Ако въпросните съдебни „неблагополучия” на кабинета се проектират върху все по-силно влошаващата се икономическа ситуация в страната и нарастващия натиск на монополите върху цените на екзистенциално важни за населението стоки и услуги и бълбукащото вече обществено недоволство от безработицата, ниските доходи, безобразното здравеопазване, уличната престъпност и повсеместните неуредици, едва ли ще е сложно да се прогнозира онова, което най-много плаши една власт по средата на нейния мандат. Сянката на предсрочните избори все по-често започва да се появява, повишава се и обществената сеизмична активност. За  да бъдат забелязани и усетени те, обаче  са нужни нормални политически сетива. Каквито засега управлението не може или не иска да демонстрира.